№ 1162
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501300 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ИНТЕЛИХАУС„
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.А., против Решение № 179 от 01.11.2022 година,
постановено по гр.дело № 1404/2021 година, по описа на ВРС, с което е
прието за установено по отношение на „Интелихаус“ ЕООД, ЕИК ***, че
ищцата Й. М. Р., ЕГН ********** е собственик на основание придобивна
давност на недвижим имот- апартамент с идентификатор ***, с площ 83,58
кв.м., находящ се на адрес - ***; бил е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №197, том V, per. № 6047 дело
№ 838/28.11,2011г. по регистъра на Нотариус В.М. с район на действие PC -
Девня, вписан в СВ на Имотен регистър- Девня с per. № 53, том 13, дело
2390, вх. № 3520/29.11.2011г и е осъдено дружеството – въззивник да заплати
в полза на ищцата сумата от 1225 лева /хиляда двеста двадесет и пет/,
представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
противоречи на наличните по делото доказателства.Развиват се пространни
съображения в насока, че реализираната между „Заводски строежи“ и
дружеството – въззивник сделка, е изправна, и следва да породи
предвидените от закона последици.Според жалбата са неправилни изводите
1
на съда, че владението е било предадено още със сключването на
предварителния договор.Излага се, че предварителния договор е прекратил
своето действие и следователно е отпаднало владението върху процесния
имот.По отношение на процесния период от 10 години, в жалбата се сочи, че
не е ясно от кога до кога е протекъл този период и исканията им за
разяснение в тази насока са били отклонени.По същество се настоява съдът
да отмени решението и да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Й. М. Р., чрез
адв.А., с които се иска решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество е редовно
призовано, представлява се от адв.А., която поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на Й. М. Р., редовно призована, не се
явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ДРС е бил предявен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, с който се твърди, че ищецът е собственик по давност на
недвижим имот с идентификатор *** , представляващ апартамент находящ се
на адрес ***.В исковата молба се излага, че на 20.07.2004 година между
покойната майката на ищцата - Й. М. Г.ева - като купувач и „Заводски
строежи - Девня" АД, ЕИК ***, с адрес на управление - *** - като продавач
бил подписан предварителен договор с предмет съгласно чл. 1 от договора:
Покупко-продажба на недвижим имот; представляващ апартамент с
идентификатор ***, с площ 83,58 кв.м., находящ се на адрес - *** след
окончателното изплащане на дължимата по договора сума.Съгласно чл. 2 от
договора, купувачът се задължил да заплати на продавача 2 640 лева за срок
от 12 месеца, което било сторено и се доказва от предоставения от
дружеството - продавач „Картон на контрагента", който е представен като
писмено доказателство по делото.Според чл. 7 от договора в деня на
подписването му - 20.07.2004г. - продавачът „Заводски строежи - Девня" АД е
предал владението на горе[1]посочения апартамент на купувача и
семейството на ищцата се настанило в жилището.От данните по делото се
установява, че на 06.03.2018 година Й. М. Г.ева е починала.
Според ИМ в началото на месец ноември 2021 година ищцата Й. М. Р. е
извършила проверка по партидите на имота и на продавача по
предварителния договор и установила, че жилището е продадено на
дружеството - ответник „Интелихаус" ЕООД, ЕИК ***, като сделката е била
оформена с н.а. за Покупко[1]продажба на недвижим имот №197, том V, per.
№ 6047 дело № 838/28.11,2011г. по регистъра на Нотариус В.М. с район на
действие PC - Девня, вписан в СВ на Имотен регистър- Девня с per. № 53, том
13, дело 2390, вх. № 3520/29.11.2011г.
Приемайки, че ищцата е доказала правата си, ДРС е заключил, че
2
исковата й претенция се явява основателна.
При тези данни становището на съда е следното:
Обсъждането на единственото наведено като основание за собственост
възражение на ищеца, касае придобиването на имота от нейната
наследодателка за период от 20.07.2004 година до датата на смъртта й –
06.03.2018 година - вж. Уточнителна молба от 08.03.2023 година /л.35/.
Твърдението е, че в посочения период от време до настоящия момент
ищовата страна владее имота непрекъснато и необезпокоявано, с намерението
за своене, по която причина е и негов собственик.Ищцата излага, че не
присъединява владението на своята наследодателка, а твърди, че самата
наследодателка е станала собственик по давност, следователно тя, като нейн
наследник също е собственик на имота.
Изследването на това придобивно основание дава повод на съда да
заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата придобивна
давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл.79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по същество
да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна
давност.При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и
от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило
3
владението и на кого е противопоставено.Следователно страната, която се
домогва да докаже, че е давностила имот / имоти е длъжна да установи, че
той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
Наличните по делото гласни доказателства дават основание на съда да
заключи, че е демонстрирано по несъмнен начин както владението, така и
намерението за своене на веща, като своя.За да подкрепи процесуалната си
позиция ищцовата страна е ангажирала нарочни гласни доказателства –
разпита на свидетеля П.П. Д..Този свидетел сочи, че е съсед на ищцата, а
преди това и на нейната майка; сочи че през целия период на съжителстване
ищцата и нейните родители са живели там, приблизително от 30
години.Сочи, че ищцата често пътува в чужбина, но и че му известно, че
наследодателката на ищцата е закупила същия от предприятието, в което е
работила.Отделно от горното съдът се позовава и на сключения между
страните Договор от 20.07.2004 година съобразно, които страните са
постигнали съгласие по всички въпроси, касаещи собствеността – цени,
разплащания и срокове.Видно от същия, че „Заводски строежи“ АД – Девня е
предал владението върху процесния имот; че той е бил заплатен –
обстоятелство, което е видно от Картона на контрагент /вж.л.10/, от
приложените по делото фактури и разписки за заплащане на дължимата цена
и от наличното Уверение, изхождащо от „Заводски строежи“ АД от
06.03.2009 година, че жилището е закупено от наследодателката на ищцата и
че предстои изповядване на сделката пред нотариус.Всичко това сочи
желанието и на двете страни – едната да прехвърли собствеността, и
желанието у другата да я приеме.Следователно всички тези доказателства –
показанията на свидетеля П. Д., ценени в съответствие с писмените
документи, представени от ищцовата страна дават основание да се приеме, че
наследодателката на ищцата е придобила по давност процесното
жилище.Следователно, обсъждайки направеното възражение за протекла в
полза на ищцата придобивна давност съдът приема, че е осъществено
владението, предпоставящо възможността имота да се придобие по
давност.Видно е, че имота е владян от 2004 година, с намерението да се свои
като собствен и то в рамките на повече от 10 години - до смъртта на
наследодателката на ищцата през 2018 година.
Отделно от горното, ВОС се позовава на Тълкувателно решение № 4 от
4
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията К. М.,
което в т.3 указва, възможността да бъде придобито право на собственост на
недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост.А повод възраженията
на дружеството – въззивник, че ищцовата страна често пътува в чужбина,
настоящата инстанция се позовава на Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Б.П., което казва, че
„без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно
и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може
да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно -
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта.Постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети
лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му – доказани
факти. Само при такива фактически действия собственикът ще може да
узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
При тези данни, въззивния съд приема, че въззивната жалба се явява
неоснователна, както и че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното дотук, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179 от 01.11.2022 година, постановено
5
по гр.дело № 1404/2021 година, по описа на ДРС, трети състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, на основанията посочени в чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6