ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1858
гр. Пловдив, 17.09.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ
състав, в закрито заседание на 17 септември, две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 2882 по описа на съда за
2019 год. намери следното:
Производството е
по реда на чл.60, ал.5 от АПК, във връзка с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на “Г.Л.1“ ЕООД с ЕИК ****, депозирана чрез управителя П.К., против Разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 592-0023977/11.09.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с която е определена
принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящ
се в гр. П., ул.“М.“, № 95, стопанисван от дружеството -жалбоподател и забрана
за достъп до обекта за срок от десет дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
навеждат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното
разпореждане, включващи и твърдение за липса на основанията по чл.60, ал.1 от АПК. Излагат се съображения за несъответствие на обжалвания акт с нормата на
чл.22 от ЗАНН, както и неспазване принципа на съразмерност при допуснатото
предварителното изпълнение на ПАМ. Прави се искане за отмяна на разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ и същевременно спиране на
допуснатото предварително изпълнение по реда на чл.60, ал.6 от АПК.
Ответният по
жалбата административен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив,
чрез писмено становище, депозирано с
административна преписка от процесуалния представител юрисконсулт К.,
счита жалбата за неоснователна. Излагат се подробни доводи за съобразяване на
обжалваното разпореждане със специалните изисквания на закона, като се прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по представен списък на
направени разноски в размер на 500 лева.
Издадената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, ведно с разпореждането за предварителното й изпълнение е
връчена на жалбоподателя на 12.09.2019 г., съгласно приложена разписка, в която
е посочено и че запечатването на търговския обект ще бъде осъществено на 15.09.2019
г. Жалбата против разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение,
е депозирана чрез административния орган
на 13.09.2019 г. Следователно и същата е била подадена в предвидения
за това законов срок по чл.60, ал.5 от АПК, изхожда от лице, за което
оспореният акт е неблагоприятен и поради това е депозирана при наличието на
правен интерес. Ето защо и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество и с оглед на приложените по делото писмени доказателства, съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет
на спора е издаденото на основание чл.60, ал.1 от АПК, вр.
чл.188 от ЗДДС Разпореждане на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив в
ЦУ на НАП, с което е допуснато предварително
изпълнение на издадения от него административен акт - Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 592-0023977/11.09.2019 г., с която
на основание чл.186, ал.3, вр. с ал.1, т.1, б.“а“ от
ЗДДС е постановено запечатване и забрана достъп за срок от 10 дни до търговски
обект, стопанисван от „Г.Л.1“ ЕООД с ЕИК ****, съставляващ заведение за бързо хранене, находящ се в гр. П., ул.“М.“, № 95.
Като
основание за постановяване на мярката и допускането на нейното предварително
изпълнение е посочено, че при извършена оперативна проверка на търговския обект
на 07.09.2019 г. е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено
лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което е допуснало
нарушение на посочената Наредба. Отразено е, че при извършената проверка е
установено, че за извършена контролна покупка на обща стойност от 10,70 лева,
заплатени в брой от проверяващия, не е издаден фискален касов бон от въведеното
и работещо в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба Н -18/2006 г. на МФ, както и че нарушението е доказано
от установената положителна касова разлика и се потвърждава от писмените
обяснения относно причините за установената касова разлика.
За да обоснове необходимостта
от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е
посочил в мотивите си три групи основания:
А - защита на особено важни държавни интереси; Б -съществуваща опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; В - опасност, че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, които са
сред основанията, посочени в чл.60, ал.1 от АПК.
Наличието на първата
предпоставка - защита на особено важни държавни интереси, административният
орган обосновава в мотивировката на разпореждането за предварително изпълнение
с посочване на обстоятелството, че следва да се съобразят разпоредбите на
чл.186 и чл.187 от ЗДДС, според които следва да се налага ПАМ в конкретно
определени случаи и във връзка с преустановяване или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях, поради което и те имат
превантивен характер. Изложени са конкретни и подробни аргументи, свързани с
характера на проверения търговски обект, като неговото местоположение, обуславящо
възможност от реализиране на високи приходи от продажби, вида на търговския
обект и предлагания разнообразен асортимент, както и капацитета му, разчетения
висок оборот за период от девет месеца по приложен отчет от ФП, размерът на
неотчетената продажба, които са посочени като комплексно обосноваващи
значимостта на обекта и обема на извършваната в него дейност. Накърняването на
държавния интерес съществено е обусловен в атакуваното разпореждане с факта, че
поведението на търговеца не позволява да се проверят извършените в обекта
продажби и като последица неправилно се определят реализираните доходи, като се
препятства контролната дейност на приходната администрация.
По отношение на втората от предпоставките за допускане
предварителното изпълнение на ПАМ се акцентира върху характера на установеното
нарушение, което води до неотразяване на приходи, като се сочат допълнително и
наказателни постановления, издадени срещу дружеството -жалбоподател за
нарушения отново на Наредба Н -18/2006 г. на МФ, във връзка с чл.118 от ЗДДС.
Сочи се също, че тези обстоятелства свидетелстват за липса на промяна в
поведението на проверения търговец към спазване на данъчното законодателство.
Третата от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК
административният орган е мотивирал с това, че значителната или трудно
поправимата вреда, която може да настъпи от закъснение изпълнението на ПАМ
съставлява същественото отклонение от данъчното облагане по отношение на
конкретния субект, тъй като установеното нарушение препятства нормалната контролна
дейност на приходната администрация и не позволява проследяване на търговския
оборот в цялост.
Като допълнително основание
за допускане предварително изпълнение на ПАМ е посочена съществуващата опасност
от допускане на ново нарушение от същия търговец в хода на дейността му, което
би довело до задълбочаване нарушенията
на фискалната дисциплина, както и препятстване опасността незаконосъобразното
поведение да се превърне в практика на конкретния субект.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, като
се има предвид и приложената към преписката оправомощителна
заповед на ИД на НАП.
Според съда оспореното Разпореждане за
предварително изпълнение на издадената Заповед за ПАМ е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС,
издадената Заповед по чл. 186, ал.1 от ЗДДС, с която се налага ПАМ, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на
предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. Затова и за да пристъпи към допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган
следва да съобрази обективното наличие на тези предпоставки и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага с оглед на някои, или всички от тях, предвид това, че същите не са
дадени кумулативно от закона.
Според съда в случая административният орган е обосновал в
достатъчна степен с изложените подробни мотиви, касаещи предварителното
изпълнение на ЗППАМ, една от посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки, а именно защита на особено важни държавни или обществени
интереси, което само по себе си се явява достатъчно основание за допускане
предварителното изпълнение на принудителната мярка. На практика всички изложени
в разпореждането мотиви са относими именно към
посочената предпоставка.
Налагането
на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани
продажби, без отклонение в данъчното облагане, безспорно представлява защита на
особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на
регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. Затова и с цел защита
на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите
данъци, законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на дейността на търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от
тези задължения от страна на
проверяваното лице, а именно
неиздаването на фискална касова бележка за осъществена продажба на стока, за
което са приложени доказателства и което е в несъответствие с изискванията на
специалната Наредба Н-18/2006 г., практически непосредствено води да негативни последици
за фиска, доколкото по същество е неизпълнение на задължение за
отчитане на продажбите, което като последица е довело до неотчитане на приходи.
Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото като цяло е
именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ /в този см.
Определение № 10733/2017 г. по адм. д. № 9163/2017г.
на ВАС/.
Възраженията на жалбоподателя по същество, с които се акцентира върху нормата на чл.22 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни, доколкото, целта на предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка е различна от тази на самата ПАМ, а нормата на чл.22 от ЗАНН определя какви са целите на ПАМ. В тази връзка и съдът намира, че е недопустимо и мотивирането на акта по чл.60, ал.1 АПК с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, доколкото тези мотиви имат отношение към самата заповед за прилагане на мярката и целите на ПАМ, визирани в чл.22 от ЗАНН са различни от необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта досегашното фактическо положение.
Независимо
от посоченото, в случая, както се каза, е налице второто от основанията на
посочената разпоредба на чл.60, ал.1 от АПК – защита на особено важен държавен
интерес, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране
и отчитане на продажби в търговски обект. В тази насока и не се споделят
възраженията на жалбоподателя относно твърдяната несъразмерност на приложеното
предварително изпълнение на ПАМ, като се имат предвид изложените подробно
мотиви относно установения от контролните органи на приходната администрация
характер на дейността и значителен интензитет на търговската дейност в обекта
на контрол.
Изводите на административния орган за наличие
на трайност в незаконосъобразното поведение и организация на работа в
търговския обект са достатъчно подробно обосновани в оспореното разпореждане,
като конкретно досежно цитираните наказателни
постановления, макар да не са представени доказателства за влизането им в
законна сила, то проверката на истинността на тези обстоятелства ще е въпрос по
съществото на оспорването на принудителната мярка, но така или иначе,
изложените мотиви в тази насока обосновават констатацията, че дружеството е
създало организация на работа, при която неиздаването на фискален документ за
продажбите в търговския обект е част от организация на търговската дейност,
която пречи на ефективния контрол върху отчитането на продажбите. Затова и значението
на съставянето на АУАН и НП е в удостоверяването на извършване на нарушения по
ЗДДС с официален удостоверителен документ /в този см. е Определение № 6808 от
23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2018 г., VIII
о./.
Обсъждането
на хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, посочено в жалбата, е без значение за
настоящото производство, доколкото от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС следва,
че прилагането на принудителна административна мярка е независимо от предвидените
глоби и имуществени санкции, като производството по издаване на наказателно
постановление е отделно и независимо от това по издаването на ЗНПАМ, поради
което и е без значение за приложимостта на ПАМ, съответно предварителното й
изпълнение, дали е издадено наказателно постановление за установеното нарушение
или не.
Както се каза, наличието и само на една от предпоставките
по чл.60, ал.1 от АПК, а именно наличието на особено важен държавен интерес,
който следва да бъде защитен с допускането на предварително изпълнение на ПАМ,
което е установено в конкретния случай, се явява достатъчно основание за
преценка, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ е
законосъобразно.
Като
е мотивирал достатъчно ясно и подробно наличието на посочената предпоставка за
допускане предварителното изпълнение, административният орган е постановил един
законосъобразен акт, позовавайки се и на
конкретно посочени факти и обстоятелства, констатирани в и за проверения обект.
Ето защо и жалбата в частта й относно искането да се отмени допуснатото
предварително изпълнение ще следва да се отхвърли.
Според чл.60, ал.5
от АПК жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение не спира изпълнението,
но съдът може да го
спре до окончателното
й решаване. В
тази връзка е направено
и искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното решаване на спора
по настоящата жалба, обосновано на твърдяната незаконосъобразност на оспорваното
разпореждане. По отношение на това искане, съдът намира,
че неговото евентуално удовлетворяване предполага наличие на особено важен
за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от по-ефективна защита. В тежест на адресата на
принудителната мярка е да докаже наличието
на особено важен за него
интерес, който да налага спиране
на изпълнението на заповедта. Съобразно с основния принцип в административния процес,
посочен в чл.6, ал.2 от АПК, съдът намира, че в случая интересите на
жалбоподателя не могат да се противопоставят по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателят е посочил конкретни права и законни
интереси, които твърди да са засегнати повече от необходимото за целта, за която
се издава актът, а именно евентуалното закриване на обект и последващо
засягане на трудовите правоотношения на работниците. Изложеното от
жалбоподателя евентуално бъдещо положение на нещата не може да бъде определено
като сигурна и пряка последица от приложението на ПАМ, доколкото същата се издава именно във връзка с организацията
на работа в дружеството и неговата фискална дисциплина, още повече като се има
предвид и краткия срок на постановеното запечатване на търговския обект. Съдът
приема, че допуснатото предварително изпълнение не е нарушило принципа за
съразмерност на мярката със засегнатия интерес, доколкото, както се посочи вече,
поведението, заради което се прилага ПАМ, пряко води до неотразяване на
приходи, сиреч пряко уврежда държавния и обществен интерес и то съществено.
Предвид горното, следва да се приеме, че не са налице основания за уважаване
исканото спиране на допуснатото предварително изпълнение до приключване на
съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.
От
ответника по делото се претендират разноски в размер на 500 лева.
Производството обаче не се развива по реда на ДОПК, а по реда на АПК, съгласно
изричната разпоредба на чл.186, ал.4 от ЗДДС, поради което следва да се
присъдят такива на основание чл.143, ал.1 от АПК. В този случай присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се основава на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл.37 от ЗПП, поради което следва да
се присъдят разноски в минималния предвиден в Наредбата за заплащане на
правната помощ /чл.24/ размер от 100 лева.
Предвид
констатацията, че жалбоподателят не е внесъл дължимата съобразно с т.2б, б.“б“
от Тарифа № 1 към ЗДТ държавна такса от 50 лева за образуване на делото, а
съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6 от АПК жалбата следва да се разгледа
незабавно от съда, тоест не е предоставена възможност за оставянето й без движение,
ще следва с настоящото определение жалбоподателят да бъде осъден да заплати по
сметката на Административен съд Пловдив посочената сума.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.Л.1“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
бул.“П.Ш.“ № 7 против Разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-
592-0023977/11.09.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив в ЦУ на НАП, с която е определена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр. П., ул.“М.“, № 95, стопанисван от
дружеството и забрана за достъп до обекта за срок от десет дни на основание
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.Л.1“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.П., бул.“П.Ш.“ № 7 за спиране
на допуснатото предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/
№ ФК- 592-0023977/11.09.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП до приключване на съдебното производство с влязъл в
сила съдебен акт.
ОСЪЖДА „Г.Л.1“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.П., бул.“П.Ш.“ № 7 заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Г.Л.1“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в гр.П., бул.“П.Ш.“ № 7 да заплати по сметката на Административен съд Пловдив
сумата от 50 лева, съставляваща държавна такса за образуване на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :