Решение по дело №95/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение №32 от 27.01.2021г., постановено по АНД№95/2021г. по
описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. *** е внесла в съда за разглеждане
постановление, с което прави предложение обвиняемият И. Г. В.,
ЕГН:********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на
10.10.2020г. в гр. *** е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в лявата част на челото, довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Й.С.С., ЕГН:***, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
като му бъде наложено административно наказание глоба в минимално
предвидения от закона размер. Не взема отношение относно направените по
делото разноски.
Обвиняемият И. Г. В. се явява в съдебно заседание, признава вината си,
не дава обяснения по обвинението, изразява съжаление за стореното.
Защитникът му - адв. М.К., се солидаризира с прокурора и прави искане
за налагане на административно наказание – глоба в минимален размер от
1000 лева.
Нито обвиняемият, нито защитникът му вземат становище относно
направените по делото разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият И. Г. В. е роден на ***. в гр. ***, живущ в гр. ***, ***, б.,
с българско гражданство, с висше образование, работещ, женен, неосъждан,
ЕГН:**********.
Пострадалият Й.С.С. работел като *** към „***“, като извършвал
доставките с личния си автомобил марка „Фолксваген'“, модел „Голф 4“, peг.
№ ***, собственост на неговия баща С.С..
На 10.10.2020г. свид. Й.С. бил на работа за времето от 11.00 часа до
22.30 часа, като в този ден обслужвал район, който включвал и квартал
Каршиака в гр. ***. Около 20.00 часа на същия ден, свидетелят С. се движил
с посочения лек автомобил от магазин „Лекси“ по бул. „Васил Априлов“,
слизайки към бул. „Марица“, като направил ляв завой към ул. „Златна
Панега“, където се намирал и ресторант „Тон Бонбон“. Пред него той видял
лек автомобил марка ,Мерцедес“, модел „А-класа“, с регистрационен номер с
***ска регистрация, като водачът му направил рязка маневра наляво.
1

Посоченият лек автомобил се движил пред автомобила на пострадалия и в
най-дясната част на платното за движение. Маневрата на мерцедеса
изненадала свид. Й.С., който за малко щял да го удари. Натиснал клаксона на
управлявания от него автомобил, като докато отминавал забелязал, че този
автомобил бил управляван от мъж, а в МПС забелязал че пътувала и една
жена. В отговор на така подадения звуков сигнал, непознатият за него мъж -
водач на МПС марка „Мерцедес“ отправил нецензурни думи и изрази, които
обаче свид. С. не запомнил по-конкретно. Пострадалият не му отговорил, а
заобиколил с автомобила неговия и продължил към адреса на доставката, като
направил ляв завой по ул. „Полк. Сава Муткуров“, за да може да излезе на ул
„Васил Априлов“. Погледнал в огледалото за обратно виждане и констатирал,
че зад него се движил автомобил и чрез пресвяткване с фаровете успял да
установи, че това МПС е същото което само преди момент е задминал пред
ресторант „Тон Бонбон“. Точно на обособения остров преди бул. „Васил
Априлов“, свид. С. спрял, за да види какво иска водачът на автомобила,
намиращ се зад неговия. Слязъл от управлявания от него автомобил и се
насочил към автомобила зад него, за да попита водача какво се случва. В този
момент водачът на този автомобил слязъл и му заявил „Ти кво?!“. Свид. С. не
успял да каже каквото й да било, тъй като водачът започнал да му нанася
удари. последният бил мъж, на видима възраст около 40 години, с едро
телосложение, по-висок на ръст от свид. С..Започнал да му нанася удари с
двете си ръце, които били свити в юмруци. Ударите били насочени към
главата на пострадалия. За да се защити, последният сложил ръцете си пред
лицето, извъртял се с гръб към извършителя и с лице към автомобила, за да
запази лицето си. Ударите продължили доста време. В този момент към тях се
приближил мъж, който се опитал да прекрати нанасянето на побоя,
вследствие на което, агресивният мъж спрял с ударите, насочил се към
автомобила си, качил се и потегли, като заобиколил автомобила на свид. С..
Последният останал на мястото. Бил силно стресиран, течала му кръв от
лявата част на главата в окосмената част над ухото. След това пострадалият
сигнализирани на телефон 112 органите на реда за случилото се.
Съобразно даденото описание за извършителя на престъплението от
страна на пострадалото лице Й.С., били проведени веднага и на момента
ОИМ, които установили самоличността на извършителя, а именно
обвиняемият И. Г. В., ЕГН:********** от гр. ***.
Малко след това на място пристигнал и екип на спешна помощ, който
прегледа и след това транспортирал пострадалия С. в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, за да му бъдат извършени съответните манипулации по
оказване на медицинска помощ.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно - медицинска експертиза по писмени данни, въз основа на
представеното от пострадалия Й.С.С. съдебномедицинско удостоверение
№1044/2020г. От заключението на експертизата се установява, че на
инкриминираната дата 10.10.2020г. на пострадалия Й. С. е било причинено
2

разкъсно - контузна рана в лявата част на челото довела до разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Гореописаните действия на обв. И. Г. В. предизвикали силното
възмущение и негативна морална оценка както от страна на пострадалия –
свид Й. С., така и на свидетелите -очевидци - И.У. и Н.С..
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от
показанията на свидетелите И.У., Н.С., Й.Й., М.М., Д.М. и В.Д. и частично от
показанията на свидетелката П.В., дадени на досъдебното производство и
преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК. Показанията на
първите шестима свидетели съдебният състав намира за последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се,
относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло
съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал,
кредитиран от съда. Противоречие в тези свидетелските показания не се
наблюдава, като всеки от така разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Казаното от свид. П.В. за действията на пострадалото лице не се цени от съда
при изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се
събития. Така изнесеното от нея е в директно противоречие с останалата
събрана по делото доказателствена съвкупност, кредитирана от съда.
При постановяване на решението си съдът възприема и заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертизи, която според преценката на съда е извършена компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК - характеристична справка
/л.17 от дос.пр./, справка за съдимост на обвиняемия /л.21 от дос.пр./,
заверено копие на СМУ №1044/2020г. /л.34 от дос.пр./, заверени копия на
медицинска документация /л.35 – 41, л.55 - 61 от дос.пр./, заповед за
задържане на лице /л.67 от дос.пр./, справки за собственост на МПС /л.73 – 74
от дос.пр./, справка за нарушител/водач /л.80 – 81 от дос.пр./, заверени копия
на удостоверения за раждане /л.10 – 11 от съд.пр./
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че обвиняемият И. Г. В., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
10.10.2020г. в гр. *** е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в лявата част на челото, довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Й.С.С., ЕГН:***, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
3

От обективна страна с действията си на 10.10.2020г., насочени към
телесния интегритет на свидетеля Й.С., обвиняемият В. му е причинил
/удряйки го с юмруци в областта на глава/ разкъсно-контузна рана в лявата
част на челото. Посоченото травматично увреждане е довело до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед
на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда
е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Предприемането на действия, насочени към здравето на непознато лице, с
което обвиняемият е нямал никакъв личен конфликт, извършени на
обществено място /на улицата/, по съвсем незначителен повод /възникнал
пътен инцидент, без ПТП/ и без каквато и да е провокация от страна на
пострадалия, съдът преценява като проявено поведение на незачитане на
личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави
и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно
поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от
страна на обвиняемия, заради което е и налице този по - тежко наказуем
състав на престъплението.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това,
което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Умисълът на обвиняемия
за осъществяване на престъпното деянието се обективира чрез неговите
действия, като същият напълно съзнателно ги е насочвал пряко телесния
интегритет на пострадалия, съзнавайки техния ефект, значение и
отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската
правна култура на обвиняемия, липсата на елементарен самоконтрол, в
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към
обществото, както и незачитане на неприкосновеността на човешката личност
и телесен интегритет.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до
три години лишаване от свобода. Обвиняемият В. е пълнолетен, не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК.
От вмененото му във вина престъпление не са причинени имуществени вреди.
При наличието на тези материално правни предпоставки за приложението на
чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на
становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание,
4

съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на обвиняемия, трудовата му ангажираност, полаганите грижи за две
малолетни деца, признаването на вината и изразеното съжаление за
стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. С
оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на
обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът
счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи административно
наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/
лв. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на
деянието, така и на личността на виновния, като би постигнало своето
поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се
отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски /за експертиза/ в размер на 183 /сто осемдесет и три/ лева по сметка
на ОД МВР-***.
По делото няма приложени веществено доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	32
Дата:	27 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330200095
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 януари 2021 г.

Решение по дело №95/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите