Решение по дело №1208/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Заместник кмета на Община Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Г. срещу Решение № 515/16.04.2024г. постановено по НАХД № 5382/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 185//18.05.2023 год. на Зам.кмета на Община Варна.

В касационната жалба и в молба по хода на делото № с.д. 9210/26.06.2024г., чрез процесуален представител, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Релевира довод, че касационната инстанция не следва да приема мотивите на въззивното решение, съгласно които е следвало да се посочи масата на паркираното МПС и да бъдат описани факти относно наличието от страната на сградите на 2 метра за преминаването на пешеходци. Сочи, че има различна съдебна практика относно доказването на вида на мястото на извършването на нарушението (тротоар или друго), като част от съставите се позовавали на ОУП, други на ПУП, вторият от които определял конкретното предназначение на имота. Сочи, че в случаят, за този факт е представен устройственият статут на мястото. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява в открито съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 515/16.04.2024г. постановено по НАХД № 5382/2023г. по описа на ВРС. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №185/ 18.05.2023 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което на П. Я. П. за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: П. Я. П. е управлявал лек автомобил „Шкода“ с рег.№[рег. номер] собственост на съпругата му. На 16.03.2023 г., около 11:55 ч. от служители на „Общинска полиция“-Варна било установено, че лекият автомобил е паркиран на ул.“Драгоман“, срещу гостилница „Чучура“. Служителите на реда преценили, че автомобилът е паркиран върху тротоар и на същата дата в отсъствие на ползвателя на автомобила бил издаден фиш серия ОВ №**********, с който била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Срещу издаденият фиш г-н П. подал възражение, вследствие на което бил издаден Акт за установяване на административно нарушение, с който му било вменено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, за това, че е паркирал лекият автомобил на тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците. Актът бил връчен на г-н П., който го подписал с отбелязване, че има възражения.

Срещу съставения АУАН не било подадено възражение в законоустановения срок. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал оспореното пред въззивната инстанция наказателно постановление. В НП АНО възприел изцяло посочените в АУАН фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на г-н П. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Наказателното постановление било връчено лично на г-н П. на 30.11. 2023г., като на 06.12.2023г. той е подал жалбата срещу него.

В хода на съдебното производство са приобщени материалите по АНП, както и изисканите от съда с негово разпореждане писмо от Община – Варна рег. № СИГ21006880ВН_005ВН от 13.03.2024г., ведно със заверени за вярност копия от съобщения от форма сигнали електронен номер 816791, 3 броя снимки, писмо от Община – Варна до Кмета на район „Одесос“ от 17.12.2021г. и писмо от Община – Варна, район „Одесос“ до г-н В. Н. от 23.12.2021г..

От ангажираните от заместник кмета на Община Варна писмени доказателства – писмо от Община – Варна, район „Одесос“ до Началника на Общинска полиция-Варна от 23.12.2021г., Съдът е констатирал, че мястото, на което е паркиран автомобила на г-н П. представлява тротоар, предвид изменението в регулационния план на част от кв.4 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № Р-272/13.08.1997г. на Кмета на Община Варна.

Като свидетели във въззивното производство са разпитани служителите на Общинска полиция констатирали нарушението и лице, полагащо труд в района на нарушението. Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания.

Посочил е, че описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства: писмените доказателства - писмо от Община – Варна рег. № СИГ21006880ВН_005ВН от 13.03.2024г., ведно със заверени за вярност копия от съобщения от форма сигнали електронен номер 816791, 3 броя снимки, писмо от Община – Варна до Кмета на район „Одесос“ от 17.12.2021г. и писмо от Община – Варна, район „Одесос“ до г-н В. Н. от 23.12.2021г., заповеди и др., които съдът е кредитирал като достоверни и непротиворечиви.

При извършената служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът е констатирал, че са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна и, че са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдът е изложил мотиви относно наведеното във въззивната жалба възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо неподписване на АУАН от един от двамата свидетели, установили нарушението. Посочил е, че формално е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но същото не е от категорията да опорочи цялото административно производство, тъй като в административнонаказателния процес значение имат само тези нарушения, които пряко рефлектират върху правото на защита на наказания субект.

Съдът е констатирал, че по делото няма спор, че процесният автомобил е ползван и управляван от г-н П., както и, че в този смисъл е и попълнената декларация от собственика на автомобила. Установил е, че г-н П. нито в хода на административното производство, нито при издаване на фиша, нито при съставяне на АУАН е отричал, че той е паркирал автомобила и, че от началото на административнонаказателното производство г-н П. е сочил, че мястото на което е паркирал МПС не представлява тротоар. На това съображение съдът е приел, че правилно е определен субектът на нарушението.

Съдът е посочил, че приема за основателно възражението в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, предвид констатациите му, че не са описани обстоятелствата на нарушението. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

От съдържанието на АУАН и НП, Съдът е констатирал, че в тях е посочено, че МПС е паркирано върху тротоар и е посочил, че не всяко паркиране върху тротоар представлява административно нарушение. Съдът е посочил, че за да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние откъм страната на сградите. Съдът е посочил, че в НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, дали превозното средство е било паркирано извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите.

Съдът е посочил, че административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове, като изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание. Съдът е посочил, че описанието на нарушението от фактическа страна и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и, че тези факти индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. Съдът е посочил, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в конкретния случай е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание. На следващо място, Съдът е цитирал легалното определение на понятието "тротоар" дадено в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, съгласно което "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като е съобразил описанието на мястото, на което е паркирано МПС, дадено в обстоятелствената част на НП е посочил, че не може да се изведе извод представлява ли това място "тротоар". Предвид правната регламентация дадена в ЗДвП и описанието на мястото на паркиране на МПС в НП, съдът е приел, че в НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, както и че липсва описание на нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод за съставомерност на нарушението. Съдът е посочил, че не са били изложени факти в АУАН и НП, от които да се обоснове, че начинът на паркиране на МПС представлява нарушение на изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или, че е в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите. Съдът е посочил, че излагането на такива обстоятелства и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на обстоятелството, мястото на което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по смисъла на ЗДвП.

От свидетелските показания на актосъставителя дадени в хода на обжалването пред въззивния съд на НП, е констатирано, че не е очевидец на нарушението, но знае мястото, на което е бил паркиран автомобила- бордюр, повдигнат и изграден от тротоарни плочки с процепи за трева. Свидетелите на нарушението при разпита им от въззивния съд сочат, че мястото, където бил паркиран автомобила било тротоар, защото така били уверени от началника си, че по кадастър се „водело“ тротоар. Свидетелят З. е посочил, че се касае за място с тротоарни плочки, от които излизала трева.

Съдът е констатирал, че от АНО не са ангажирани снимки от деня на нарушението, като са изискани и приложени снимки от други нарушения санкционирани към 2021г.

Съдът е констатирал, че г-н П. е потвърдил, че е паркирал на мястото заснето на снимките, приложени по делото. От снимките, Съдът е констатирал, че мястото на паркиране не представлява тротоар, по който биха могли да вървят пешеходци, а по-скоро прилича на местата обозначени за паркиране, в какъвто смисъл са налични възражения още от 2021г. Съдът е приел за ирелевантно, че мястото се определя като тротоар съобразно изменението на регулационния план, одобрен със заповед №Р272/13.08.1997г. на кмета на Община Варна, т.к. същото не е било изградено като тротоар. Съдът е приел от обстоятелствената част на АУАН и НП, от свидетелските показания на свидетелите по делото, както и от фотоснимките приложени по същото и от другите данни по административнонаказателната преписка, че не може да бъде изведен извод, че архитектурния елемент, на който е било паркирано МПС представлява тротоар съгласно легалното определение на понятието "тротоар" дадено в §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Съдът е посочил, че обстоятелството, че по изменения регулационен план на част от кв.4, по плана на 8ми м.р. на гр. Варна, одобрен със заповед № Р-272 /13.08.1997г. на Кмета на Община мястото е предназначено за тротоар не води на извод, че такъв е изграден в района. Приел е, че доказателства, че мястото на паркиране на МПС е тротоар не са ангажирани от Община Варна за датата на процесното деяние и е посочил, че доказателствата по делото са в противоположния смисъл, т.е. че липсва изграден тротоар, макар да е предвиден такъв. На посочените мотиви Съдът е отменил наказателното постановление.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.

От бланкетно изложените доводи в касационната жалба, касационната инстанция намира, че спорният пред въззивната инстанция въпрос, пренесен и в касационното производство е: мястото, на което е бил паркиран автомобилът, представлява ли тротоар и оттам – съставомерно ли е на приложената от АНО норма деянието на г-н П. по паркирането на МПС на това място?

Настоящата инстанция ще разгледа поставените въпроси в тяхната последователност, като за целта прави правен анализ на разпоредбите на §6, т.6 от ДР на ЗДвП, чл.94, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 178е от ЗДвП.

Съгласно дадената легална дефиниция в §6, т.6 от ДР на ЗДвП, както правилно е констатирал въззивният съд, „"Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.“ Съгласно тази дефиниция тротоарът е изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Не е поставено изискване от какъв материал следва да е изграден тротоара, достатъчно е да е отграничен от платното за движение.

Въззивният съд е констатирал, че „лекият автомобил е паркиран на ул.“Драгоман“, срещу гостилница „Чучура“, както и, че „мястото, на което е паркиран автомобила на г-н П. представлява тротоар, предвид изменението в регулационния план на част от кв.4 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № Р-272/13.08.1997г. на Кмета на Община Варна“ и, че свидетелят „З. е посочил, че се касае за място с тротоарни плочки, от които излизала трева“. На тези констатации Съдът е направил извод, че мястото на паркирането на МПС не попада в обхвата на легалната дефиниция на „тротоар“ дадена в ЗДвП. Този извод настоящата инстанция намира за неправилен. От данните за мястото, на което е паркирано МПС се констатира, че мястото не е път, не е и паркинг и предвид описанието му като изграден от тротоарни плочки, от които излиза трева, т.е. е изграден от материал различен от пътното платно и ограничава и се отграничава от платното за движение, попада в обхвата на понятието „тротоар“ съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДвП. От изложеното следва, че мястото на извършване на нарушението е тротоар.

Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, в приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съгласно нормата на чл.178е от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) „Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.“

От съвместния правен анализ на двете разпоредби следва, че с новелата на чл.178е от ЗДвП е изменена разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, като паркирането на пътното превозно средство върху площите, предназначени само за пешеходци и тротоарите може да бъде направено само на разрешените за това места. Ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.178е от ЗДвП е дали паркираното МПС създава пречки за движение, дали е успоредно на оста на пътя и дали откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От значение за съставомерността на деянието по чл.178е от ЗДвП е паркирането върху тротоар извън разрешените за това места.

От данните по спора, а именно, че МПС е паркирано на тротоар без да има данни за наличие на разрешение за това се налага извод за съставомерност на нарушението. От съдържанието на НП се констатира и, че именно този съставомерен признак на деянието е посочен от АНО на ред 10 и 11 от обстоятелствената част на НП – „върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място“. Обосновава се материална законосъобразност на НП.

Като е стигнал до различни правни изводи, въззивният съд е постановил материално незаконосъобразно решение. На горните съображения Решение № 515/16.04.2024г. постановено по НАХД № 5382/2023г. по описа на ВРС следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №185/18.05.2023 год. на Зам.кмета на Община Варна.

Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което с оглед изхода на спора е основателно в размер на общо 160лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 515/16.04.2024г. постановено по НАХД № 5382/2023г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №185/18.05.2023 год. на Заместник кмета на Община Варна, с което на П. Я. П. за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА П. Я. П. да заплати на заместник кмета на Община Варна разноски в размер на 160 (сто и шестдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.