Р Е Ш Е Н И Е
№ 2757
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15460 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Р.В., чрез пълномощника му
адв.Н.Ш. – АК София срещу П.Г.К., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.240 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати
на ищцовото дружество сумата от 228.02 лв. /двеста двадесет и осем лева и две
стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за кредит № *** сключен
между „4финанс“ ЕООД и П.Г.К., което вземане е придобито от ищеца по силата на
Договор за прехвърляне на вземания №***г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска – 12.10.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
твърди, че на 14.09.2015г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответницата е сключен договор за кредит № ***, по реда на
чл.6 ЗПФУР.
Договорът бил сключен за сума
в размер на 350 лева, като падежната дата на задължението на ответницата да
върне сумата била 14.10.2015г. Сумата по договора за кредит била отпусната на
ответницата избрания от нея в попълнената заявка начин – чрез паричен превод
посредством Изипей.
С настъпването на падежа по
договора, ответницата не погасила дължимите суми и изпаднала в забава.
На 01.02.2018г. бил сключен
Договор за за прехвърляне на вземания №***г. между „4финанс“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, по силата на който ищцовото
дружество придобило вземанията по Договор № *** в общ размер на 465.74 лева, от
които 228.02 лева главница и 237.72 лева наказателна лихва за периода от
15.10.2015г. до 31.01.2018г.
Ищецът претендира в настоящето
производство заплащане само на дължимата главница по договора в размер на
228.02 лева, както и заплащане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С писмена молба постъпила преди заседанието заявява, че поддържа
предявения иск и моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответницата се
явява лично и заявява, че е заплатила процесните суми през 2018г. по
изпълнително дело, образувано пред ЧСИ Любомиров.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
На
***г. е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който „4финанс“ ЕООД се
задължило да предостави на ответницата П.Г.К. сума в размер на 350 лева, срещу
задължение за връщане на сумата в срок от 30 дни без дължима лихва и при
годишен процент на разходите 0% /л.5-11/.
Кредитодателят
е изпълнил задължението си по договора, като е превел на ответницата сума в
размер на 350 лева с паричен превод към EasyPay от ***г., което се установява от
представена с исковата молба разписка /л.12/.
На
01.02.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания №***, с който „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на
ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД вземанията по договори за кредит, сред които ѝ
вземанията си срещу ответницата породени от процесния договор /л.13-18/.
Ответницата
е уведомена за извършеното прехвърляне на вземания с уведомление получено от
нея като приложение на исковата молба /л.20/.
Въпреки
допълнително предоставената на ответницата възможност да представи
доказателства за твърдените плащания, такива не са представени по делото.
Според
изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
кредит № *** на ***г. между „4финанс“ ЕООД и ответницата при посочените в
исковата молба условия по договора; изпълнението на кредитодателя по договора
да предостави заемната сума в размер на 350 лева на ответницата; сключването на
договор за цесия между ищеца и „4финанс“ ЕООД, по силата на който ищцовото
дружество е придобило процесното вземане, както и надлежното уведомяване на
ответницата за извършената цесия. Ответницата следваше да докаже твърденията си
за извършвани плащания и погасяване на задълженията през 2018г.
Сключването
на договор за кредит № *** на ***г. с
твърдяното в исковата молба съдържание се установява от представеното с исковата
молба копие от същия. Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е
превел заемната сума в полза на кредитополучателя по уговорения между тях
начин. Сключването на договора за цесия се установява от представеното в
исковата молба надлежно заверено за вярност копие от същият, като цесионерът е
надлежно упълномощен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията, което в най-лошия случай може да се приеме за извършено с редовното
връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея. Ответницата
не представи доказателства за извършвани плащания, с които да е погасила
задълженията си по договора.
По
изложените съображения исковата претенция се явява доказана по своите основание
и размер и следва да бъде уважена изцяло.
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ
размер на 410 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 360 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.К., с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** сумата от 228.02 лв. /двеста двадесет и осем лева и две
стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за кредит № *** сключен
между „4финанс“ ЕООД и П.Г.К., което вземане е придобито от ищеца по силата на
Договор за прехвърляне на вземания №***г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска – 12.10.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА П.Г.К., с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща
направени в настоящето производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: