МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 22/05.02.2020 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 668/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството по делото е инициирано от обвинителен акт на ЯРП, с който подсъдимият П.П.Т. *** е предаден на съд по обвинение за престъпление
по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Същото е във фаза след отмяна на Присъда № ***. по НОХД № ***. на
ЯРС, с която подсъдимият е признат за виновен по привилегирования състав на
чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1
от НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 лева. Предявения от
пострадалия Ст. Д. граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е уважен частично – до размера от 18 000 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 45 000 лева, искът е отхвърлен,
като неоснователен. С
отменителното Решение № ***. по ВНОХД № ***. на ЯОС делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ЯРС, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл.305, ал.2 и ал.3 от НПК. Прието е, че в присъдата липсва произнасяне по
внесеното обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и че
при наличие на противоречиви доказателства по отношение разменените реплики между
подсъдимия и пострадалия непосредствено преди извършване на деянието, в
мотивите не са изложени съображения кои от тях се кредитират и защо. Според
проверяващата инстанция, по този начин са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обезпечаващи възможността за проконтролиране
правилността на вътрешното убеждение на решаващия съд в съответствие с чл.14,
ал.1 от НПК.
В хода на производството е приет за съвместно разглеждане
предявен от пострадалия Ст. Д. против подсъдимия граждански иск за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 45 000 лева,
която сума е заявена ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 15.03.2018г. до окончателното й изплащане. В последователност пострадалият е конституиран
в качеството на граждански ищец, а съобразно направеното искане, и в качеството
на частен обвинител.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия
така, както е предявено, като го намира за доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Заключението на назначената
съдебнопсихологическа експертиза в частта й относно обстоятелството, че по
време на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на
физиологочен афект, прокурорът оценя като необосновано и счита, че не следва да
се кредитира, като намира, че при изготвянето му не са взети предвид всички
гласни доказателства. Затова предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
обвинението за престъпление по основния състав на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и
да му се наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено
от изтърпяване за изпитателен срок от три години. Алтернативно, в случай че
направения доказателствен анализ не бъде споделен, прави искане подсъдимият да
бъде признат за виновен по привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.2 от НК и
в последователност, с оглед наказуемостта на това престъпление, чистото съдебно
минало на подсъдимия и обстоятелството, че имуществените вреди са възстановени,
пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Гражданският иск намира за основателен и доказан и счита, че следва да бъде
уважен по справедливост.
Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, участва лично в
с.з. и с редовно упълномощени повереници – адвокати, които поддържат
обвинението против подсъдимия наред с прокурора, както и основаващия се на обвинението граждански иск. Съпоставяйки показанията на
пострадалия с останалия доказателствен материал, частното обвинение ги намира
за достоверни, а авторството на деянието - за установено по безспорен начин. Поверениците
считат, че показанията на пострадалия следва да се кредитират изцяло, вкл. и по
отношение изреченото по адрес на подсъдимия, което не е обидно по своето
съдържание. В последователност поддържат становище, че в случая не е налице
юридическата предпоставка за прилагане привилегирования състав на чл.132 от НК,
а именно, предшестващо противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в
отправяне на тежка обида по адрес на подсъдимия. В заключение поверениците
пледират подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и
да му се наложи справедливо наказание. Не вземат становище относно вида,
размера и начина на изтърпяване на наказанието. Гражданският иск намират за основателен и доказан
и пледират за уважаването му в пълен размер, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., като се възползва от
правото си да не дава обяснения. Изразява съжаление за случилото се и в правото
си на последна дума излага, че след инцидента е поднесъл извиненията си на
пострадалия.
Редовно упълномощеният защитник – адвокат застъпва становище за
недоказаност на обвинението в частта му относно причинените на пострадалия
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на три съседни ребра и в счупване на
дясната лопатка. Интерпретирайки заключенията на видеотехническата експертиза и
съдебномедицинската експертиза в частта й относно механизма на причиняване на
тези увреждания, защитникът счита, че липсват убедителни доказателства същите са в причинна връзка с
поведението на подсъдимия. По тези съображения пледира подсъдимият да бъде
признат за невиновен по обвинението в тази му част. По отношение правната
квалификация на извършеното счита, че деянието следва да се квалифицира по
привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.2 от НК, като намира, че състоянието
на физиологичен афект е безспорно установено от заключението на
съдебнопсихологическата експертиза, което оценя като обективно, всестранно и
задълбочено. Съответно, с оглед поддържаната теза за частична недоказаност на
обвинението и за реализирано от пострадалия провокативно противоправно
поведение, намира гражданският иск за твърде завишен и неоснователен в
претендирания размер, и пледира да бъде уважен по справедливост, при
съобразяване на тези обстоятелства. Не взема становище относно вида и размера
на наказанието.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т. и пострадалият Д.
били съседи, познавали се от деца и поддържали добри взаимоотношения. Двамата
работели като мебелисти в мебелна фабрика „***” в гр. Я. и били в близки
приятелски отношения със св. С.Г.. Д. живеел на семейни начала със св. С. и
имал малко дете, което страдало от нелечимо заболяване остеогенезис имперфекта,
или т. нар. чупливи кости. Поради заболяването, детето не можело да посещава
детска градина и за него се грижела майка му св. С.. Последната била ангажирана
изцяло с грижите за детето, а средствата, необходими за поддържащо лечение и за
издръжката на семейството, осигурявал пострадалият. За целта, освен с работата
си във фабриката, същият се занимавал и с изработване на кухненско обзавеждане
по поръчка.
В началото на 2018
г. св. С.Г. поръчал на постр. Д. изработване и монтаж на кухня срещу заплащане.
На 15.03.2018г. кухнята била готова и следвало да се транспортира до дома на Г..
В разговор по телефона Д. му съобщил, че обзавеждането е готово и трябва да го
вземе, както и че е възпрепятстван и не може да участва в транспортирането. Тогава
Г. помолил подсъдимия да му помогне за пренасянето след работно време.
Последният се съгласил, но се подразнил от постъпката на Д.. Съобразно
уговорката, на същата дата към края на работния ден св. Г. отишъл да вземе
подсъдимия от местоработата му с автомобила си, като паркирал до портала на
фирма „***”, откъдето излизали работещите във фабрика „***”. Около 17:00 часа на
15.03.2018г. при напускане на работните си места подсъдимият и пострадалият се
срещнали на входа на „***“ в близост до входа на
фирма „***“ в гр. Я.. При срещата подсъдимият с остър тон заявил на Д., че след като е поел
ангажимент и е взел пари за това, следва да си изпълни задължението. Д. му
обяснил, че е ангажиран и се е разбрал с Г., след което с триколката, с която
ходел на работа, продължил към напред към автомобила на последния. Там спрял,
слязъл от триколката и започнал разговор с Г., като настоявал същият да обясни
на подсъдимия, че са се разбрали. В това време подсъдимият също дошъл до
автомобила и влязъл вътре. Седнал отпред вдясно до водача и му казал да тръгва.
Междувременно постр. Д. минал зад автомобила и се приближил до мястото, на
което седял подсъдимия. През отворения прозорец на предната дясна врата Т. му
казал да се маха и да не се обяснява, тъй като му е черен пред очите. В отговор
пострадалият го напсувал на майка. В този момент, когато св. Г. тъкмо потеглял
с автомобила, подсъдимият казал: „Какво? Да си еба майката ли?”, след което рязко
отворил предната дясна врата на колата и изскочил навън. Насочил се към
пострадалия и му нанесъл удар с коляно в областта на половите органи, при което
му причинил травма в скроталната област. От този удар Д. се привел напред, а
подсъдимият му нанесъл удар с лакът в областта на дясната половина на гърба, в
резултат на който на пострадалия било причинено счупване на дясната лопатка. После
подсъдимият хванал Д. и го притиснал силно към колона от оградата, при което му причинил и счупване IV-то, V-то и VI-то съседни ребра. След намесата
на служители във фирма „Терум” подсъдимият се върнал в автомобила на св. Г. и заедно
с него напуснал мястото, а пострадалият се качил на триколката и се прибрал в
дома си. Същата вечер Д. започнал да изпитва силни болки в скроталната област.
Болките в областта на гърба и гърдите му се засилили и бил отведен за преглед в
МБАЛ „***” АД – гр. Я., където бил хоспитализиран. По-късно вечерта получил масивен
оток в скроталната област с големината на юмрук. Установила се руптура на левия
тестис и наличие на кръвонасядане и излив на кръв в лявата половина на
скротума, което наложило консултация със специалист уролог и оперативна
интервенция по спешност под обща анестезия. На 20.03.2018г. Д. бил изписан,
след което до 19.07.2018г. ползвал отпуск при временна нетрудоспособност.
Видно от
заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената СМЕ,
счупването на три съседни ребра е довело до затрудняване движенията на снагата
на пострадалия за срок от около 1-1,5-2 месеца при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси, а счупването на дясната лопатка е довело до
затрудняване движението на десния горен крайник на пострадалия за срок от около
1-1,5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси. Травмата
в скроталната област, проявила се с оток, кръвонасядане и излив на кръв в
лявата половина на скротума и нараняване на левия тестис, и е довела до
затрудняване функциите на половите органи на пострадалия, без причиняване на
детеродна неспособност, за срок не по-малък от 1-1,5 месеца при обичайния ход
на развитие на оздравителните процеси.
Преди операцията Д.
бил уведомен за възможността тестисът му да бъде отстранен и бил силно разтревожен.
По време на болничния си престой и около две седмици след изписването си изпитвал
силни болки в скроталната област, в областта на гърдите и на дясната ръка и не бил
в състояние да се обгрижва сам. Не можел да става и да се движи без чужда помощ,
а в продължение на месец след това спял с възглавници между краката и под
седалищните части. Имал отоци в скроталната област, вървял разкрачен, уринирал
трудно и болезнено. В продължение на около месец изпитвал силни болки и в
дясната ръка, дишал трудно и приемал болкоуспокояващи медиаменти, а болките в
дясната му ръка продължили още месец с по-малка сила. Въпреки това, в началото
на месец април 2018г., около месец след инцидента, по настояване на св. Д.,
пострадалият участвал в монтажа на кухнята му в гр. Е., за което поел
ангажимент преди случилото се. В работата му помагали Д. и св. С.Г., които
вдигали и придържали тежките модули.
След случилото се Д.
станал затворен и неразговорлив. И към момента, две години след инцидента, при
натоварване изпитва болка в лявата част на гърба, както и дразнене и опъване в
скроталната област.
Във връзка с
лечението си пострадалият направил разходи общо в размер на 70,61 лева, от
които 34,80 лв. такса за престоя в лечебното заведение и 35,81 лева за
закупуване на медикаменти. В о.с.з. на 10.01.2019г. по НОХД № ***. на ЯРС
подсъдимият изплатил на пострадалия цялата сума, ведно със законната лихва от
5,93 лева, считано от 15.03.2018г. до датата на изплащането й – 10.01.2019г.
Според заключението
на вещото лице, изготвило назначената съдебно-психологическа експертиза, подсъдимият
Т. и пострадалият Д. са с ниски нива на склонност към телесна агресия и с
високи стойности на вина след агресия, което е признак за зачитане на
обществените правила и морала.
Пострадалият е
екстровертна личност, с изразен холеричен темпрамент. Отговорен е, склонен е да
се грижи всеотдайно за близките си и да намира изход от трудни ситуации.
Находчив и с умение да управлява впечатленията на околните за себе си. Преживял
е остра стресова реакция, създала сериозна заплаха за физическото му здраве и
за благополучието на семейството му. Същият е силно притеснен за здравето си и
за здравето на близките си, тревожен и емоционално лабилен. С високи стойности
по скалата за невротизъм и склонност към депресивни мисли и настроения. За
решаване на конфликти използва комбинация от стилове, най-често приспособяващ
се и конкурентен тип. Показва високи стойности на вербална агресивност и високи
нива на подтисната агресия.
Относно склонността към лъжа Д. е с показател над нормата
за склонност към даване на социално-желателни отговори и по двата теста – на
Айзенк и на Бас Дюрки.
Подсъдимият е
личност без ярко изразен превес на сангвиничен и холеричен темперамент. Формирал
се като отворен, екстровертен и общителен, със склонност да инициира и поддържа
топли и трайни контакти. Привързан е към близките и значими за него хора,
склонен е към закрила и протекция. Държи на достойнството и честта си и на честта
и достойнството на своите близките. Сравнително устойчив на стресови реакции, като
практикува най-често сътрудничещ стил за разрешаване на конфликти, който
комбинира сс компромисен и избягващ стил, а в редки случаи и с прояви на
конкурентен стил. Като цяло е неагресивна личност, с ниски стойности на телесна
агресивност, но със склонност към вербална агресивност – неотстъпчивост и
директност, без грижа за тактичност и дипломатичност, когато са засегнати
правата и интересите му.
По отношение
склонността към лъжа експертът е заключил, че подсъдимият показва високи
стойности по скалата на откритост и не е склонен към лъжа.
Свидетелят Г. е
личност без изявена екстровертна или интровертна насоченост и съчетава чертите
на холеричен и меланхоличен темперамент. Характеризира се със слаб тип нервна
система, емоционална лабилност, нисък праг на стресоустойчивост и склонност към
депресивни настроения. Ситуационната му тревожност е с високи стойности, а
личностовата му тревожност е близка до рисковите показатели. Внушаем е и е
склонен да драматизира. Същият е с
показател под нормата за склонност към лъжа, т.е., не е склонен да дава
неискрени социално-желателни отговори.
Относно
емоционалното състояние на подсъдимия непосредствено преди извършване на
деянието вещото лице дава заключение, че в случая е била налице предиспозиция
за проява и развитие на физиологичен афект, вследствие комбинацията на вътрешни
и външни фактори - раздразнение, че трябва да свърши чужда работа, за която
друг е взел пари и не си изпълнява ангажиментите, както и фрустрация от
нарушени планове в съчетание с предварително формирано негативно мнение за
пострадалия. На този фон псуването на майка е подействало на подсъдимия като
спусък, за да изскочи от автомобила в момента на неговото потегляне, и това е
била една внезапна, достигнала за секунди епогея си силна емоция на гняв,
незабавно изразена в телесна агресия срещу пострадалия. Поради това, като е
отчел липсата на ясен спомен у подсъдимия за всички елементи на агресивната му
реакция, а също и установената с тестовете ниска склонност към лъжа и телесна
агресивност, както и структурата на личността му и характеровите му особености,
експертът е заключил, че същият се е намирал в състояние на физиологичен афект
– под въздействието на силни емоции, овладели го мигновено и довели до
стеснение на съзнанието, до липса на самоконтрол над действията и невъзможност
да се въздържа от агресивна реакция.
Такова е
заключението и на вещите лица, изготвили назначената комплексна психологична и
психиатрична експертиза, които също дават становище, че по време на извършване
на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на физиологичен афект. Според
експертите, при него се касае за внезапно възникнало, силно и относително
кратко емоционално състояние, провокирано от една страна от личностовата
емоционална нестабилност и раздразнителност на самия подсъдим, и от друга, от неочакваната
провокация от страна на пострадалия, засягаща силно честта и достойнството на
майка му. Последното оказва детониращ ефект по отношение на последващите
действия на подсъдимия, които са реализирани импулсивно, без данни за борба на
мотиви и контрамотиви, при занижен самоконтрол, сравнителна стесненост на
съзнанието и непълен спомен за случилото се впоследствие.
Подсъдимият е с
безупречна съдебна биография и с добри характеристични данни, видно от
показанията на свидетелите Г., К. и С.. Не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
дадени на 26.11.2018г. пред втори състав на ЯРС по НОХД № ***. на ЯРС и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК,
отчасти от показанията на свидетеля Д., дадени по време на съдебното следствие,
отчасти от показанията му, дадени по време на досъдебното производство пред
органа на ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, от показанията на св. Г., дадени по време на
съдебното следствие и от показанията му, дадени на 29.10.2018г. пред втори
състав на ЯРС по НОХД № ***. на ЯРС и приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, от показанията на свидетелите Г.С., В.К. и
К.Д., от заключенията и показанията ва вещите лица, изготвили назначените съдебномедицинска,
видеотехническа, съдебно-психологическа и комплексна психологична и
психиатрична експертиза, както и от писмените доказателства по делото.
Съдът не даде вяра на показанията на постр. Д. в частта им, че не е отправял
обидни реплики към подсъдимия и не го е псувал на майка. Преди да се спре
подробно на мотивите за това, настоящият състав намира за удачно да отбележи,
че съдържанието на отправените реплики е изключително важно за правната оценка
на деянието, а установяването му е значително затруднено от противоречивите
доказателствени източници – от една страна обясненията на подсъдимия, който
твръди, че е бил напсуван на майка, а от друта, показанията на пострадалия,
който отрича да е реализирал такова поведение. При това, както подсъдимия, така
и пострадалия са заинтересовани от изхода на делото. Изключая обясненията на
подсъдимия и показанията на Д., единственото доказателствено средство, което съдържа
данни в тази насока, са показанията на св. С.Г., който е незаинтересован от
изхода на делото и поддържа добри приятелски отношения и с подсъдимия и с
пострадалия. Неговите показания обаче, сами по себе си, не могат да бъдат
надежден коректив при оценка достоверността на останалите преки доказателства,
тъй като по отношение на това обстоятелство, по отношение емоционалното
състояние на подсъдимия и в детайли, показанията му са колебливи, а тези,
дадени по време на съдебното следствие влизат в противоречие с показанията му
от досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. В този смисъл единственият обективен
ориентир за преценка достоверността на показанията на свидетелите Г. и Д. и на обясненията
на подсъдимия е заключението на съдебнопсихологическата експертиза, на което
настоящият състав се осланя изцяло, тъй като е компетентно, задълбочено и
обосновано, изготвено е в съответствие с нормативните изисквания, съдържа обстойни и
научнообосновани изводи със съответната мотивировка по отношение на поставените
въпроси, и най-вече, дава логично и правдиво обясение на констатираните
противоречия.
Изследвайки
задълбочено структурата на личността на св. Г. експертът е дал заключение, че
същият не е склонен към лъжа, но е със слаб тип нервна система, емоционално
лабилен и с нисък праг на стресоустойчивост. При беседата споделил страхове да
не бъде наказан за лъжествидетелстване, защото се откривали разлики в
показанията му, а самият той не видял и не чул много. Впрочем, това е напълно
обяснимо, като се имат предвид обстоятелствата, че инцидентът се е развил бързо
- в рамките на няколко секунди, бил е ситуиран на място извън прякото
полезрение на свидетеля – зад автомобила, то в момент, в който вниманието му е
било ангажирано с управлението, при това на работещ двигател, което обективно значително
препятства възможностите му да възприеме случващото се. Споделените при беседата
с експерта страхове обясняват установените високи стойности на ситуационна
тревожност, а констатираните рискови показатели на личностна тревожност и
внушаемост дават логично обяснение на колебливостта му при депозиране на
показанията и в този смисъл налагат извод, че това не е в резултат на
недобросъвестност. Въпреки общата колебливост и несигурност при депозиране на
показанията, по отношение съдържанието на изреченото от пострадалия показанията
на св. Г. от досъдебна фаза, че Д. е казал „Айде ще ти....” и показанията му по
време на съдебното следствие, че е чул само „Айде ще ти еба...”, кореспондират
основно с обясненията на подсъдимия, а не с показанията на пострадалия относно съдържанието
на изреченото.
На следващо място, за да не даде вяра на показанията на пострадалия относно
същото обстоятелство, съдът взе предвид противоречието между показанията му по
време на съдебното следствие и показанията му, дадени в досъдебното
производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1
от НПК. В показанията си от досъдебна фаза Д. твърди, че казал
на подсъдимия „Гледай си работата!”, а по време на съдебното следствие излага
друго, че му казал „Абе ай ...”, но не можал да довърши, като смятал да
продължи с „гледай си работата”. В същото време е категоричен, че на тези му
думи подсъдимият отговорил: „Какво? Да си еба майката ли?”. Т.е., освен
противоречиви по отношение на това обстоятелство, показанията на Д. са и
житейски неправдиви, тъй като тази реплика на подсъдимия изглежда нелогична в
посочения от пострадалия контекст, доколкото е несъответна на това, което същият
твърди, че е изрекъл. На последно място, съвкупната преценка на тази част от
показанията на пострадалия със заключението на съдебнопсихологичната експертиза
относно структурата на личността и характеровите му особености също налага
извод за недостоверност. Според експерта, Д. показва както високи стойности на вербална
агресивност и високи нива на подтисната агресия, така и показател над нормата
относно склонността към даване на социално-желателни отговори по два теста – на
Айзенк и на Бас Дюрки. А отправянето на ругатня, освен проява на вербална
агресивност, е единственото обстоятелство по делото, което го представя в
недобра светлина. Или, налице са обективни данни, въз основа на които може да
се заключи, че показанията на пострадалия в тази им част са израз на желанието
му оправдае собственото си противоправно поведение и да се представи в
положителна светлина. Затова съдът намери, че показанията му в тази им част са недостоверни
и не следва да се кредитират.
Показанията на св. Д. в останалата им част по отношение времето, мястото, броя на
нанесените му удари и начина на нанасянето им, съдът намери за достоверни, тъй
като кореспондират в пълна степен както с показанията на свидетелите С. и К.
относно състоянието му непосредствено след извършване на деянието, така и с
обективните находки при хоспитализацията му, отразени в приложените по делото
писмени доказателства - ИЗ № ***., оперативен протокол № ***., фиш за образна
диагностика, епикриза и др., и освен това, намират солидна доказателствена
опора в заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените
видеотехническа и съдебномедицинска експертиза. Уврежданията на пострадалия,
отразени в приложената по делото медицинска документация намират логично
обяснение в посочения от него механизъм на причиняването им, а именно – чрез последователно
нанасяне на удар с коляно в скроталната област, а след привеждане тялото му
напред вследствие на този удар, чрез нанасяне удар с лакът в дясната част на
гърба, както и чрез притискане на тялото му към колона от оградата.
Интиерпретирани от вещото лице по назначената СМЕ, всички уврежданията на
пострадалия са травматични и са получени вследствие действието на твърди тъпи
предмети, каквито характеристики притежават човешките крайници. Разположението
на уврежданията по различни анатомични повърхности е категоричен признак, че те
дължат минимум на три удара, а счупването на три съседни ребра добре отговаря
да е получено от удар върху твърд тъп предмет със сравнително широка контактна
повърхност, какъвто е и колоната от оградата. Т.е., по давност, механизъм и
характеристики, уврежданията на пострадалия в пълна степен отговарят да са
получени по посочените от него време, начин и място. Освен това, показанията на
св. Д. по отношение на тези обстоятелства се подкрепят и от заключението на
вещото лице, изготвило назначената ВТЕ. Действително, според вещото лице, поради качеството на
изображенията във видеофайловете, голямата отдалеченост на заснетите обекти и
ракурса на заснемане, записите от камерата на входа на фирма „***”, където се е
развил инцидента, не позволяват категорична идентификация на заснетите лица, а
само тяхното разпознаване. Въпреки това, на извлечените от записа кадри ясно се
вижда, че на посочените от пострадалия дата, място и час, съвпадащи с
пространствените и времеви параметри на твърдяното от него, лице с физически
данни, сходни с тези на подсъдимия, слиза от автомобил (снимка № 7), насочва се
към лице с физически данни, сходни с тези на пострадалия (снимка № 8) и му
нанася удар с крак (снимки № 9 и 10, видно от които удареният се свива и се
привежда напред), и го притиска с ръце към левия край на оградата (снимки № 11
и 12). Т.е., показанията на пострадалия в частта им отноисно механизма на
причиняване телесните увреждания и техния автор се подкрепят и от заключението
на ВТЕ, което е още един довод в подкрепа на извода за тяхната достоверност. В
този контекст, доколкото обясненията на подсъдимия в частта им относно
обстоятелството, че не е удрял пострадалия по посочения от него начин, остават
изолирани и се опровергават от останалия доказателствен материал, съдът счита,
че в тази им част обясненията му не следва да се кредитират, но не защото са
недобросъвестни и представляват израз на защитна позиция, а защото депозирането
на такива обяснения е логична последица от състоянието на физиологичен афект,
характеризиращо се с липса на пълен и ясен спомен за случилото се. Това от една
страна хармонизира с дадената от експерта-психолог оценка на подсъдимия като
личност с високи стойности по скалата на откритост, която не е
склонна към лъжа, а от друга, кореспондира със заключенията на съдебнопсихологичната
и комплексната психологична и психиатрична експертиза, че по време на
извършване на деянието Т. се е намирал в състояние на физиологичен афект, под
въздействието на силни емоции, овладели го мигновено и довели до стеснение на
съзнанието, респ. и до липса на пълен и ясен спомен за всички елементи на
агресивната му реакция.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна подсъдимият П.Т. е осъществил
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК,
тъй като на 15.03.2018г. около 17:00 часа в гр. Я., на входа на
„***” до входа на фирма „***”, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в тялото и
в областта на половите органи на С.П.Д. ***, му е причинил три
средни телесни повреди, изразяващи се в:
- счупване на три съседни ребра /IV, V, VI/ -
увреждане, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок от
около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси,
- счупване на дясната лопатка - увреждане, довело до трайно затрудняване движението на
десния горен крайник за срок от около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, и
- травма в скроталната област, причинила оток, кръвонасядане и
излив на кръв в лявата половина на скротума и нараняване на левия тестис –
увреждане, довело до трайно затрудняване функциите на
половите органи, без причиняване на детеродна неспособност, за срок не по-малък от 1-1.5
месеца, при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, като
деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с тежка обида.
Както вече
се посочи, авторството на деянието е установено по безспорен начин
както от обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия в кредитираните
им части, така и от заключението и показанията на вещото лице по назначената
ВТЕ.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК. Вследствие на неговите действия – последователно
нанасяне
на удар с коляно в областта на половите органи, удар с лакът в областта на дясната
половина на гърба, хващане и силно притискане тялото на пострадалия Д. към
колона от оградата, на последния са причинени три средни телесни повреди,
изразяващи се в травма в скроталната област, причинила оток, кръвонасядане и
излив на кръв в лявата половина на скротума и нараняване на левия тестис, счупване на
дясната лопатка и счупване на три съседни ребра /IV, V, VI/, довели
съответно до трайно затрудняване функциите на
половите органи, без причиняване на детеродна неспособност, за повече от 30 дни - не по-малко от 1-1.5 месеца при обичайния
ход на развитие на оздравителните процеси, до трайно затрудняване движението на
десния горен крайник за повече от 30 дни - за около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, и до
трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30
дни – за около 1-1.5-2 месеца при обичайния
ход на развитие на оздравителните процеси. Т.е., обективно,
в резултат от действията на подсъдимия на пострадалия са причинени
три
средни телесни повреди по смисъла закона.
Съдът намери, че деянието на подсъдимия следва да се
квалифицира по привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.2 от НК. По
съображенията изложени по-горе при оценката на доказателствената съвкупност, на
първо място, по делото е безспорно установено, че преди нанасяне на ударите пострадалият
е нанесъл тежка обида на подсъдимия, като го напсувал на майка, с което
умишлено е унижил личното му достойнство и е засегнал силно честта му и
чувството му за самооценка. Именно това противоправно поведение на пострадалия,
на фона вече формираното у подсъдимия раздразнение, че трябва да свърши чужда
работа, за която друг е взел пари и не си изпълнява ангажиментите, на фона на фрустрацията
от нарушени планове и на предварително формираното негативно мнение за
пострадалия, е подействало на подсъдимия като спусък, за да изскочи от
автомобила в момента на неговото потегляне. Касае се за внезапна, достигнала за
секунди епогея си силна емоция на гняв, незабавно изразена в телесна агресия
срещу пострадалия. Имайки предвид заключенията на вещите лица, изготвили
назначените съдебнопсихологична и комплексна съдебнопсихологична и психиатрична
експертиза относно структурата на личността на подсъдимия, като човек, който е
привързан и държи на честта и достойнството близките си, и склонен към закрила
и протекция, съдът счита, че реакцията му по нанасяне на ударите е проявление
на състоянието на силно раздразнение, предизвикано именно от пострадалия и по
един от начините, указани в закона, тъй като конкретният „детониращ” фактор,
предизвикал спонтанната му реакция е нанесената му от пострадалия тежка обида.
От субективна страна
подсъдимият е действал с евентуален умисъл. От анализа на събрания
доказателствен материал се установява, че същият е извършил целенасочени и
съзнателни действия, които обективират пряко намерението му за нанасяне на увреждания
в скроталната област и в областта на гърба и гърдите на пострадалия. И макар да
не е целял по този начин да му причини описаните по-горе увреждания, имайки
предвид броя, силата, насочеността и начина на нанасяне на ударите, съдът
счита, че същият е допускал тази възможност.
Предвид изложеното
съдът заключи, че подсъдимият е осъществил привилегирования състав на чл.132,
ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което с присъдата си ги
призна за виновен по този текст от наказателния закон, и съобразно
задължителните указания, дадени в отменителното решение по ВНОХД № ***. на ЯОС,
го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по основния състав на
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЕ
Санкцията на чл.132, ал.1,
т.2 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление наказание лишаване от свобода до една година. При
това положение, имайки предвид размера на предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, обстоятелството, че подсъдимият
не е неосъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV, глава VІІІ от НК, както и това, че причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени, съдът намери, че спрямо него са налице законовите предпоставки
за прилагане императивната норма на чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
При определяне
конкретния размер на глобата, съдът взе предвид ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от безупречната му съдебна
биография и добрите характеристични данни за личността му, съдържащи се в
показанията на св. К., който е негов съсед и го познава от години, така и в
показанията на жената, с която пострадалият живее на семейни начала – св С..
Като смекчаващи отговорността съдът отчете и обстоятелствата, че в досъдебна
фаза и в производството по НОХД № ***. на ЯРС подс. Т. е дал подробни
обяснения, с което в значителна степен е допринесъл за разкриване на
обективната истина по делото, че след извършване на деянието е поднесъл
извинение на пострадалия, че е възстановил доброволно имуществените вреди от
престъплението, както и изразеното искрено съжаление за стореното. Поради това
съдът определи размера на наказанието под средния размер на предвиденото в
закона – от 2000 лева, давайки лек превес на изброените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства и същевременно отчитайки и провокативното
противоправно поведение на самия пострадал. От друга страна, имайки предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите
обществени отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и степента на засягането им,
предвид броя и характера на причинените телесни увреждания, съдът намери, че в
случая не е оправдано определяне размера на глобата в законовия минимум от 1000
лева.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ГР. ИЩЕЦ С.Д.
Основанието за
ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и
следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК представлява противоправно деяние,
което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения
подсъдимият Т. беше признат за виновен по това обвинение, съдът намери
гражданският иск против него за доказан по основание. По категоричен начин е
доказано както наличието на вредоносен резултат – счупване на три съседни ребра, счупване на дясната лопатка и травма в скроталната област, така и наличието на причинна
връзка между резултата и поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в
случая са налице и предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност.
По отношение
размера на обезщетението за причинени от деянието неимуществени вреди е
приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост.
Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно
и при определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред
които характера и начина на извършване на деянието, причинените морални
страдания, начина на причиняване, тяхната продължителност и др. В този контекст
при определяне размера на обезщетението съдът взе предвид броя и характера на
причинените увреждания, довели до затрудняване движенията на
снагата и на десния горен крайник на пострадалия за сравнително продължителен
период от време от около 1-1,5-2 месеца, до затрудняване функциите на
половите органи, без причиняване на детеродна неспособност също за
продължителен период, и освен това, наложили
оперативна интервенция в спешен порядък. Отделно, счупването
на три съседни ребра и травмата в скроталната област са излючително болезнени, а
продължителността на оздравителния период за всяко от уврежданията значително
надхвърля установения от практиката 30-дневен минимален такъв, необходим за
обективната съставомерност на извършеното, като и към момента пострадалият продължава
да изпитва дискомфорт в увредените области. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид и начина на причиняване на уврежданията - чрез интезивно
упражнена физическа сила, претърпените от пострадалия значителни физически и морални страдания и
болки, притеснението и тревогата както за собствения му живот и здраве, с оглед
перспективите за изхода от лечението на травмата в скроталната област, така и
притеснението и тревогата за благополучието, живота и здравето на болното му
дете. Не на последно място, при определяне размера на обезщетението съдът взе
предвид и преживяната от пострадалия остра стресова реакция вследствие на
инцидента, довела и до промяна в поведението му. Поради гореизложените
обстоятелства, съдът уважи претенцията на пострадалия за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди по справедливост до размера от 21000 лева, като искът в останалата му
част до пълния претендиран размер от 45000 лева отхвърли, като неоснователен,
отчитайки и провокативното противоправно поведението на самия пострадал.
Предвид направеното искане, върху исковата сума бе присъдена и законна
лихва, считано
от датата на увреждането – 15.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негона тежест бяха присъдени направените по делото разноски
общо в размер на 1262,41
лева, 290,41 лева от които, вносими в
приход на Републиканскиья бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 972 лева,
вносими по сметката на ЯРС. Освен това, същият беше осъден да заплати съответната
ДТ, съразмерно с уважената част от гражданския иск, в размер на 840 лева.
На същото основание, отново с
оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати и
разноските, направени от гражданския ищец и частен
обвинител Ст. Д., представляващи разходи за упълномощаване на повереници, в размер на 3830
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: