РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на************* ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. София, ************, представлявано от Пламен Георгиев Цеков чрез
пълномощника му –адв.З.Н. –САК против Наказателно постановление № Р-10-
165/10.03.2021 г., издадено от Зам. председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за извършено
нарушение по чл. 115, ал. 1, изр.второ от ЗППЦК във връзка с § 45, т.1 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИП), на основание чл. 221, ал. 8, т.2, предл. 1 от ЗППЦК на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.
В жалбата се навеждат доводи за наличие на основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, тъй като в случая били налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства. Нарушението било констатирано за първи път, като от същото не били
произтекли вредни последици за обществеността, публичните органи или фикса. Тъй
като дружеството никога не било извършвало нарушение по ЗППЦК или свързаните с
него подзаконови нормативни актове, наложената имуществена санкция в размер на
2000 лева била несъразмерно тежка, с оглед принципа на пропорционалност, залегнал
в практиката на Съда на Европейския съюз.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане
на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
1
В проведено по делото съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, се представлява от юрк. Слабов,
който в дадения ход по същество отправя молба към съда да се произнесе с решение, с
което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Изразява становище, че предвид обществения интерес, който е
защитен от ЗППЦК, нарушението не следва да се определи като маловажно. Аргументи
в тази насока развива в представени писмени бележки. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
******** , ЕИК *********** е публично дружество, вписано като дружество със
специална инвестиционна цел под № РГ-05-1172 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от
Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като такова е адресат на
разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане.
При извършена проверка по документи на място в КФН се установило, че
дружеството ************ към 30.09.2020 г. не е представило в КФН покана за
свикване на РГОС за отчетната 2019 г., нито протокол от провеждането на такова
събрание. Била извършена проверка за обявени актове и обстоятелства по партидата на
дружеството в Търговския регистър и регъстър на юридическите лица с нестопанска
цел, при която се утановило, че по партидата на дружеството няма нито обявена покана
за свикване на РГОС за отчетната 2019 г., нито заявление за обявяването на такава.
Проверяващите органи приели, че в случая задължението, предвидено в чл. 115,
ал. 1, изречение второ от ЗППЦК вр.§ 45, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП, не е изпълнено от
страна на публичното дружество, тъй като срокът, до който дружеството е следвало да
проведе РГОСА за отчетната 2019 г. е изтекъл на 30.09.2020 г.
За така констатираното нарушение св.В.С. –на длъжност мл.експерт в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“ съставила срещу ************ , Акт за установяване на
административно нарушение № Р-06-724/09.10.2020 г. за извършено на 01.10.2020 г. в
гр. София нарушение по чл. 115, ал. 1, изречение второ от ЗППЦК вр.§ 45, т.1 от ПЗР
на ЗМДВИП.
Актът бил предявен и връчен на пълномощника на дружеството –адв.Н. на същата
дата, който го подписал без възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от
ЗАНН също не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на горепосочения АУАН и при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация било издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № Р-10-165/10.03.2021 г., с което на
основание чл.221, ал. 8, т.2, предл. 1 от ЗППЦК на дружеството -жалбоподател била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на представител на
дружеството –жалбоподател на 29.04.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
2
материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: АУАН № Р-06-
724/09.10.2020 г.; пълномощни; извадка от е-Registar; Заповед № З -87/15.04.2020 г. на
Зам.председателя на КФН; както и гласните доказателствени средства –показанията на
св. С..
От показанията на свидетеля актосъставител В.С. се установяват обстоятелствата
по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Изложеното от свидетеля е последователно и логично, поради което съдът го
кредитира с доверие, като то се подкрепя и от събраните писмени доказателства. В
случая следва да се отбележи, че не е налице спор по фактите, а единствено относно
приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН от надлежно легитимирана страна – юридическо лице, на което е наложена
имуществена санкция, и е насочена срещу административно-наказателен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният
съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Извършвайки тази проверка съдът установи, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, предвид нормата на чл. 222, ал.1 ЗППЦК. На основание т. 1.1.13
от представената Заповед на зам. председателя на КФН № З-87/15.04.2020 г. В.С. –
„младши експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел” е разполагала с компетентност да
състави АУАН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК.
АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и 57, ал.1 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура
по връчването им на упълномощен представител на дружеството -жалбоподател.
Нарушението е описано достатъчно подробно и ясно, както в АУАН, така и в НП,
като са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата правна
квалификация. Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен
акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена за извършено
нарушение на чл. 115, ал. 1, изр.второ от ЗППЦК във връзка с § 45, т.1 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИП). По делото не е спорен фактът, че РГОС на акционерите
3
„Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/“ АДСИЦ не е било свикано и продено в
законоустановения срок - 30.09.2020 г. (който е удължен от 30.06.2020 г. на 30.09.2020
г., предвид въведеното извънредно положение в страната), с което е осъществен от
обективна страна състава на посоченото по –горе нарушение.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Според настоящия съдебен състав правилно е приложена санкционната норма на
чл. 221, ал. 8, т.2, предл. 1 от ЗППЦК, която предвижда имуществена санкция от 2000
до 5000 лв. и препраща към ал. 1, т. 2 на същия член, където е обявено за
административно нарушение неспазването на чл. 115 от ЗППЦК. Наложената санкция
от 2000 лв. е в минимален размер, като това отговаря на тежестта на нарушението, още
повече, че липсват и данни за повторност.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус не са налице основания
за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като при определяне на
маловажността на административното нарушение следва на първо място да се вземе
предвид обектът, обществените отношения, които се засягат.
В случая обект на нарушението са обществените отношения във финансовата
сфера, отношения характеризиращи се с динамика и висока степен на риск за
акционерите. В тази връзка, макар нарушението да е формално, на просто извършване,
т. е. да не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, с осъществяването
му се поставят в опасност обществените отношения, който са негов обект. С оглед
тяхната значимост този вид формални нарушения не могат да бъдат определяни като
маловажен случай, още повече, че с дейността на публичното дружество могат да
бъдат засегнати интересите на голям брой инвеститори, поради което и законодателят
е въвел по–строги правила, гарантиращи максимална прозрачност при осъществяване
дейността на тези дружества.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, квалифициране на нарушението и посочване на точната
санкционна норма и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и
деянието не съставлява маловажен случай, законосъобразно наказващият орган е
наложил санкция в минималния предвиден в закона размер. Ето защо наказателното
постановление следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-165/10.03.2021 г.,
издадено от Зам. председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за извършено нарушение по
чл. 115, ал. 1, изр.второ от ЗППЦК във връзка с § 45, т.1 от преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
4
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците
(ЗМДВИП), на основание чл. 221, ал. 8, т.2, предл. 1 от ЗППЦК на ***********, ЕИК
********е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.
ОСЪЖДА *************, ЕИК******* да заплати на Комисията за финансов
надзор – София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5