Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на двадесет
и шести септември през
две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 370 по описа за 2019 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 от
Твърди се, че
вземането е възникнало по повод сключен между длъжника - ответник В.Г.С. и кредитора
„Провидент Файненшъл България“ ООД Договор за потребителски кредит №
*********/28.11.2015 г., с който на длъжника е
предоставен кредит в размер на 850.00 лева.
Кредитополучателят е усвоил заемните суми, но
не ги е погасил в уговорения между страните срок. Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита е 23.01.2017 г. – датата на последната
погасителна вноска.
На 01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД/ по силата на който вземането произтичащо
от Договор за потребителски кредит №………г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и А.Я.В. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на което „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземането, произтичащо от процесния договор сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника С., ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Договора за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от
страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
втората цесия с уведомителни писма.
Сочи се, че на 21.08.2015 г. е вписано в Търговския регистър преобразуване на
търговско дружество чрез промяна на правната форма, като „Агенция за събиране
на вземания“ ООД е преобразувано и е
праводател на „Агенция за събиране на вземания“ АД по силата на закона.
Впоследствие капиталът на „Агенция за
събиране на вземания“ АД е прехвърлен на Ултимо Недърленд Б.В., което дружество
се явява едноличен собственик на капитала на „Агенция за събиране на вземания“
и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 16.06.2016 г.
Препис
от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответника В.Г.С., която в срока по чл.131 от
Ищецът още с исковата си молба е поискал
да се постанови решение по чл.238 от ГПК при наличието на предпоставките за
това.
Направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК от страна на ищеца е
основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за
постановяването му. На първо място още с връчването на исковата молба, на
ответника са му били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа. Въпреки указанията, ответницата не е депозирала писмен
отговор. На второ място, с призовката за съдебното заседание, връчена на
ответницата на 12.07.2019 г., тя отново е предупредена за последиците от
неявяването си в съдебно заседание. На проведеното на 26.09.2019 г. съдебно заседание, ответницата не се е явила и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
На следващо място съдът намира
предявения установителен иск за вероятно основателен с оглед преценка на
събраните по делото доказателства, поради което следва да постанови неприсъствено решение
и осъди ответницата да заплати на ищеца
исковите суми в пълен размер, без да е необходимо да излага мотиви за това. Видно от приложеното ч.гр.д. № 198/2019 г. на РС Елин Пелин и
представените писмени доказателства в настоящото производство е, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 532,81
лева /петстотин тридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ – главница; сумата
от 60,52 лева /шестдесет лева и петдесет и две стотинки/ договорна лихва за
периода от 30.05.2016 г. до 23.01.2017 г.; сумата от 24,04 лева /двадесет и
четири лева и четири стотинки/ такса за оценка за досие за периода от 06.06.2016 г. до 23.01.2017 г.; сумата от 113,08
лева /сто и тринадесет лева и осем стотинки/ такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 06.06.2016 г. до 23.01.2017 г., сумата от 264,11 лева /двеста шестдесет и четири
лева и единадесет стотинки/ такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
30.05.2016 г. до 23.01.2017 г., сумата от 128,17 лева /сто двадесет и осем лева
и седемнадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 31.05.2016 г. до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените по двете
производства разноски: 75.00 лева сторени в заповедното производство и в
настоящото производство в размер на и
275.00 лева /двеста седемдесет и пет лева/ от които 125.00 лева внесена
държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът В.Г.С.,
ЕГН ********** *** дължи на „Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК…… със съдебен адрес:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните вземания по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 170/06.03.2019 г., постановена по
ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на РС Елин Пелин – сумата от 532,81
лева /петстотин тридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ – главница;
сумата от 60,52 лева /шестдесет лева и
петдесет и две стотинки/ договорна лихва
за периода от 30.05.2016 г. до 23.01.2017 г.; сумата от 24,04 лева /двадесет и четири лева и четири
стотинки/ такса за оценка за досие за периода от 06.06.2016 г. до
23.01.2017 г.; сумата от 113,08 лева
/сто и тринадесет лева и осем стотинки/ такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.06.2016 г. до 23.01.2017 г.,
сумата от 264,11 лева /двеста шестдесет
и четири лева и единадесет стотинки/ такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 30.05.2016 г. до 23.01.2017 г., сумата от 128,17 лева /сто двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от
31.05.2016 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; ведно
със законната лихва считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –
05.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН
********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК ********* направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 275.00 лева
/двеста седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН
********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК ********* направените разноски в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/ по заповедното производство. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване на основание
чл.239, ал.4 от ГПК. Препис от решението да се връчи на
страните.
Ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в
деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен препис от
настоящото решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: