Определение по дело №2461/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 676
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Весела Иванова Евстатиева
Дело: 20215300602461
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела И. Евстатиева

Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Весела И. Евстатиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602461 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243 ал.8 от НПК.
С определение от 12.11.2021г., постановено по ЧНД№ 6605/2021 г.,
Районен съд- Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на И. П. П. срещу
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.07.2021г.
/изх.дата 09.07.2021г., пр.пр.№ 7894/2020г./ на РП-Пловдив по досъдебно
производство № 406/2020г. по описа на отдел ИП при ОД МВР Пловдив, и е
прекратил съдебното производство.
Срещу определението на Районен съд- Пловдив в законоустановения
срок е постъпила жалба от И. П. П., в която се излага становище, че
определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Твърди се,
че погрешно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не
притежава активна процесуална легитимация, предоставяща му правото да
обжалва постановлението на Районна прокуратура гр.Пловдив за
прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление.
Прави се искане за отмяната му и разглеждане на постановлението по
същество с даване на указания за продължаване на разследването по делото.
Настоящата съдебна инстанция като взе предвид направените
оплаквания в жалбата и приложените материали по делото, намира, че
жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.
Прекратителният прокурорски акт е постановен по горепосоченото
досъдебно производство и касае изводът за липсата на извършено
1
престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
Право на жалба в производството по чл.243 НПК имат обвиняемият,
пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице.
Жалб.П. е подал жалба срещу постановлението на РП Пловдив, считайки, че
се явява пострадало лице от престъплението по чл.309 ал.1 от НК. Правилно
първоинстанционния съд е оставил така подадената жалба без разглеждане,
тъй като тя се е явявала недопустима - подадена от лице, непритежаващо
активна процесуална легитимация да предизвика съдебен контрол.
Настоящият въззивен състав споделя становището на първоинстанционния
съд, че с оглед обекта на посегателство на престъплението по чл.309 ал.1 от
НК от него няма пострадали конкретни лица. Непосредствен обект на
засягане от това престъпление са обществените отношения, осигуряващи
правилното и безпрепятствено развитие на документооборота. Разпоредбата
на чл.74, ал.1 от НПК дава легално определение на понятието „пострадал” от
престъплението, визирайки, че това е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от инкриминираното деяние. В не
малко случаи съдебната практика допуска разширено тълкуване на понятието
пострадало лице, тъй като чл.74 и чл.76 от НПК установяват права на
граждани, а такъв вид норми се знае, че трябва да се тълкуват или буквално
или разширително. И в правната доктрина се приема /вж.Чинова
„Досъдебното производство по НПК“; годишник на БСУ том ХХІІ, 2012г/, че
може да се конституира като пострадал лице, което е претърпяло вреди от
престъплението, независимо дали същите са съставомерни или
несъставомерни, стига да са пряк и непосредствен резултат от престъпното
деяние. Така например с ТР № 1/2013 на ОСНК е прието, че от
престъплението по чл.172б ал.1 от НК, което е формално, могат да настъпят
вреди, подлежащи на обезщетение. На следващо място, вредата следва да
произтича от деликтно основание /ТР 1/2013г. ОСНК/. Основанието на
граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, а
пострадало е това лице, което би могло да се конституира като частен
обвинител и/или граждански ищец в съдебната фаза на процеса. И според чл.2
§ 1 б.а) т. i) от Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от
престъпления, „жертва“ е физическото лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
2
които са пряка последица от престъпление.
В състава на престъплението по чл.309 ал.1 от НК /подправка на
документ/ законодателят не е предвидил настъпване на конкретен
противоправен резултат и вреди не са инкриминирани като самостоятелен
елемент от обективната страна на деянието. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая освен липсата на съставомерни вреди, препятстващи
легитимирането на жалбоподателя като пострадал от престъплението по
чл.309 ал.1 от НК, следва да се даде отговор и на въпроса би ли могъл
жалбоподателят да търпи преки и непосредствени вреди от деянието,
независимо дали те са съставомерни.
Отговорът на този въпрос е отрицателен. Обосновано в същата насока
се е произнесла и първата съдебна инстанция. Процесните инкриминирани
документи касаят съставени протоколи от общи събрания на съдружниците в
* ООД през 2015год. за предоставяне на допълнителни парични вноски. От
съставянето им и употребата им в дружествените работи жалб.П. не понася
каквито и да е преки вреди. Претендираните от него имуществени вреди не
произхождат от деянието по чл.309 ал.1 от НК, а вследствие установени
данъчни задължения от контролните органи в ревизионно производство.
Гореизложеното мотивира настоящият съд да приеме, че атакуваното
определение на районния съд е обосновано и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Липсата на възможност за съдебен контрол, иницииран от
жалбоподателя не означава безконтролност на конкретния прокурорския акт.
Относно законосъобразността на постановлението на РП Пловдив за
прекратяване на наказателното производство може да се произнесе по-
горестоящата прокуратура, за което няма пречка да бъде сезирана за
проверка, съгласно чл.243 ал.10 вр. чл.200 от НПК, обусловено и от
конституционното правомощие на прокуратурата по чл.127 ал.1 от КРБ.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 688 от 12.11.2021г. на Районен съд-
Пловдив, постановено по ЧНД№ 6605/2021 г.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4