№ 9713
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110170331 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Е. Р. Г. дължи следните
суми: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г.
до 31.10.2022 г. в размер на 551,54 лева, ведно със законна лихва за периода от
17.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
29.04.2024 г. в размер на 94,57 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г. в размер на 24,74 лева, ведно със
законна лихва за периода от 17.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2021г. до 29.04.2024 г. в размер на 6,14 лева, които суми касаят
недвижим имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. София, блок 430, вх. А, ет. 7 и
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.06.2024
г. по ч.гр.д. 29834/2024г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответницата Е. Р. Г. не е подала отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК Във възражението по чл. 414 ГПК навежда доводи, че не
живее в процесния имот, за което представя доказателства.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. От приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 10, том I, рег. № 2404, дело № 87/2021г. (лист 17) се
установява, че процесният недвижим имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр.
София, блок 430, вх. А, ет. 7 е бил притежание на ответника Е. Р. Г., същият придобит в
режим на СИО с И.Г.Я. Видно от представен нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 148, том III, рег. № 9761, дело № 504/26.10.2022г. (лист 24), съсобствениците
са се разпоредили със същия като са го прехвърлили на 26.10.2022г. в полза на Н.С.М.
В качеството си на титуляр на правото на собственост към процесния период,
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия
до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 156337. За пълнота
следва да се посочи, че съдът не споделя становището за недължимост на
претендираните суми от ответника заявено във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК по
ч.гр.д. № 29834/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, доколкото твърдението, че същата не
живее в имота, не я освобождава от задължението да заплаща цената за потребено
количество ТЕ, доколкото в рамките на заявения исков период от м.05.2021г. до
м.10.2022г. Е. Г. е била носител на правото на собственост.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период ищецът е
доставил в имота на ответника топлинна енергия в посочения в исковата молба обем,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, поради което искът за
заплащане на топлинна е основателен и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от месец 05.2021г. до месец 10.2022г.
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
е в размер на 24,75 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2020г., са приложими Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.
2
32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г.,
2018г. и 2019г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният
се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от 243,49 лв. за
настоящото производство – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски по заповедното производство в размер от общо 32,76 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото не е заявил такова искане, разноски не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Е. Р. Г., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
3
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 31.10.2022 г. в размер на 551,54 лева, ведно със законна лихва за
периода от 17.05.2024г. до изплащане на вземането, главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г. в размер на
24,74 лева, ведно със законна лихва за периода от 17.05.2024г. до изплащане на
вземането, които суми касаят недвижим имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр.
София, блок 430, вх. А, ет. 7, и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. 29834/2024г. по описа на СРС, 81 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2022г. до 29.04.2024 г. в размер на 94,57 лева, както и иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 29.04.2024 г. в
размер на 6,14 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Р. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 243,49 лева,
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и сумата 32,76 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4