Решение по дело №17/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 май 2018 г. (в сила от 13 юли 2018 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20183110200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

                                                                  

  774/2.5.2018г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна, 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети  март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17/ 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.Д.Т. ***206/28.11.2017 г., издадено от Началник отдел „АА“ в ГД „Автомобилна администрация” гр.Варна, с което за нарушение на чл. 103 пр.3 от ЗДвП  са му наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева  и лишаване от  право на управление на МПС за срок от 6 месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата бланкетно се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. 

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането  до съда.

Процесуалният представител на административно наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2017 г. около 14:00 часа, по повод постъпил сигнал  в ИА“АА“, свидетелите К.К. и  Д.К.,***, спрели за проверка в гр. Варна т.а. „Камаз“ с рег.№ В 6577 СС, категория N3, собственост на „Жидо Транс 2015“ ЕООД. Автомобила бил управляван от въззивника Г.Т. и се движел  в посока към гр. Девня. Превозвали се товари - земна маса. Проверяващите последвали със своя автомобил този, управляван от жалбоподателя, до базата на дружеството, за да извършат проверка на документите свързани с превоза.  След като се установили в двора на базата на „Жидо Транс 2015“ ЕООД  свидетелите К. и К. разпоредили на Г.Т.  да присъства по време на проверката и го предупредили, че ако  си тръгне ще му съставят акт. В един момент Т. не се почувствал добре и помолил  проверяващите да извикат  „Бърза помощ“. След като бил напръскан с вода и  поседял във  фургона, ползван от  охранителите на обекта, където работел свид. Г.Хр., Т. отказал  викането на медицински екип.  Междувременно там пристигнал собственика на „Жидо транс 2005“ ЕООД, който за кратко разговарял с проверяващите, след което те се преместили пред бариерата на обекта. Там в интервала от 15:30 до 17:30 ч. довършили проверката и съставили няколко АУАН. През това време жалбоподателят Г.Т. не бил при проверяващите и се наложило да го търсят.  Било им казано, че е заминал някъде с шефа си, а междувременно непознато за свид. К. лице,  поискало от него личната карта на Т.. Към 17:30 ч.  Г.Т. се върнал при проверяващите и разписал съставените  в негово отсъствие актове, но не представил  документ да е  ходил на медицински преглед.

Като приел, че с поведението си  жалбоподателят Г.Т. не е изпълнил разпореждане на контролните органи свидетелят К. съставил срещу него акт за установяване на нарушение, което квалифицирал по чл.103 пр.3 от ЗДвП. При личното предявяване на акта Г.Т. вписал че  е напуснал проверката, тъй като се почувствал зле и посетил личен лекар. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не депозирал писмено възражение.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението, а на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП санкционирал Г.Т. с глоба и лишаване от права.

Видно от представения в съдебно заседание амбулаторен лист  № 012314/18.09.2017 г. в 18:10 ч. е извършен първичен преглад на Г.Т. по повод регистрирани същия ден след емоционален стрес повишени налягане и кръвна захар.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. К.К. и  Д.К. и материалите по административно-наказателната преписка, които ценени в съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Свидетелят Г.Хр. от своя страна също изясни обстоятелствата, при които се е наложило да оказва помощ на  жалбоподателя. Несъответствията относно интервала от време, през който този свидетел твърди, че Г.Т. е бил заведен до болница и отбелязания в Амбулаторния лист час на прегледа му, следващ този на приключване на проверката, както и  с оглед казаното от свид. К.К. и  Д.К., че към 17:30 ч.  жалбоподателя  се е върнал, мотивираха  съда да не кредитира показанията на свидетеля Г.Хр. в тази им част. 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:  

По приложението на процесуалния закон

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна инспекция"-Варна към Ипълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии, в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По приложението на материалния закон:

Нормата на чл.103 от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В настоящия случай безспорно се установи, че инкриминираното поведение на въззивника не е било свързано с  указания, дадени от органите за контрол след подаден  от тях сигнал за спиране на управлявания от него автомобил, а става въпрос  за неизпъление на разпореждане,  дадено в  рамките на извършвана проверка на транспортни документи в базата на превозвача. С оглед граматическото  тълкуване на нормата на чл.103 от ЗДвП, за да се твърди съставомерност е необходимо да бъде изпълнен сложния фактически състав, предвиден в нея, а не да се използва отделен елемент от него. За това съдът  прие, че констатираното поведение на жалбоподателя Т. е неотносимо към  хипотезата на тази разпоредба и ангажирането на адм. наказателната му отговорност по реда на чл.175 ал.1 т.4 от  ЗДвП е незаконосъобразно. 

Воден от изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  НП 23-0001206/28.11.2017 г., издадено от Началник отдел „АА“ в ГД „Автомобилна администрация” гр.Варна, с което на Г.Д.Т. *** за нарушение на чл. 103 пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева  и лишаване от  право на управление на МПС за срок от 6 месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

                                                   

                                                    СЪДИЯ: