Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   

                                       гр.София, 21.05.2021 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №13112 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.10.2020 год., постановено по гр.дело №27654/2020 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ц.Д.Т. от длъжността „длъжностно лице по регистрация по ЗТР“ в Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ в Агенция по вписванията, извършено със заповед №ЧР-02-01 от 30.04.2020 год. на главния секретар на Агенция по вписванията и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 610 лв., както и по сметка на СРС на основание чл. 77 вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 160 лв., представляваща държавна такса /виж определение по делото от 26.10.2020 год., наименовано „допълнително решение“/.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Агенция по вписванията. Жалбоподателят поддържа, че със заповед №ЧР-01-232 от 20.03.2008 год. на Изпълнителния директор на агенцията ищцата била назначена за държавен служител на длъжността „Главен Експерт — Длъжностно лице по Регистрация“ в Главна дирекция „Търговски регистър и Регистър Булстат“ Служба по регистрация - София, Търговски регистър. По силата на § 26 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър /обн. – ДВ, бр. 50 от 2008 год., в сила от 30.05.2008 год./ заварените служебни правоотношения на длъжностните лица по регистрацията се преобразували в безсрочни трудови правоотношения, без провеждане на конкурс, като в тази връзка на 26.07.2008 год. между страните бил сключен трудов договор за длъжността „длъжностно лице по регистрацията, в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“, с място на работа в гр.София. Според последната връчена на ищцата длъжностна характеристика /на 18.09.2018 год./, основната цел на длъжността била извършването на действия по вписвания, заличавания и обявявания в ТРРЮЛНЦ въз основа на заявление или акт на съда, на други държавни органи и на частни съдебни изпълнители, възложени по силата на ЗТТРЮЛНЦ. Въз основа на основната цел на длъжността била разработена и подробната система от преки задължения на служителката, описани в Раздел V от длъжностната характеристика. По силата на Заповед №РД-01-534 от 18.12.2018 год., на основание чл. 192 КТ, изпълнителният директор на агенцията бил възложил на главния секретар правомощията на дисциплинарно наказващ орган за служителите по трудово правоотношение в агенцията, а със Заповед №РД-01-189 от 30.04.2020 год. – при наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, да прекратява трудови правоотношения със служителите по трудово правоотношение в агенцията. Със Заповед №РД-01-426 от 20.08.2019 год. на изпълнителния директор на агенцията били утвърдени Вътрешни правила за осъществяване на дейността на длъжностните лица по регистрацията в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията “ към Агенцията по вписванията. В съответствие с чл. 2 от тези правила, длъжностните лица по регистрацията извършвали в съответния срок по чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения акт, когато били налице предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания. Разпоредбата на чл. 4 от правилата предвиждала, че длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в ТРРЮЛНЦ, освен ако със закон не е предвидено друго; по  заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговци – до края на следващия работен ден от постъпването им в ТРРЮЛНЦ незабавно след разглеждане на заявлението, освен в случаите по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и по исканията за изправяне на грешки и непълноти, както и по исканията за назначаване на вещо лице, общ проверител, контрольор – незабавно след разглеждането им. Съгласно чл. 7 от правилата, в Информационната система на ТРРЮЛНЦ били изградени 4 функционалности /„опашки“/, както следва: 1/ заявления за вписване и заличаване на обстоятелства и за обявяване на актове, заявленията за изпълнение на указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, исканията за изправяне на грешки непълноти, както и исканията за назначаване на вещо лице, общ проверител, контрольор /т. нар. „обща опашка“/; 2/ за разглеждане на заявленията за обявяване на годишни финансови отчети /ГФО/ и декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч /т.нар. „опашка за разглеждане на ГФО“/; 3/ заявления за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по чл. 64, ал. 1 и 4 ЗМИП и чл. 6, ал. 3 от ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС и 4/ Заявления за разглеждане на актовете по чл. 14 ЗТТРЮЛНЦ. Според чл. 16 от правилата, длъжностните лица по регистрацията обработвали минимален брой заявления.  В Раздел IV, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция по вписванията, утвърден със Заповед №РД-01-521 от 27.09.2019 год. /който бил приложим към всяка една от датите на извършване на дисциплинарните нарушения/ било предвидено, че нормалната продължителност на работната седмица е 40 часа седмично, при дневна продължителност от 8 часа, в т. 2.3. на Раздел IV – че работното време на служителите в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ е с променливи граници от 07:30 ч. до 18:30 ч. с период на задължително присъствие от 10:00 ч. до 16:00 ч. и с обедна почивка с продължителност 30 минути, между от 12:00 ч. до 14:00 ч., при задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часовия работен ден, при спазване на следния физиологичен режим на труд и почивка: първа активна физиологична почивка – 2  часа след започване на работа; почивка за хранене – 30 минути в интервала от 12:00 ч. до 14:00 ч. и втора физиологична почивка – 1 ч. и 30 мин. след почивката за хранене. За отчитане на работното време всеки служител в дирекцията подавал до изпълнителния директор заявление по образец за работа при условията на работно време с променливи граници до края на текущия месец за следващия месец. За м. декември ищцата била подала заявление за работа при условията на работно време с променливи граници, според което за началния и крайния час на работното й време през м. януари 2020 год., в дните понеделник, сряда и четвъртък работното й време следвало да започва в 08:00 ч. Това означавало, че служителят има право да ползва първата активна физиологична почивка 2 часа след започване на работа, т.е. в 10:00 ч. От същото заявление било видно, че в дните вторник и петък, началният час на работното време на ищцата бил 10:00 ч. В тези дни от седмицата тя имала право да ползва първата физиологична почивка 2 часа след започване на работа, т.е. в 12:00 ч. По силата на Заповед №РД-0Р88 от 15.04.2016 год. на изпълнителния директор на агенцията – раздел I, т. 1, всички служители и лица, изпълняващи постоянно служебните си задължения в сградата на агенцията, ул.„*********, били длъжни да се регистрират /чекират/ с предоставените им магнитни карти при всяко влизане и напускане на сградата, както и при влизане и напускане на помещенията, в които били монтирани устройства за контрол на достъпа, а т. 5 предвиждала, че магнитните карти са персонални и служителите нямат право да ги преотстъпват на трети лица или да ги разменят. Със Заповед №РД-01-544 от 17.10.2019 год. на изпълнителния директор на агенцията били определени лицата, които имат правото да изготвят и представят разпечатки от системата за контрол на достъпа при поискване от ръководството на Агенцията по вписванията. От представената по делото електронна кореспонденция било видно, че на 06.02.2020 год. К.Ч.– директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрация“, чрез електронна поща бил поискал от О.Т.– директор на дирекция „ПОТ“ към агенцията, информация от системата за вход/изход в сградата на централното управление на агенцията за периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год., включително за всички служители в дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ с месторабота в гр. София. Тази справка била получена от Д.Ч.по електронна поща на 10.02.2020 год. В периода от 10.02.2020 год. до 14.02.2020 год. К.Ч.бил извършил проверка на предоставената му информация, като съставил 5 бр. таблици с изчисления на работното време за периода от 02.12.2019 год. до 31.01.2020 гад. /за пет длъжностни лица по регистрацията, сред които и ищцата/, като в таблицата, отнасяща се до ищцата, се съдържала обобщена информация за началото и края на работния ден на служителката, за това в колко часа в съответния ден ищцата за пръв път е влязла в сградата на централното управление, в колко часа я е напуснала и колко време е отсъствала от сградата. Чрез тази таблица се установявало по дни колко била общата продължителност на работното време на ищцата за съответния работен ден, дали тя имала реално отработени 8 часа, дали е отсъствала повече от 30 минути през работения ден, спазила ли е началото и края на работния ден, съгласно подаденото от нея заявление за работа при условията на работно време с променливи граници. На 17.02.2020 год. директорът на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ бил извършил проверки чрез модул „Служебна справка“в Информационната система на ТРРЮЛНЦ за периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. включително по отношение на всички служители в дирекцията за обработените от всяко длъжностно лице по регистрацията заявления и вида произнасяне, за което били съставени 9 бр. разпечатки от модула /за определени длъжностни лица по регистрацията, сред които и ищцата/. След извършената проверка прекият ръководител на ищцата – директорът на дирекцията, установил следните фактически обстоятелства относно изпълнението на трудовите задължения от страна Ц.Т. – в периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. служителката била отработила общо 27 дни, от тях 16 дни при грубо нарушение на правилата за работното време и 11 дни при спазването му; в дните на констатирани нарушения служителката била ползвала обедна почивка средно над 1 ч. и 15 мин., както и преждевременно напускала работното си място; служителката не била спазвала правилата на ненормирания работен ден, установени за категорията служители „длъжностни лица по регистрацията“. На 17.01.2020 год. и 20.01.2020 год. служителите били изпълнители служебните си задължения в условията на ненормиран работен ден по разпореждане на директора на дирекцията. И в двата случая ищцата не се била съобразила с разпорежданията на прекия си ръководител, като била напуснала преждевременно работното си място; служителката не била спазила установените изисквания за минимален брой обработени заявления, установени във Вътрешните правила за осъществяване на дейността на длъжностните лица по регистрацията – през отчетения период ищцата била отработила общо 27 дни, от тях 5 дни била изпълнявала трудовите си задължения на „обща опашка“, като  разгледала общо 79 заявления, при определен минимум от 19 за ден, и 22 дни на „опашката за разглеждане на ГФО“, като разгледала общо 829 заявления, при определен минимум за един месец от 1 600. Разпечатките от модула за посочените в заповедта дни, а именно 02.12.2019 год., 03.12.2019 год., 04.12.2019 год. и 06.12.2019 год., съдържали следната информация – брой вписвания, брой откази, брой заявления, изчакващи тридневен срок, дадени указания и връщане в опашка с указание, както и общия брой обработени заявления. Прекият ръководител на ищцата бил отразил обстоятелствата, констатирани при извършените в периода 10.02.2020 год. – 14.02.2020 год. и на 17.02.2020 год. проверки, в докладна записка от 27.03.2020 год. /в която се съдържали констатации не само за ищцата, а и за други служители в дирекцията/. На същия било необходимо технологично време, в което да се запознае със събраните справки, разпечатки и таблици, съответно да провери дали в тях се съдържат сведения за неправомерно поведение от страна на длъжностни лица по регистрацията, и ако има такива сведения, да ги обобщи в докладната записка, която да сведе до орган на дисциплинарна власт. Във връзка с докладната записка главният секретар на агенцията изготвил своя докладна записка от 27.03.2020 год., като изготвената от К.Ч.докладна записка представлявала приложение към изготвената от главния секретар такава. Докладната записка на главния секретар от 27.03.2020 год., заедно с приложената към нея докладна записка на К.Ч.и приложенията към нея от 27.03.2020 год., били представени на изпълнителния директор на агенцията чрез секретно деловодство, където били депозирани с вх.№03-24 от 27.03.2020 год. На 30.03.2020 год. изпълнителният директор разпоредил на главния секретар да предприеме съответните действия по реализиране на дисциплинарна отговорност, в зависимост от естеството на изложените фактически обстоятелства. С писмо с изходящ рег.№91-00-13 от 14.04.2020 год. главният секретар, в качеството си на дисциплинарно наказващ орган, изискал от ищцата да представи писмени обяснения и да се яви на изслушване във връзка с констатираните три групи дисциплинарни нарушения, а именно: 1/ нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на продължителността на работното време и на правилата за ползване на почивки при полагане на труд в условията на работно време с променливи граници; 2/ нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на правилата за полагане на труд при условията на ненормиран работен ден и 3/ нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на установените количествени норми за обработване на заявления. На ищцата бил предоставен подходящ 3-дневен срок, в който да даде писмените си обяснения относно всяко едно от описаните в искането за обяснения нарушения. Тя била поканена да се яви и на изслушване, за да даде обяснения и в устна форма. На 16.04.2020 год. ищцата представила писмените си обяснения, а на 21.04.2020 год. било проведено изслушването й, което било обективирано в писмен протокол от същата дата, подписан от ищцата. Видно било протокола, че на ищцата била предоставена възможност да допълни изложеното в писмените й обяснения. След като взел предвид изложените от служителката съображения относно нарушенията, посочени в група 2 от искането за даване на писмени обяснения, дисциплинарно наказващият орган преценил, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание за тях. Аргументите на ищцата относно нарушенията, описани в група 1 и група 3 от искането за даване на писмени обяснения, били счетени за неоснователни, за което дисциплинарно наказващият орган бил посочил съответни мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това главният секретар, в качеството си на дисциплинарно наказващ орган, бил наложил на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ с процесната заповед от 30.04.2020 год. – поради системни нарушения на трудовата дисциплина. За определяне на признака „системност“ работодателят бил взел предвид само нарушенията по група 1 и група 3 от искането за даване на писмени обяснения – обособени съответно като група 1 и група 2 в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят бил установил, че извършените от ищцата нарушения са системни – повече от три на брой, като за тях не са налагани дисциплинарни наказания и не са изтекли предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове, като уточнил, че системните нарушения на трудовата дисциплина са основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание — уволнение. В допълнение, в съответствие с правилото на чл. 189 КТ, били взети предвид тежестта на нарушенията с оглед характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените от служителката трудови задължения и извършените нарушения, всички обстоятелства, при които са извършени, дадените от ищцата обяснения, укоримото й поведение и отношението й към конкретното неизпълнение. Жалбоподателят сочи, че неправилно СРС бил приел, че наказанието е било наложено след изтичането на двумесечния срок по чл. 194 КТ, тъй като можело ищцата да бъде санкционирана за последно нарушение, извършено след 29.02.2020 год., както и че двумесечният срок по чл. 194 КТ не следва да тече от датата на докладване на дисциплинарно наказващия орган на констатациите на извършилия справката от системата за вход/изход К.Ч., че системата давала обективна възможност в началото на всеки месец да се проследи за предхождащия какво е било спазването на работното време от всички служители, а двумесечният срок по чл. 194 КТ давал още един месец да направи се анализ на справката и да се вземе решение ще възбужда ли дисциплинарно производство. Съдебната практика била категорична, че откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, дисциплинарно наказващият орган следвало да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, а именно изслушване на служителя, приемане на писмените му обяснения, събиране на посочените от него доказателства и да осъществи прецени дали да наложи дисциплинарното наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Узнаването на тези обстоятелства от други служители не означавало, че срокът за налагане на наказанието е започнал да тече. Още в отговора на исковата молба ответникът бил посочил, че двумесечният срок по чл. 194 КТ тече не от узнаването на отделен факт, съдържащ данни за вероятно нарушение на трудовата дисциплина, а от узнаването от субекта на дисциплинарни власт на всички съществени елементи на фактическия състав на нарушението. Следователно неправилни били съображенията на първоинстанционния съд, че под „откриване“ следва да се разбира „първата възможност на работодателя при определено стичане на обстоятелствата обективно да разбере за извършеното нарушение, а не по негово желание, когато той реши да види дали е извършено нарушение“. Директорът на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ нямал задължение да следи системата за вход/изход в сградата на централното управление на агенцията /в т.ч. и ползваните обедни почивки/ за всеки един служител поотделно във всеки един момент, както и да следи за броя на обработените от всеки един служител заявления във всеки един момент. Макар да бил служител на ръководна длъжност, той не бил субект на дисциплинарна власт, като не били предоставени правомощия да инициира дисциплинарни производства и да налага дисциплинарни наказания. Неправилни били и изводите на СРС, че използването на системата за вход/изход било кампанийно и тенденциозно. На следващо място поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че уволнението е незаконосъобразно, защото не е на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ. Самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание не оставяла никакво съмнение, че уволнението е наложено на основание, попадащо сред тези, изброените в чл. 190  КТ, а именно: чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ било конкретизирано – както чрез посочване на номера законовата разпоредба, така и чрез изписването на нейния текст и в уводната, и в заключителната част на уволнителната заповед. От съдържащите се на стр. 9 от заповедта мотиви било видно, че работодателят бил обосновал наличието на признака „системност“ именно по смисъла на посочената разпоредба. От обстоятелството, че в заповедта били посочени повече от три дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неспазване на правилата за продължителност на работното време и повече от три нарушения, изразяващи се в несъблюдаване на правилата за ползване на почивки, не следвало, че работодателят е обвързан да приеме именно квалификацията по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ. Напротив, за наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна била както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да било изпълнено условието служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред.  След като видът и тежестта на съответните нарушения не бил конкретизиран, то чрез посочената разпоредба законът санкционирал укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ била предвидена възможност за налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност имало, когато и трите нарушения все още не са били санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са били заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. Неправилно СРС бил приел, че работодателят не бил извършил преценка за справедливост на наложеното наказание съобразно предвиденото в чл. 189 от КТ. В процесната заповед били подробно обсъдени дадените от ищцата писмени обяснения и по двете групи описани в заповедта дисциплинарни нарушения /стр. 6 – 9 от заповедта/. В заповедта били разгледани /на стр. 10/ и други критерии, въз основа на които работодателят бил извършил преценката си да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочено било, че в случая се касае за голям брой нарушения, които са извършени в период от два месеца. Освен множество на брой, нарушенията на трудовата дисциплина били и разнородни по вид, което  показвало тенденция към грубо незачитане на правилата за трудова дисциплина и недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Отчетено било, че изпълнението на задълженията на служителите, заемащи процесната длъжност, е от висока важност за обществото и търговския оборот. Неизпълнението на трудовите задължения на тези служители, включително неотработването на установената нормална 8-часова продължителност на работния ден, ползването на почивки с продължителност по-голяма от максимално установената и неспазването на изискванията за брой обработени заявления, затруднявало работата на ТРРЮЛНЦ, което водело до забавяне при обработването на заявления, като по този начин се застрашавали правата и законните интереси на участниците в търговския оборот. Т.е. преценката по реда на чл. 189 КТ била извършена от работодателя. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от КТ законодателят бил обособил видове дисциплинарни нарушения, които по естеството си се характеризирали с такава голяма тежест, че фактът на самото им извършване давало право на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. За налагане на наказание на някое от основанията по чл. 190, ал. 1 от КТ не било необходимо служителят да е бил предходно санкциониран, като макар и първа и единствена, неправомерната проява в хипотезите по чл. 190, ал. 1 от КТ, била толкова тежка, че обуславяла налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В хипотезите по чл. 190, ал. 1 КТ не било необходимо, противно на възприетото от СРС, формално извършеното дисциплинарно нарушение да е дало негативно отражение върху качеството на работата на служителя. По-конкретно, лошото /или влошеното/ качество на работата на служителя не било елемент нито от фактическия състав на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, нито от фактическия състав на отделните неправомерни прояви, които в частност били взети предвид при определяне на критерия „системност“ /по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 2 –  преждевременно напускане на работа, по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 –  неизпълнение на възложената работа в изискуемото се количество, по чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 3 – неизпълнение на правилата за ползване на почивки, установени в правилника за вътрешния трудов ред/. При системност на нарушенията се проявявала устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който не можел или не желаел да го коригира. Това негово поведение нарушавало в значителна степен отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с които се характеризирала трудовоправната връзка и които трябвало да съществуват при изпълнението на трудовите задължения. При описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, наличието на вреда не присъствало задължително като елемент от фактическия състав на съответното дисциплинарно нарушение. При тях наличието на вреда и причинна връзка между правонарушението и настъпилия противоправен резултат /вреда/, можело да формира самостоятелен утежняващ признак на извършеното дисциплинарно нарушение. Не било необходимо неблагоприятните последици от дисциплинарното нарушение да бъдат под формата на имуществени вреди за работодателя. Както било посочено и в уволнителната заповед, неблагоприятните последици от извършените от ищцата дисциплинарни нарушения в случая се изразявали както в затрудняване работата на търговския регистър, така и в застрашаване на правата и законните интереси на трети лица – участниците в търговския оборот. Неправилно СРС бил счел, че работата на ищцата не изисквала да бъдат обработени определен брой заявления, тъй като не ставало ясно как било определено това изискуемо количество. С определение от 18.09.2020 год. СРС бил приел за безспорно обстоятелството, че при разработката на нормите в чл. 16 от Вътрешните правила за осъществяване на дейността на длъжностните лица по регистрацията ответникът не бил спазил процедурата по чл. 250 КТ. Същевременно ищцата не била направила възражения и оспорвания във връзка с критериите за определяне на количествата заявления, които следва да се обработват. Съгласно чл. 2а  ЗТРРЮЛНЦ, регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел следвало да се осъществяват при спазване на определени принципи, в т.ч. бързина. В чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ били посочени сроковете, в които следвало да бъдат разгледани  постъпилите в ТРРЮЛНЦ заявления от длъжностното лице по регистрацията. Съобразно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията отговаряла за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. Необходимостта от регламентиране с вътрешни актове на минимален брой отработени заявления произтичала от принципите на чл. 2а ЗТРРЮЛНЦ. Един от основните принципи на регистърното производство била неговата срочност. Сроковете, в които длъжностните лица по регистрацията били задължени да се произнесат, били регламентирани в закон, съответно неизпълнението на въведения брой обработени заявления от страна на длъжностните лица по регистрацията, щяло да доведе до забава при вписване на обстоятелства, респ. обявяване на актове, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В този смисъл, противно на приетото от СРС, работата на ищцата изисквала да бъдат въведени от работодателя изисквания за обработване на определен минимален брой заявления, тъй като в противен случай се създавали предпоставки за натрупване на голям брой необработени заявления, неспазване на законоустановените срокове за тяхното обработване, нарушаване на нормалното /без забава/ функциониране на ТРРЮЛНЦ. Това водело до негативно засягане на правната сфера на други субекти – физически и юридически лица /заявители и заинтересовани лица/, като вредите, които тези лица щели да претърпят като резултат от бездействията на длъжностните лица по регистрацията, следвало да бъдат обезщетени от Агенцията по вписванията. Разпоредбата на чл. 16 от Вътрешните правила не въвеждала „трудова норма“ като система за заплащане на труда по смисъла на чл. 247, ал. 2 КТ, тъй като възнаграждението на длъжностните лица по регистрацията не се определяло въз основа на броя обработени от тях заявления. Вътрешните правила изрично предвиждали, че обработката на по-малък брой заявления от посочените в чл. 16, ал. 1 може да бъде прието за неизпълнение на трудовите задължения, като преценката се извършвала от директора на дирекция „Длъжности лица по регистрация“ на месечна база и при отчитане реално отработените дни за съответния месец от всяко длъжностно лице по регистрацията. Чл. 16 от Вътрешните правила конкретизирал едно общо формулирано в чл. 126, т. 4, пр. 1 КТ задължение – служителят да изпълнява работата си в изискуемото количество. Работодателят разполагал със свободата да определи изискуемо количество за изпълнение на възложената на служителите му работа, така че да се осигури продължителност на работния процес при работодателя /в случая — да се осигури нормалното функциониране на ТРРЮЛНЦ/. Правилата за минимален брой обработени заявления били въведени като изискване към работата на длъжностните лица по регистрацията още със Заповед № РД-01-24 от 24.01.2011 год. на изпълнителния директор на агенцията и именно поради причините, изтъкнати от ищцата в писмените й обяснения причини, като сложност и обем на всяко заявление, с действащите правила броят на заявленията бил значително намален, съответно от 60 на 19 на „обща опашка“ и от 240 на 60 на „опашката на ГФО“. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че законно уволнение за неизпълнение на разпоредбата на чл. 126, т. 4 КТ би имало, ако в мотивите на уволнителната заповед са посочени конкретните преписки, по които ищцата е допускала забава или просрочие. Нормата на чл. 124, т. 4 КТ въвеждала задължение на работника или служителя да изпълнява възложената работа в изискуемото се количество и качество. Използваният съюз „и“ сочел, че задължението на служителя да изпълнява възложената работа се отнася както по отношение на нейните количествени стойности, така и по отношение на нейните качествени характеристики. Следователно, неизпълнението на който и да е от двата параметъра /или количеството, или качеството/ представлявал неизпълнение на възложеното с чл. 124, т. 4 КТ трудово задължение. В чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ неизпълнението на възложената работа било посочено като хипотеза на дисциплинарно нарушение. Хипотезата обхващала както случаите на неточно с оглед на количеството изпълнение, така и случаите на некачествено или несвоевременно изпълнение на възложената работа. Посочената норма не поставяла изискване „неизпълнението на възложената работа" непременно да бъде забавено изпълнение^; то можело да бъде и непълно /т.е. неточно с оглед на количеството/, както и лошо /неточно с оглед на качеството/. В случая в заповедта за дисциплинарно уволнение не се твърдяло, че ищцата е  обработвала заявления със забава или некачествено. Въпреки това, противно на приетото от СРС, тя не била изпълнила трудовите си задължения като в периода и в дните, посочени в заповедта, не била обработила изискуемия брой заявления и по този начин неколкократно била осъществила фактическия състав на посоченото в чл. 187, т. 3, пр. 1 КТ дисциплинарно нарушение. Заповедта за уволнение била законосъобразна, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ следвало да бъдат отхвърлени. Заповедта била издадена при спазване на изискванията на чл. 192 КТ, чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, като уволнението било извършено в сроковете по чл. 194 КТ. Дисциплинарното наказание било наложено при съобразяване на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищцата в съответствие с предвиденото в чл. 189 КТ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Ответницата по жалбата Ц.Д.Т. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че СРС правилно приложил принципа на служебното начало, състезателното начало, равенство на страните и установяване на истината. Била оспорила своевременно критериите за определяне на количествените норми за разглеждане на заявления – чл. 250 КТ. Към датата на уволнението и в първоинстанционното производство не били събрани допустими, годни и относими доказателства, въз основа на които да се установи категорично, че ищцата е извършила вменените й нарушения на служебната дисциплина. Оспорила била справката от системата за вход/изход в сградата на централното управление на агенцията, таблица с изчисления за реално отработеното време и разпечатка модул „Служебна справка“, „Действия на длъжностно лице по регистрацията“ в ИС на ТТРЮЛНЦ, тъй като те нямали номер, издател, печат, не било ясно по какъв начин и от кого са били съставени, дали отразяват действителни данни от системата за контрол на достъпа до сградата на централното управление на агенцията и от информационната система на ТТРЮЛНЦ. В справката от системата за вход/изход в сградата на централното управление на агенцията не бил отбелязан уникалния номер на магнитната карта за достъп до ищцата, за да се приеме безспорно, че тя действително се отнася до нея, като не било приложена извадка от списъка на картите, воден в дирекция „Информационно обслужване и технологии“ на агенцията, съгласно т. III от Заповед №РД-9019-544 от 17.10.2019 год. на изпълнителния директор на агенцията. В този смисъл налице било нарушение на чл. 193 КТ, в резултат на което била опорочена преценката по чл. 189 КТ. Правилен бил изводът на СРС за несправедливост на уволнението. Ищцата била с изрядно дисциплинарно минало през целия си 12-годишен стаж в агенцията, като към момента на налагане на дисциплинарното наказание нямало данни за писмени или устни оплаквания за работата й от „клиенти“ на ответника /заявители/ или от нейни колеги. Не били установени и не се твърдели от ответника вреди или уронване на престижа му. На следващо място сочи, че при първата група нарушения не била отчетена продължителността на работната време на ищцата или почивките и в останалите дни от периода, а не само дните, в които се твърдяло, че има нарушения. Не било отчетено, че и в дни с ползване на по-дълга почивка около времето за обедна почивка, ищцата била отработила дължимите работни часове, като имало и дни, в които била работила над установеното работно време. При втората група нарушения не било взето предвид, че ищцата била ползвала отпуск от 15 работни дни. От общо 41 работни дни за периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. ищцата била отсъствала 15 работни дни, при което не било възможно нормата от 1 600 заявления на месец на „опашката“ за разглеждане на ГФО да бъде изпълнена, още повече, че в този период на ищцата били разпределяни всички видове „опашки“ /да работи по всякакви видове заявления по ТРРЮЛНЦ/. Нормата трябвало да бъде намалена пропорционално съобразно дните на ползване на отпуск от ищцата, което не било взето предвид от работодателя и опорочавало преценката му по чл. 189, ал. 1 КТ. Освен това през процесния период ищцата била в минимално отклонение от нормата, установена в чл. 16, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила – при 80 броя на седмица тя била отработила всички възложени й 79 броя заявления. Отделно от това работодателят бил допуснал дискриминация по признаците служебно и лично положение в нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 20 ЗЗДискр., като от една страна не бил осигурил еднакви условия на труд за всички длъжности лица по регистрацията – въвел бил персонални магнитни карти за отчитане на работното време на служителите в централното управление, а работното време на служителите от другите офиси на агенцията не се отчитало по този начин, а от друга не бил приложил еднакви критерии при провеждането и приключването на дисциплинарното производство срещу ищцата и другите служители, срещу които въз основа на един и същ инициативен документ за сходни нарушения било образувано дисциплинарно производство, което било приключило различно от това на ищцата. Дисциплинарното производство срещу ищцата била образувано по докладна записка от 27.03.3030 год. – около 2 месеца след последната дата на предполагаемите дисциплинарни нарушения, по време на обявеното извънредно положение заради пандемията от Covid-19. Логично се поставял въпросът защо това производство се било провело точно в този момент, а не по-рано, след като работодателят имал ежедневно възможност за проследяване на спазването на пропускателния режим с персонални магнитни карти в сградата на централното управление на агенцията, както и достъп през ИСТРРЮЛНЦ на агенцията до работата на ищцата. Директорът на посочената дирекция ежедневно бил следял работата на подчинените му длъжностни лица чрез тази информационна система и регулярно им бил изпращал по имейл данни за броя отработени и неотработени заявления в процесния период. В адресатите на тези имейли присъствало и ръководството на агенцията /изпълнителен директор, главен секретар/. Следователно дисциплинарното производство можело да бъде инициирано и по-рано. Видно било от докладната записка от 27.03.2020 год. и твърденията на ответника, че директорът на дирекцията разполагал с информацията за евентуалните дисциплинарни нарушения на ищцата и други нейни колеги още на 17.02.2020 год., но не ставало ясно защо бил решил да докладва за тях около месец и половина по-късно, а именно на 27.03.2020 год. В тази смисъл правилни били изводите на СРС относно срока по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно, че не следва моментът кога ще бъде открито нарушението да зависи от субективното желание на дисциплинарно наказващия орган, а в случая – на друг служител с ръководни функции и правомощия – кога той ще реши да поиска справки от системата за достъп до сградата на агенцията в гр. София или от ИСТРРЮЛНЦ, особено след като не бил установен регулярен механизъм за контрол проверка на поведението на служителите чрез тези информационни системи. Именно поради ежедневната възможност за откриване на всяко едно от нарушенията, изброени в заповедта, към датата на връчването на процесната заповед – 30.04.2020 год., бил изтекъл двумесечния преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ, като срокът следвало да се смята за започнал да тече към датата на осъществяване на всяко едно деяние, посочено в заповедта. Съгласно вътрешните актове, засягащи работата на дирекцията, нейният директор трябвало ежедневно да следи и отчита активността и обработените заявления на всеки от служителите на дирекцията, което било видно от служебната електронна поща. Всички тези електронни съобщения били изпращани и до изпълнителния директор и/или главния секретар на агенцията, което показвало, че те също ежедневно били уведомявани за работата на длъжностните лица по регистрацията. Освен това за нарушенията в заповедта били посочени точни дати, на които те са се осъществили. От 29.01.2020 год. – крайната дата на периода на констатираните нарушения, до 30.04.2020 год. – когато била издадена и връчена на ищцата уволнителната заповед, били изтекли повече от два месеца. Дисциплинарното производство не само било започнало по инициатива на субект, който не разполагал с дисциплинарна власт и правомощия да инициира такова производство, а и част от него – събирането на доказателства, била проведена пак от същия субект, което го опорочавало и съставлява основание за отмяна на уволнението. Годни, относими и необходими доказателства не били предоставени на ищцата в хода на дисциплинарната проверка, въпреки изрично направеното от нея искане, поради което тя нямала възможност да упражни в пълнота правото си на защита, като вземе конкретно отношение по тях, като дала обясненията си на база на това, което било посочено във връченото й искане за това с изх. per. № 91-00-13 от 14.04.2020 год., както и на факта, че като дългогодишно длъжностно лице по регистрацията познава в детайли както дейността на дирекцията и агенцията, така и нормативните и вътрешноведомствените актове, които я уреждали. На следващо място поддържа, че според действалите в процесния период вътрешни актове на работодателя, уреждащи използването на магнитни карти, тези карти се използвали само за контрол на достъпа до сградата, но не разпореждали информацията от тях да бъде използвана и за отчитане на работното време на служителите, съответно за санкционирането им, ако в резултат на такова използване се установи неспазване на работното време. Достъпът до самата сграда бил регламентиран със Заповед № РД-01-88 от 15.04.2016 год. на изпълнителния директор на агенцията, като никъде в нея не било упоменато, че справките от системата за вход/изход в сградата се ползват или могат да бъдат ползвани от работодателя за отчитане на работното време на служителите, нито че данните от тях могат да бъдат използвани за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите. Във вътрешноведомствените актове на работодателя, включително в Правилника за вътрешния трудов ред, липсвала регламентация за това, че работното време на служителите в централното управление на агенцията се отчита чрез информацията от магнитните карти на системата за контрол на достъпа. От самата заповед от 2016 год. ставало ясно, че магнитните карти се въвеждат за контрол на достъпа до сградата на агенцията на служители и други лица в работно и извънработно време. Ищцата не била информирана от работодателя, в качеството му на администратор на лични данни, че личните й данни, събирани чрез системата за контрол на достъпа до сградата на агенцията чрез персонални магнитни карти, ще бъдат използвани за друга цел, освен за осигуряването на достъпа й до сградата. Използването им за други цели, като отчитане на работното време и контрол на спазването на трудовата дисциплина, без да бъде информиран служителят за това, било в нарушение и на законодателството за защита на личните данни и в частност на чл. 12 – 14 от Общия регламент за защита на данните, според които служителите като субекти на данни трябва да бъдат отделно уведомени за всяка една цел на обработване на личните им данни. От описаните в заповедта обстоятелства не ставало ясно дали нарушението на ищцата се състои в „преждевременно напускане на работа“ или „закъснение“, което съответно опорочавало правното основание за квалифицирането му, респ. съставлявало пречка за квалифицирането му като нарушение. Неправилно едно и също деяние, най-общо изразяващо се в отсъствие за по-дълъг период от време около времето за обедна почивка, поради сливането й с активните физиологични почивки за отдих и възстановяване, се квалифицирало като преждевременно напускане на работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред. Съгласно чл. 151, ал. 1 КТ, работното време на работника или служителя се прекъсвало с една или няколко почивки. Работодателят осигурявал на работника или служителя почивка за хранене, която не можело да бъде по-малко от 30 минути. В ал. 2 на цитираната разпоредба изрично било предвидено, че почивките не се включват в работното време. Същевременно според чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15/1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, почивките за отдих и възстановяване се включвали в рамките на работното време. Т.е., при 8-часов работен ден, какъвто бил уреденият за длъжностните лица по регистрацията в агенцията, ако било изключено времето за физиологичните почивки, се получавало време за реално полагане на труд с 30 минути /времето за двете физиологични почивки/ по-малко, т.