№ 964
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20205330117007 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД по искова
молба на Б.Б.Д. ЕГН **********, от гр. ....., бул. ....... № ......, чрез адв. Е.И. срещу „ВИВА
КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 7“ бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г,
представлявано от Д.С.Д. за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит
от 25.10.2018 г. предвиждащи заплащане на неустойка и такса експресно разглеждане, като
противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалното- правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договореното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 06.08.2018 г.
за сума от 1550 лв. ГЛП е 40,30 %, а ГПР-49,46 %., платими на 9 вноски за срок от 9 месеца.
Размерът на 1 погасителна вноска е 264,18лв. и Общото задължение е 2992,32 лв. Съдържа
се клауза за допълнителна такса експертно обслужване и клауза за неустойка. Същите са
разход по кредита, които са включени в ГПР. Същите са нищожни поради противоречие с
добрите нрави и заобикаляне на закона. Договорът е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК и сумите за таксите не се дължат.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора. Твърди, че задълженията по него са предсрочно погасени. Липсват нарушения на
ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
От представените писмени доказателства-договор за заем от 06.08.2018 г. е видно, че на
06.08.2018 г. на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1500 лева, дължима на 9
месечни вноски от 264,18 лв., при 40,30% лихва; 49,46% ГПР. Договорено е предоставяне на
обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от
кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това
задължение в размер от 614,70 лв. Съдържа се и клауза за дължимост на такса от 614,70 лв.
за експресно разглеждане на документите
От изготвеното заключение от 16.04.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че ГПР е 49,46%.
В него участва само договорната лихва. Договорката за заплащане на неустойка оскъпява
кредита с 55,45 %. Уговорката такса за експресно разглеждане на кредита оскъпява кредита
също с 55,45%.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
614,70 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
2
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем поради противоречие с
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер от 614,70 лв. съдът счита същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране
приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване
на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за
заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса
е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 614,70 лв. или в
случая приблизително 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9
ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
3
им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената
клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. и 156 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2,
т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва
да се определи възнаграждение в размер от 600 лв. (по 300 лв. за всеки от двата предявени
иска.)
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 4, ал. 2 в договор за
паричен заем № ............./06.08.2018 г., сключен между Б.Б.Д. ЕГН **********, от гр. .....,
бул. ....... № ...... и „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2,
оф. 73 Г, представлявано от Д.Д., като противоречаща на добрите нрави.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за допълнителна услуга, обективирана в чл. 1, ал. 3 в
договор за паричен заем № ............./06.08.2018 г., сключен между Б.Б.Д. ЕГН **********, от
гр. ....., бул. ....... № ...... и „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“ ет.2, оф. 73 Г, представлявано от Д.Д., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от Д.Д. да заплати на Б.Б.Д. ЕГН **********, от гр. ....., бул. ....... №
......, сумата от 256 лв.(двеста петдесет и шест лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от Д.Д. да заплати на адвокат Е.Г.И.-М., ЕГН: ................, със съдебен
адрес: гр. ..........., ул. ............ № ....., сумата от 600 (шестстотин) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5