П
Р О Т
О К О Л
Гр. София,
25 юли 2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юли две
хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
Секретар: Гергана Цветкова
Прокурор: Лилия Дамянова
сложи за разглеждане докладваното от
съдия Кехайова НЧД № 3097 по описа за 2017 година.
На именното повикване в 09:30
часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А.Ш., доведен от местата за лишаване от свобода, се явява лично и с адв. К.А. с пълномощно по делото.
В
залата се явява се преводач Т.Д.Г. от фарси на български и обратно.
НАЧАЛНИКЪТ на затвора-София, редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява. Представлява се от М.Г., с пълномощно от днешното
съдебно заседание.
За СГП – прокурор
Лилия Дамянова.
СЪДЪТ докладва постъпили справки относно изтърпяната част на наказанието „лишаване
от свобода” от осъдения Ш. към датата на днешното съдебно заседание; справка за
начислено възнаграждение и зачетени работни дни; план на присъдата по отношение
на лишения от свобода Ш.; схема за оценяване на вероятността за ново осъждане
по отношение на осъдения и медицинско свидетелство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като намери, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА със снета по делото самоличност и разяснени права.
ПРЕВОДАЧЪТ със снета самоличност и с разяснена наказателна отговорност от
предходното съдебно заседание по реда на чл. 290, ал.2 от НК.
ПРОКУРОРЪТ и Представителят на
началника на затвора-София (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
ЗАЩИТАТА: Представям и моля съда да приеме становище на Омбудсмана
на РБ с изх. № 5200/06.07.17 г., същото е по отношение на жалба от лишения от
свобода Д.П., но касае всички лишени от свобода и свързано с начина на
нормиране на съда в СЦЗ, във връзка с изпълнението на договора за торбите,
който се споменава, че бил отказал лишеният от свобода. Важното е, че в него много
добре се обясняват и много хубаво, проблемите, които са възникнали в затвора.
Искам да обърна внимание на т.3 от становището – а именно, че се предлага
възобновяване на всички дисциплинарни производства на основание чл. 100 вр. чл.99, т.1 от АНП с цел съобразяване с изискванията на
Конвенцията относно принудителния и задължителен труд.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не го
приемате, тъй като е неотносимо към настоящото производство.
Представителят на началника на затвора-София: Присъединявам се към становището на
представителя на СГП. Считам, че писмото е неотносимо
към предмета на делото в чл. 439а НПК изрично изброява доказателствата, които
са необходими, за да се докаже дали едно лице се поправя в местата за лишаване
от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Присъединявам се към становището на защитата си. Да се
приеме представеното от защитата ми доказателство.
СЪДЪТ като изслуша становището на страните, намира че така представеното
становище на Омбудсмана на РБ е неотносимо към
предмета на доказване, доколкото е адресирано персонално до лицето Д.П., и е по конкретен повод, а именно негова
жалба № 5200/17 г. до Омбудсмана на РБ. С оглед изложеното и с оглед неотносимостта на представеното становище към предмета на
настоящето производство и на основание чл. 275 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото така представеното и подробно описано по-горе от
защитата на лишения от свобода писмено становище на Омбудсмана
на РБ с изх. № 5200/06.07.17 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и като намери, че са изпълнени предпоставките
на чл. 271-275 НПК, и на основание чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва с
прочитане на молбата от лишения от свобода
А. Ш..
(Прочете се.)
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямаме други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ и Представителят на началника на затвора-София
(поотделно): Оспорваме
молбата. Нямаме доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и обстоятелството, че заявяват, че нямат
искания за събиране на нови доказателства, и на основание чл. 283 НПК
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата за условно предсрочно освобождаване
на лишения от свобода А.Ш..
Видно от представените
доказателства същият изпълнява формалните изисквания на закона. Остатъкът,
който има към присъдата е минимален – месец, и считам, че следва да му бъде
уважена молбата.
Моля по отношение на
риска, който е посочен да вземете предвид, че формулярът на оценка на риска
следва да е документ с приблизително 30 страници, предполагам че това, което е
представено е изготвено, само защото го поискахме в предното съдебно заседание и
е изготвено междувременно.
Въпреки здравословното
състояние на лишения от свобода ми, който страда от диабет и е с инсулиново
лечение, той е взел участие в трудовия процес, т.е. демонстрирал е
превъзпитание със своя труд, и неговия отказ да работи е свързано именно със здравословното
му състояние. В писмото на Омбудсмана ще видите, че м.март – април е имало
проблем с нормирането на труда, и това е било причината да има тези масови
откази. Самия г-н Ш. със своето поведение в затвора, е показал превъзпитанието
си и не ми се струва, че нещо повече може да постигнем с държането му там.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам молбата на осъдения за неоснователна. Действително
е налице една от предвидените в чл. 70 от НК предпоставки доколкото е изтърпяно
повече от 1/2 от наложеното наказание, не е налице втората кумулативно
изискуема предпоставка, за да бъде приложим института на условното предсрочно
освобождаване, а именно достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. В
този смисъл считам, че следва да се цени най-вече отрицателното становище на
затворническата администрация, сравнително високите стойности на риска от рецидив,
а именно 41 т., рискът от вреди за обществото също е среден, лишеният от
свобода не е награждаван, а е наказван, слабо мотивиран да участва в
превъзпитателните дейности, наказван е за неизпълнение на трудови ангажименти. Ето
защо считам, че не следва да бъде уважена молбата му.
Представителят на началника на затвора-София: Подкрепям изцяло становището на
СГП. Считам, че молбата е неоснователна, поради следните съображения:
На първо място, безспорно
е налице първата формална предпоставка, а именно лишеният от свобода да е
изтърпял повече от половината наложено му наказание. Същевременно обаче считам,
че следва да бъде обърнато внимание, че това е второ наказание „лишаване от
свобода” на Ш., като и двете престъпления са за по смисъла на чл. 279 от НК. В
тази връзка следва да се прецени дали е налице втората такава, а именно по чл.
439а НПК – доброто поведение и поправянето в листата за лишаване от свобода.
Считам, че единствено доказателство по отношение на данни за поправяне на
лицето, а именно полагането на труд, не може да бъде единствен извод, че той се
е поправил, и същият съответно може да се ползва от този стимул предвиден в
разпоредбата на чл. 70 НК. Необходимо е цялостно изследване на поведението на
лицето в местата за лишаване от свобода, като и за нуждите на настоящето
производство са изготвени становища, заключения, допълнително изискани от
настоящия състав, видно от които точките на риска от рецидив от постъпване на
лицето към момента са непроменени, видно е от таблицата приложена към справката
от затворническата администрация, отчетено е че същия е наказван за
неизпълнение на трудови ангажименти, слабо мотивиран да участва в
превъзпитателни дейности, инспектор СДВР, който пряко комуникира с лишеният от
свобода отчита, че Ш. формално изразява готовност за промяна, но смята, че не
всички извършват криминални деяния ако им се отдаде такава възможност и
съответно същият има и редица проблемни зони, включае
и мнението за мислене. От доклада на инспектор Ц.е видно, че лишеният от
свобода не разпознава проблемите в тяхната цялост, не вижда тези проблеми,
които могат да се повторят и в бъдеще, като съответно същия е склонен да се
насочи към бърз изход от затруднено положение, декларира дългосрочни цели, но
липсва възпиране на постъпките, които същият следва да предприеме. Отчетено е, че същия е импулсивен, със среден
интелект, както и че е налице среден риск към обществото.
Предвид всичко и генералната
превенция на чл. 36 НК затворническата администрация счита, че наказанието „лишаване
от свобода” следва да бъде изтърпяно в своята цялост от лишеният от свобода Ш..
ЗАЩИТАТА (реплика): Психологическото заключение
е посочено, че липсва отсъствие на трайно формирани нагласи за нарушаване на
социалните норми, самото престъпление е ситуиативно обусловено, а не резултат от криминалогенно мислене, че човекът не е конфликтен, и не се
наблюдават признаци за враждебност, и се стреми да не допуска нарушение на реда.
Отново ще кажа, че наказанието, което му е наложено според Омбудсмана
противоречи на Конвенцията за принудителния труд.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да се възползвам от правото си на дуплика.
Представителят на началника на затвора-София (дуплика): По отношение на
наложеното дисциплинарно наказание ЗИНЗС предвижда ред за обжалване на същото,
така че ако ГДИН прецени че същото е наложено несправедливо може да бъде
отменено. Към настоящия момент не разполагаме с информация за отмяната му.
ОСЪДЕНИЯТ в своя лична защита: Нещата доказани срещу мен, написани
тук, уверявам ви че не е самата истина. Може да съм допуснал грешка, но не до
тази степен да бъде наложено да изтърпя останалата част от наказанието. Моля да
ме освободите. В престоя си в затвора нито съм се сбил, нито съм имал реплики,
не съм имал проблем, не съм човек който създава проблем. Просто търсех по-добър
живот в друга страна. Съжалявам, че съм ви създал неприятности. Преди няколко
дни имаше проверка в стаята си и не е намерено нещо, което да доказва, че съм
човек с проблеми или крие нещо незаконно в стаята си.
СЪДЪТ на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
Предоставя последна дума на лишения от
свобода
ОСЪДЕНИЯТ в последна дума: Няма какво да добавя
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание за постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след тайно съвещание намира за
установено следното.
СЪДЪТ е сезиран с молба от лишения от свобода А.Ш. за условно предсрочно освобождаване. След
запознаване със същата, съдът я намира за неоснователна.
За да формира този извод, съдът отчете, че към датата на днешното съдебно
заседание Ш. е изтърпял наказание „лишаване от свобода” в размер на общо 4 месеца и 22 дни, от които
фактически 4 месеца и 14 дни. Същите са му наложени от определеното му
наказание от 6 месеца „лишаване от свобода”, определено с протоколно
определение на съда, с което е одобрено споразумение по НОХД № 2485/16 г. по
описа на РС-Русе, по което Ш. е бил признат за виновен за извършено при
условията на повторност престъпление по чл. 279 от НК. Към датата на днешното съдебно заседание на лишения от свобода Ш. му остават да изтърпи наказание от 1 месец
и 8 дни.
С оглед изложеното съдът
намира, че по отношение на лишения от свобода Ш., формално са налице предпоставките на чл. 70,
ал.1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. Въпреки това съдът намира, че целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК и заложени в плана на присъдата не са постигнати в
цялост. Установява се, че при лишения от свобода рискът от рецидив остава в
средни стойности /41 т/.
От материалите по делото
се установява, че лишеният от свобода не разпознава проблемите в тяхната
цялост, изразява формална воля за промяна, но все още при него са налице
проблемни зони. Не може да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме
при решаване на проблемите, и е налице склонност към насочване към бърз изход от
затруднено положение евентуално пренебрегвайки дългосрочните проблеми.
Въпреки предоставените му
възможности да извършва трудова дейност в пределите на затворническото общежитие,
не е проявил последователност в поведението си, като същият е бил наказван. По
делото липсват доказателства относно това индивидуалния административен акт, с
който е било наложено наказание по лишеният от свобода да е бил обжалван, респ.
отменен, поради което и за съда не са налице основания за игнорирането му от доказателствения материал.
Доколкото при лишения от
свобода рискът от вреди остава среден за обществото, а рискът от сериозни вреди
е вероятен, съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки за
постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на лишеният от
свобода А.Ш..
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване по отношение на
лишеният от свобода А.Ш., роден на *** г. в гр. Б., ***, иранец, ирански
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, без адрес на територията
на страната, от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода” в размер на 1 месец и 8 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 от НПК.
Препис от определението
да се изпрати на СЦЗ за сведение.
СЪДЪТ определя възнаграждение на
преводача в размер на 80 лв., за което се издаде 1 бр. РКО.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Не желая да ми бъде предоставен писмен превод на
определението на съда по реда на чл. 440 от НПК.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: