Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 13.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 815/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Постъпила е жалба от В.И.Л.,***, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 20-1085-001098/14.04.2020 г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от същия закон на Л. било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от субективната страна на състава на нарушенията.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2020 г., жалб. В.Л. управлявал товарен автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ЕВ 5908 ВК, с прикачено на него полуремарке, върху което бил натоварен багер. Около 13.00 ч., с управляваният от него товарен автомобил, жалбоподателя се насочил към бензиностанция „ВМЛ-Марешки“ в гр. Русе, бул. “Тутракан“ № 44. Л. спрял превозното средство до бензиноколонка в бензиностанцията и започнал да зарежда натовареният върху ремаркето багер. След като приключил, жалбоподателя привел автомобила в движение и се насочил към изхода на бензиностанцията. В този момент, задната дясна част на полуремаркето закачила маркуча на бензиноколонката и той се скъсал. Без да намалява или спира жалб.Л. продължил движението си, напуснал бензиностанцията и продължил курса си.

Веднага след това, служител от бензиностанцията уведомил свид. Д. Н. – управител на обекта, че на една от бензиноколонките маркучите за зареждане е скъсан. Н. веднага прегледал видеозаписа от инсталираната камера за видеонаблюдение и установил случилото се. Тъй като дружеството – собственик на превозното средство било клиент на бензиностанцията, свид.Н. се обадил на управителя и го уведомил за инцидента. На 18.03.2020 г. на бензиностанцията се явили управителя на фирмата – собственик на товарният автомобил и жалбоподателя. На мястото били изпратени и свид. В.П. и Т. К. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе, които също прегледали записите от камерата. Пред полицейските служители и пред свид. Н., жалб. Л. обяснил, че изобщо не е разбрал за случилото се.

Впоследствие имуществените вреди причинени на бензиностанцията били възстановени.

Въз основа на така установеното, свид. В.П. съставил против В.Л. АУАН за извършени две нарушения – по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административните нарушения било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Л. за първото от нарушенията и на осн. чл.185 от ЗДвП било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00 лв., а за второто, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени наказания “Глоба” в размер на 50.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена от легитимното за това действие лице, в предвидения процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административните нарушения и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

По отношение на нарушението по т.1 от НП:

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за Съда начин, че жалб. В.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Според тази разпоредба, Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството му на участник в движението – водач на товарен автомобил, с поведението си при управлението на автомобила е причинил имуществени вреди на бензиностанция „ВМЛ-Марешки“ гр. Русе, изразяваща се в скъсване маркуча за зареждане на гориво на една от бензиноколонките. Несъмнено, жалб. Л. не контролирал управляваният от него товарен автомобил в достатъчна степен, като не съобразил габаритите му, конкретното му разположение по отношение на бензиноколонките и ширината на платното за движение и маневриране в зоната на бензиностанцията. В резултат от това се достигнало до съприкосновение между задната дясна част на полуремаркето и маркучът за зареждане на една от бензиноколонките, който се скъсал. Именно с това си поведение, жалб. Л. станал причина за настъпване на произшествието, при което на бензиностанция „ВМЛ-Марешки“ били причинени имуществени вреди.

С оглед изложеното Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба 20лв. за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

 

По отношение нарушението по т.2 от НП:

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, възприета от актосъставителя и АНО, като нарушена от жалб.Л., въвежда за водачите - участници в ПТП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, задължението да окажат съдействие за установяване на вредите от произшествието.

В обжалваното НП, административнонаказващия орган приел и описал като нарушение това, че с действията си жалб.Л. нарушил посоченото по-горе задължение, като при наличие на ПТП в което участвал, с причинени само имуществени вреди, не изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите.

В настоящият случай безспорно е установено, че от възникналото ПТП били причинени имуществени вреди на бензиностанция „ВМЛ-Марешки“ гр. Русе, изразяваща се в скъсване маркуча за зареждане на гориво на една от бензиноколонките. След произшествието жалб.Л. продължил движението с управлявания от него товарен автомобил, като се отдалечил от мястото на произшествието в изпълнение на курса си.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да спре и да окаже съдействие за установяване на вредите от иначе безспорно установеното произшествие, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е възприел пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат от него. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, логично и житейски приемливо е, при установените материални щети, съчетани с габаритите на товарният автомобил, мястото където възникнало съприкосновението между автомобила и маркуча на бензиноколонката /в крайна му задна, дясна част/ както и с оглед шума от работата на двигателя на същия и на околният трафик, водачът на автомобила да не е възприел съприкосновението между превозното средство и маркуча. Доказателства за противното, в настоящото наказателно производство не бяха представени и не се събраха от Съда. Напротив, от показанията на свидетелите В.П. и Даниел Нанков става ясно, че при прегледа на видеозаписа те не възприела реакция или поведение от страна на жалбоподателя, указващи той да е разбрал за случилото се. Нещо повече, двамата свидетели също излагат убеждението си, че при установената ситуация, водачът В.Л. е нямало как да разбере за случилото се.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, то липсват каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на В.Л. за извършено от него нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление, в тази му част, следва да бъде отменено.

В останалата му част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По отношение на разноските:

По настоящото дело, жалбоподателя В.Л. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адвокат И.Х. ***, на които заплатил хонорар в размер на 400.00лв., съобразно приложеният по делото договор за правна помощ.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В същото време, разпоредбата на чл.143 от АПК не урежда поемането на разноските при частично уважаване или частично отхвърляне на оспорения административен акт. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, според който страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

В унисон с този извод е и нормата на чл.136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на тези принципи става ясно, че в настоящото производство, в което в една част наказателното постановление е отменено, а в останалата потвърдено, жалбоподателя има право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.

Жалбоподателят е направил разноски в размер 400 лева за адвокатски хонорар. С отменената част от наказателното постановление на жалб.Л. са наложени наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, а с потвърдената – наказание „Глоба“ в размер на 20.00 лв., поради което на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.1 от ГПК по съразмерност следва да му се присъдят 286.00лв. 

Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Сектор ПП-Русе, който е част от структурата на ОД на МВР-Русе.

С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя В.Л. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 286.00 лв.

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-001098/14.04.2020г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в частта му, с която за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на В.И.Л.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-001098/14.04.2020г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в останалата му част.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Русе, да заплати на В.И.Л.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 286.00 /двеста осемдесет и шест/лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

                                                         

Съдия: