Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/………..02. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Г. Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 285 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ЗУТ във вр. чл.145 и следв. АПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 1503/24.01.2018г., подадена от И.Д.Д.
ЕГН ********** срещу Заповед № Г-336/05.12.2006г. на Зам.Кмета на Община Варна,
с която на осн.чл.134 ал.2 т.6, ч.129 ал.2 от ЗУТ, Протокол №10/15-16.03.2005г.
т.31 на ЕСУТ, Предписание №0340/04.05.2005г. на Гл.архитект на община Варна и
Заповед №0399/18.02.2002г. на Кмета на община Варна, е одобрен ПУП-ПЗ и РУП за
УПИ Х-114 кв.104 по плана на 7-ми м.р. гр.Варна.
В
жалбата, в уточняващи молби и в хода на цялото производство, жалбоподателят
поддържа едно основание, което според него в достатъчна степен сочи на
незаконосъобразност на заповедта, а именно, че не му е връчена. Излага само
възражение, че не иска сградата, която предстои да се изгради в съседния имот,
да е разположена в свързано застрояване със сградата, в която живее, а да се
изгради в дълбочина от три метра. Въведено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът-
Зам.Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Пояснява, че свързаното застрояване между двата имота
е процедирано първо чрез постановяването на влязлата в сила Заповед №
264/16.10.2006г., с която е одобрен ПУП-ПР за УПИ XIV-116 и ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ IX-117,
кв.114. Поради това счита за безпредметно производството по обжалване на
процесната заповед.
Заинтересованите
страни И.Н.Х., Б.М.Х., Х.С.С., Г.Т.С. и Й.Д.Д., чрез представител по пълномощие
адв.С.С. оспорват жалбата. С идентични доводи твърдят неоснователността й,
както и посочват непроведено безспорно доказване на доводите в жалбата.
Заинтересованата
страна- Област Варна с административен център, гр.Варна чрез представител по
пълномощие оспорват жалбата и молят за отхвърлянето й.
Заинтересованите
страни А. В.В., И.В.Г., Т.Л.М., К.М.М., М.Б.Р., Н.М.Ш.- Г., Д.Ф.Н.Г., В.Б.Г., Д.И.Г.,
„Грейди Констракшън“ЕООД, „ фарма- Д.К.“ ЕТ, „Космос Инвест“АД, З.З.Р., К.В.О.,
М.Б.Г., Н.С.Р., С.С.Х., С.Г.Х., Ю.Е.Л., С. Валентинова Л., И.В.И., М.Щ.И. и Г.Ж.Д.,редовно
уведомени, не се явяват, не се представляват, не изразяват становище.
С Определение
№6347/ 15.05.2018г., постановено по адм.д.№
5262/2018г. по описа на ВАС на РБ жалбата, като депозирана в рамките на
законоустановения срок от легитимиран субект – адресат на акта, при наличие на
интерес от обжалване по реда, предвиден в закона, е възприета от касационната инстанция
за процесуално допустима.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения
закон, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е съсобственик по наследство и проведена доброволна делба на имот,
представляващ самостоятелен обект-жилище, заедно с избено помещение, както и на
1/3 от общите части на сградата и от дворното място, представляващо парцел IX-8 в
квартал 104 по плана на 7-ми подрайон в гр.Варна, идентичен с УПИ 117.
С молба
вх.№АГ2-9400/И-57//07.03.2005г. и молба вх.№ АГ2-9400/М-71/07.03.2005г. той
,заедно с други съсобственици заявяват желание за допускане на ПУП за УПИ Х-9-114
и ПИ №8-117 в кв.104 м.р.7. Към заявлението е приложена декларация за заинтересувани лица по чл.131
от ЗУТ с данни за собствениците на имота предмет на плана и на съседните имоти. Молбите им са разгледани на
заседание на ЕСУТ, видно от Протокол №10/15-16.03.2005г./л.84/. В изпълнение на
приетото решение от ЕСУТ, е издадено Предписание №0340/04.05.2005г./л.603/ от
главния архитект на Община Варна, с което е допуснато изработване на ПУП за УПИ
Х-9-114.
Подробния устройствен план е разгледан на
заседание на ЕСУТ, което се установява от протокол №29/19.20.07.2005г. /л.79/,
където под точка 38 е взето решение , с което е приет представения проект на
ПУП-ПЗ и РУП, както и е взето решение планът да се обяви на заинтересованите
лица на осн.чл.128 ал.3 от ЗУТ.
Със Съобщение
изх.№ АГ29400/В-218/05/26.07.2006г., връчено
на жалбоподателя на 01.09.2006г., той бил уведомен за съставеното изменение на
ПУП-ПЗ и РУП на УПИ Х-114 в кв.114, както и за възможността да направи
писмени възражения, предложения и искания/ л.65/.
На заседание
на ЕСУТ , видно от протокол № 36/19-20.09.2006г. /л.62/ е констатирано, че
възражения не са подавани, поради което се пристъпило към постановяване на
обжалваната тук Заповед № Г-336/05.12.2006г. на
Зам.Кмета на Община Варна, с която на осн.чл.134 ал.2 т.6, ч.129 ал.2 от ЗУТ,
Протокол №10/15-16.03.2005г. т.31 на ЕСУТ, Предписание №0340/04.05.2005г. на
Гл.архитект на община Варна и Заповед №0399/18.02.2002г. на Кмета на община
Варна, е одобрен ПУП-ПЗ и РУП за УПИ Х-114 кв.104 по плана на 7-ми м.р.
гр.Варна.
В същия период
протекло производството по одобряване на
ПУП на съседния имот, приключило с постановяването на Заповед № 264/16.10.2006г.
на зам.кмета на община Варна. С нея е одобрен ПУП-ПР за УПИ XIV-116
и ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ IX-117, кв.114 по плана на 7
м.р. на гр.Варна, с който се предвижда свързано застрояване към УПИ Х-9 кв.104.
Процедурата по одобряването на ПУП за този имот-съсобственост и на
жалбоподателя, е започнала по заявление вх.АГ2-9400/51/27.03.2006г. /л.35/,
подписано и от него. Съставеното изменение на ПУП ПР е съобщено на
жалбоподателя с вх.№ АГ2-9400/Й-71/07.08.2006г. На заседание на ЕСУТ, видно от
Протокол № 36/19-20.09.2006г. /л.62/ е констатирано, че възражения срещу
допуснатото изменение не са подавани. Съответно Заповед № 264/16.10.2006г. на
зам.кмета на община Варна му е съобщена с вх.№ АГ2-9400/Й-71/20.10.2006г.
Видно от
Констативен протокол от 10.11.2006г. /л.33/, съставен от комисия при ответника,
не са постъпили възражения срещу тази заповед.
Към преписката
е приложена Заповед № Г-147/30.05.1995г. /л.97/ на кмета на Община Варна, с
която е одобрен ЗРП за УПИ Х-9, кв.104 по плана на 7-ми подрайон на гр.Варна
ул.“******“№16.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет
на контрол за законосъобразност е Заповед №
Г-336/05.12.2006г. на Зам.Кмета на Община Варна, с която на осн.чл.134 ал.2
т.6, ч.129 ал.2 от ЗУТ, Протокол №10/15-16.03.2005г. т.31 на ЕСУТ, Предписание
№0340/04.05.2005г. на Гл.архитект на община Варна и Заповед №0399/18.02.2002г.
на Кмета на община Варна, е одобрен ПУП-ПЗ и РУП за УПИ Х-114 кв.104 по плана
на 7-ми м.р. гр.Варна.
Видно от обяснителна записка /л.606/, планът за застрояване
предвижда ново строителство-жилищна сграда с пълно покриване на застройката на границата с УПИ XIV-116, за който както бе
пояснено по-горе е одобрен влязъл в сила ПУП-ПР и ПРЗ и РУП със Заповед №
264/16.10.2006г. на зам.кмета на община Варна.
Тоест, установява се, че свързаното застрояване между двата имота
не е предвидено за сградата, която към настоящия момент е изградена в имота и в
която съсобственик е жалбоподателя, а
със сградата която предвид влезлия в сила ПУП-ПЗ и РУП за собствения му имот,
предстои да бъде изградена. Именно поради това буди неяснота искането му
сградата в съседния имот да отстои на три метра дълбочина.
От касационната инстанция е възприет извод, че оспорената тук
заповед не е съобщена на жалбоподателя и това не е спорно от страните, нито
съдът в този състав е възприемал този извод.
Безспорно е само, че със Съобщение изх.№
АГ29400/В-218/05/26.07.2006г., /л.65/, връчено
на жалбоподателя на 01.09.2006г., той е уведомен за съставеното изменение на
ПУП-ПЗ и РУП на УПИ Х-114 в кв.114, както и за възможността да направи писмени
възражения, предложения и искания, което не е сторил.
Това
фактическо установяване обуславя извод, че не е нарушено изискването
жалбоподателят, като заинтересована страна да бъде уведомен в хода на
административното производство по предстоящото издаване на административния
акт. Нарушението, допуснато от администрацията при ответника, като последица от
което жалбоподателят не е уведомен само за постановяване на обжалваната заповед
не е достатъчно , за да обуслови извод по приложението на разпоредбата на
чл.168 ал.5 от АПК, след изменението, публикувано в ДВ бр.77 в сила от
01.01.2019г., която като процесуална норма следва да бъде съобразена от съда.
Според нея, когато съдът установи наличието на съществено нарушение на
административно- производствените правила, той отменя акта без да проверява
основанията по чл.146 т.4 и 5 от АПК. Като съществено законодателят регламентира
в чл.168 ал.4 от АПК нарушението на задължението за уведомяване на гражданин
или организация, в следствие на което са
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
административния акт.
В
конкретния случай жалбоподателя не само е участвал в административното
производство, той лично е бил уведомен на 01.09.2006г. за съставеното изменение на ПУП-ПЗ и РУП на УПИ Х-114 в кв.114 и не
е предприел действия под формата на допустимите в тази фаза възражения,
предложения и искания.
Неизвършеното
съобщаване за постановения краен акт, с който приключва административното
производство не обективира нарушение по смисъла на чл.168 ал.4 от АПК, след
изменението с ДВ бр.77/2018г. В тази разпоредба законодателят регламентира като
съществено нарушение лишаването на страна изобщо да участва в административното
производство, което в конкретния случай не само не се констатира, а се
установява точно обратното. Съответно безспорно допуснатото нарушение от
ответника, в следствие на което не му е съобщена обжалваната заповед не се
определя от законодателя като съществено. Установено е, че административния акт
не е връчен, но предприетото обжалване по съдебен ред се възприема от
константната практика като действие, което обективира в достатъчна степен защитата на правата на
страната.
Именно
неуведомяването за постановената Заповед №
Г-336/05.12.2006г. на Зам.Кмета на Община Варна, с която на осн.чл.134 ал.2
т.6, ч.129 ал.2 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПЗ и РУП за УПИ Х-114 кв.104 по плана на
7-ми м.р. гр.Варна, е изведено от жалбоподателя като единствено основание за
обжалване по съдебен ред.
Същевременно в административния процес е регламентирано служебно
начало и задължение за съда да проследи всички изисквания на закона при
проверката на законосъобразността на обжалвания административен акт, независимо
от изложените от жалбоподателите основания. Именно в изпълнение на това
задължение, съдът чете указания, с които
бе разпределена доказателствената тежест, и нееднократно даде възможност за
формулиране на задача за СТЕ. Въпреки това, в съдебно заседание проведено на 11.01.2019г., Д. с изрично волеизявление
отказва назначаването на експертиза. Съдът се счита за обвързан от този отказ,
тъй като с назначаването по служебен ред на задача за СТЕ е възможно при
неблагоприятен за него изход, той да бъде обвързан със заплащането на разноски
по изготвянето на експертизата, чието провеждане предварително категорично е
отказал.
При това положение, съдът е обвързан от доказателствената тежест,
която формират само ангажираните по делото писмени доказателства.
Видно от представената Заповед №0399/18.02.2002г./л.395/, кмета на
общината е предоставил своите функции по
одобряването на подробните устройствени планове по чл.129 ал.2 на зам.кмета на
общината, по аргумент на §1 ал.2 ДР от ЗУТ съобразно действащата към
датата на постановяване на заповедта регламентация.
С оглед констатираната като предположена от
закона делегация на правомощия съдът приема, че оспорената тук заповед е
постановена от компетентен орган. Актът
отговаря и на изискванията за форма, по аргумент на чл.59 от АПК. Заповедта е
издадена в писмена форма и с нея е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, с обяснителна записка
и графична част с извадка от кадастрални и регулационни планове за територията,
в която попада имота – предмет на плана, със съставки ПР, ПЗ и РУП с
предвижданията за регулацията и застрояването на УПИ Х-114 кв.104 по
плана на 7-ми м.р. гр.Варна, с матрична и
таблична част с устройствените показатели.
Като правни основания,
послужили за постановяването й са посочени текстовете на чл.129 ал.2 и чл.134
ал.2 т.6 от ЗУТ. Първата от посочените разпоредби- чл. 129, ал. 2 от ЗУТ определя
компетентността на органа, който може да одобри съответния ПУП, тоест очертава
материалната компетентност за одобряване, съответно изменение на ПУП, а втората
посочена разпоредба на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ в действащата към релевантния
момент редакция предвижда като предпоставка
съгласието на всички пряко заинтересовани собственици.
Като фактически основания в обжалваната заповед са упоменати Предписание №0340/04.05.2005г. на Главния архитект на община Варна, както и Протокол №10/15-16.03.2005г. т.31 на ЕСУТ, коментирани по-горе. Именно предписанието обективира изискващото се в релевантната редакция становище на главния архитект по чл.135 ал.3 от ЗУТ по допустимостта на изменението на одобрения със Заповед №Г-147/30.05.1995г. застроително-регулационен план. Следва да се отбележи, че това предписание е постановено след като отново по реда на чл.135 ал.3 от ЗУТ /Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г./, главния архитект е събрал от експертния съвет предварителното произнасяне по искането, видно от решението по т.31 от Протокол №10/15-16.03.2005г. Действително законът в тази редакция наименова акта, с който гл.архитект ще се произнесе като становище, а не предписание, но това не е съществено нарушение, тъй като по същество и в съдържанието си, този акт изпълнява изискванията на нормата за предварително събрано становище от гл.архитект.
Безспорно се установява и че
за процесния УПИ има влязъл в сила и
приложен на място ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-147/30.05.1995г., тоест налице е
първична регулация.
Съвкупният анализ на приобщените по делото
доказателства, в аспекта на изложената от административния орган правна
аргументация на оспорения акт, налага извод за
кореспонденция между изложените в заповедта правни основания и стореното
от ответника. Няма спор, че искането пред административния орган е подадено с
цел да се допусне изработване на ПУП с изменение на действащия план в обхвата на
имота, като ответника е счел това да се случи като
за урегулирана с предходен устройствен
план територия.
Не се проведе от жалбоподателя Д., чиято бе изрично
указаната му тежест, главно доказване на твърдението за незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Ангажираните от него доказателства не подкрепят доводите в
жалбата му. А установеното нарушение по липса на връчване на акта, не е
съществено предвид взетото от него участие в хода на съдебното производство
именно където следваше да докаже сочените от него основания.
Изложените съображения на съда обосновават извода,
че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, постановен при липса
на съществени нарушения на процесуалните правила, а одобрения с него ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ Х-114 в кв.104 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна по
начина показан с черен, червен и син цвят на графичната част - неразделна част от заповедта е съобразен с
приложимата към релевантния период материална редакция на закона.
При така постановения по делото
правен резултат, съдът намира искането на ответника и заинтересованите страни за
присъждане на сторените разноски, за
основателно. По делото са налице доказателства за заплатен от доверителите-
заинтересовани страни на адв.Ст.С. адвокатски хонорар в размер от 1200лв. /
л.689 и л.690/. На
основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на
ответника и заинтересованата страна – областен управител на област с
административен център гр.Варна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.1, ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1503/24.01.2018г., подадена
от И.Д.Д. ЕГН ********** срещу Заповед № Г-336/05.12.2006г. на Зам.Кмета на
Община Варна, с която на осн.чл.134 ал.2 т.6, ч.129 ал.2 от ЗУТ, Протокол
№10/15-16.03.2005г. т.31 на ЕСУТ, Предписание №0340/04.05.2005г. на Гл.архитект
на община Варна и Заповед №0399/18.02.2002г. на Кмета на община Варна, е
одобрен ПУП-ПЗ и РУП за УПИ Х-114 кв.104 по плана на 7-ми м.р. гр.Варна.
ОСЪЖДА И.Д.Д. ЕГН ********** да заплати на заинтересованите
страни И.Н.Х., Б.М.Х., Х.С.С., Г.Т.С. и Й.Д.Д. , представлявани от адв.Ст.С.,
сторените по делото разноски в размер от 1200.00лв. / хиляда и двеста лева/.
ОСЪЖДА И.Д.Д. ЕГН ********** да заплати на Заместник
кмета на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00лв. / сто
лева/.
ОСЪЖДА И.Д.Д. ЕГН ********** да заплати на Областна
администрация на област Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от
100.00лв. / сто лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му от
страните, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