РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500116 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на А.Т. К. със съгласието на
майка си М. Г. Й., и двамата от гр.*****, чрез адв. В.К. против Решение №
172/ 30.11.2021г. постановено по гр.д.№ 2043/ 2021г. по описа на АРС-I гр. с. ,
в частта , в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Т.А. К.
от гр.***** иск за издръжка от уважения му размер от 230 лв до 350 лева. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск в пълнопредявения му размер от 350 лева.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Т. А.
К. от гр.*****, чрез адв. В.Р., оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди решението на АРС в обжалваната му част. Претендира се
присъждане на направените разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните и на основание чл.269, ал.1
ГПК , намери следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законни по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът А.Т. К. със съгласието на майка си М. Г. Й., и двамата от гр. *****,
чрез адв. В.К. е поискал постановяване на решение, с което бъде увеличен
присъдения с постановено решение по гр. д. № 2641/ 2018г. по описа на АРС
размер дължима от бащата на ищеца Т. К. издръжка от 160 лева на 350 лева.
Обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си се свързват с изминал
период от повече от две години , увеличение на цените на основни
хранителни продукти, ел.енергия и консумативи в домакинството, както и
личните разходи на ищеца за учебни пособия, храна, дрехи и обувки, както и
такива, свързани с онлайн обучение поради епидемичната обстановка
страната.
Ответникът оспорил иска с възраженията за наличие на доброволно изпълнение на
задължението за заплащане на издръжка в определения предходен момент, както участие в
допълнителни разходи за дрехи, обувки и др., както и въз основа на обстоятелството, че
живее на съпружески начала с друга жена, от съвместното съжителство с която имат родено
дете Г., р.*****.2012г. , за което осигурява издръжка и не е в състояние да осигурява такава
за ищеца в претендирания размер от 350 лева, вкл. поради усложнение на здравословното
състояние на детето Г., за което се твърди да се налага през определени периоди оперативно
лечение. Ответникът имал също така задължение към кредитна институция.
Районният съд е уважил така предявения иск частично до размера от 230 лева, като от една
страна е отчел обстоятелствата относно изминалия период от време от около две години,
обучението на ищеца в Техникум на разстояние от около три километра от дома от ищеца,
което налага прибирането му с такси, големият размер обувки, които носи на цена от 100
лв , като разходите му възлизат на около 1000 лева месечно, съобразно депозираните
свидетелски показания на бабата на ищеца, както и съдебно известния факт за увеличение
на цените през изминалия период. Въз основа на тези обстоятелства е прието наличието на
разходи за издръжка в рамките на обичайните такива за дете на възрастта на ищеца, поради
което за покриването им е определена сумата от 500 лева месечно. Така определеният
размер е съобразен и с разпоредбата на чл.142, ал.1 СК относно възможностите на
ответника от една страна , че същият е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване ,
което да му пречи да работи, при установен размер на месечен трудов доход от 1150 лева, а
от друга страна задължението му за друго дете на деветгодишна възраст, което страда от
заболяване , налагащо хирургично лечение.
С въззивната жалба оплакването относно така определеният месечен размер на
претендираната издръжка до 230 лева месечно се основава на довода, че въпреки приетото
наличие на увеличение на цените през изминали период, районният съд не е приел
наличието на увеличение на необходимите разходи за детето с оглед увеличената му възраст
2
с две години , учи в гимназия, намира се в пубертета, като ноторно известно е, че децата в
тази възраст се хранят повече, придобиват други интереси , излизат с приятели и имат нужда
от повече джобни пари. По отношение възможностите на ответника се изтъква
обстоятелството, че съобразно представено ДП към ТД трудовото му възнаграждение е
увеличено на 1 430 лева, с оглед втората предпоставка по чл.150 СК.
Жалбата се намира от въззивния съд за основателна. Съгласно чл.150 СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменението на обстоятелствата принципно засяга както такива, свързани с
нуждите на ненавършилото пълнолетие дете, така и възможностите на
родителите, като водещи критерии при определяне размера на дължимата
издръжка съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК. Безспорно е, че от
момента на постановяване на СР от 09.01.2019г с договорен между страните
размер на издръжката от 160 лева, са изминали две години, като ищецът към
момента на подаване на настоящата ИМ е на възраст 14-годишна възраст,
която се характеризира, както е описано от защитата на жалбоподателя с
повишени ежедневни нужди от храна в период на по-интензивно израстване,
в каквато насока се появяват и такива за облекло и обувки, по-интензивен
социален живот, свързан с допълнителни разходи, наред с обичайните и
допълнителни разходи за образование и култура за личностното развитие на
детето. Установено е и безспорно между страните наличието на необходимост
от транспортни разходи до училището, в което ищецът се обучава, дори и за
това да би могло да се използва градски транспорт, ако такъв е наличен в тази
дестинация до училище. По отношение на ответника действително
безспорно е налице задължение и за друг низходящ, за което е заявено
обстоятелството за наличие на проблеми със здравето. В заявената насока
обаче не са представени доказателства относно размера и периодичността на
медицинските разходи, които се налагат за това. Доводът за наличие на
задължение на ответника към кредитна институция е ирелевантен спрямо
задължението на същия за издръжка към низходящ. От друга страна
действително е представено по делото ДПТД от 03.01.2020г. относно
актуалния договорен размер на трудовото възнаграждение на ответника в
размер на 1 430 лева. Неоспорено е обстоятелството за реализирана
допълнителна трудова дейност от търговия, от което се следва реализиране на
допълнителни доходи и което е в съответствие с потенциалната възможност
на бащата в тази насока като здрав и в трудоспособна възраст, според
3
характера на задължението за издръжка от родителите спрямо ненавършилите
пълнолетие деца съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК.
Не на последно място изминалият период на икономическите условия на
живот в страната се характеризират с развитие на инфлационни процеси,
които рефлектират в изменение на обичайния размер на средствата за
издръжка на едно лице.
По така изложените съображения жалбата се намира за основателна, а
обжалваното решение в обжалваната му част подлежи на отмяна.
Поради основателност на жалбата на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК
следва да се присъдят направените за първоинстанционното производство до
пълния размер по списъка по чл.80 ГПК от 500 лева, съответно още сумата
315,79 лв, а за настоящата инстанция разноски в размер на 250 лева.
Ответникът следва да заплати и ДТ по чл.1 от Тарифа №1 за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху тригодишния
платеж върху увеличения от въззивния съд размер – в размер на 172,80 лева.
По така изложените съображения , въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 172/ 30.11.2021г. постановено по гр.д.№ 2043/ 2021г. по
описа на АРС-I гр. с. , в частта , в която е отхвърлен предявеният от А. Т. К.
против Т.А. К. от гр.***** иск за увеличение на издръжка, определена по
силата на съдебно решение №8 от 09.01.2019г по гр.д.№ 2641/ 2018г по описа
на АРС в размер , от уважения му размер от 230 лв месечно до
претендирания такъв от 350 лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ определения по Решение №8 от 09.01.2019г по гр.д.№
2641/ 2018г по описа на АРС размер на издръжка, дължима от Т.А. К., ЕГН:
********** на А.Т. К., ЕГН:********** със съгласието на майка си М. Г. Й.,
ЕГН:**********, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на определения с
обжалваното Решение № 172/ 30.11.2021г. по гр.д.№ 2043/ 2021г. по описа на
АРС-I гр.с. размер на издръжката от 230 лева месечно до
пълнопретендирания такъв в размер на 350 лева / триста и петдесет лева/
месечно, считано от подаване на исковата молба 21.09.2021г. до настъпване
4
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното й изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда Т.А. К., ЕГН: ********** да заплати на А.Т. К.,
ЕГН:********** със съгласието на майка си М. Г. Й., ЕГН:********** още
сумата 315,79 лв / триста и петнадесет лева и 79 ст/– направени разноски за
адв. възнаграждение за първоинстанционното производство , КАКТО И
сумата 250 лева/ двеста и петдесет лева/ - направени разноски за адв.
възнаграждение за въззивната инстанция.
Осъжда Т.А. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата 172,80 лева / сто
седемдесет и два лева и 80 ст./
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5