№ 686
гр. П*** , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220103545 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу ЕМ. Д. П. с ЕГН ********** от град П***,
ул.“П***“№***, ет.***, ап.*** ищецът „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град София, ул.“Я***“№***, представлявано от
изпълнителния директор А*** А*** твърди, че на 29.09.2020г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на това заявление е било
образувано ч.гр.д.№20205220103087/2020г по описа на РС-Пазарджик и е издадена заповед
за изпълнение общо за сумата от 284.07лв., от които 218.35лв. главница ,представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец юли 2017г до месец април
2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 29.09.2020г до изплащане
на вземането, 30.08лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 18.09.2020г. както и
суми за дялово разпределение 29.53лв. главница за периода от месец август 2017г до месец
април 2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. и 6.11лв. лихва от 01.10.2017г до
18.09.2020г. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника , което е
обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Твърди се, че
обстоятелствата, от които произтича вземането на ищеца са следните: Ответникът е клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140 ал.1т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на
топлинна енергия при условията и реда , определен в Наредба№16-334/06.07.2007г.за
топлоснабдяването.Съгласно чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД
на потребители за битови нужди в град *** , които се изготвят от „Топлофикация София“ и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
1
енергия , без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентират търговските отношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството , правата и задълженията на двете страни, редът за измерване ,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ
/ чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ и спрямо него него са влезли в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в град
***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор “, в сила от
10.07.2016г.В раздел IX от ОУ-„заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение „ чл.31
ал.1 е определен редът и срокът , по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.В този смисъл задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача , като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава , тоест
след изтичане на 45 дневния срок публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за
тази сума на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и се начислява законна лихва върху дължимата
сума . С общите условия от 2016г е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. От 10.07.2016г / влизане в сила на общите условия от 2016г/
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус като се съставят констативни
протоколи , удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуването на данните а дължимите суми за ТЕ чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството , който достъп се
осъществява чрез официалната уеб страница на дружеството. Твърди се, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент
не е погасил задължението си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящият случай в
изпълнение на чл.128б от ЗЕ собствениците на СЕС , в която се намира имота на ответника
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем
сървисис“ЕООД . Съгласно чл.32 ал.1т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършила дялово разпределение на ТЕ в
сградата - „Техем сървисис“ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбите на горната наредба. Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми: общо за сумата от 284.07лв., от които 218.35лв. главница
,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец юли 2017г
до месец април 2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
29.09.2020г до изплащане на вземането, 30.08лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018г.
до 18.09.2020г. както и суми за дялово разпределение 29.53лв. главница за периода от месец
август 2017г до месец април 2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. и 6.11лв.
лихва от 01.10.2017г до 18.09.2020г. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 от ГПК за конституиране като
трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ЕООД със седалище и адрес на
управление град *** ул.“П***. Г.П***“№3- дружеството , обосновавайки правния си
интерес от привличането с твърдението , че това дружество извършва дялово разпределение
2
на топлинна енергия на топлоснабдения имот. Твърди се ,че ищеца има сключен договор
при общи условия с Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите на сграда –етажна собственост.
През процесния период ищецът е остойностявял топлинната енергия за процесния имот по
данни предоставени от „Техем сървисис“ЕООД . Съгласно чл.14 от тези общите условия
търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите на сградата по
правилата на наредбата за топлоснабдяване , а също така определя и дяловете за отчетен
период за имотите на всички потребители в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1,т.1 и т.5 от
ОУ предвиждат задължение за ищеца да предава ежемесечно на търговеца данни за
количеството на топлинна енергия за разпределение и съответно да изготвя данъчни
фактури , както и дебитни и кредити известия по данни на търговеца.За ищеца съществува
правен интерес от привличане на това трето лице помагач, тъй като при евентуално
неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на
топлинна енергия ищецът може да заведе регресен иск срещу третото лице помагач, което
ще бъде обвързано от мотивите на съдебното решение.
С определение №697 от 07.04.2021г. съдът е конституирал като трето лице помагач
на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва иска като противопоставя възражение, че никога не е бил клиент на ТЕ по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Твърди, че никога не е ползвал топлинна енергия от ищцовото
дружество, тъй като никога не е живял на адреса на топлоснабдения имот, който имот е на
адрес гр. С***, ж.к.“х*** Д***“ бл.***, вх.В, ет.***, ап.*** Твърди, че е придоби имота,
обременен с ограничено вещно право на ползване , на което титуляр е лицето , което е
живяло и живее в имота, а именно Д*** П***.Няма промяна в партидата на имота към
„Топлофикациа София“ЕАД, видно от учреденото на 16.09.2004г. пожизнено право на
ползване на целия имот на Д*** В*** П*** с ЕГН ***. Това лице не е починала, нито се е
отказало от учреденото право , тоест не е налице основание за промяна в партидата на
основание чл.61 от ОУ. Твърди се, че Д*** В*** П*** е потребител на топлинна енергия и
тя има облигационни отношения с ищцовото дружество. Това обстоятелство не се е
променило от 16.09.2004г до настоящия момент, тъй като тя живее и ползва имота,
съответно полза и топлинна енергия. Ответникът твърди, че е придобил имота от ЧСИ с
тежест, учредено пожизнено право на ползване на целия имот , видно от нотариален акт
№***, том ***, рег.№***, дело *** от 2004г на нотариус Златанова с рег.№150. Твърди се,
че облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия е възникнала между
доставчика на топлинна енергия от една страна и и ползвателя по силата на вещното право
на ползване, от друга.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.. От същото е
подадена писмена молба вх.№8969/21.05.2021г., с която изразява становище, че поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Прав искане за присъждане на
разноски за заповедното и за исковото производство. С последваща молба вх.
№12875812.07.2021г прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Ангажира доказателства. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание третото лице – помагач „Техем сървисис“ЕООД не изпраща
представител.От същото е подадена писмена молба вх.№8332/13.05.2021г , която са
3
ангажирани писмени доказателства.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба
фактически твърдения , след като съобрази доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбите на
чл.235 от ГПК при за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д.№3087/2020г по описа на ПРС , че със заявление вх.
№23054255 от 29.09.2020г,/ съдържащото по прекратеното ч.гр.д.№46553/2020г.по описа на
СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед №1488 от 05.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ЕМ. Д. П. с
ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да заплати на „Топлофикация София“ЕАД/
ищец по настоящото дело и заявител в заповедното производство/ следните суми: главница
в размер на 218.35лв., ведно със законната лихва от 29.09.2020г до изплащане на вземането,
30.08лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 18.09.2020г. както и суми за дялово
разпределение 29.53лв. главница за периода от месец август 2017г до месец април 2019г.,
ведно със законната лихва от 29.09.2020г. и 6.11лв. лихва от 01.10.2017г до 18.09.2020г. В
заповедта изрично е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства : за
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот , находящ се в град *** ,
ж.к.“ Х*** Д***“, бл.***, вх.В, ет.***, ап.***В т.*** от заявлението е посочено, че
дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия са за периода от месец юли
2017г до месец април 2019г.В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение
срещу заповедта. С разпореждане №9081 от 18.11.2020г.заповедният съд е разпоредил на
заявителя да предяви иск за вземането си и в срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след
подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По същество съдът намира следното :
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно
известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства , а именно, че
продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 49 и 50 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в град ***,
приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на
основание на основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката. Визираните общи условия
уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между „ Топлофикация София
„ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия , присъединени към топлопреносната мрежа
на територията на град ***. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на
страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия,
отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване,
4
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването , редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и
сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава се издава ежемесечно фактура от продавача.Съгласно ал. 2 на чл.32 след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по
ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период , определено
на база изравнителните сметки. Според чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 дневен срок след
изтичане на периода , за който се отнасят.
Установява се , че по силата на договор / виж лист 56-62 от делото/, сключен между
ищцовото дружество от една страна в качеството на възложител и от друга „Техем
сървисис“ЕООД качеството на изпълнител третото лице помагач се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сгради етажна собственост / СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в град *** при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, а ищцовото дружество се е задължило да заплаща
извършваната услуга съгласно ценоразпис приложение 1 въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение.
По делото не бе спорно, а и тези релевантни факти се установявят от представените
писмени доказателства, че с решение на Общото събрание на етажната собственост на
бл.***, вх. В ж.к.“х*** Д*** “, град *** , където се намира и процесния топлоснабден имота,
а именно апартамент №*** факт, по който не се спори/, етажните собственици в качеството
си на потребители на топлинна енергия са упълномощили А*** А*** А*** и П*** К***
С*** да сключат договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем
сървисис“ЕООД, състояща се в извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение за отопление и топла вода и изготвяне на
обща и индивидуални сметки на потребителите на база реалното постъпило количество
топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация-София“ЕАД като
индивидуалното потребление на топлинна енергия се установява посредством системата
Хайцтек на базата отчетените от уредите показания и дяла на разхода на топлинна енергия,
свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в съотношение
90%/10%.По делото няма спор, че такъв договор е сключен.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства/ приложени нотариални актове/ се
установява, че на 11.08.2004г. Д*** В*** П*** с ЕГН *** е продала на С*** Д*** Т*** с
ЕГН *** процесният топлоснабден имот, а именно апартамент №*** находящ се на етаж 4 ,
вх.В на жилищна сграда – блок №*** в град С***, ж.к.“Х*** Д***“. На 16.09.2004г.
собственикът на този имот, а именно С*** Д*** Т*** е учредил в полза на Д*** В*** П***
с ЕГН *** вещно право на ползване върху целия имот докато е жива. С Постановление за
възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №*** от 07.12.2016г. на ЧСИ М***
П*** с рег.№851, район на действие , влязло в сила на 30.12.2016г. процесният
топлоснабден имот: апартамент №*** находящ се в град С***, ж.к.“Х*** Д***, блок ***,
вх.“В“ ет.4 е възложен на ответника ЕМ. Д. П..
С писмо рег.№22386/19.02.2021г,изходящо от „Топлофикация-София“ЕАД
ответникът Е.П. е уведомен, че името на Д*** П*** е вписано като титуляр на партида с
5
абонатен №281294, заменен след актуализация на софтуера с инсталация ********** за
заплащане на топлинна енергия за апартамент №*** находящ се в град С***, ж.к.“Х***
Д***“, бл.***, вх.В в качеството на ползвател на имота.
По делото са изслушани съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертизи,
чиито заключения съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвени и неоспорени
от страните по делото. От заключението на Съдебно-икономическата експертиза се
установява, че няма данни за извършени плащания на топлинна енергия за периода юли
2017г до 30.04.2019г за процесния имот, разпределена от фирмата за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ЕООД и остойностена от ищецовото дружество. Изравнителните сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение за процесния имот абонат 281284 ID номер
157278 за периода 01.05 2017г до 30.04.2019г , които са на стойност 218.35лв. са въведени в
информационната система на „Топлофикаци-София“ЕАД: за периода 01.05.2017г до
30.04.2018г с фактура №**********/31.07.2018г. по подадена изравнителна сметка от
„Техем сървисис“ЕООД с отчетна дата 14.06.2018г. отчетена ТЕ 0.972622 Мвтч на стойност
77.79 лв. без ДДС и 93.35лв. с ДДС , за периода 01.05.2018г до 30.04.2019г, с фактура
№**********/31.07.2019г по подадена изравнителна сметка от „Техем Сървисис%ЕООД с
отчетна дата месец юни 2018г. с кредитно известие №**********/31.08.2019г. по подадена
изравнителна сметка с отчетна дата 30.08.2019 отчетена ТЕ 1.122539 Мвтч на стойност
104.17 лв. без ДДС и 125.00лв. с ДДС . Вещото лице заключава , че потребената
топлоенергия за периода 01.05.2017г до 30.04.2019г е 2.095361 Мвтч и дължимата
стойност е 218.35лв. за същият този период потребената топлоенергия за сградна
инсталация е 0.972622 Мвтч на стойност 93.35лв.
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза, че отчетената
топлоенергия о общия топломер фабр.№4020845 в абонатна станция бл.***,
вх.В,ж.к.“Х*** Д***“, гр.С*** общо за процесния период е 214 690 кВтч. Вещото лице
заключава, че „Техем Сървисис“ЕООД е извършвало дялово разпределение в СЕС на адрес
гр.С***, ж.к.“Х*** Д***“, бл.***, вх.В, ап.***в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове. За процесният период са налице уредите за дялово
разпределение / разпределители / с радиодистанционен отчет, чиито показания се отразяват
автоматично в електронната база данни на „Техем сървисис“ЕООД. За периода на отчитане
01.05.2017г до 30.04.2018г съгласно изравнителна сметка – индивидуална справка за
отопление и топла вода клиент Д*** В*** П*** от гр.С*** , ж.к.“Х*** Д***“ ,бл.***, вх.В,
ап.***абонатен №281294, топломер :58594, отпечатана на 14.06.2018г. за имота с абонатен
номер 281294 няма отчетени показания на индивидуалните разпределители в имота. В
изравнителната сметка е начислена само сградна инсталация за имота. За период на отчитане
01.05.2018г до 30.04.2019г.има отчетени показания на един индивидуален разпределител в
имота в помещение – хол- 9 единици . В изравнителната сметка е начислена сградна
инсталация за имота и отопление от 9 единици . Общия разход на енергия за обекта е
1.122.538 кВтч, от които енергия за сградна инсталация- 1.103.383 кВтч и 19.155 кВтч
отопление на имот. Стойността на изготвената изранителна сметка от „Техе сървиси“ЕООД
за изразходената топлоенергия от 1.122.538кВтч е 104.17лв. без ДДС . Вещото лице
заключава, че сумите за топлоенергия за процесния имот са начислени в съответствие с
Решение на КЕВР за цени на топлоенергия за битови абоната за периода 01.07.2017г до
30.04.2019г.и Общите условия за продажба на топлинна енергия, както и Заповед
№А-333/29.05.2014г на председателя на ДАМТН. На вещото лице е бил поставен въпрос
дали общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал първоначална и
последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията.
Даден е отговор, че е извършена първа проверка на 28.07.2015г със заключение за срок на
годност до 28.07.2018г. Извършена е втора проверка на 09.06.2017г. със заключение за срок
на годност до 09.06.2019г.Общият топломер, монтиран в абонатната станация ж.к.“Х***
6
Д***“бл.***, вх.В е бил годен съгласно изискванията на Закона за
измерванията.Метрологичните проверки са извършвани в сроковете, определени в заповед
№А-333 от 13.10.2014г на председателя на ДАМТН.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бяха ангажирани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П*** Горчев, който заяви, че познава
много добро ответника са. Двамата са приятели и колеги . Всяка сутрин преди работа между
08:00 часа и 08:30 часа двамата пият кафе. Ежедневно се виждат Ответникът живее в град
П***. Ответникът е споделил на свидетеля, че е купил апартамент в С*** чрез ЧСИ с
тежест и по думите на свидетеля“в това жилище живее една жена докато е жива“.
Въз основа така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената
тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по
основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе да установи
релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално право, а именно, че между
него и ответника съществува договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че
е изправна страна по договора, тоест следва да докаже, че е доставил услугата, както и че
претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени са в
съответствие с действащата нормативна база в тази насока – законова и подзаконова
нормативна уредба. Следва да установи, че претендираните парични вземания са изискуеми.
Спорният момент между страните е дали между тях е налице облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия през процесния период.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване
. Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие / в конкретния случай „Топлофикация С***“ЕАД/
се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия,
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия
възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.
Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на
собствеността или вещното право на ползване , новият и предишен собственик или
7
ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване,
промяна или закриване на партидата като според ал.3 на разпоредбата ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от
стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик.
В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за
продажба на топлина енергия е потребителят на топлинна енергия какъвто може да бъде
само физическо лице, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или
пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В случаите когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят
ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното
предприятие задължения , тоест отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна
, а не кумулативна. Собственикът ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя , а
само ако липсва ползвател по силата на вещно или облигационно правоотношение. Това е
така , тъй като само на ползвателя , а не и на собственика принадлежи правото да ползва
топлоснабдения имот , поради което ползвателят притежава качеството „ потребител“ на
топлинна енергия и дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на
доставената в имота топлинна енергия.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Е.П. не е страна по
възникналото облигационно правоотношение с „Топлофикация- София“ЕАД , произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент
№*** находящ се в град С***, ж.к.“Х*** Д***“ бл.***, вх.В, ет.4 за процесния период от
време, въпреки че е собственик на този имот. Действително от обсъдената доказателствена
съвкупност се установи по безспорен начин, че ответникът е придобил собствеността по
отношение на този имот през 2016г, но от ***г върху целият този имот в полза друго лице-
на Д*** В*** П*** с ЕГН *** е учредено ограничено вещно право на ползване по
смисъла на чл.56 от ЗС. Липсват данни това лице да е починало, респективно да се е
отказало от правото си на ползване. При ограничено вещно право на ползване собственикът
е лишен от правомощието да ползва имота , тъй като това правомощие е прехвърлено на
ползвателя . При това положение облигационната връзка по силата на публикуваните общи
условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна и от друг а-
ползвателя по силата на вещното право на ползване. Съгласно последователната съдебна
практика ползвателят , притежаващ вещно право на ползване, изключва собственика в
правоотношението с доставчика на топлинна енергия , който в настоящия случай е
ищцовото дружество. Това е така, тъй кат ползвателят е носител на правото да ползва вещта
по предназначение , респективно дължи и разноските свързани с това ползване.
8
Предвид изложеното съдът прави извод, че страна по процесното облигационно
отношение е Д*** В*** П*** с ЕГН ***. Ответникът не е материално правно легитимиран
да отговоря по предявения иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК, поради което същият се
явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът има право на разноски предвид изхода на делото. Същият е направил
такива в размер на 1200лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В докладваната по – горе
молба ищецът е направил възражение за тяхната прекомерност, което следва да се обсъди от
съда като своевременно направено. Процесуалната дейност извършена от пълномощника е
участието му в едно съдебно заседание и депозиране на писмена защита по делото. Делото
не е с висока фактическа и правна сложност. Касае се за предявени еднородни претенции за
парични вземания срещу неизправен длъжник , произтичащи от едно и също правно
основание – договор за доставка н на топлинна енергия.Независимо дали исковата
претенция, базирана на този договор, е само една или повече / в конкретния случай четири
претенции/ правният интерес не може да бъде за четири самостоятелни и независими една
от друга искови претенции , а същият представлява и се формира от сбора на всички
заявени искови претенции, които почиват на едно и също правно основание и който сбор е
284.07лв., независимо от това дали се касае за неизпълнение на договора за връщане на
главница или за неизпълнение на клауза за лихва или за други разходи/ в конкретния случай
за дялово разпределение на топлинна енергия/. Интересът е един общ интерес и обхваща
размера на всички парични вземания, претендирани от кредитора срещу неизправния
длъжник и то когато исковете са предявени като кумулативно съединени. Друго би било ако
се претендираха парични вземания на различни основания, а именно вземания по различни
самостоятелни договори без връзка помежду им или претенции, предявени при условията
на евентуалност.Водещо за определяне на интереса е както съединяването на исковете , така
и факта ,че същите произтичат от едно и също договорно основание, като всяка една от
претенциите касае различни подоснования за претендирането си , но всички са в рамките
на основното, главно правно основание/ в този смисъл е Определение №422/23.09.2020г по
възз.ч.гр.д.№575/2020г по описа на Окръжен съд-Пазарджик, като развитите от въззивната
инстанция съображения напълно се споделят от настоящия съдебен състав/. Предвид
изложеното и като съобрази от една страна , че минималният размер на адвокатското
възнаграждение по този иск съгласно чл.7 от Наредба №1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 300лв.,а от друга – фактическата и правна сложност на
делото и извършените от адвоката процесуални действия, счита че заплатеното от
ответника възнаграждение за адвокат в размер на 1200лв. е прекомерно и същото следва да
се редуцира до размера на 700лв.
Ето защо следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 700лв.,
сторени по делото разноски / за адвокатско възнаграждение/.
9
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация- С***“ЕАД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление град С***, ул.“Я***“№***, представлявано от изпълнителния
директор А*** А*** срещу ЕМ. Д. П. с ЕГН ********** от град П***, ул.“ П***“№***,
ет.***, ап.*** иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че съществува вземане на „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК *** за сумата от
284.07лв., от които 218.35лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода месец юли 2017г до месец април 2019г., ведно със законната лихва от
20.09.2020г до изплащане на вземането, 30.08лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018г до
18.09.2020г, както и сума за дялово разпределение 29.53лв. –главница за периода месец
август 2017г до месец април 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума от
29.09.2020г до окончателното изплащане на вземането и 6.11лв. лихва за забава от
01.10.2017г до 18.09.2020г., за които суми е издадена заповед №1488/05.11.2020г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ч.гр.д.№3087/2020г по описа на РС-
Пазарджик.
ОСЪЖДА „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град С***, ул.“Я***“№***, представлявано от изпълнителния директор А***
А*** да заплати на ЕМ. Д. П. с ЕГН ********** от град П***, ул.“ П***“№***, ет.***,
ап.*** сумата от 700лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца
„Топлофикация С***“ЕАД , ЕИК ***, а именно – „Техем сървисис“ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град с***, ул.“П***.Г.П***“№***.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10