РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 26.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1822/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 19295/12.02.2016 г., предявена
от И.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. ********.
Ищецът И.С.Б. твърди, че е работил на длъжност „старши граничен полицай“, с военен чин „главен
сержант“ в „Граничен контрол“ при ГКПП-Кулата, Отдел „ГКПД“ при РГС – Петрич,
от 1984 г. до 12.10.2001 г. Посочва, че от 20:00 часа на 30.09.2001 г. до 08:00
часа на 01.10.2001 г. е застъпил на смяна, съгласно графика за разпределение на
служителите, а на 12.10.2001 г., бил уволнен дисциплинарно със Заповед №
1773/12.10.2001 г. на директора на Национална служба „Гранична полиция“, след
проведена дисциплинарна проверка. Като основание за налагане на дисциплинарното
наказание било посочено умишлено въвеждане на неверни данни в автоматизираната
система на двама водачи на товарни автомобили, които били въведени като
пешеходци.
Ищецът твърди, че на 31.10.2001
г., прокурор при Софийска военноокръжна прокуратура е постановил образуване на
предварително производство (досъдебно производство) срещу ищеца за разследване на
тежко военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
С постановление от 05.03.2002
г., ищецът бил привлечен като обвиняем по процесното досъдебно производство. На
26.04.2002 г., ищецът бил обвинен за извършване на престъпление по чл. 387, ал.
1 от НК с обвинителен акт от 26.04.2002 г. и делото било внесено в съда. На
10.05.2002 г., Софийски военен съд, с разпореждане по НОХД № 116/2002 г.,
прекратил съдебното производство и делото било върнато на Софийска военноокръжна
прокуратура (СВОП) за отстраняване на допуснати при повдигане на обвинението
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемия. На 06.06.2002 г. наблюдаващият прокурор изпратил делото на
следователя за извършване на допълнително разследване. Ищецът твърди, че от
28.06.2002 г. до 26.09.2002 г. бил извършен разпит на 10 свидетели, а на
08.10.2002 г. следовател изготвил заключение за спиране на наказателното
производство и е изпратил делото на СВОП. На 22.10.2002 г. с постановление
прокурор от СВОП върнал делото за допълнително разследване, като приел, че не били
налице основания за спиране, тъй като не били изпълнение в цялост дадените от
него указания. На 25.11.2002 г.
следовател е изготвил заключение за спиране на наказателното производство на
основание чл. 239, ал. 1, т. 2 НПК. С постановление на прокурор от СВОП от
04.12.2002 г. досъдебното производство било спряно на основание чл. 239, ал. 1,
т. 3 и ал. 7 НПК (отм.). Ищецът сочи, че за изясняване на обстоятелствата по
делото била изготвена съдебна поръчка по реда на раздел пети от НПК (отм.) до
компетентните власти на Република Гърция. Твърди още, че с писмо от 23.01.2004
г., СВОП е изискала делото от следователя за възобновяване на производството,
като било посочено, че били получени материали, свързани с изпълнението на
молбата за правна помощ от гръцките власти.
Ищецът твърди, че на 29.01.2004
г. прокурорът върнал делото на следователя, като посочил, че не били налице
основания за възобновяване на производството, тъй като съдебната поръчка не
била изпълнена коректно от гръцките власти. Били дадени указания да се изготви
нова молба за правна помощ до компетентните власти на Република Гърция, като се
изискат необходимите документи от ГКПП-П.и Митница П..
На 03.11.2004 г., СВОП
изпратила делото на военния следовател за изпълнение на дадените незабавни
указания. Непосредствено след запознаване с делото на 05.07.2005 г., СВОП дала
указания на следователя за възобновяване на производството и приключване на
разследването в законоустановените срокове. На 07.10.2005 г. следовател изпратил делото на СВОП за възобновяване с
оглед изпълнена съдебна поръчка за международна правна помощ от гръцките
съдебни власти.
Ищецът посочва, че на
25.10.2005 г. наказателното производстово срещу него, спряно на 04.12.2002 г.,
било възобновено на основание чл. 220а, ал. 2 от НПК (отм.), поради отпаднало
основание за спиране. Твърди, че едва на 15.11.2005 г. следователят е изпратил
на СВОП нова молба за правна помощ до гръцките власти с искане за предоставяне
на сведения от информационната система на ГКПП и Митница П.относно преминаване
на процесните автомобили през границата. На 31.01.2006 г. било изготвено
окончателно предложение до ВКП на молба за правна помощ, а на 03.02.2006 г.
била изпратена молбата от ВКП на властите на Република Гърция.
На 18.05.2006 г. наказателното
производство отново било спряно с мотиви, че без резултатите от съдебнта
поръчка обективната истина не можела да бъде разкрита. С постановление от
15.12.2006 г. на СВОП, наказателното производство било възобновено, като същото
било обосновано с получен отговор на молбата за правна помощ.
Ищецът посочва, че на
14.02.2007 г. бил привлечен в качеството на обвиняем, като от постановлението
ставало ясно, че бил обвинен в престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК. Ищецът
твърди, че това обвинение било повдигнато при наличие на предпоставките за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Досъдебното производство било внесено на 21.03.2007 г. с постановление на
СВОП от 20.03.2007 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Било
образувано АНД № 23/07 г. по описа на СВС, по което с Разпореждане от
27.03.2007 г., делото било прекратено, като същото било върнато на СВОП – за
допълнително разследване и за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
Ищецът твърди, че на 26.04.2007
г. наблюдаващият прокурор му предявил ново обвинение по чл. 387, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, разпитал го отново и предявил разследването.
На 03.05.2007 г., СВОП внесла
делото в СВС с постановление от 27.04.2007 г. с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия за престъпление по чл. 387, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и налагане на административно наказание.
Ищецът посочва, че на
09.05.2007 г. било образувано АНД № 36/07 г. по описа на СВС, като насрочените
последователно едно след друго съдебни заседания на 11.06.2007 г. и 18.09.2007
г. били отложени поради неявяване на защитника на ищеца. На 15.10.2007 г., бил
даден ход на делото, като след изслушване на обясненията на обвиняемия и
преценяване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът
отново върнал делото на СВОП – за допълнително разследване.
С постановление от 23.11.2007
г. било прекратено досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че деянието не съставлявало престъпление. Ищецът сочи, че с
постановлението от 23.11.2007 г., след 5 години и 8 месеца, му била отменена
наложената на 05.03.2002 г. мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди, че след като на
23.11.2007 г. досъдебното производство било прекратено от СВОП, същото било
възобновено 9 месеца по-късно, с отменително постановление на ВАпП от
20.08.2008 г., с което било разпоредено допълнително разследване. Ищецът посочва,
че с постановление от 18.12.2008 г. на СВОП, досъдебното производство било
прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от НПК, което постановление било
обжалвано от ищеца. С определение № 12/20.01.2009 г., СВС отменил изцяло
постановлението и върнал делото на прокурора. Ищецът уточнява, че определението
на СВС било обжалвано пред ВАпС – София, като било образувано ВНЧД № 10/09 г.,
което приключило с определение, потвърждаващо определение № 12 на СВС.
Ищецът посочва, че на
13.03.2009 г., делото било върнато на СВОП от СВС – за допълнително
разследване. С постановление от 03.04.2009 г. СВОП прекратила досъдебното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. В резултат на вътрешен
контрол и дадени указания от Върховна касационна прокуратура на 25.06.2009 г.
било издадено ново постановление на Военно-апелативната прокуратура, с което
било изменено постановление от 03.04.2009 г. на СВОП. Било прието, че не се
касае за недоказано участие на ищеца в престъплението, а за изтичане на
предвидения в закона давностен срок, съгласно който наказателното преследване
се изключва. С постановлението от 25.06.2009 г., наказателното производство
било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
Ищецът посочва, че постановлението било обжалвано от него пред Върховна
касационна прокуратура, като с постановление от 04.08.2009 г. на прокурор от
ВКП жалбата на ищеца Б. била приета за неоснователна и било потвърдено
постановлението от 25.06.2009 г.
Ищецът посочва, че с така
наведените факти и обстоятелства се доказва нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, ал. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Сочи още, че
срокът, който трябва да се отчита за целите на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, е
започнал да тече на 05.03.2002 г., когато е бил привлечен като обвиняем, и е
приключил на 04.08.2009 г., когато бил постановен окончателният акт по ДП, а
именно постановлението на ВКП, с което било потвърдено постановление на ВАпП от
25.06.2009 г. Общата продължителност на процесното ДП била 7 години и 5 месеца.
Ищецът твърди, че делото не се
е характеризирало и с висока степен на фактическа и правна сложност, която да
обосновава дългия период на разглеждане и решаване на делото срещу ищеца. Посочва,
че не били и налице забавяния по вина на ищеца поради неявяване пред СВОП и
СВС, като твърди, че не са му били изпращани обвинителните актове и
постановленията за спиране, като по този начин били нарушени правата му,
предвидени в НПК, за обжалване на сроковете на разследване. Ищецът твърди, че
изискването за разумен срок се нарушавало само от закъснения, за които били
отговорни държавни органи, вкл. съда.
Ищецът твърди, че
продължителното разследване по делото е довело до невъзможността да се върне на
работа в системата на МВР, като през целия период на разследване бил без
работа, което се отразило негативно върху семейството му и авторитета му в
обществото. Ищецът претърпял неимуществени вреди – душевни мъки, болки и
страдание от несправедливото обвинение, срам в обществото, подронен авторитет.
Тези неимуществени вреди били пряко свързани с продължилото 7 години и 5 месеца
неправилно и необосновано разследване по процесното досъдебно производство от
стрА.на СВОП.
Предвид изложеното, ищецът И.С.Б.
моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 30 000 лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 04.08.2009 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска с възражението, че е недопустим. Счита, че
нормата на чл. 2б от ЗОДОВ (нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е неприложима, тъй
като била материално-правна норма и нямало обратно действие. Претенцията на
ищеца за забавени действия, извършени преди влизане в сила на разпоредбата,
била недопустима.
Ответникът прави възражение за
изтекла погасителна давност. Сочи, че исковата молба била подадена след
изтичане на петгодишната давност за предяваване на иск, както и тригодишната
давност за предявяване на законна лихва.
На следващо място, ответникът
счита претенцията на ищеца Б. за недоказана по основание и размер. Заявява, че
не били предоставени доказателства за твърдените претърпени вреди, както и че
тези вреди не били пряка и непосредствена последица от действията на
Прокуратурата. Твърди, че „разумният срок“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от КЗОПС
нямал легална дефиниция и преценката се правила с оглед всеки процес и
адекватното поведение на органите на съдебната власт и страните по делото. Поради
това, ответникът счита, че в конкретния
случай не било налице неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, ал. 1 от КЗОПС.
Ответникът излага съображения,
че наказателното производство било спирано за продължителни периоди от време,
като през това време не били извършвани процесуално-следствени действия с ищеца
и интензитетът на увреждане бил нисък. На следващо място, продължителността на
изпълняваните съдебни поръчки не се дължала на бездействие на органите на ПРБ,
като сочи, че причина за забавянето на производството била фактическата и
правна сложност на делото, свързана със събиране на значителен обем писмени
доказателства, включително по реда на международната правна помощ и разпит на
голям брой свидетели.
Ответникът счита, че размерът
на предявения иск е завишен и противоречи на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика за аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Твърди, че
предприетите от страна на П.мерки по повод действията на ищеца Б. били законово
определени в НПК и законосъобразни.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по настоящото
дело следствено дело № XVIII-9/2001 г. по описа на Софийска
военноокръжна прокуратура (СВОП) се установява че:
С постановление от 31.10.2001
г. на военен прокурор при СВОП е образувано предварително производство
(следствено дело № XVIII-9/2001 г. по описа на СВОП срещу ищеца И.С.Б. ***,
за това, че около 23 часа на 01.10.2001 г., в качеството си на длъжностно лице
„старши граничен полицай“ в Граничен контрол при ГКПП-Кулата, не изпълнил
задълженията си по служба, като не извършил граничен контрол на товарни
автомобили „МАН“ с ДКН *******с водач А.Ц. и „Волво“ с ДКН Е 5478 АК с водач
С.Т. и злоупотребил със служебното си положение, като въвел неверни данни в АИФ
„Граничен контрол“, че А.Ц. и С.Т. са напуснали територията на Р.Б. като
пешеходци и от това произлезли вредни последици – създаване на пречки за
автоматизирана проверка на данните в система АИФ „Граничен контрол“ и създаване
на предпоставки за контрабанден внос на стока в Р България, като деянието е
извършено с цел деецът да набави за другиго имотна облага – престъпление по чл.
387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С постановление на 05.03.2002
г. (л. 62 от сл.д.), ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
387, ал. 1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.
На 26.04.2002 г., СВОП внесла делото
в Софийски военен съд (СВС) с обвинителен акт против ищеца Б. за престъпление
по чл. 387, ал. 1 от НК. Било е образувано НОХД № 116/02 по описа на СВС, което
с разпореждане от 10.05.2002 г. е било прекратено и делото е върнато на
Софийска военноокръжна прокуратура (СВОП) за отстраняване на допуснати при
повдигане на обвинението съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия.
На 06.06.2002 г., наблюдаващият
прокурор е изпратил делото на следователя за извършване на допълнително
разследване.
От 28.06.2002 г. до 26.09.2002
г. (л. 80-л.163 от сл.д.) са бил разпитани на 10 свидетели.
На 08.10.2002 г., следовател
при СВОП е изготвил заключение за спиране на наказателното производство и е
изпратил делото на прокурор от СВОП.
С постановление от 22.10.2002
г. (л. 179), наблюдаващият прокурор от СВОП върнал делото за допълнително
разследване, като приел, че не са налице основания за спиране, тъй като не са
изпълнени в цялост дадените от него указания.
На 25.11.2002 г. (л. 234),
следовател при СВОП е изготвил заключение за спиране на основание чл. 239, ал.
1, т. 2 НПК и е изпратил делото на прокурор от СВОП.
С постановление на прокурор от
СВОП от 04.12.2002 г., досъдебното
производство е спряно на основание чл. 239, ал. 1, т. 3 и ал. 7, вр. чл. 22а от НПК (отм.). Видно от постановлението в хода на разследването са извършени
възможните следствени действия и е изготвена молба за международна правна помощ
до компетентните органи на Република Гърция. Дадени са указания делото да се
докладва на наблюдаващия прокурор за възобновяване на производството след
изпълнение на съдебната поръчка. Дадени са указания за установяване чрез
органите на НСБОП-МВР на участващите в извършване на престъплението митнически
инспектори.
С писмо от 23.01.2004 г., СВОП
е изискала делото от следователя за възобновяване на производството на
основание получени материали, свързани с изпълнението на молбата за правна помощ
от гръцките власти.
На 29.01.2004 г., прокурорът
върнал делото на следователя, като е посочил, че не са налице основания за
възобновяване на производството, тъй като съдебната поръчка не е изпълнена
коректно от гръцките власти. Дадени са указания да се изготви нова молба за
правна помощ до компетентните власти на Република Гърция, като се изискат
необходимите документи от ГКПП „П.“ и Митница „П.“.
На 03.11.2004 г., СВОП е
изпратила делото на военния следовател за извършване на действия по реда на чл.
220а от НПК (отм.). Дадени са указания за изготвянето на нова молба за правна
помощ до компетентните власти на Р Гърция.
На 05.07.2005 г., СВОП е дала
указания на следователя за възобновяване на производството и приключване на
разследването в законоустановените срокове.
На 07.10.2005 г., следователят
е изпратил делото на СВОП за възобновяване с оглед изпълнена съдебна поръчка за
международна правна помощ от гръцките съдебни власти.
С постановление от 25.10.2005
г. наказателното производство, спряно на 04.12.2002 г., е възобновено поради
отпаднало основание за спиране.
На 15.11.2005 г., следователят е изпратил на СВОП нова молба за правна помощ
до гръцките власти с искане за предоставяне на сведения от информационната
система на ГКПП и Митница П.относно преминаване на процесните автомобили през
границата.
На 31.01.2006 г. е изготвено
окончателно предложение до ВКП за молба за правна помощ. На 03.02.2006 г. е изпратена
молбата от ВКП на властите на Република Гърция.
С постановление от 25.04.2006
г., изготвено от следователя по делото, делото е изпратено в СВОП с мнение за
спиране на наказателното производство предвид неизпълнената до момента съдебна
поръчка от гръцките власти.
С постановление от 18.05.2006
г., наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК (отм.).
С постановление от 15.12.2006
г. на СВОП наказателното производство е възобновено, като същото е обосновано с
получен отговор на молбата за правна помощ.
С постановление на 14.02.2007
г., И.С. Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК
(л. 10, том ІІ)
На 14.02.2007 г., разследването
е предявено на И.С.Б. (видно от протокол за предявявана на разследването, л.
29, том ІІ)
Досъдебното производство е внесено
на 21.03.2007 г. с постановление на СВОП от 20.03.2007 г. с предложение за
освобождаване на ищеца Б. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Било е образувано е АНД №
23/07 г. по описа на СВС, което с Разпореждане от 27.03.2007 г. е прекратено,
като делото е върнато на СВОП – за допълнително разследване и за отстраняване
на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения.
На 26.04.2007 г. наблюдаващият
прокурор е предявил ново обвинение на ищеца Б. по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, разпитал го като обвиняем и му е предявил разследването.
На 03.05.2007 г. СВОП е внесла
делото в СВС с постановление от 27.04.2007 г. с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия за престъпление по чл. 387, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и налагане на административно наказание.
На 09.05.2007 г. е образувано
АНД № 36/07 г. по описа на СВС, като насрочените последователно едно след друго
съдебни заседания на 11.06.2007 г. и 18.09.2007 г. са отложени поради неявяване
на защитника на ищеца.
На 15.10.2007 г. е даден ход на
делото. След изслушване на обясненията на обвиняемия и преценяване на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства съдът постановил определение,
с което прекратил съдебното производство и върнал делото на СВОП – за
допълнително разследване.
С постановление от 23.11.2007
г. е прекратено досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (деянието
не съставлява престъпление). Със същото е отменена и взетата мярка за
неотклонение на ищеца Б. „подписка“.
С постановление от 20.08.2008
г. прокурор във Военно-апелативна прокуратура е отменил постановлението на СВОП
от 23.11.2007 г. за прекратяване на наказателното производство и върнал делото
на СВОП за допълнително разследване.
С постановление от 18.12.2008
г., прокурор от СВОП е прекратил досъдебното производство на основание чл. 24,
ал. 1, т. 2 от НПК. Постановлението е обжалвано от ищеца с искане за
прекратяване на делото на друго основание – чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С определение № 12 от
20.01.2009 г. по ЧНД № 12/2009 г., СВС е
отменил изцяло постановлението и върнал делото на прокурора.
Определението на СВС е
обжалвано пред Военно-апелативния съд, като е образувано ВНЧД № 10/09 г. по
описа на съда. С определение 10/05.03.2009 г. съдът потвърдил като правилно и
законосъобразно обжалваното определение № 12 на СВС.
На 13.03.2009 г. делото е
върнато на СВОП от СВС – за допълнително разследване.
С постановление от 03.04.2009
г. на прокурор от СВОП, наказателното производство срещу ищеца Б. за
престъпление по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
С постановление от 25.06.2009
г. на прокурор от Военно-апелативната прокуратура постановлението от 03.04.2009
г. на СВОП за прекратяване на ДП № XVIII-9/01 г. е изменено, като наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
Постановлението е обжалвано от
ищеца Б. пред Върховна касационна прокуратура, като с постановление от 04.08.2009
г. на прокурор от ВКП, жалбата на ищеца Б. е била приета за неоснователна и
било потвърдено постановлението от 25.06.2009 г.
За всички тези факти страните не спорят.
По
делото са представени Писмо с изх. № 94-И-300 от 28.12.2015 г. на Министъра на
правосъдието, както и Констативен протокол с изх. № РС-14-375 от 20.11.2005 г.
на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.И.Б. и Б.И.Б.,
които са деца на ищеца.
Свидетелят
Б. заявява, че през 2001 г. баща му е работел като граничен полицай на
ГКПП-Кулата и се е ползвал с авторитет. Работата му била такава, че бил уважаван,
като работещ на границата. Във връзка с
работата му го познавали много хора, познавали го като добър човек, който
откликва на помощ при нужда, добър приятел, весел човек. Преди ищецът бил щастлив,
уверен, със самочувствие, контактен, а след обвинението станал невесел, бил депресиран,
уронил се престижа му, променило се и самочувствието му. Това рефлектирало и
върху контактите на ищеца с приятели. Станал несоциален, депресиран, хората
престанали да го търсят. В семейството възниквали спорове, ищецът внесъл стрес,
създало се напрежение между ищеца и децата и съпругата му. Свидетелят Б. бил на
12 години, когато било образувано наказателното производство, като същото
приключило, когато той бил на 20 години. Заявява, че след обвинението животът
на семейството се разбил, живеели в нездравословна среда. Свидетелят сочи, че
ищецът бил отчаян, че няма да получи справедлив съдебен процес, тъй като
обвинението било неоснователно. Бил обвинен за два празни камиона. Кариерата му
била разбита.
Свидетелката
Б.И.Б. е дъщеря на ищеца. Сочи, че преди обвинението ищецът бил весел,
общителен човек, с широк кръг от приятели и колеги. Поддържал връзка и с много
голяма част от роднините. В дома им идвали много хора – роднини и колеги на
баща й. Заявява, че след повдигане на обвинението, колегите му започнали да го
отбягват, тъй като имало слухове, че е престъпник и са му „повдигнали дела“.
Приятелският му кръг се стеснил. Част от роднините започнали да го отбягват.
Ищецът също отбягвал хората, станал
по-необщителен. Към момента на образуване на наказателното производство
свидетелката Б. била на 10 години, а когато същото било прекратено, била на 18
години. Сочи, че след повдигане на обвинението ищецът не е работил никъде. Имал
предложение от негови роднини за работа в Германия, но поради взетата мярка за
неотклонение „подписка“ нямало как да напусне страната. Уволнението и делото му
се отразили негативно, това рефлектирало и върху семейството. Приятелите и
всички, които поддържали връзка със семейството, ги отбягвали. Свидетелката
посочва, че в семейството се говорело само за делото. Имало и статия във
вестник, в която пишело, че ищецът бил контрабандист. В тази статия, ищецът бил
споменат с имената си.
Съдът
съобрази близката родствена връзка между ищеца и свидетелите, но след като взе
предвид, че показанията на двамата свидетели са последователни,
непротиворечиви, кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и
са дадени под страх от наказателна отговорност, съдът ги кредитира.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г. (ратифицирана
със закон - ДВ, бр. 66 от 1992г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992г.; изм., бр. 137 от
1998г.; попр., бр. 97 от 1999г. и бр. 38 от 2010г. (наричана
"Конвенцията" – чл. 2, т. 1 ЗОДОВ).
Целта
на разпоредбата на чл. 2 „б” от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на
вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на
правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за
правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в
Страсбург. Според практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС,
при преценката за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия:
фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и
поведението на самия носител на правото (Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по
делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по
делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66; Решение от 26.07.2001
г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар). Разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на
какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. 2 „б”, ал. 2 от ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съдът
намира, че относимият срок, в рамките на който е водено наказателното
производство срещу ищеца Б., е започнал да тече от 05.03.2002 г., когато ищецът
е привлечен като обвиняем, и е приключил на 04.08.2009 г., когато е постановен
окончателният акт по делото, а именно постановлението на ВКП, с което е
потвърдено постановление на ВАпП от 25.06.2009 г. Общата продължителност на
процесния период е 7 години и 5 месеца.
В
конкретния случай предмет на наказателното производството е било установяване съставомерността и
авторството на престъпление, чийто непосредствен обект на въздействие са
обществените отношения, свързани с неизпълнение
на задълженията по служба и/или превишаване на властта от военнослужещи или
лица от редовия, сержантския и офицерския състав от поделенията на МВР.
Относно
първият критерий – сложността на делото, следва да се направи преценка съобразно естеството на събраните по делото факти, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на
делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други
релевантни обстоятелства. При преценката за разумния характер на
времетраене на производството следва да се съобрази, на първо място, квалификацията
на деянията.
В
процесния случай против ищеца е образувано и водено наказателно производство за
извършено от него деяние – длъжностно престъпление, свързано с неизпълнение на
задълженията по служба и превишаване на властта в качеството му на лице от
сержантския състав от поделенията на МВР.
В
рамките на разглеждания период е проведено досъдебно производство, проведени са
и съдебни производства (НОХД 116/2002 г. по описа на СВС, АНД № 23/07 г. и АНД
№ 36/07 г. и двете по описа на СВС, ЧНД № 12/09 г. по описа на СВС, ВЧНД №
10/09 г. по описа на ВАпС).
На
следващо място, видно от предоставените по делото доказателства и материали,
съдът отчита, че делото се характеризира с висока степен на фактическа и правна
сложност с оглед естеството, характера и обхвата на предмета на разследването.
Проведени са разпити на голям брой свидетели, събрано е голямо количество
доказателствен материал и са извършвани различни процесуално-следствени
действия, в това число на няколко пъти е изисквана и международна правна помощ.
Досежно
следващия критерий - поведението на страните, в частност това на ищеца, привлечен
като обвиняем по досъдебното производство, съдът отчита, че същият е допринесъл
с действията си за продължителността на производството пред Софийски военен съд
по АНД № 36/07 г., доколкото две съдебни заседания са отложени поради неявяване
на защитника на ищеца, което е довело до забавяне движението на делото с до 4
месеца. Въпреки че ответник по настоящото дело е единствено П.на Р.Б., съдът следва
да отчете процесуалното поведение на ищеца и в образуваните във връзка с
досъдебното производство съдебни производства, доколкото същите са от важно
значение за по-нататъшните действия, предприемани от П.във връзка с воденото от
нея досъдебно производство срещу ответника.
Относно
поведението на органите на досъдебното производство съдът следва да отчете, че
същите са допринесли с действията си за продължителността на воденото срещу
ищеца досъдебно и съдебно производство, доколкото са допуснали редица
съществени слабости и пропуски в работата си, които са довели до увеличаване
продължителността на цялостното наказателно производство. Съдът следва да вземе
предвид и обстоятелството, че наказателното производство против ищеца е
прекратено именно на основание изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване, което следва да покаже несъобразено дългият срок, в рамките на
който е допуснато едно лице да търпи наказателна репресия чрез качеството си на
обвиняем.
Съдът
съобрази, че за изясняване на фактите по наказателното производство и за
провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване е било необходимо
изготвянето на съдебни поръчки за международна правна помощ. Съгласно
практиката на ЕСПЧ от общия срок на наказателното производство – 7 години и 5
месеца, следва да се изключи времето, през което същото е спряно за
осъществяване на процедурите за международна правна помощ, като относимият срок
по делото след изключване на това време възлиза на 3 години и 6 месеца. Въпреки
това обаче, съдът взе предвид и допълнителното забавяне в наказателното
производство, причинено именно от необходимостта от неколкократно получаване на
международна правна помощ и от пропуските, допуснати от разследващите органи,
по орагнизиране и изготвяне на съдебните поръчки.
Тези
факти в своята съвкупоност не могат да са без значение при преценката за
наличие на основания за отговорност на конкретния орган, чиято отговорност се
претендира. Същите сочат, че делото е разгледано извън разумния срок.
Не
на последно място, при преценката за отговорността на ответника за нарушаване
на изискванията за разглеждане на производството в разумен срок следва да се
съобрази и значението на делото за ищеца и вида на правата, за които се търси
защита. Според практиката на ЕСПЧ значението на делото за лицето не следва да
се преценява единствено с оглед крайния резултат от производството.
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установи, че воденото
наказателно производство срещу ищеца му се е отразило изключително
неблагоприятно. Свидетелите С.Б. и Б.Б. сочат, че преди обвинението, ищецът е
бил щастлив, уверен, със самочувствие, контактен, а след обвинението бил
депресиран, уронил му се престижът, била разбита и кариерата му. Това
рефлектирало и върху контактите на ищеца с приятели. Станал несоциален, хората
престанали да го търсят. В семейството възниквали спорове, създало се
напрежение между ищеца и децата и съпругата му. Свидетелите заявяват, че след
обвинението животът на семейството се разбил, живеели в нездравословна среда. След
повдигане на обвинението колегите на ищеца започнали да го отбягват, тъй като
имало слухове, че е престъпник. Приятелският му кръг се стеснил. Сочат, че след
повдигане на обвинението ищецът не е работил никъде. Имал предложение от негови
роднини за работа в Германия, но поради взетата мярка за неотклонение
„подписка“ нямало как да напусне страната.
Съдът приема, че негативните последици върху
личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се
подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В
случая за процесния период - от 05.03.2002
г. - подвеждането на ищеца под наказателна отговорност (от който момент
е налице „обвинение в извършване на престъпление“) до прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал неблагоприятни
психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране
от държавата.
Изложеното
дотук сочи, че правото на ищеца в настоящото производство, за разглеждане на
делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и предявеният от него иск
е основателен. Искът е доказан по основание по отношение на неимуществените
вреди, които съдът установи, че ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу
него наказателно производство. Възраженията на ответника за липсата на връзка
между обвинението против ищеца и претърпените от него неимуществени вреди са
неоснователни.
Следва
и да се посочи, че по делото липсват доказателства, че е бил уважен предявеният
от ищеца иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, основан на твърдения за незаконно
обвинение по същото следствено дело, производството по което е било
прекратено. Част от основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е и продължителността на наказателното производство и
продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия, които обстоятелства са част от
преценяваните от съда критерии при определяне на дължимостта и размера на
обезщетението за неимуществени вреди (решение №
358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. и решение № 57/9.02.2016 г. по гр.
д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Основанието на иска
за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на иска по чл. 2, ал.
1, т. 1 ЗОДОВ - така т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК. По тази причина те не могат да бъдат предявени
кумулативно, а евентуално присъдено по-ранно обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде
приспаднато от размера на последващо обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с
което глобално да бъдат обезщетени всички вреди от воденото наказателно
производство.
В
случая не се твърди в полза на ищеца да е било присъдено обезщетение по иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което и няма пречка, такова да бъде присъдено
в настоящото производство.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ за причинените на ищеца вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като
морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”.
Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение
съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на
увреждането, състоянието, причинителят и др.
Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 4 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема,
че сумата от 4 000 лева в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено, поради изтичане
на предвидения в закона давностен срок, тъй като според §8, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012
г., срокът за подаване на заявлението
тече от момента на уведомяване от страна на съда по ЕКПЧ, а по делото не са
представени доказателства, че този срок е изтекъл.
Вземането за обезщетение за забава, обаче, се погасява с изтичането на 3 годишна давност
съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД, считано от деня, в който вземането е
станалото изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая, ответникът е в забава, считано от
04.08.2009 г., откогато и ищецът претендира обезщетение за забава, в размер на
законната лихва. Искът е предявен на 12.02.2016 г., към който момент са изминали повече от три години (изпращането от
административен орган не е сред посочените в чл. 62, ал. 2 ГПК). Ето защо за период от 3 години преди
завеждане на иска претенцията за обезщетение за забава е погасена по давност.
Предвид изложеното възражението на ответника е основателно и сумата е дължима,
ведно със законната лихва, считано от 12.02.2013 г. до окончателното
плащане.
Относно
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. А.Д.Б., с адрес: ***, сумата от 185.90
лева, съразмерно на уважената
част от иска (1430 лв. х 0.13).
Ищецът
е представил доказателства и за платена държавна такса в размер на 10 лева, която, на основание чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът му дължи изцяло.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-20
състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. ********, да заплати на И.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. А. Б., на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 4 000 лева – главница, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на сл.
дело № XVIII-9/2001 г. на СВОП в
разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2013 г. до окончателното
изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 10 лева – държавна такса, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен и искането за
присъждане на законна лихва, за периода от
04.08.2009 г. до 11.02.2013 г., като погасено по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. ********, да заплати на адвокат А.Д.Б., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 185.90 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: