О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …………..2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 14 с-в в закрито заседание, в състав :
Председател: Зорница Гладилова
като
разгледа гр.д. № 1952 по описа за 2017 година и за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД /в н./ моли съда на основание чл.135 от ЗЗД
да обяви за недействителна по отношение на него, в качеството му на кредитор
на извършената непарична вноска (апорт) от ответника „К.Е.Е.2.“
ЕАД /предишно наименование „Ю.****“ АД, в капитала на ответника „С.п.“ ЕООД,
вписана под № 20130325101522 по партидата на „С.п.“ ЕООД в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията като му присъди направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 07.10.2011 г. между КТБ АД (н.) и „Ю.****” АД е сключен Договор
за банков кредит, по силата на който банката предоставила сумата от 8 300 000
евро. Кредитът следвало да бъде погасен на 84 вноски, първата от които е
дължима на 20.12.2011 г. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.11.2018
г. С анекс № 1 от 19.06.2014 г. бил предоговорен
погасителният план за плащане на главницата, като е предвидено остатъка от
кредита да бъде изплатен на 51 вноски, първата от които е дължима на 20.09.2014
г. без промяна накрайният срок за погасяване на
кредита. „Ю.****” АД не изпълнило задължението си за изплащане на дължими суми
по Договор за банков кредит от 07.10.2011 г. в уговорените за това срокове.
Съгласно чл.10 от Договора ответното дружество се задължило да заплаща на банката годишна лихва
по кредита в размер на 9 %. Лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното
салдо по заемната сметка на „Ю.****” АД и е платима ежемесечно на 25 число на
съответния месец. Съгласно чл.12 при нарушаване на срока за погасяване на
вноска по главницата банката начислявала върху просрочената дължима главница,
съответно събира от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна
надбавка (лихва) в размер на 10 пункта. Съгласно чл.13 от Договора
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката неустойка в размер на
10% годишно върху начислената, но неплатена договорена лихва по кредита.
По
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
документ по чл.417 на ГПК било образувано ч.гр.д.№ 48032/2015 г. на СРС, 31
състав, по което в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист за сумата от 5
335 740 евро - просрочена главница по договор за банков кредит от 07.10.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането; 220 857,57 евро просрочени лихви върху
редовна главница за периода 25.06.2014 г. до 25.11.2014 г.; 375 754,55 евро
просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.09.2014 г. до
25.03.2015 г.; 76 034,30 евро текущи лихви върху просрочена главница за периода
25,03.2015 г. до 22.04.2015 г. и 22 266,26 евро неустойка върху просрочена
лихва за периода 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.
Междувременно,
длъжникът „Ю.****“ АД учредил свое дъщерно дружество - „С.п.“ ЕООД, ЕИК *******
изцяло с непарична вноска (апорт),
съставляваща недвижими имоти, движими вещи и съоръжения, т.е. с имущество,
изходящо от търговското предприятие на „Ю.****“ АД. С извършването на апортната
вноска, длъжникът на банката е прехвърлил всичките си налични активи към „С.п.“
ЕООД.
С
вписване в Търговския регистър № 20170213161601, „Ю.****“ АД е променило
фирмата си на „К.Е.Е.2.“ ЕАД.
Налице били всички предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. КТБ АД
(н.) имало правен интерес от воденето на исковете като кредитор, чието
вземане предхожда сделката, чиято недействителност се претендира.Оспорената
сделка е валидна и е породила правно действие. Апортът
е вписан в търговският регистър и в агенция по вписванията по партидата на „С.п.“
ЕООД.
С процесната сделка ищецът бил увреден, тъй като с нея се
осуетявало/ затруднявало реализирането на правата на кредитора. Винаги било
налице увреждане, когато длъжникът се лишавал от свое имущество или извършвал
каквито и да са действия, с които затруднява удовлетворяването на кредитора. С
извършения апорт се намалявало длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
С
извършения апорт било трансформирано недвижимо
имущество в дялово участие, което макар и да включвало имуществени права като
право на дивидент и ликвидационен дял затруднявало удовлетворението на
кредиторите, тъй като принудителното изпълнение върху него било значително
по-затруднено в сравнение с изпълнението върху недвижим имот и на следващо
място имущественото изражение на дяловото участие било в зависимост от
дейността и финансовите резултати на дружеството от чиито капитал са дяловете.
То било променливо като стойност и зависимо от множество фактори извън
пазарните, за разлика от недвижимите имоти, които имали относително стабилна и зависима
единствено от пазарните условия стойност.
Без
правно значение било обстоятелството какъв е регистрираният номинален капитал,
респективно притежава ли длъжникът друго имущество, освен това с което се е
разпоредил.
Страните по сделката са знаели за
увреждането., поради фактът, че „К.Е.Е.2.“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „С.п.“ ЕООД от една страна, а двете дружества били представлявани от едно и
също лице - физическото лице С.Н.Н..
Когато
учредителният апорт се извършва чрез вземане на
решение за учредяване на дружество, той имал характер на сделка — решение.
Волеизявленията на учредителите на дружество, включително волеизявлението на
учредителя, който участва с апортна вноска в
учредяваното дружество, не са насрещни. Те не са насочени към създаването на
взаимни правоотношения между учредителите /бъдещите съдружници/
с насрещни права и задължения, а са еднопосочни - към постигане на определен
правен резултат - създаването на нов правен субект — съответното дружество.
Волеизявленията на учредителите-съдружници на
учредителното събрание и в устава нямат престационен
характер помежду си и останалите учредители - съдружници
не придобиват насрещни права и не поемат насрещни задължения срещу апорта, извършен от друг учредител - съдружник.
Апортът имал възмезден характер, тъй като при него имало
разместване в имуществената сфера на вносителя - срещу апортната
вноска вносителят придобива дялове /при ООД/ или акции /при АД/. При
учредителния апорт обаче при вземане на решенията за
учредяване на дружество, в което някой акционер/съдружник прави непарична
вноска, съответното дружество все още не било възникнало, а изразеното от
учредителите съгласие не представлявало договаряне по смисъла на чл.135, ал.1,
изр.2 ЗЗД, тъй като акционерите не били насрещни страни и между тях не се
създават насрещни права и задължения. Знание на учредителите по чл.135, ал.1,
изр.2 ЗЗД не било необходимо да се изследва при учредителен апорт,
тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното
имущество се търпяло от новоучреденото акционерно дружество, но не и от
неговите учредители. Учредителният апорт е сделка на
разпореждане в полза на лице, което не съществувало към момента на нейното
извършване, и за настъпване на неговото действие не било необходимо съгласието
на дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на неговия бъдещ
представител. Съгласно чл.73, ал.4 ТЗ при учредителния апорт
правото на собственост върху вноската се придобивало от момента на възникване
на дружеството. Действията на учредителите при извършване на непаричната вноска
не се извършвали от името на дружеството, а от лично име с еднопосочна цел -
учредяване на дружеството, поради което не попадали в хипотезата на чл.69,
ал.1, изр.1 ТЗ, нито по отношение на тях могат да се приложат разпоредбите на
чл.69, ал.1, изр.2 и 3 ТЗ. Изразеното от учредителите съгласие в решението на
учредителното събрание и устава относно учредяване на дружество с определен капитал,
разпределен в акции или дялове, вида и стойността на непаричните вноски, ако
има такива, и останалите взети решения от учредителите обвързвали дружеството
от момента на неговото възникване, от който момент същото придобива правото
върху апортната вноска /чл.73, ал.4 ТЗ/. Правата и
задълженията по сделки, сключени от учредителите от името на учредяваното
дружество до деня на вписването, преминавали по право върху дружеството също от
момента на възникването му /чл.69, ал.2 ТЗ/.
При предявен иск за обявяване за недействителен спрямо
кредитора на изпълнен учредителен апорт не било
необходимо установяване на
знание за увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на учредяване, нито
от останалите учредители.
Ищецът
моли съда на основание
чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителна по отношение на кредитора „К.Т.Б.“ АД,
в несъстоятелност, извършената непарична вноска (апорт)
от „К.Е.Е.2.“ ЕАД, ЕИК*******, в капитала на „С.п.“
ЕООД, ЕИ: *******, вписана под № 20130325101522 по партидата на „С.п.“ ЕООД в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Ищецът
моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача по исковата
молба.
Ищецът
представя следните доказателства: Договор за банков кредит от 07.10.2011 г.,
сключен между КТБ и „Ю.****“ АД; Анекс №
1 от 19.06.2014 г.; Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа документ по
чл.417 на ГПК; Изпълнителен лист от
14.08.2015 г. Извлечение отТР от
партидата на „К.Е.Е.2.“ ЕАД, ЕИК:*******;
Извлечение от ТР от партидата на „С.п.“ ЕООД ЕООД,
ЕИК: *******; Извлечение от ИКАР по партидата на „С.п.“ ЕООД, ЕИК: *******.
По силата на чл.114 от ЗС и чл.11 от
ПВп исковата молба следва да бъде вписана.
Съгласно т.3 от ТР 3/2009 от
19.07.2010 г. исковата молба следва да бъде оставена без движение и да бъде
дадена възможност на ищеца да я впише, което съдът е сторил като съобщение с
указанията ищецът е получил на 9.05.2019 г. Указанията не са изпълнени.
Изискването за вписване по чл.114,
ал.1, б.“в“ от ЗС вр. чл.112, б.“з“ ЗС и чл.114, ал.2 от ЗС, макар и имащо
оповестително-защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица
– приобретатели на спорното вещно право, от гледна точка на обществения интерес
и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес,
задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебнов рамките на
проверката за редовност на исковата молба за нейното вписване по исковете по
чл.114 от ЗС. Изискването за вписване е
предвидено от специалния закон като предпоставка за надлежно движение на
производството и това обуславя приложението на чл.129, ал.3 от ГПК след изрично
указване от страна на съда на страната на задължението й да впише исковата
молба, което задължение не е изпълнено. Неизпълнението от страна на ищеца на
допълнителните, установени от закона изисквания при предприетата от него искова
защита на определен вид субективни права е приравнено с посоченото по-горе
Тълкувателно решение на ВКС по последици с неизпълнението на изискването за
редовност на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл.129
ал.3 от ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба, по която е образувано т.д.1952/2017 г. по описа на СГС и
прекратява производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: