О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Ловеч, 08.02.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА ч.гр.дело № 45 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Топлофикация Плевен”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона” № 128, представлявано от изпълнителния директор Й.В. чрез юрисконсулт Ц.Мъцин против определение № 1400/12.10.2018 год., постановено по гр.д. № 1685/2018 г. по описа на РС Ловеч.
С
цитираното определение РС Ловеч е върнал на основание чл.130 от ГПК поради
недопустимост искова молба вх.№
3707/06.02.2018 г., подадена пред РС-гр.Плевен от ищеца «Топлофикация
Плевен»ЕАД против
ответника Г.С.Ц. ***»Данаил Попов»№15, вх.»В»,
ап.10 с посочено правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 352,24
лв., прекратил производството
по гр.д. № 1685/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, обезсили изцяло заповед № 6081 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 13.12.2017 год. по ч.гр.дело № 9340/2017 год., с която
РС-гр.Плевен е разпоредил длъжникът Г.С.Ц., ЕГН **********
да заплати на кредитора «Топлофикация Плевен»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Плевен, ул.»Източна индустриална зона» № 128, представлявано
от Изпълнителния директор Й.В., чрез пълномощника юрисконсулт Величкова сумите,
както следва: 453,96 лева главница за периода от 01.04.2013 год. до 30.04.2017
год., 114,82 лева лихва върху главницата за периода от 03.06.2013 год. до
05.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
12.12.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лв. възнаграждение за
юрисконсулт, прекратил производството
по ч.гр.д.№ 9340/2017 год. по описа на РС-гр.Плевен и осъдил «Топлофикация
Плевен»ЕАД да
заплати на Г.С.Ц. сумата в размер общо на 75 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство
и 300 лв. в исковото производство, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Счита,
че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а
делото върнато на ЛРС за разглеждане на исковата молба. На първо място излага
съображения, че не му е дадена правна възможност да уточни исковата си
претенция и конкретизира същата. В рамките на исковия процес ищецът разполага с
процесуална възможност да направи частичен отказ от иска или оттегляна, както
изменение чрез неговото намаляване, като вземе предвид фактите, настъпили след
подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба, както и тяхното
отражение върху размер на иска. На второ място посочва, че не му е дадена
възможност съгласно чл.127, ал.2 от ГПК да депозира допълнителни писмени
доказателства, както и на основание чл.143, ал.2 от ГПК да допълни и поясни
исковата молба. На осн. чл.129 от ГПК съдът проверява
редовността на исковата молба и ако същата е нередовна, дава възможност на
страната да отстрани нередовностите, след което прекратява делото. В настоящия
случай съдът е прекратил делото с неговото образуване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Г.С.Ц. чрез пълномощника адв.Наташа Панчева, в който моли съда да остави в сила обжалваното определение, като му присъди разноските за настоящето производство. Заявява, че поддържа изцяло подадения по чл.131 от ГПК отговор. Посочва, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че с образуване на делото пред районния съд, производството по него е прекратено. Ако това е така, съдът не би могъл да му връчи препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор и той да подаде такъв.
Въззивният съд, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваният съдебен акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От приложените
по делото доказателства се установява, че производството по гр.д. № 1686/2018
г. по описа на ЛРС е образувано по постъпила искова молба от «Топлофикация Плевен»ЕАД против Г.С.Ц. с посочено
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 352.24 лв., от които 297.57
лв. – главница и 54.67 лв. – лихви. В нея ищецът твърди, че с определение по
ч.гр.д. № 9340/2017 г. по описа на ДРС, е уважено искането му за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника. Излага, че в срока по чл.414 от ГПК
ответникът е депозирал възражение, което обосновава интереса му от предявяване
на иска по чл.415, ал.1 от ГПК. В обстоятелствената част на ИМ подробно излага
фактите, от които произтича вземането му. Прави искане съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Г.С.Ц., че дължи на
«Топлофикация Плевен»ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в размер на
352.24 лв., от които 297.57 лв. –главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. зо 30.04.2017 г. и
54.67 лв. лихва за забава от 05.01.2015 г. до 05.12.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9340/2017 г. по описа на ДРС до
изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
С разпореждане от 16.08.2018 г. ЛРС е разпоредил да се изпрати на
ответника препис от исковата молба с приложенията за подаване на отговор в
едномесечен срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че същата е допустима, но нередовна, поради което следва да бъде оставена без движение. В тази насока излага съображения, че е налице несъответствие между издадената Заповед за изпълнение и предявения иск както по размер на сумите, така и по периодите на двете претенции на ищеца. Оспорва изцяло фактическите твърдения на ищеца, като прави доказателствени искания.
След получаване отговора на ИМ, районният съд е постановил обжалваното определение № 1400/12.10.2018 г. В мотивите на същото е приел, че воденето на иск за установяване съществуване на вземането по издадена в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение предполага пълна идентичност по размера на сумите по начина, по който са посочени в заповедта за изпълнение. Анализирайки представените доказателства, първоинстанционният съд е направил извод, че в конкретния казус е налице несъответствие по отношение размера на главницата и лихвата, както и претендираните периоди. Приемайки, че исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК е продължение на заповедното, ЛРС е споделил изцяло доводите на пълномощника на ответника, че исковата молба е недопустима и този пропуск не може да бъде отстранен чрез оставянето й без движение, предвид и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Затова е прекратил производството по делото и върнал обратно исковата молба на ищеца.
Въззивният съд намира, че постановеното от ЛРС определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При сезиране на съда с искова молба, първото му процесуално задължение е да извърши проверка за редовността й по реда на чл. 129 ГПК. В случай, че има неяснота, противоречиви твърдения или противоречие между фактическите твърдения и формулирания петитум, съдът следва да остави исковата молба без движение, като даде на ищеца ясни, подробни и точни указания относно констатираните нередовности. Възможно е нередовности да бъдат констатирани и впоследствие по възражение на ответника или служебно от съда в хода на производство, когато постъпва по същия начин съгласно разпоредбата на чл.129, ал.4 от ГПК.
Непротиворечивата съдебна практика приема, че ищецът няма процесуално задължение да определя правната квалификация на исковите си претенции, а това е процесуално задължение на съда. Съдът следва да изведе правната квалификация на предявения иск на база фактическите твърдения на ищеца, след като счете, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност.
В случая в исковата молба ищецът е изложил твърденията си по фактите. Заявил
е, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.С.Ц. и с определение по ч.гр.д. № 9340/2017
г. по описа на ПРС, същото е уважено. В петитума на исковата молба е формулирал ясно и безпротиворечиво искане за установяване дължимостта
на вземането по заповедното производство, като е посочил
размера на главницата - 297.57 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и размера на
лихвата за забава – 54.67 лв. за периода от 05.01.2015 г. до 05.12.2017 г.
От приложеното ч.гр.д. 9340/2017 г. по описа на РС Плевен се
установява, че с издадената заповед № 6081 от 13.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съдът е разпоредил длъжникът Г. Сименово Ц.
да заплати на »Топлофикаация – Плевен»ЕАД сумите: 453.96 лв. – главница за
периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2017 г.,
При констатираното противоречие в размерите и периодите на заявената претенция в заповедното производство и исковата молба, съдът е следвало да остави без движение последната до отстраняване на нейните нередовности. Още повече, че исковата молба е представена от заявителя по заповедното производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. 9340/2017 г. по описа на РС Плевен, като искът е предявен в законния едномесечен срок. От тези данни следва, че предявеният иск е установителен по чл. 422 ГПК и е във връзка със заповедното производство. На следващо място следва да се отбележи, че в т.9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изключение е допуснато единствено за факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато хипотеза в случая не е налице.
Предвид гореизложеното Ловешкият окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на РС Ловеч за изпълнение на процесуалните му задължения по чл. 129 ГПК и оставяне на исковата молба без движение. На ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности, като същият изложи подробно твърдения по фактите относно размера и периодите на претендираните вземания с оглед констатираното противоречие в петитума на ИМ и издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като уточни и конкретизира искането си.
След като горепосочените нередовности на исковата молба бъдат отстранени и ако не се допуснати нови нередовности, които да се нуждаят от отстраняване, районният съд следва да даде възможност на ответника да депозира отговор на ИМ.
По гореизложените съображения въззивният съд намери, че атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на проверка за редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК и оставянето й без движение от съда, при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, Ловешкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно определение № 1400 от 12.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1685/2018 г. по описа на РС Ловеч.
ВРЪЩА делото на РС Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия, които да започнат от фазата на проверка за редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК и оставянето и без движение от районния съд, при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.