М
О Т И В И
към
присъда
№ 29/26.06.2019г. по н.о.х.д. № 160 по описа на Добричкия районен съд за 2019г.
Производството по н.о.х.д. № 160 по описа на Районен съд – гр.
Добрич за 2019г. е
образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт
от Районна прокуратура – гр. Добрич по досъдебно производство № 1252/2018г. по описа на Първо РУ на МВР –
гр. Добрич срещу обвиняемите С.Й.Г. ЕГН ********** и Г.Д.Д. ЕГН **********.
Районна
прокуратура – гр. Добрич е повдигнала обвинение на:
С.Й.Г. ЕГН ********** за това, че на 19.12.2018г.
в град Добрич, в сградата на ДКЦ 1, намираща се на ул. „***, след предварителен
сговор, в немаловажен случай, с Г.Д.Д. ***, по специален начин – с особена
ловкост, отнела чужди движими вещи – пари, а именно сумата от 1050.00 лева от
владението на М.К.Е. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4
предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК;
Г.Д.Д. ЕГН ********** за това, че на 19.12.2018г.
в град Добрич, в сградата на ДКЦ 1, намираща се на ул. „***, като непълнолетна,
но след като е разбирала свойството и значението на извършеното й е могла да
ръководи постъпките си, след предварителен сговор, в немаловажен случай, със С.Й.Г.
***, по специален начин – с особена ловкост, отнела чужди движими вещи – пари,
а именно сумата от 1050.00 лева от владението на М.К.Е. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 4 предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1
във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото
съдебно заседание, проведено на 26.06.2019г. по н.о.х.д. № 160/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Добрич,
представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята позиция, че е
безспорно доказана обективната и субективната съставомерност на извършеното от
подсъдимите престъпление, поради което и представителят на държавното обвинение
моли съда да постанови осъдителна присъда. Предлага, съдът да наложи на подсъдимата
С.Й.Г. наказание при условията на чл. 58а ал. 1 от НК – лишаване от свобода за
срок от една година, което да бъде намалено с една трета, като се определи
наказание осем месеца лишаване от свобода, което да се отложи за изтърпяване с
изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 ал. 1 от НК. По отношение
на подсъдимата Г.Д.Д., се прави искане за освобождаването й от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, поради обстоятелството, че деянието е извършено
от подсъдимата като непълнолетна.
Процесуалният представител на подсъдимите прави искане
за налагане на наказание под определения минимум, което да бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимата С.Й.Г., а по отношение на
подсъдимата Г.Д.Д. се прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Подсъдимата С.Й.Г. изразява съжаление.
Подсъдимата Г.Д.Д. се присъединява към становището на процесуалния
си представител.
В предоставената на основание чл. 297 ал. 1 от НПК
последна дума, подсъдимата Г. прави изявление, че съжалява за това, което е
извършила и обещава, че повече няма да се повтори, а подсъдимата Д. изразява
съжаление, като заявява, че няма да се повтори повече.
Преди
даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимите е направил
искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава Двадесет и
седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда, като по
делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В съдебно
заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимите С.Й.Г.
и Г.Д.Д.
правата им съобразно чл. 371 от НПК, както и
обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда
при постановяване на присъдата.
Подсъдимите заявиха, че
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и че са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът като
намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на съкратено
съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимите, като
констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа
на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
На
19.12.2018г. подсъдимите С.Й.Г. и Г.Д.Д. посетили
Диагностично консултативен център I – Добрич.
Около
12.15 часа подсъдимите се приближили до свидетелката М.К.Е., като поискали да
седнат на пейката до нея.
Свидетелката
Е. била пред лекарски кабинет № 314, с час за прием – 12.30 часа при личния си
лекар доктор Ж..
Едната
подсъдима заговорила свидетелката Е., а другата седнала от лявата й страна до
чантата. Разговаряйки, свидетелката Е. видяла чантата си разкопчана, портмонето
й повдигнато в горната й част, веднага проверила вътре в него, но установила,
че парите й липсвали. Повикала „Полиция, обраха ме“.
На
помощ се притекли свидетелите В.Я.П., П.Х.П., С.И. Ж. – Д. и Д.Н.К..
Пристигналите
на място полицейски служители на Първо РУ на МВР – гр. Добрич - Д.Х.Н.и П.Н.П.установили
двете подсъдими, респективно отвели последните в полицейското управление.
Част от парите били пуснати между пейките, а другата част
държани от едната подсъдима. Парите били събрани на място от служител в Диагностично
консултативен център I – Добрич – свидетелката .Я.П.,
общо в размер на 1050 лева и получени от пострадалата Е.. Свидетелката П.е
предала снимки на двете подсъдими на разследващ полицай в Първо РУ на МВР – гр.
Добрич.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза №
7/17.01.2019г. сигнал на телефон 112 е бил подаден от доктор П. от Диагностично
консултативен център I – Добрич.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят
от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно
може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че:
С.Й.Г. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 4 предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл.
18 ал. 1 от НК, като
на
19.12.2018г.
в град Добрич, в сградата на ДКЦ 1, намираща се на ул. „***, след предварителен
сговор, в немаловажен случай, с Г.Д.Д. ***, по специален начин – с особена
ловкост, отнела чужди движими вещи – пари, а именно сумата от 1050.00 лева от
владението на М.К.Е. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини.
Г.Д.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4
предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр.
с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като на 19.12.2018г. в град Добрич, в сградата на ДКЦ
1, намираща се на ул. „***, като непълнолетна, но след като е разбирала
свойството и значението на извършеното й е могла да ръководи постъпките си,
след предварителен сговор, в немаловажен случай, със С.Й.Г. ***, по специален
начин – с особена ловкост, отнела чужди движими вещи – пари, а именно сумата от
1050.00 лева от владението на М.К.Е. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини.
По
отношение престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 4, предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Обект на
престъпното деяние по чл. 195 ал. 1 т. 4, предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост.
От
обективна страна изпълнителното деяние е извършено чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите /в случая парите/,
собственост на пострадалата и установяване на фактическа власт върху тях от
страна на подсъдимите.
Субектът на
престъплението – подсъдимата Г. е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е
било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си, а подсъдимата Д. като непълнолетна, но след като е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си.
От
субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк
умисъл. Подсъдимите отлично са съзнавали, че парите са чужда собственост, били са
наясно с противоправния характер на това, което вършат, но въпреки всичко са
насочили действията си към отнемане на вещите. Волята им е била насочена именно
към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекратят фактическата
власт на пострадалата върху инкриминираните вещи и да установят своя фактическа
власт върху тях, като подсъдимите са искали и целяли настъпването му.
Събраните
по делото доказателства установяват, че действително по времето и на мястото,
посочено в обвинението, е извършен опит за кражба на вещи, собственост на Е. –
престъпление по чл.
194 ал. 1 вр. чл.
18 ал. 1 НК.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ
При
определяне наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе
предвид следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимите за
извършените от тях престъпление при
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
За
престъплението по 195 ал. 1 т. 4 предложение
трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до десет години, като съдът по отношение на
подсъдимата Д., съобрази и редуцираното по реда на чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК,
поради непълнолетието й наказание.
Деянието е
извършено от подсъдимите
С.Г. и Г.Д. при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало /първата подсъдима е ***
по право/,
липса на образувани досъдебни производства, добри характеристични данни.
Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете изразеното съжаление от
страна на подсъдимите за извършеното престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по
време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009г.,
постановено по тълк. дело № 1 от 2008г. на ОСНК на ВКС/, доколкото формалното
волеизявление по чл. 371 т. 2 НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373 ал. 2 НПК, тъй като благоприятната
последица от този вид самопризнание е предопределена от закона /чл. 373 ал. 2 НПК/, поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената
опасност на подсъдимите, мотивираха съда да приеме, че относимо и
справедливо към извършеното от С.Й.Г. престъпление ще бъде
налагането й на наказание лишаване от свобода в съответствие
с разпоредбата на чл. 58а от НК, поради което, съдът
на основание чл. 195 ал. 1 т. 4
предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК във вр. с
чл. 58а ал. 1 във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК определи наказание лишаване от свобода
за срок от ЕДНА ГОДИНА и намали така определеното наказание с една трета, като
наложи на подсъдимата С.Й.Г. ***
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът
намира, че наложеното наказание "лишаване от свобода" не следва да
бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е
необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен.
Поради
това на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години.
По
отношение на подсъдимата Г.Д.Д., съдът на основание чл. 195 ал. 1 т. 4
предложение трето и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр.
с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК определи наказание лишаване от свобода за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА и намали така определеното наказание с една трета, като наложи на
подсъдимата Г.Д.Д. *** за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
С оглед
данните за личността на подсъдимата, наложеното наказание не следва да бъде
изтърпяно ефективно, поради което на основание чл. 69 ал. 1 от НК, съдът отложи
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
Незаконосъобразно
е направеното искане от представителя на държавното обвинение и процесуалния
представител на подсъдимата Г.Д.Д. за освобождаването й от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, по следните съображения:
Законодателят
е обвързал приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание с наличието на редица
предпоставки, една от които е размера на наказанието, предвидено в санкционната
част на материалноправната норма. За да се приложи тази норма по отношение на
умишлените престъпления, каквото е и извършеното от подсъдимата Д. е необходимо
законът да предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго
по-леко наказание. Разпоредбата на чл. 78а от НК има предвид законово
установеното наказание за престъпния състав, без оглед на личните качества на
дееца - неговото непълнолетие. Това обстоятелство
има отношение само към индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 63 от НК. След като за престъплението
по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до десет години, то отсъства първата
предпоставка за приложение на чл. 78а от НК. В общата част на НК се
съдържат редица норми, които смекчават наказателната отговорност на
непълнолетните извършители на престъпления. В тази насока са разпоредбите на чл. 69
и чл. 78 НК.
Нормата на чл.
78а НК не съдържа такава привилегия. В същата не е предвидено за
непълнолетните извършители първо да се редуцира наказанието по чл. 63 ал. 1 НК,
след което да се извърши преценка за наличието на обстоятелството по чл. 78а ал. 1 б.
"а" НК, касаещо размера на предвиденото наказание за
конкретно извършеното престъпление. Аргумент в подкрепа на посоченото е и
разпоредбата на чл.
80 ал. 2 НК. В същия текст законодателят изрично е предвидил, че
давностните срокове, изключващи наказателното преследване за престъпления,
извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на
наказанията по чл.
63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е предвидена. Редуцираното по реда на чл. 63 от НК
заради непълнолетието на дееца наказание не е предвиденото в Особената част на НК
наказание за съответното престъпление, а е смекчаване на обема на наказателната
му отговорност заради особеното обстоятелство, свързано с личността му, даващо
основание за намаляване размера на наказанието му за разлика от съучастниците
му. Така
Решение № 391 от 11.11.2015г. на ВКС
по н.д. № 1281/2015г., II н.о., НК; Решение № 185 от
20.07.2010г. на ВКС по н.д. № 108/2010г., III н.о., НК;
Решение
№ 247 от 16.05.2011г. на ВКС по н.д. № 1473/2011г.,
I н.о., НК.
При
определяне на наказанията: съдът прецени
отношението на подсъдимите
Г. и Д. към извършеното, намерило отражение в
поведението им след престъплението; прецени и поведението им в
съдебната зала, направените самопризнания и сериозният им принос за
разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към
извършеното.
Съдът
намира, че определените наказания ще окажат
необходимото
поправително и възпитателно въздействие по отношение на осъдените и ще
допринесат за поправянето им.
Съдът
намира, че така определените наказания напълно ответстват на
тежестта на деянието и обществената опасност на самите извършители и ще
изпълнят целите на генералната и личната превенция,
визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване
законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В
този смисъл, съдът определи наказанията като справедливи, респ. съответни на
престъплението.
4. ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С
присъдата, съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой CD - R – запис
от тел. 112, поставен в 1 бр. плик да остане в кориците на делото и да бъде
съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на делото в архив,
след което ДА СЕ УНИЩОЖИ.
5.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимата С.Й.Г. ЕГН ********** следва да
бъде възложено да заплати направените по делото разноски в
размер на 20.88 лв. по сметка на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимата Г.Д.Д. ЕГН ********** следва да
бъде възложено да заплати направените по делото разноски в размер
на 20.88 лв. по сметка на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Мариана
Момчева/