е. 7 часа и половина, което ищцата в обясненията си казвала, че обичайно е надвишавала. В точка 2.3 от раздел IV „Работно време и отпуски“ от Правилника за вътрешния трудов ред на агенцията било установено, че работното време на служителите в дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ е с променливи граници от 7:30 ч. до 18:30 ч. с период на задължително присъствие от 10:00 ч. до 16:00 ч. и с обедна почивка от 30 минути между 12:00 и 14:00 ч. при задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часовия работен ден и спазване на следния физиологичен режим на труд и почивка: 1/ първа активна физиологична почивка – два часа след започване на работа; 2/ почивка за хранене – 30 минути в интервала от 12:00 ч. и 14:00 ч.; 3/ втора физиологична почивка – 1,5 часа след почивката за хранене. За отчитане на работното време всеки служител в дирекцията подавал заявление до края на текущия месец за следващия месец, при условията на работно време с променливи граници. В заповедта за уволнение за изброените дати, в които според дисциплинарно наказващия орган ищцата била допуснала нарушения, липсвали данни за началния и крайния час на работното й време, а за някои дни – и за отработените часове. Липсвали данни за това дали в процесния период ищцата била оставала да работи и след приключване на работното й време при условията на ненормиран работен ден, както и такива за това какво всъщност е работното време на ищцата, след като то било определено като работно време с променливи граници в Правилника за вътрешния трудов ред, а в други актове на агенцията било записано, че за длъжностните лица по регистрацията се въвежда ненормирано работно време. Не били взети под внимание аргументите на ищцата в писмените й обяснения за начина, по който била ползвала активните физиологични почивки, които имала право да ползва по време на работа. Посочването на отделни дати, през които евентуално не била спазена нормалната продължителност на 8-часовия работен ден, не давало категорична информация дали било отчетено работното време, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 3 вр. с ал. 2 КТ. Според посоченото в обясненията на ищцата по-дългото отсъствие около обедните почивки било вследствие надграждане на активната физиологична почивка с почивката за хранене, поради необходимост от продължително раздвижване, свързано с предотвратяването и профилактиката на здравословни проблеми на опорно-двигателния апарат, предизвикани от принудителната седяща поза на работната станция. То било и в интерес на работата, защото така работната дейност на служителя, при голямата натовареност, се прекъсвала само веднъж дневно. Активните почивки били осъществявани от ищцата при спазване на Приложение към чл. 8, т. 10, б. „а“ от Наредба № 15/1999 г., според което активните почивки включват двигателна дейност, спортни и физически упражнения и се провеждат извън работното място. Сведените до знанието й инструкции в Програма за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в Агенция по вписванията били в съответствие с цитираното. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/1999 год., регламентираните почивки по време на работа се провеждали извън работното място в специално обзаведени помещения или площадки. Агенцията по вписванията като работодател не била осигурила на служителите си нормативно установените места за почивка. Прекъсването на работната дейност на ищцата в регламентираните с Правилника за вътрешния трудов ред часови интервали, свързани с напускане сградата на агенцията и намиране на подходящи места за упражняване на активна почивка, отнемало много повече от регламентираните 15 минути. Поради това в дните, в които тя била ползвала активните си почивки, същите били надграждали обедната й почивка – от една страна, с оглед необходимостта сама да организира провеждането на активната си почивка и от друга, с цел избягване на разпокъсване на работния й ден и осигуряване на максимална ефективност при изпълнение на служебните й задължения, с оглед спецификата и динамиката на постоянно постъпващите заявления. В този смисъл не били осъществени нарушенията на трудовата дисциплина по група 1 от заповедта и осъществяването на такива не било безспорно доказано. Не били налице и нарушенията по група 2 от заповедта, като ищцата била наказана за неизпълнението на незаконосъобразно въведени норми, без да се вземат предвид цялостната й работа, естеството и характера на работата й и ползването на отпуски от нея в процесния период. В този период тя била отработила в предвидените срокове в чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ всички разпределени й за работа заявления, без забавяне и без пропуски. Следователно била изпълнила качествено и в срок работата, която й е била възложена по заявленията на „опашките“, на които била работила, включително на посочената в заповедта, като не можело да й се търси отговорност за неизпълнение на невъзложена работа, независимо от това дали имало установени количествени трудови норми или не. ИСТРРЮЛНЦ разпределяла автоматично заявленията и актовете от различните „опашки“ между длъжностните лица по регистрацията, като според Вътрешните правила за осъществяване на дейността на длъжностните лица по регистрацията в дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ към Агенцията по вписванията, директорът на дирекцията бил този, който определял кое длъжността лице на коя „опашка“ да работи. Разпоредбите на чл. 9 и чл. 16 от Вътрешните правила били така формулирани, че позволявали на директора на дирекцията напълно субективно да предреши изпълнението или неизпълнението на заложените в чл. 16 норми от което и да е длъжностно лице по регистрацията, като не го разпределя на опашка, за която служителят все още не си е изпълнил нормата, или го разпределя на друга опашка, при която натовареността или сложността на заявленията е по-голяма, или го разпределя на няколко опашки едновременно. Този изначално заложен във Вътрешните правила субективизъм водел до това, че изпълнението или неизпълнението на количествените норми, определени в тях, не можело да се приеме за обективен критерий и основание за „поощрение“ или налагане на дисциплинарно наказание. Съответно той опорочавал и обективната преценка на работодателя при упражняване на дисциплинарната му власт. Освен това в процесния период ищцата не била работила само на „опашката“, спомената в заповедта, а и на всички други „опашки“ – видно от Справка брой дела /по служители и по заявление с образец/ от 01.12.2019 до 31.01.2020“, издадена от началника на отдел „ИСР“ при Агенцията и приложена към становище на ответника. В процесния период тя била работила и при условията на извънреден труд и при него липсвали изисквания за количествена норма. Работодателят не бил направил цялостна преценка на възложената й работа, а се бил ограничил само до количествените норми, установени във Вътрешните правила при обработването на заявления, постъпващи само чрез две от функционалностите на ИСТТРЮЛНЦ – „опашката за разглеждане на ГФО“ и „обща опашка“. Това на първо място водело до липса на обективност при извършването на преценка за изпълнение на възложената работа от ищцата и на  второ място – нито в трудовия договор на ищцата била предвидена работа на трудова норма, нито ЗТРРЮЛНЦ въвеждал изискване за количествена норма при разглеждането на заявления по него, а напротив, установяването на количествена норма в цитирания в заповедта чл. 16 от Вътрешните правила било в противоречие както с нормите на КТ, така и с тези на ЗТРРЮЛНЦ. Посочената норма от правилата била незаконосъобразна и не можела да е основание за търсене на дисциплинарна отговорност, а отделно от това била и неясна, тъй като от формулировката й не било ясно дали уредените количествени норми на ден, седмица и месец се отнасят до всяко едно длъжностно лице било осъществено по предвидените в чл. 247 и 250 КТ ред и условия, нито било мотивирано защо точно този брой заявления е избран като норма. От една страна ЗТРРЮЛНЦ поставял изискването за срок, в който да бъдат разглеждани заявленията, а не за норма на заявленията, като срочността на регистърното производство не можела да бъде приета за законосъобразен аргумент или изискване за въвеждането на трудова норма или с други думи единица изработка – брой заявления. Освен това трудовата норма била уредена в КТ като система за определяне на трудовото възнаграждение, като в чл. 247, ал. 1 КТ били дадени две алтернативни системи – на база времетраенето на работата или на база изработеното. Изрично било предвидено в чл. 247, ал. 2 КТ, че размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка /трудова норма/ се уговаря между работника или служителя. В случая такова договаряне между страните нямало, а възнаграждението на длъжностните лица по регистрацията, в частност на ищцата, не се определяло според трудовите норми – количеството отработени заявления. В разрез със задълженията на работодателя по чл. 247 и 250 КТ изпълнителният директор на агенцията не е съгласувал нормите по чл. 16 от Вътрешните правила със засегнатите от тях служители, а също и с КУТ в Агенцията по вписванията – това обстоятелство беше отделено като безспорно от първоинстанционния съд. Освен това според чл. 250, ал. 1 КТ, трудовите норми се определяли с оглед установяване на нормална интензивност на труда. Възможно било трудовата норма да бъде определена като количеството продукция, което работникът трябва да произведе за единица време и като времето, необходимо за производството на единица продукция. Трудовите норми се разработвали и утвърждавали при отчитане на характера на работата и били приложими в производствата, при които се изработват еднакви по вид, размер и качество работи. Интелектуален труд, какъвто се явява този, полаган от длъжностните лица по регистрацията, по дефиниция не подлежал на нормиране и трудовата норма противоречала изначално на неговия характер. Постъпващите в регистъра заявления били с различен предмет и обем от документи и се характеризирали с различна правна и фактическа сложност. Работата на длъжностните лица по регистрацията била свързана всеки път с различно заявление, за различни обстоятелства, с различно количество приложени доказателства, с различна фактическа и правна сложност. При разпределяне на заявление на длъжностните лица по регистрацията, заедно с него автоматично се разпределяли и всички предходно постъпили по партидата на търговеца или ЮЛНЦ заявления, по които те трябвало да се произнесат, заедно с новопостъпилите. Това не се отчитало от работодателя в заповедта. Липсата на еднаквост в разглежданите заявления преграждало всякаква възможност да се наложи норма на обработка на брой заявления. Следвало да се има предвид и че естеството на работата и вниманието, отделяно на всяко едно от разглежданите заявления, не отговаряло и не можело да се окачестви с количествени критерии. Не било налице и неизпълнение на възложената на ищцата работа, защото тя била изпълнила всичко, което й било възложено през процесния период, качествено и в срок и се била произнесла по всички заявления и актове, разпределени й от ИСТРРЮЛНЦ. След като не били допуснати описаните в заповедта нарушения, то не било  налице и основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като нямало системни нарушения на служебната дисциплина от страна на ищцата и наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ на това основание било незаконосъобразно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц.Д.Т. с искова молба, с която срещу Агенция по вписванията са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „длъжностно лице по регистрация по ЗТР“ в Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ в Агенция по вписванията, извършено със заповед №ЧР-02-01 от 30.04.2020 год. на главния секретар на Агенция по вписванията и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. В исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно, тъй като не бил спазен двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, не били налице твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и било допуснато нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ.

Не се спори между страните, а това е видно и от представените по делото трудов договор и допълнително споразумение, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „длъжностно лице по регистрация“ в Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ при Агенция по вписванията, при пълно работно време – 8 часа.

Това трудово правоотношение било прекратено със заповед №ЧР-02-01 от 30.04.2020 год. на главния секретар на Агенция по вписванията, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищцата било наложено дисциплинарното наказание “уволнение” за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 2 КТ /преждевременно напускане на работа/, чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 КТ /неизпълнение на възложената работа/ и чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 3 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред/, извършени през периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год., обособени в две групи: група І – нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на продължителността на работното време и на правилата за ползване на почивки при полагане на труд в условията на работно време с променливи граници и група ІІ – нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на установените количествени норми за обработване на заявления – чл. 16 от Вътрешните правила за осъществяване на дейността на длъжностните лица по регистрацията в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ към Агенция по вписванията. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетение по чл. чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното месечно трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Безспорно е по делото, че заповедта за уволнение е била връчена на ищцата на 30.04.2020 год. – обстоятелство, което същата е удостоверила с подписа си.

Като доказателство по делото е приета длъжностна характеристика за длъжността „длъжностно лице по регистрацията по Закона за търговския регистър“, която е била връчена на ищцата на 18.09.2018 год.

Със Заповед №РД-01-75 от 10.03.2015 год. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията е бил определен списък на длъжностите по трудово правоотношение в агенцията, за които се установява ненормиран работен ден, в т.ч. за длъжността „длъжностно лице по регистрацията“.

Със Заповед №РД-01-88 от 15.04.2016 год. на изпълнителния директор на агенция били определени ред и начин за достъп до сградата, находяща се в гр.София, ул.“********в работно време, а именно всички служители и лицата, изпълняващи постоянно служебните си задължения в посочената сграда, да се регистрират /чекират/ с предоставените им магнитни карти /които са персонални/ при всяко влизане и напускане на сградата, както и при влизане и напускане на помещенията, в които са монтирани устройства за контрол на достъпа.

Със Заповед №РД-01-351 от 17.07.2019 год. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията е било наредено при възникнала необходимост, служителите по трудово правоотношение, съгласно утвърдения списък на длъжностите в агенцията – по т. 2 от заповедта /в т.ч. длъжността „длъжностно лице по регистрацията“/ да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на регламентираното редовно работно време.

Със Заповед №РД-01-521 от 27.09.2019 год. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията е бил утвърден Правилник за вътрешния трудов ред в агенцията, считано от 27.09.2019 год. Правилникът е приет като доказателство по делото, като съгласно раздел ІV от същия, нормалната продължителност на работната седмица е 40 часа седмично при дневна продължителност от 8 часа. Работното време на служителите в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ било с променливи граници от 7.30 ч. до 18.30 ч. с период на задължително присъствие от 10.00 ч. до 16.00 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12.00 ч. и 14.00 ч. при задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часовия работен ден и спазване на следния физиологичен режим на труд и почивка: 1/ първа активна почивка – 2 часа след започване на работа; 2/ почивка за хранене – 30 минути в интервала от 12.00 ч. до 14.00 ч. и 3/ втора физиологична почивка – от 1.5 часа след почивката за хранене; за отчитане на работната време всеки служител в дирекцията следвало да подаде заявление за работа при условията на работно време с променливи граници, като заявлението се подавало по образец /приложение №1 към заповедта/ до края на текущия месец за следващия месец, до изпълнителния директор /чл. 2.3/. За всички работници и служители в агенцията, поради особения характер на работата им, на основание чл. 156, т. 2 КТ било установено ненормирано работно време, като те били длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време, а работата над редовното работно време се компенсирало с допълнителен платен годишен отпуск в размер, определен със заповед на изпълнителния директор /чл. 5/.

Ищцата подала заявления до работодателя за работа при условията на работно време с променливи граници за м.декември 2019 год. и м.януари 2020 год., в които посочила, че в понеделник , сряда и четвъртък ще работи от 8.00 ч. до 16.30 ч., а вторник и петък – от 10.00 ч. до 18.30 ч. /виж заявления на л. 272 и 273 от първоинстанционното дело/.

Със Заповед №РД-01-426 от 20.08.2019 год. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията били утвърдени Вътрешни правила за осъществяване дейността на длъжностните лица по регистрацията в дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ към агенцията. Вътрешните правила са приети като доказателства по делото, като в чл. 7 от същите е предвидено, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ в ИС на ТРРЮЛНЦ са изградени четири функционалности /опашки/, а в чл. 16 – че длъжностните лица по регистрацията обработват конкретен минимален брой заявления по съответната функционалност /опашка/ на ден, респ. на месец, а когато в рамките на един работен ден, длъжностите лица по регистрацията бъдат разпределени да обработват заявления на повече от една от посочените в чл. 7 функционалности, същите следва да обработват брой заявления, пропорционален на броя по т. 1, 2 и 3, съответстващ на реално отработеното време на конкретната опашка.  Обработката на по-малък брой заявления от посочените в чл. 16, ал. 1, без на съответното длъжностно лице да са възложени допълнителни задачи и в случай на липса на технически проблеми, може да бъде прието за неизпълнение на трудовите задължения, като преценката се извършва от директора на дирекция „Длъжности лица по регистрация“ на месечна база и при отчитане на реално отработените дни за съответния месец на всяко длъжностно лице по регистрацията /чл. 16, ал. 4/. При преценката се вземат предвид и отменените от съда откази на съответното длъжностно лице по регистрацията, с мотиви за неспазване на материалния закон, както и грешки и непълноти съобразно чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ /чл. 16, ал. 6/. В чл. 18, ал. 2 от правилата е предвидено, че длъжностните лица по регистрацията изпълняват служебните си задължения в условията на ненормиран работен ден съгласно заповед на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, а според чл. 18, ал. 3, по преценка на директора на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“, в случаите, в които в информационната система на ТРРЮЛНЦ са налице необработени заявления, които подлежат на разглеждане по реда на чл. 19, ал. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ, постъпили преди края на деня, предхождащ предходния работен ден, се прилагат следните правила: длъжностите лица по регистрацията, определени да разглеждат такива заявления, обработват не по-малко от 23 заявления на ден, като при калкулиране на броя на обработените, а именно тези по формуляри Б7, Г2 и Г3; в случай, че посочените заявления не бъдат обработени от длъжностните лица по регистрацията в редовното им работно време, те трябва да изпълняват трудовите си задължения в продължение на 1 час и 30 минути след изтичането му или до обработването на не по-малко от 23 броя от заявленията преди изтичане на горепосочения период от време; директорът на дирекция „Длъжности лица по регистрацията“ уведомява по електронната поща служителите за началото и края на прилагането на тези правила за всеки отделен случай. Необходимостта от обработване на допълнителен брой заявления и изпълнението на други задачи в условията на ненормиран работен ден се определя от директора на дирекция „Длъжности лица по регистрацията“, без с това да се нарушава установената непрекъсната минимална междуседмична и седмична почивка, при спазване на чл. 139а КТ.

На 06.02.2020 год. изпълнителният директор на агенцията възложил на директора на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ /К.Ч./ да предостави информация от системата вход/изход в сградата на централното управление на агенцията за периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. за всички служители в дирекцията, с месторабота в гр.София.

Описаната в заповедта за уволнение докладна записка, изготвена на  27.03.2020 год. от К.Ч., е представена по делото и приета като доказателство, ведно с приложенията към нея – справки от системата вход/изход в сградата на централното управление на агенцията, таблици с изчисления за реално отработено време, разпечатки модул „Служебна справка“, „Действия на длъжностни лица по регистрацията в Информационната система на ТРРЮЛНЦ, справки за работно време при условията на ненормиран работен ден на 02.12.2019 год., 18.12.2019 год., 19.12.2019 год., 20.12.2019 год., 17.01.2020 год. и 20.01.2020 год.

С писмо от 14.04.2020 год. работодателят поканил ищцата в 3-дневен срок да предостави писмени обяснения във връзка с нарушенията по група І и група ІІ, извършени в периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год., както и да се яви на изслушване в 14.00 ч. в първия работен ден след входирането в деловодството на агенцията на обясненията й, в кабинета на главния секретар на Агенцията по вписванията, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган за служителите по трудово правоотношение, съгласно Заповед №РД-01-534 от 18.12.2018 год. на изпълнителния директор на агенцията /която е приета като доказателство по делото – л. 159 от първоинстанционното дело; виж и заповед №РД-01-189 от 30.04.2020 год. на изпълнителния директор на агенцията, с която на главния секретар е възложено при наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да прекратява трудовите правоотношения на служителите по трудово правоотношение – л. 160 от първоинстанционното дело/.

В тази връзка на 16.04.2020 год. ищцата депозирала писмени обяснения, в които посочила, че не е извършила дисциплинарни нарушения; че е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 КТ; че се е стремяла да отработва неотработеното дневно работно време, включително и в някои дни с неползване на обедна почивка, като по-дългите обедни почивки били вследствие на надграждане на активната физиологична почивка с почивката за хранене, поради необходимостта от продължително раздвижване свързано със здравословни проблеми на опорно двигателния апарат, предизвикани от принудителна поза на работната станция; че разглеждането на заявленията представлява интелектуална дейност и трудно се поддава на нормиране; че през процесния период разглеждала заявления и на други опашки освен на „обща опашка“ и „опашка за разглеждане на ГФО“; че за времето от 2008 год. до момента не е получавала бележки относно качеството и количеството на работата си.

На 21.04.2020 год. ищцата била изслушана в присъствието на главния секретар на агенцията и главен експерт в отдел „Човешки ресурси, деловодство и протокол“, дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“.

Не се спори между страните, че през процесния период от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. ищцата е отработила 27 дни /виж и справка за ползвания от нея отпуск през този период на л. 137 от първоинстанционното дело/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно като краен резултат.

Твърденията в исковата молба /поддържани и в отговора на въззивната жалба/ за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск, и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че не е спазен двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, не са налице твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч. че същите са недоказани и е допуснато нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ.

На първо място следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред – като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

Въззивният съд намира, че процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание – уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочен периодът /в т.ч. и конкретни дати/, през който работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразяват същите. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаните нарушения –  с чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 2 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 3 КТ, които са определени като системни – чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – но, както вече бе посочено, евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК/.

На следващо място, в 

 

 

 

идно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят следва да покани служителя да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.

В частност е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищцата преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Ищцата се е възползвала от правото си на защита и в рамките на определения й срок е депозирала писмени обяснения и е дала устни обяснения на проведеното изслушване, с които е оспорила извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения и срока за налагане на дисциплинарното наказание. Доколкото работодателят е приел тези писмени обяснения, то СГС приема, че това е достатъчно за извода, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

Противно на приетото от СРС, въззивният съд счита, че не е установено уволнението да е наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Според посочената разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месец;а от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок; ако е изтекъл едногодишния срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. Работодателят може да узнае за дисциплинарното нарушение лично, а също така и чрез трето лице. В случаите когато дисциплинарното нарушение е установено при проверка, извършването на която е било възложено от работодателя, то ще се счита открито от момента на постъпването на доклада за проверката в деловодството, а не от момента на запознаването на работодателя с него. Когато докладът е неясен или непълен, поради което трябва да бъдат извършени допълнителни проверки, то няма да е налице откриване на нарушението. Когато при допълнителната проверка не е установено нищо съществено от констатираното при първоначалната такава, то втората не е била необходима и в този случай нарушението ще се счита установено от получаването на първоначалния доклад. Именно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, т.е. от установяване на съществените елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Не е нужно работодателят да бъде известява официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира – виж например Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 266 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 207 от 24.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 206 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 978/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 878 от 14.08.2017. г. на ВКС по гр. д. № 4304/2016 г., IV г. о., ГК.

В разглеждания случай е видно с оглед събраните доказателства по делото, че нарушенията на трудовата дисциплина на ищцата са били установени за периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. от К.Ч.– директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрация“, на когото изпълнителният директор на агенция е възложил да предостави информация от системата вход/изход в сградата на централното управление. Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията е узнал за тях от изготвения от горепосочения служител доклад на 27.03.2020 год., в който се съдържа пълна информация за съществените признаци /елементи от фактическия състав/ на процесните дисциплинарни нарушения. От този момент е започнал да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ и в случая към момента на връчване на заповедта за уволнение – 30.04.2020 год., същият не е бил изтекъл.

В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че работникът е извършил дисциплинарните нарушения.

Първата група нарушения, за които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание на ищцата, са свързани с неспазване продължителността на работното време и на правилата за ползване на почивки при полагане на труд в условията на работно време с променливи граници – чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, а именно на 05.12.2019 год., 06.12.2019 год., 09.12.2019 год., 27.12.2019 год., 30.12.2019 год., 06.01.2020 год., 14.01.2020 год., 15.01.2020 год., 16.01.2020 год., 17.01.2020 год., 20.01.2020 год., 21.01.2020 год., 23.01.2020 год., 27.01.2020 год., 28.01.2020 год. и 29.01.2020 год. Нарушенията в посочената разпоредба се отнасят до правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно неизпълнение /неявяване на работа/ или частично неизпълнение /закъснение за работа, преждевременното й напускане, неуплътняване на работното време/ на основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната работа – чл. 126, т. 1 и 3 КТ. Закъснението за работа може да се осъществи както в началото на работния ден, така и след почивка по време на работния ден.

Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието – чл. 139, ал. 1 КТ. Разпределението на работното време означава определяне на началния и крайния ден на работния ден, началния и крайния час на почивките в течение на деня и на седмицата, продължителността и графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време. Работникът или служителят е длъжен да спазва разпределението на работното време.

В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници – чл. 139, ал. 2 КТ и чл. 5 от Наредбата на работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Въвеждането на такъв режим на работа и неговата конкретна уредба е в компетентността на работодателя – с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието – чл. 4а НРВПО. Характерно за променливото работно време е, че работникът и служителят сам избира началото и съответно края на работното си време и на обедната си почивка.

Границите, в които може да бъде използвана свободата на работника или служителя сам да определя продължителността и разпределението на работното си време, се определят от: 1/ задължението на работника или служителя в една точно фиксирана част от работното време да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения в рамките на общоустановеното работно време за съответното предприятие, учреждение или организация – това е времето на задължителното присъствие; другата част от него – до запълване на установената продължителност на работното време може да бъде отработено от работника или служителя в зависимост от изчисляването на работното време; 2/ изискването да не превишава определената максимална граница на работното време през работния ден и работната седмица /чл. 5, ал. 4 НРВПО/ – това е  максималната продължителност на работното време; тя се определя от изискването да не се нарушава минималният размер на непрекъснатите междудневна и седмична почивка; 3/ изискването общата продължителност на определеното за отчетния период работно време да съответства на установеното в нормативните актове или колективния трудов договор за съответните трудови правоотношения /чл. 5, ал. 3 НРМПО/ – това е редовната продължителност на работното време, която поначало е нормална. Начинът на отчитане на работното време при променливи граници се определя от работодателя – чл. 139, ал. 3 КТ. В зависимост от периода на отчитане на продължителността на работното време са възможни няколко режима на изчисляване на работното време с променливи граници – в границите на работния ден, в границите на работната седмица, в границите на работния месец, между месеците /арг. чл. 5, ал. 3 НРВПО/.

Работното време с променливи граници съществено се различава от работата на ненормиран работен ден. На първо място работното време с променливи граници е нормирано работно време – нормиран е работният ден, през който работникът или служителят изпълнява възложената му работа в границите на установеното работно време през работния ден – с определено начало и край; т.е. неговата продължителност е константна и еднаква величина за всеки работен ден. На второ място при работното време с променливи граници не се очаква работникът или служителят да остане след работно време и генериране по този начин на извънреден труд, нито компенсиране с платен отпуск; в края на седмицата работникът или служителят не трябва да е отработил повече от 40 часа.

Същевременно в разглеждания случай е установено по делото, че едновременно с установяването на работно време с променливи граници работодателят е установил на основание чл. 156, т. 2 КТ и ненормиран работен ден за служителите, изпълняващи длъжността „длъжностни лица по регистрацията“ /в т.ч. ищцата/ – задължил ги е при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време, предвиждайки компенсация на работата над редовното работно време с допълнителен платен годишен отпуск – видно от чл. 5 от раздел ІV от Правилника за вътрешния трудов ред, както и от чл. 18, ал. 3 от Вътрешните правила за осъществяване дейността на длъжностните лица по регистрация в дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ към Агенция по вписванията. Видно е от събраните доказателства по делото, че през периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. ищцата е полагала труд при условията на ненормиран работен ден /при условията на чл. 18, ал. 3 от Вътрешните правила/ – за това обстоятелство е налице и признание на ответника, обективирано в писмения отговор на исковата молба /стр. 8/, както и във въззивната жалба.

Ненормиран е работният ден, който поради „особения характер на работата“ може да продължи над установената негова нормална продължителност – чл. 139а КТ. Работното време и при този режим поначало има нормална продължителност. Работата след изтичане на редовното работно време не може да е системна, защото това би било форма на удължаване на работния ден, каквото законът не допуска – чл. 136, ал. 4 КТ. Допълнително отработените часове не се изчисляват и заплащат като извънреден труд /виж и чл. 142, ал. 5 КТ/. Законът поставя определени граници на превишаването на нормалната продължителност на работното време при ненормирания работен ден: 1/ работата трябва да бъде организирана така, че да не нарушава минималната междудневна непрекъсната почивка, макар и понякога да се превишава нормалната продължителност на работния ден /арг. чл. 152 КТ/ и 2/ работата над нормалната продължителност на работното време може да се извършва само през работните дни, но не и през почивните и празнични дни; работата през почивните и празничните дни е на общо основание извънреден труд  /чл. 139а, ал. 6 КТ/. Работниците и служителите с ненормиран работен ден имат право освен на почивките по чл. 151 КТ и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 5 КТ /почивката за хранене и почивката по чл. 139а, ал. 5 КТ не се включват в работното време – виж чл. 151, ал. 2 КТ/.

Настоящият съдебен състав приема, че организирането на работата от  страна на работодателя чрез едновременното установяване на работно време с променливи граници и ненормиран работен ден, респ. редуването им в рамките на месец, нарушава/заобикаля забраната за полагане на извънреден труд, установена в чл. 143, ал. 2 КТ, в т.ч. нормите за неговата максимална продължителност – чл. 146 КТ /извънредният труд се допуска само в случаите, посочени в чл. 144 КТ/, както и правото на почивка на работника и служителя – чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България.

Действително в редица случаи дейността на предприятието на работодателя може да е такава, че да налага работата да бъде извършвана и след изтичането на редовното работно време на работниците и служителите /значителен обем от работа, връзка между предмета на дейност и необходимата работа, която се включва в мярката на дължимия от работника или служителя труд – например обслужване, търговия и т.н./. В този случай обаче работодателят трябва да избере и въведе подходящи спрямо производствената си необходимост форма и организация на работното време на наетите от него работници и служители. В частност ответникът не е установил продължителността и разпределението на работното време на съответното правно и фактическо основание на служителите, изпълняващи длъжността „длъжностно лице по регистрацията“ при съобразяване на императивните правила на трудовото законодателство. Следва да се отбележи, че задължителността на разпореждането на работодателя за полагане на извънреден труд не е абсолютна – тя важи само в случаите на законно разпореждане – арг. чл. 148 КТ, чл. 126, т. 7 КТ и  Република България. А освен това непредвидимият режим на работното време, в т.ч. почивките, респ. негарантираният от работодателя режим на работното време, не може да доведе до неблагоприятни последици за работниците и служителите.

При това положение и при съобразяване и на доводите на ищцата за наличието на неяснота относно режима на работното й време се налага извода, че поведението на ищцата не може да бъде квалифицирано и санкционирано като дисциплинарно нарушение.

Втората група нарушения, за които на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, са свързани с неизпълнение на количествените норми за обработване на заявления, установени в чл. 16 от Вътрешните правила за осъществяване на дейността на длъжностните лица по регистрацията в дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ в Агенция по вписванията – чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ.

Разпоредбата на чл. 126, т. 4 КТ предвижда задължение за лична производителност на труда и ефективност на труда на работника или служителя. Възложената му работа има определени количествени измерения – продукция, която трябва да се изработи или обработи, брой на производствените операции, които трябва да извърши и други подобни. Тя се определя от трудовите норми, когато работникът работи по норми или от други специфични за работата количествени изисквания. Изискуемото качество обхваща определени изисквания за надеждност, сигурност, трайност и други потребителски качества на извършваната работа и резултати от нея. Това изискване се съдържа в различни видове служебни инструкции, технологични правила, длъжностната характеристика и др.

Доколкото в разглеждания случай размерът на трудовото възнаграждение на ищцата не се определя от резултата на нейната работа /виж чл. 247 КТ – сделна система на заплащане на труда/ – обстоятелство, което е безспорно между страните, не следва да бъдат обсъждани доводите й, че работодателят е установил трудови норми като величина за изискуемата се продукция за определено време в нарушение на чл. 250 КТ.

С чл. 17, ал. 4 от Вътрешните правила ответника е установил, че неизпълнението на възложената на длъжностните лица по регистрацията работа в количествено отношение /чл. 16, ал. 1/ може да бъде прието за неизпълнение на трудови задължения. Независимо от обстоятелството, че подобно неизпълнение е изведено като приоритетно като съществен пропуск в дейността на длъжностните лица по регистрацията /тъй като несъмнено е възможно да доведе до неоправдано забавяне на разглеждането на заявленията за вписване, заличаване и обявяване, и актовете по чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, предвид установените в посочения закон срокове – чл. 19/, настоящият съдебен състав намира, че не всяко неспазване на количествените изисквания, предвидени от работодателя, следва да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ, тъй като те не са единствената величина на трудовия резултат /арг. от чл. 247, ал. 2 КТ/.

В разглеждания случай самият работодател е установил и качествени параметри на изискуемите резултати от труда на длъжностните лица по регистрацията – чл. 17, ал. 6 от Вътрешните правила, като е обусловил преценката за наличие на неизпълнение на трудови задължения от тяхното постигане или непостигане, както и от индивидуалната натовареност на съответното длъжностно лице по регистрацията, която обаче не се изчерпва само с видовете разпределени заявления, респ. актове /съобразно посочените в чл. 7 функционалности/ и с допълнително възложените му задачи и тяхната сложност /чл. 16, ал. 2/. Предвид естеството на извършваната от длъжностното лице по регистрацията работа и престирания от него интелектуален труд от значение са и реално отработените от него дни в съответния месец, общо възложената му за деня /респ. месеца/ работа на случаен принцип, нейната фактическа и правна сложност /необходимо присъщо време за изпълнението й/, в какъв срок е била изпълнена, общият брой на длъжностните лица по регистрацията, на които през същия период /ден, респ. месец/ се разпределя идентична работа. Следователно, за да е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на длъжностно лице по регистрацията е необходимо да се установи, че разпределението на работата е извършено по ефективен начин, че натовареността на служителя е била справедлива и даваща обективна възможност за фактическо справяне с работата.

В разглеждания случай по делото липсват доказателства за формално неспазване на установените от ответника количествени изисквания за изпълнение на възложената на ищцата работа – няма данни за общия брой разпределени й заявления, респ. актове през периода от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год.; представени са единствено справки за разгледаните от нея заявления – л. 55, л. 139 – 141 от първоинстанционното дело, както и такива дали заявленията са били разгледани в срок. А дори и при извод за наличието на подобно неизпълнение, ответникът не е ангажирал доказателства, които да изясняват причините за него /обективни или субективни/.

Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ.

В този смисъл наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Поради това и с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, както като краен резултат е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение СРС – потвърдено.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. Д.Л. сумата от 650 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство за въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                               Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.10.2020 год., постановено по гр.дело №27654/2020 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, с адрес: гр.София, ул.“********да заплати на адв. Д.П.Л., с адрес: ***, сумата от 650 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство за въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1  ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                            

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/