МОТИВИ по НОХД № 30 341 по описа за 2012г.
на РС-гр. Монтана
Подсъдимият ИЛИЯН С.С. е обвинен в това, че за
времето от 26.09.2008г. до 31.05.2009г. в землището на гр. Враца, в
местността”Градините” при Железния мост, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст-Нели Йорданова Борисова,
с ЕГН xxxxxxxxxx-престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и
За времето от 31-05.2009г. до 31.05.2011г. в с.
Николово, обл. Монтана без да сключи гражданск брак, заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст-Нели Йорданова Борисова, с ЕГН xxxxxxxxxx-престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр. Монтана поддържа обвинението и правната квалификация. Пледира
за виновност на подсъдимия при безспорно изяснената фактическа обстановка по
делото. С оглед на смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, моли съда да
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, като за
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК предлага да му се наложи наказание от
една година лишаване от свобода, както и обществено порицание, а за
престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, счита, че следва да му
се наложи наказание от две години лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал.
1 от НК, съдът да определи едно общо най-тежко наказание от две години лишаване
от свобода. Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението
на така определеното наказание за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Илиян С. Ставрев разбира в какво е
обвинен и признава вината си. Моли за по-леко наказание.
Служебния защитник на подсъдимия-адвокат
Петков от АК-гр. Монтана споделя становището на представителя на прокуратурата
и моли съда да му наложи подходящо наказание, което бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Производството се развива при условията и по
реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие, прочете и
огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
През м. септември 2008г. подсъдимият Илиян С.С.
и малолетната Нели Йорданова Борисова/ненавършила 14 годишна възраст/заживели
съпружески, без сключен граждански брак в “дома” на родителите на Борисова, находящ
се в изоставена постройка в района на “Железния мост”, в землището на гр. Враца.
Живели в изключително лоши битови условия. От съвместното съжителство на С. и Борисова
се родили две деца-Йорданка Борисова Нелова, с ЕГН xxxxxxxxxx и Валентин Нелов Борисов,
с ЕГН xxxxxxxxxx.На 8.03.2011г. в Дирекция”Социално подпомагане”, в Отдел за
закрила на детето”в гр. Враца бил получен сигнал от родилно отделение” при
МБАЛ”Христо Ботев”АД-гр. Враца, за новороденото дете Валентин Нелов Борисов, с
ЕГН xxxxxxxxxx от непълнолетната Нели Йорданова Борисова. В тази връзка била
извършена проверка от служителите на “Отдел за закрила на детето”-гр. Враца и
било установено, че битовите условия са крайно лоши. Това наложило по отношение
на децата да бъдат издадени заповеди за полицейска закрила и да бъдат настанени
в ДМСГД-гр. Враца със заповеди на дирекция”Социално подпомагане”-гр. Враца. След
това свидетелката Нели Борисова и подсъдимия Илиян С. се преместили да живеят в
с. Николово, обл. Монтана. Започнали работа в животновъдна ферма, собственост
на свидетеля Рангел Арсов Димитров от с. Николово. Последният им предоставил
две помещения за живеене. В с. Николово свидетелката Борисова навършила 16
години.
Видно от заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза на Илиян С.,
към момента на извършване на деянието и към момента на извършване на
изследването, той е съзнавал действията, които извършва, съзнавал е значението
на деянието и неговите общественоопасни последици и е могъл да ръководи
постъпките си. Подсъдимият може да участва в наказателното производснтво и да
носи наказателна отговорност.
С оглед на установеното от фактическа страна
съдът намира, че подсъдимият Илиян С.С. е осъществил деянието по чл. 191, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК-за времето от 26.09.2008г. до 31.05.2009г. в землището на
гр. Враца, в местността”Градините” при Железния мост, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лицет от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст-Нели Йорданова
Борисова, с ЕГН xxxxxxxxxx, както и деянието по чл. 191, ал. 1 от НК-за времето
от 31.05.2009г. до 31.05.2011г. в с. Николово, обл. Монтана, без да е склчил
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 16 годишна възраст
Нели Йорданова Борисова, с ЕГН xxxxxxxxxx.
От субективна страна деянието е извършено под
форма на вината умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
неговите опасни последици и е искал тяхното настъпване. Решението за извършване
на деянието е взето предварително, в спокойна обстановка, при обсъждане на
мотивите “за” и “против”.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата по
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и
съдът намира, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин.
При индивидуализиране на наказанията по
отношение на подсъдимия С. за извършените от него престъпления по чл. 191, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 191, ал. 1 от НК, съдът намира, че деянието и
дееца са със сравнително висока степен на обществена опасност. Като смегчаващи
вината обстоятелства съдът прие признаването и осъзнаването на вината, изкренното
му разкаяние, социалното му положение, ниската възраст, а като
отегчаващи-предходната съдимост.
Съдът призна подсъдимият Илиян С.С. за виновен
по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК
определи наказание от двадесет и четири месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с една трета,
а именно с осем месеца лишаване от свобода, като го осъди на наказание от
шестнадесет месеца лишаване от свобода.
Съдът призна подсъдимият Илиян С.С. за виновен
по чл. 191, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК определи наказание от
дванадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така наложеното наказание с една трета, а именно с четири месеца
лишаване от свобода и го осъди на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът групира
така наложените наказания спрямо подсъдимия С., като определи едно общо
най-тежко наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът намери, че са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наказанието от една година и
четири месеца лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години.
Съдът осъди подсъдимия Илиян С.С. да заплати
по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 180 лв. и 5 лв. държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: