№ 3240
гр. Варна, 31.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501494 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 44690/04.06.2024г.
подадена от ....., район „А.“, чрез процесуалния си представител срещу решение №
1660/13.05.2024г. постановено по гр.д.№ 8517/2023г. по описа на ВРС, с което Е
ОТМЕНЕНО наложеното на ищеца С. П. Х. със заповед № ДН № 2/23.06.2023г. на
ответника ....., чрез кмета на район А. дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“, на основание чл.357 от КТ и жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на С. Х.
сумата от 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на
съдебната власт – сумата от 80 лева – дължима държавна такса.
Въззивникът – ..... район А. оспорва решението с твърдения за неправилност,
необоснованост и постановяване при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, а е обосновал правните си изводи за основателност на заявената искова
претенция като е кредитирал само показанията на разпитания свидетел на ищеца. Поддържа
заявените твърдения, че преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца работодателят е изпълнил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за
приемане на писмените му обяснения, както и че наложеното наказание е съобразено с вида
и тежестта на дисциплинарното нарушение. Посочва също, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че нарушението по чл.17 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация е само такова, което е извършено на работното
място и в работно време. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – С. П. Х..
1
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ответника, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и
приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, вх. № 44690/04.06.2024г. подадена от
....., район „А.“, чрез процесуалния си представител срещу решение № 1660/13.05.2024г.
постановено по гр.д.№ 8517/2023г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1494/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.09.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2