Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..12.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
13714 по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена от В.И.П., ЕГН **********, срещу А.П.В.,
ЕГН **********, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 800,00 лв., представляваща
неплатен месечен наем на МПС – „Хонда ЦРВ“, с ДКН ***,
дължима по сключен между страните Договор за наем на лек автомобил от
15.06.2014г. и Споразумение от 01.04.2015г.
Сочи се в исковата молба, че страните
сключили договор за наем на лек автомобил „Хонда
ЦРВ“, с рег. номер ***, на 15.06.2014г. Към договора било сключено Споразумение
на 01.04.2015г. С това споразумение дължимият от ответника наем бил определен в
размер на 800,00 лв., като следвало сумата да бъде заплатена на месечни вноски
от по 200,00 лв., на всяко пето число на месеца. Крайният падеж за изпълнение бил
05.07.2015г.
В срока за отговор на исковата молба
ответната страна, чрез назначения особен представител, изявила следното
становище: Производството е недопустимо.
Не е посочен наемният период, за който се дължи сумата от 800,00 лв. Прави се
възражение за нищожност на споразумението от 01.04.2015г., поради липса на
съгласие между страните по него.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за наем на МПС от
15.06.2014г., сключен между В.И.П., като наемодател, и А.П.В., като
наемател, страните се договорили
наемодателят да предостави на наемателя за временно ползване срещу заплащане на
наемна сума л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. номер ***. Установява
се, че договорът бил сключен за срок от една година, а наемната месечна сума
възлизала на 300,00 лв. Договорът е подписан от ответника, а подписът не е
оспорен в настоящото производство.
Видно от Споразумение от
01.04.2015г., страните по Договора за наем на МПС уредили отношенията помежду
си, като А.П.В. е предал л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег.
номер ***, на В.П., а ищцата е приела л.а., като по този начин страните
прекратили сключения помежду им Договор за наем на МПС. Освен това се
установява, че към 01.04.2015г. А.В., в качеството си на наемател на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. номер ***, дължи на В.П. сумата в размер
на 800,00 лв., представляваща незаплатен месечен наем по Договора за наем на
МПС. Чрез споразумението страните уговорили помежду си, че сумата ще бъде
заплатена от ответника на равни месечни вноски от по 200,00 лв., считано от
01.04.2015г. до 05.07.2015г. Споразумението е било подписано от ответника, а
положеният подпис не е оспорен.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе да
установи, че между страните е налице сключен договор за наем на МПС, както и
размерът на задължението на ответника, произлизащо от договора за наем. В
тежест на ответната страна бе да установи точното изпълнение на договорните
задължения, както и направените правоизключващи
възражения.
От приетата фактическа обстановка
безспорно се установи, че между В.И.П., като наемодател, и А.П.В., като
наемател, е сключен Договор за наем на
МПС от 15.06.2014г. за л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. номер
***, за срок от една година. Установи се, че уговорената между страните сума за
месечен наем била в размер на 300,00 лв. Именно във връзка с този Договор за
наем се установи, че страните сключили Споразумение от 01.04.2015г., с което
уредили отношенията помежду си, като А.П.В. предал л.а. „Хонда
ЦРВ“, с рег. номер ***, на В.П., а ищцата е приела л.а. В същото споразумение
обаче, освен предаването на наетата вещ, страните уговорили, че към
01.04.2015г. А.В., в качеството си на наемател на л.а., дължи на В.П. сумата в
размер на 800,00 лв., представляваща
сбор от незаплатен месечен наем. Установи се, че сумата е уговорено да бъде
заплатена от ответника на равни месечни вноски от по 200,00 лв., считано от
01.04.2015г. до 05.07.2015г.
Т.е. със своето поведение
ответникът е признал наличието на
задължение към ищцата в размер на 800,00 лв., представляващо задължение по
сключения помежду им Договор за наем на МПС от 15.06.2014г. Споразумението е
било подписано от ответника, а положеният подпис не е оспорен в настоящото
производство, поради което възражението на процесуалния представител на
ответника, че споразумението е нищожно, поради липса на постигнато съгласие за
наемния период, за който се дължи сумата от 800,00 лв., е неоснователно. С подписване
на споразумението ответникът е направил признание, че към момента на
прекратяване на Договор за наем на МПС не е изпълнил изцяло своето задължение
по договора, като съдът приема, че не е било необходимо да се посочва от
страните за какъв период от време се е дължала сумата. Достатъчно е, че
ответникът се е съгласил и е признал, че дължи на ищцата сумата от 800,00 лв.,
дължима по действително сключеният помежду им Договор за наем, поради което и
същата е следвало да бъде изплатена към датата на уговорения падеж.
Предвид разпределената доказателствена тежест ответникът не успя да установи в
производството, че към 05.07.2015г. сумата от 800,00 лв. е била изплатена на
ищцата. С оглед на това и предвид, че ищцата успя да установи, че между
страните е налице сключен Договор за наем на МПС, както и размерът на
задължението на ответника, произлизащо от Договора за наем, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда сумата от 200,00 лв., представляваща заплатено възнаграждение от
бюджета на съда на назначения му особен представител. Освен това ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата и сторените от нея разноски
за дължимата държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. номер
4285/2018г. и настоящото исково производство, в размер на 50,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.П.В., ЕГН **********, с адрес *** дължи
на В.И.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), представляваща сбор от незаплатен
месечен наем на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с ДКН ***,
дължима по сключени между страните Договор за наем на лек автомобил от
15.06.2014г. и Споразумение от 01.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
в съда – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 4285/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.П.В., ЕГН **********, да заплати в
полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 200,00 лв.,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения на
ответника особен представител в производството.
ОСЪЖДА А.П.В., ЕГН **********, да заплати в
полза на В.И.П., ЕГН **********, сумата от 50,00 лв., представляваща сторени в
настоящото исково производство и предхождащото го заповедно производство по
ч.гр.д. номер 4285/2018г. по описа на ВРС разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................