РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215300103301 по описа за 2021 година
Иск с правна квалификация чл.23, ал.1 от СК.
Ищецът Р. С. С., ЕГН ********** от с.************** твърди, че с
ответницата В. Г. Т., ЕГН ********** от гр.*************** са бивши
съпрузи, чийто брак, сключен на 07.08.2004г. е бил прекратен с влязло в сила
съдебно решение по бр.д.№***00/2020г. по описа на ПРС. Твърди се още, че
по време на брака, с нотариален акт №***, т.1, рег.№1073, н.д.№155 от
19.06.2020г. ищецът е закупил недвижим имот, представляващ: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №56784.531.1935.3.10 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.******************** ****, който обект се
намира на трети етаж в сграда с идентификатор №56784.531.1935.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.531.1935;
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1; площ по документ – 61.74 кв.м.; прилежащи части – 6.360%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; граници
на обекта в сградата: на същия етаж – 56784.531.1935.3.9,
56784.531.1935.3.11; под обекта – 56784.531.1935.3.6; над обекта –
56784.531.1935.3.14, ведно с 21/381 ид.части от поземлен имот с
1
идентификатор №56784.531.1935 с площ от 381 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, при граници: поземлени имоти с идентификатори:
56784.531.1934, 56784.531.1933, 56784.531.3084, 56784.531.1937,
56784.531.1936. Цената на имота ищецът твърди да е заплатил изцяло със
свои лични средства, придобити от търговската му дейност /получени
дивиденти от „Лидер динамик“ЕООД/, както следва: на 04.10.2018г. заплатил
по банков път на продавача „Азалия инвест“ООД сумата 26 560,17 лева; на
10.09.2019г. заплатил по банков път на продавача сумата 7000,00 лева; на
10.09.2019г. заплатил по банков път на продавача сумата 28 408,40 лева.
Оспорва приноса на съпругата в придобиването на имота с твърдението, че тя
не е полагала труд по трудово правоотношение /той само я „водел“ в неговата
фирма на работа, за да я осигурява/ и не е полагала грижи за семейството и
децата и за тяхната издръжка.
Посочва се, че страните са във фактическа раздяла от м.септември
2020г., но на практика от три години преди това двамата живеели отделно,
макар и под един покрив, нямали общ бюджет, не споделяли никакви общи
интереси.
От съда се иска да приеме за установено по отношение на ответницата,
че описаният по-горе недвижим имот е изцяло собственост на ищеца.
Претендират се разноски.
Ответницата В. Г. Т. е подала отговор, с който оспорва иска. Твърди, че
е полагала грижи за семейството и децата през целия период, в който са
живели заедно като съпрузи, както и е работила и е получавала доходи.
Процесният имот бил закупен и с нейни средства, получени два месеца преди
сделката от продажбата на имот в м.“***** *******“. Посочва, че през 2017г.
е продала друг свой имот в с.***** и парите от тази продажба изразходвала за
семейството. Твърди, че е подпомагала търговската дейност на дружеството
на съпруга чрез безвъзмездно предоставяне на собствен имот за съхранение
на тежка техника и съоръжения на юридическото лице. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от приложения препис от решение по бр.д.№15600/2020г. по
2
описа на ПРС, бракът на страните, сключен на 07.08.2004г., е прекратен с
развод на 17.11.2021г.
С нотариален акт за покупко-продажба на имот №***, т.1, рег.№1073,
н.д.№155 от 19.06.2020г., по време на брака и на фактическото съжителство
между страните, съпругът е закупил описания в исковата недвижим имот на
цена от 61 968,57 лева. Представени са три броя фактури, издадени от
дружеството продавач „Азалия инвест“ООД за извършени от Р. С. плащания
по договора за покупко-продажба на процесния имот, като общата платена
сума по фактурите е 61 968,57 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в
грижи за децата и работа в домакинството. Следователно основание за
възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване
на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на
двамата съпрузи при придобиването, който принос се предполага до
доказване на противното /чл.21, ал.3 от СК/.
В настоящото производство са представени писмени доказателства от
ТД на НАП – Пловдив, от които е видно, че съпругата В. Г. е полагала труд по
трудово правоотношение в различни периоди през последните десет години
от брачното съжителство на страните /за периода 01.01.2010г. до
31.12.2020г./, включително по договор с „Лидер динамик“ЕООД, за което не
се спори, че ищецът е едноличен собственик на капитала. Представено е
решение, постановено по гр.д.№3865/2021г., с което „Лидер динамик“ЕООД е
осъдено да заплати на В. Г. С. неплатено трудово възнаграждение за периода
11.09.2019г. – 11.09.2020г. Отбелязано е в решението, че същото е потвърдено
с въззивно решение, което е окончателно. Дали е подадена касационна жалба
срещу решението и дали същата е допустима и ще бъде разгледана от
касационния съд, към момента не променя констатацията, че съгласно
представения препис решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства за получени от него
дивиденти от дейността на дружеството през 2018г. и 2019г.
Видно от съдържанието на нотариален акт №70, т.I, н.д.№61 от
3
02.04.2020г. Р. С. и В. С. са продали недвижим имот, представляващ
съпружеска имуществена общност за цена в размер на 20 000,00 лева. С
нотариален акт №1, т.II, н.д.№185 от 31.05.2017г. В. С. е продала свой
собствен недвижим имот за цена в размер на 325,20 лева.
По отношение на трудовите ангажименти на ответницата разпитаната
по делото свидетелка Е. В. очевидно няма непосредствени впечатления,
доколкото същата споделя, че за времето, през което се е виждала със
семейството, не е останала с впечатление, че В. работи. Знае само, че за
кратък период от време съпрузите са отворили магазин, в който ответницата
е работила, но бизнесът не провървял и го затворили. По отношение на
грижите на съпругата за семейството и децата свидетелката има впечатление,
че основно Р. С. е полагал грижи за възпитанието на детето С. Детето А. по
принцип била самостоятелна и сама си пишела домашните, а майката веднъж
в нетрезво състояние я посъветвала да каже на учителката, че домашната
работа ще бъде написана друг ден. Всеки от двамата съпрузи е водил и
взимал дъщерята от училище. Свидетелката излага своите впечатления, че
ответницата употребявала алкохол; на събирания в дома им вместо да готви,
купувала готови храни или била подпомагана от майка си в готвенето; в
къщата, в която живеело семейството два пъти в месеца идвала жена, която
почиствала.
Показанията на свидетелката В. не установяват трайно и перманентно
неглижиране от страна на ответницата на грижите за децата и домакинството.
Описаните единични случаи на употребен алкохол, на реплики към детето по
отношение на училищните задължения и посрещането на гости със закупена
готова храна, не дават основание да се прави извод за липса на грижи за
семейството. Също така ако в семейното жилище два пъти месечно е идвала
жена, за да почиства, това не означава, че през останалото време В. Г. не е
полагала грижи за хигиената. Още един довод в подкрепа на тези изводи е
невъзможността на свидетелката да отговори на въпроса кой е чистил, готвил
и се е грижел за децата в съботните и неделните дни, когато Р. е ходил на лов.
Свидетелката Д. К. е сестра на ищеца и от показанията й се установява,
че ответницата е в лоши отношения с неговите родители. Изявленията на
свидетелката в тази връзка сочат на лично негативно отношение от нейна
страна към бившата й снаха: „скарани са...не знам на какво основание,
4
предоставиха й цялата къща, предоставиха й хубав живот...явно е
бездействала, за да тръгне да мисли как да се запознава по сайтове и да ходи
по мъже...“, „..още в самото начало и с майка ми, и с баща ми не знам какво
лошо тя видя от тях...“. Ето защо и предвид нормата на чл.172 от ГПК съдът
приема, че този свидетел е изцяло заинтересован в полза на ищцовата страна
и показанията му не следва да се кредитират.
Свидетелите М. И. и А. Ч. нямат родствени връзки със страните по
делото и показанията им се кредитират като обективни и кореспондиращи с
останалите доказателства. И. е познавала семейството и знае, че майката се
грижела за децата, водела ги на детска градина и на училище, работела както
във фирмата на Р. /заедно двамата съпрузи разработвали бизнеса/, така и при
други работодатели. Ч. е работила във фирмата на ищеца за периода от 2012г.
до началото на 2022г. и с показанията си установява, че ответницата освен с
грижата за децата и домакинството е била ангажирана да помага на съпруга
си в търговската му дейност – изготвяла оферти, водила работниците до
обектите, купувала части, замествала свидетелката при отсъствие.
Предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът не
доказва по безспорен начин липсата на принос на съпругата му в
придобиването на процесния имот. Установи се, че ответницата е била
трудово ангажирана, макар и през различни периоди от време. Отглеждала е
децата, поддържала е домакинството. От факта, че с решението за
прекратяване на брака родителските права по отношение на децата са
възложени на бащата, не може да се правят изводи за липса на принос на
майката в отглеждането и възпитанието им. Следва да се отчете и
обстоятелството, че само два месеца преди покупката на процесния имот
съпрузите са получили 20 000,00 лева от продажба на имот съпружеска
имуществена общност, които средства, доколкото няма данни да са
разходвани по друг начин очевидно са били използвани за нужди на
семейството. Не беше оборена с доказателства презумпцията за съвместен
принос, което налага извода, че процесният имот като придобит възмездно по
време на брака има характеристиките на съпружеска имуществена общност и
не е придобит от ищеца с негови лични средства. Ето защо искът ще се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
5
ответницата направените по делото разноски в размер на 600,00 лева,
представляващи платен адвокатски хонорар, доказателства за което са
представени на л.258 от делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. С., ЕГН ********** от
с.************** против В. Г. Т., ЕГН ********** от гр.***************
иск по чл.23, ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е изключителен собственик на следния недвижим имот,
придобит по време на брака им: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.531.1935.3.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.******************** ****, който обект се намира на трети
етаж в сграда с идентификатор №56784.531.1935.3, разположена в поземлен
имот с идентификатор №56784.531.1935; предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ по документ –
61.74 кв.м.; прилежащи части – 6.360% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж; граници на обекта в сградата: на същия етаж
– 56784.531.1935.3.9, 56784.531.1935.3.11; под обекта – 56784.531.1935.3.6;
над обекта – 56784.531.1935.3.14, ведно с 21/381 ид.части от поземлен имот с
идентификатор №56784.531.1935 с площ от 381 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, при граници: поземлени имоти с идентификатори:
56784.531.1934, 56784.531.1933, 56784.531.3084, 56784.531.1937,
56784.531.1936.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** от с.************** да заплати на
В. Г. Т., ЕГН ********** от гр.*************** сумата 600,00 лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6