О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 118 21.01.2019 година град
Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети
състав
На двадесет и първи януари година 2019
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. мл.с.Марина Мавродиева
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
въззивно гражданско дело номер 1360 по описа за 2018 година, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е
постановено решение № ІІІ-135/23.11.2018г. по в.гр.д.№ 1360/2018г. по описа на
БОС. С него съдът е присъдил в полза на „Фермер България“ ООД и „Аграна“ ЕООД
направените във въззивното производство разноски, съобразно изхода от спора.
В срока по
чл.248, ал.1 ГПК въззивникът С.П. е депозирал молба с вх.№ 18091/14.12.2018г.
на БОС, с която моли за изменение на решението в частта по разноските. Заявява,
че делото не е от фактическа и правна сложност и необосновано съдът не е уважил
въведеното от неговия процесуален представител искане за намаляване на
претендирания адвокатски хонорар до законовия минимум на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за
определение в горния смисъл.
Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК молбата е връчена на цитираните по-горе
дружества за отговор в 1-седмичен срок. „Фермер България“ ООД и „Аграна“ ЕООД
оспорват молбата. Молят да бъде отхвърлена. Излагат аргументи.
Съдът, след като
съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:
С решение №
ІІІ-135/23.11.2018г. по в.гр.д.№ 1360/2018г. по описа на БОС е отчасти отменено
решение № 862/10.05.18г. по гр.д.№ 943/17г. на БРС, като вместо него предявеният
от С.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Фермер България” ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Славейков”, бл.65, вх.2, ет.7,
ап.14, представлявано от Управителя Богдан Рангелов Николов иск с правно
основание чл.422 ГПК е изцяло отхвърлен.
Със същото
решение БОС е отменил решение № 862/10.05.18г. по гр.д.№ 943/17г. на БРС в
частта, с която конституираното в хода на производството пред БРС трето
лице-помагач на ответника, срещу което е насочен обратен иск, е осъдено да
заплати на първоначалния ответник - „Фермер България” ООД, след като
„Фермер България“ ООД изпълни постановеното срещу него решение по главния иск,
предявен от С.П.Г., посочената в диспозитива на решението сума, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.11.2016г. – датата на входиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, като вместо така
постановеното от БРС решение е отхвърлил иска.
Както става
ясно, в производството пред районния съд искът с правно основание чл.422 ГПК за
установяване на вземане на С.Г. против „Фермер България“ ООД е бил отчасти
уважен. Съответно, в същата част е уважен и предявеният от същото дружество против
третото лице-помагач „Аграна“ ЕООД осъдителен иск за сума в размер на
установената по реда на чл.422 ГПК в полза на С.Г..
В останалите
части исковете – основният с правно основание чл.422 ГПК и обратният – предявен
от ответника „Фермер България“ ООД против третото лице-помагач – „Аграна“ ЕООД
са отхвърлени.
Незабавно след
постановяване на първоинстанционното решение и преди влизането му в сила,
сумата, приета от районния съд за дължима в полза на Г., е внесена, ведно със
съответни лихви и разноски.
Въпреки това,
решението на районния съд е обжалвано изцяло от Г., дори и в частта, с която
искът му е уважен, като са сочени основания, касаещи мотивите.
В хода на делото
пред БОС Г. е внесъл уточнение досежно обжалваната част.
Против решение №
862/10.05.18г. по гр.д.№ 943/17г. на БРС са депозирани: въззивна жалба от С.Г.,
впоследствие уточнена по размер; насрещна въззивна жалба от „Фермер България“
ООД, ведно с отговор срещу въззивната жалба на Ст.Г.; въззивна жалба от
„Аграна“ ЕООД, отговор срещу въззивната жалба на Ст.Г., насрещна въззивна жалба
от „Аграна“ ЕООД против решението.
По делото са разгледани основен иск и
обратен иск, предявен от ответника против конституираното в хода на делото
трето лице-помагач.
Понеже третото лице-помагач е страна по
предявен срещу него иск, то не само дължи, но на него също се дължат разноски
съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК.
Безспорно е, че с поведението си въззивникът
Г. е станал причина за образуване на въззивното производство, понеже явно не се
е считал за удовлетворен, въпреки установяване на частта от вземането му и
извършеното в него полза плащане. Затова въззивният съд е поставил в негова
тежест извършените от двете дружества разноски.
Що се отнася до размера на
претендираните от тях разноски, БОС съобрази следното: разноските, направени от
„Фермер България“ ООД са в размер на 490лв. и се приближават до минимума,
посочен от чл.7 Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разноските, претендирани от „Аграна“
ЕООД за адвокатски хонорарса в размер на 750лв. и надвишават този минимум.
Въпреки това съдът приема, че не следва
да бъде намаляван претендираният адвокатски хонорар, само защото не съответства
на минимума по Наредбата, а трябва да се съобрази фактическата и правна
сложност на делото и извършените от страните процесуални действия.
Делото определено не е от фактическа
сложност, но затова пък е от правна сложност. По него са извършвани множество
процесуални действия, факт, който не следва да бъде пренебрегнат. Ето защо,
според настоящия състав, няма основание за намаляване на адвокатските
възнаграждения на процесуалните представители на двете дружества.
С оглед изложеното молбата по реда на
чл.248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от това БОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№
18091/14.12.2018г. на БОС от от С.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** за
изменение по реда на чл.248 ГПК на решение
№ ІІІ-135/23.11.2018г. по в.гр.д.№ 1360/2018г. по описа на БОС в частта по
разноските.
Определението подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: