ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_______________
гр.Варна, 18 ноември 2019г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното адм.дело № 2949 по описа за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.203, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.284, ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по молба от П.И.И., ЕГН: **********,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв., причинени от грубо нарушение на изискванията на чл.3, ал.1 и ал.2, т.1, т.2, т.3, ал.3 от ЗИНЗС. Твърди се, че е постъпил в затвора Варна на 22.01.2019г. като на 30.01.2019г. е разпределен в коридора за подсъдими за срок от 5 месеца. Подал молба да бъде назначен на работа, но му било отказано, защото е подсъдим. С тези действия и бездействия се нарушавали правата му по чл.257, ал.1, ал.2 и ал.3. Отказана му била и награда, което противоречи на чл.98, ал.1, т.1, 2, 3, 5 от ЗИНЗС, чл.75, т.1, 2, 3 от ЗИНЗС. На 19.06.2019г. бил преместен от 5-та в 8-ма група при лишени от свобода с влезли в сила присъди. Подал молба да бъде преместен в ЗОЗТ - Разделна, но бил принуден да я оттегли. Декларирал гладна стачка, но бил принуден да я прекрати за да не се притесняват близките му. Бил наказан за това, че отказал да разговаря с ИСДВР на 8гр. и да бъде заплашван в бръснарницата на затвора. С тези действия било нарушено правото му да бъде преместен в ЗОЗТ- Разделна по чл.62, ал.1, т.1, 4 и чл.63, ал.1 и ал.2. На 02.08.2019г. бил назначен на работа на доброволен труд в цех „профили“ ОЗ-Варна. Имал подадена молба да бъде назначен на работа като изрично посочил, че иска да се възползва от чл.172, ал.1, ал.2, чл.173, ал.1 и ал.2, чл.174, ал.1, ал.2, ал.3, чл.175, чл.75, чл.77, ал.1, ал.2, ал.3, чл.78, ал.1, ал.2. Бил спрян от работа на 08.10.2019г., защото не е излизал на работа, а бил в болнични. Твърди се, че с тези действия са нарушени правата му по чл.75, чл.77, ал.1, ал.2, ал.3, чл.78, ал.1, ал.2, чл.83, ал.1, чл.80, ал.1, чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173, ал.1, ал.2, чл.174, ал.1, 2 и 3, чл.175 от ЗИНЗС. Твърди, че с тези действия и бездействия са нарушени правата му и са довели до чувство за малоценност и безсилие, унижение и мисълта, че да се разболееш е нещо, което пречи да защити правото си на труд и да бъде оценен по справедливост. Иска да се извърши пълна проверка на цеховете дали отговарят на условията за безопасност.
С Разпореждане № 14376/30.10.2019г. исковата молба е оставена без
движение с указания към ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да
уточни: с кои конкретни
действия е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС и от кои длъжностни лица са
извършени тези действия; с кои конкретни бездействия е нарушена забраната по
чл.3 от ЗИНЗС и на кои длъжностни лица; периода, за който претендира обезщетение
за неимуществени вреди; да формулира ясен петитум (искане) в исковата молба; да
прецизира доказателствените си искания като уточни от кого какви справки да се
изискат, за кои обстоятелства и за кой период; да посочи изрично за доказването
на какви обстоятелства иска допускане на гласни доказателства.
С молба вх.№ 16795/13.11.2019г. ищецът сочи, че поставянето му в лоши битови условия служителите към ГДИН системно нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Подавал многократно молби до н-ка на затвора, но без резултат, никога не е награждаван умишлено от служителите на затвора-Варна. Направени са доказателствени искания: да се изискат всички подадени от него молби до н-ка на затвора; да се изиска досието с всички предложения за награди, т.к. работи на доброволен труд от 30.06.2019г. до настоящия момент, но никога не е награждаван; да се изиска книгата за болнични прегледи от медицинския център, както и конвойната книга за привеждане в Окръжна болница и спешен кабинет; справка за всички работници в цех профили в ОЗ-Варна, на всички колко пари се привеждат; заповедите за назначаване на доброволен труд за работници в цех профили, справка за спазване безопасност на труда, осигурен от работодателя; справка за претърпени злополуки за периода 20.10.2019г. - 10.11.2019г; да се допуснат гласни доказателства, както и да се изискат записите от камерите на промишлен портал; да се изиска справка от Трето РУ за извършване на разследващи действия от длъжностни лица в Затвора-Варна.
С молба вх.№ 16871/14.11.2019г. сочи, че в периода 10.01-25.01.2019г. е бил в Ареста в гр.Добрич, от 25.01.2019г. до момента е в Затвора-Варна, като първо е настанен в следствен коридор, а от 19.06.2019г. в коридор за осъдени.
Настоящият съдебен състав
преценява, че ищецът не е отстранил нередовностите в исковата молба в указания
7-дневен срок, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане,
а производството по делото се прекрати.
От страна на ищеца не са
посочени конкретните действия и бездействия на длъжностни лица от
Затвора-Варна, с които се твърди, че е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС, в
кой конкретен период същите са извършени, не е конкретизиран периода, за който
се твърди, че са настъпили неимуществените вреди и за който се претендира
обезщетение, не е формулиран ясен петитум в исковата молба.
В исковата молба и
уточненията към нея не се сочат и данни, и не се твърди, „отказът“ за назначаване
на работа, „спирането“ от работа, „отказът“ да се предостави награда и
„отказът“ за преместване да се основават на нарочни заповеди - съответно по
чл.80, чл.98 и чл.62, чл.63 от ЗИНЗС, които да са отменени като
незаконосъобразни по надлежния ред. От друга страна, отказът за възлагане на
полагането на доброволен труд не е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК (вж.Определение на ВАС № 8773/11.06.2019г. по адм.д. №
6120/2019г.). Аналогично по отношение на наградите, за административния орган
не е налице законово задължение да се произнесе по искане за предоставяне на
мярка за поощрение. В тези случаи затворническата администрация също действа
при оперативна самостоятелност и отказът да се предостави поощрение не
представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
Съгласно чл.175, ал.2 от
ППЗИНЗС доброволния труд се възлага от началника на затвора, по предложение на
съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа. Съгласно
чл.98, ал.1 от ЗИНЗС за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество
при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в
работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви,
лишените от свобода могат да бъдат поощрявани. Преценката на специализираните
органи по ЗИНЗС, както за възлагане на доброволен труд, така и за поощряване, е
свързана с различни фактори и е по целесъобразност, поради което не може да
бъде квалифицирана нито като изтезание, нито като унизително или нечовешко отнасяне
по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, в т.ч. и твърдението за несправедливо „спиране“ от
работа.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.И.И., ЕГН: **********,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв., причинени от грубо нарушение на изискванията на чл.3, ал.1 и ал.2, т.1, т.2, т.3, ал.3 от ЗИНЗС.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2949/2019г. по описа на Адм.съд - Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: