Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.07.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на трети юни през две хиляди и
деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 501 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.439 вр. чл.124
ал.1 от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).
ИЩЕЦЪТ – Г.В.Г. ***, твърди в
депозираната искова молба, че на 04.03.2019г. била уведомена от
работодателя си, че е наложен запор върху трудовото й възнаграждение по
изп.дело № 20178750400621 по описа на ЧСИ. Това изпълнително дело било образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 826/2017г. по описа на РС
- Димитровград. По това изпълнително дело на ищцата били връчвани следните съобщения:
на 16.08.2017г. била уведомена, че е наложен запор върху банковите й сметки. На
24.08.2017г. й било връчено уведомление за размера на задължението й към 04.08.2017г.,
а именно 2 956.95 лв., от които 1 209.09 лв. - неолихвяема сума, 1 022.11 лв. -
главница, 18.45 лв. – лихви, 41 лв. - разноски, 258 лв. – разноски по изп.дело,
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС - 258.30 лв., и други суми в общ размер на 150 лв.
На 22.08.2017г. по същото изпълнително дело ищцата била уведомена, че държавата
е присъединен взискател за задължения в общ размер от 300 лв. С уведомлението, връчено
й на 24.08.2017г., бил насрочен и опис на движими вещи за 03.10.2017г., който не
бил извършен. На 20.09.2018г. й била връчена призовка, че на 17.10.2018г. ще бъде
извършен опис на движими вещи, който отново не се състоял. На 04.03.2019г. ищцата била уведомена, че
има наложен запор върху трудовото възнаграждение, който не може да бъде реализиран
съгласно чл.446 от ГПК.
Сумите, описани в уведомлението, връчено
й на 24.08.2017г., били различни като вид и размер в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 826/2017г. по описа на
РС – Димитровград, а именно: 1 022.11 лева - главница по сключен договор за заем
от 16.11.2009г. с „Кредибул“ ЕАД, сумата от 90.75 лв. - договорна лихва от
14.02.2010г. до 16.11.2010г., 927.53 лева – лихва за забава по договора за заем
за периода от 15.02.2010г. до 31.05.2017г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и 190.81 лв. - разноски
по делото.
Задължението възникнало по сключен договор
за заем на парично задължение от 16.11.2009г., като впоследствие вземането било
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 25.10.2012г. Според заявлението,
по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 826/2017г., първата неплатена погасителна
вноска от ищцата станала изискуема на 15.02.2010г., като срокът на договора изтекъл
на 16.11.2010г., без да е обявен за предсрочно изискуем. В заявлението било
посочено, че ищцата внасяла суми по договора до 15.02.2010г., като след тази дата
нямало плащания по договора.
Кредиторът-ответник депозирал заявление
по чл.410 от ГПК на 31.05.2017г. в PC – Димитровград, като след снабдяването с изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 20178750400621. По това изпълнително дело
били предприети изпълнителни действия по принудително събиране на сумата, първото
от които било запор на банкови сметки от 16.08.2017г., след това запор на трудово
възнаграждение и опис на движими вещи, които били връчени на 24.08.2017г. и не
били осъществени.
От настъпване изискуемостта на вземането
- 15.02.2010г. и изтичане срока на договора за кредит - 16.11.2010г. до подаване
на заявлението на 31.05.2017г. и съответно образуваното изпълнително дело изтекли
повече от пет години, като това, че заповедта за изпълнение влязла в законна сила
не правело давността петгодишна, нито променяло вида и характера на вземането. Заповедта
по чл.410 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист нямали правните
последици на съдебното решение за установяване съществуването на вземането на кредитора
по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД. При това положение от 15.02.2010г. - датата на
настъпване на изискуемостта на първата неплатена погасителна вноска до налагането
на запора на банковите сметки на 16.08.2017г. и до 31.05.2017г. - датата на подаване
на заявлението в РС - Димитровград изтекла давността за събиране на сумата, предмет
на изпълнителното производство.
В периода от настъпване на изискуемостта
на задължението до образуване на изпълнителното производство спрямо ищцата не били
предприемани никакви действия по принудително изпълнение, поради което изтекла както
петгодишната давност по отношение на главницата и неолихвяемата сума, така и
тригодишната давност за лихвите. Съответно не били дължими и разноските по
делото.
С оглед на така изложеното, ищцата
моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.439 от ГПК да приеме за
установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2 956.95 лв., от
които 1 209.09 лв. - неолихвяема сума, 1 022.11 лв. - главница, 18.45 лв. – лихви,
41 лв. - разноски, 258 лв. – разноски по изп.дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС
- 258.30 лв., и други суми в общ размер на 150 лв., задължение, установено със
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 826/2017г. по описа на РС
- Димитровград, по повод на която било образувано изп.дело № 20178750400621 по описа
на ЧСИ З.Запрянов и да й присъди разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД гр.София, в
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че
исковата молба е недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок,
както и неоснователна.
По
отношение на недопустимостта се сочи, че по ч.гр.д.№ 826/2017г. в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника, поради което
издадената заповед за изпълнение влязла в законна сила. По този повод се сочи,
че ищцата е имала възможност да се защити и да направи възраженията си,
включително и тези за изтекла погасителна давност, в рамките на производството
по чл.410 от ГПК, като подаде възражение по чл.414 от ГПК в двуседмичен срок от
връчване на издадената заповед. Пропускайки този срок, длъжникът не можел да
предяви отрицателен установителен иск въз основа на факти, осъществили се до
приключването на този срок, освен ако не е знаел и не е могъл да знае за тях.
Изложените в исковата молба факти и обстоятелства за недължимост на исковите
суми не били от категорията на предвидените в чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК,
тъй като нямали качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или
на новонастъпили такива, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане срока за подаване на възражението.
Ответникът
сочи още, че институтът на давността не се прилага служебно от съда, поради
което длъжникът трябвало да възрази и заяви изрично, че счита задължението си
за погасено по давност. В конкретния случай това следвало да бъде сторено в
законово определения преклузивен двуседмичен срок за възражения срещу заповедта
за изпълнение. В това производство длъжникът получил заповедта лично на 21.06.2017г., но не подал
възражение. В този смисъл заповедта била стабилизирана с изтичането на
двуседмичния срок и издаването на изпълнителен лист, съответно давността върху
вземането започвала да тече от този момент. С предприемането на описаните и в
исковата молба действия от страна на взискателя по изпълнителното дело, а
именно: налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, налагане
на запор върху банковите сметки и присъединяване на кредитор, давността се
прекъсвала, след което започвал да тече нов срок.
На
следващо място, ищцата обосновавала претенцията си с текста на чл.439 от ГПК.
Тази норма обаче била приложима само по отношение на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тоест хипотеза, при която длъжникът твърдял, че
вземането на кредитора е погасено още преди издаване на изпълнителното
основание не следвало да попада в приложното поле на цитираната норма. С оглед
на така изложеното, ответникът моли да бъде постановено решение, с което
исковата молба да бъде оставена без уважение. Заявява претенция за присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 555/02.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 826/2017г. по описа на РС – Димитровград, е
разпоредено длъжникът Г.В. Атанасова да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр.София сумата от 1 022.11 лева – главница по
сключен Договор за заем
от 16.11.2009г. между „Кредибул“ ЕАД и длъжника, сумата от 90.75 лева –
договорна лихва за периода от 14.02.2010г. до 16.11.2010г., сумата от 927.53
лева – лихва за забава по договора за заем за периода от 15.02.2010г. до
31.05.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
31.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
190.81 лева - разноски по делото. Тази заповед е връчена лично на Г. Атанасова
на 21.06.2017г. В законоустановения двуседмичен срок същата не се е възползвала
от възможността да плати сумата,
посочена в заповедта, или да подаде писмено възражение. Ето защо на
10.07.2017г. въз основа на заповедта е издаден и съответен изпълнителен лист.
С оглед на така издадените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, по молба на кредитора, депозирана на
04.08.2017г. пред Частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, рег.№ 875, район
на действие – Окръжен съд – Хасково, е образувано изпълнително дело
20178750400621 по описа на съответния ЧСИ, за събиране на присъдените вземания.
По така образуваното изпълнително дело в периода от образуването му през 2017г.
до спирането на делото през 2019г. по повод настоящото производство са
предпримани ред изпълнителни действия – насрочен опис на движими вещи, наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, наложен запор върху банкови
сметки, извършвани справки за имуществото й.
Предвид така изложеното, първоначално заявените
твърдения на страните, представените от тях писмени доказателства и
факта, че в хода на производството по делото ищцата не изтъкна нови факти,
настъпили след възникване на изпълнителното основание, съдът намира, че възражението на ответника за
недопустимост на производството по настоящото дело се явява основателно, поради следните
съображения:
Предназначението
на иска по чл.439 от ГПК е да даде защита на длъжника срещу такива изменения в
изпълняемото право, които са настъпили след възникване на изпълнителното основание, било то след приключил
исков процес, било след стабилизиране на заповед за изпълнение, които не са
били предмет на обсъждане при формиране на извода за дължимост, по причина, че
не са съществували. Макар да са възникнали по-късно, те имат отражение върху
изпълняемото право и преди да се реализира изпълнение, следва да се даде възможност на длъжника да ги
релевира. Горният ред обаче не гарантира за длъжника втора възможност да се позове
на факти, рефлектиращи върху изискуемостта, които са му били известни, но на
които не се е позовал при разглеждането на спора за съществуването на
изпълняемото право. Фактическите твърдения на ищеца в настоящото производство реално се свеждат до това,
че от настъпване изискуемостта на вземането
- 15.02.2010г. и изтичане срока на договора за кредит - 16.11.2010г. до подаване
на заявлението на 31.05.2017г. и съответно образуваното изпълнително дело са изтекли
повече от пет години.
В случая обаче в заповедното
производство на ищцата е бил
предоставен срок за депозиране на възражение и именно в този срок същата е следвало да се
позове на горепосоченото обстоятелство – изтекъл давностен срок. Като не е
сторила това, за ищцата липсва възможност да
въвежда същото обстоятелство по исковия ред на чл.439 от ГПК, поради настъпила
преклузия относно този факт. Предвидените в действащия ГПК правни способи за
защита на длъжника срещу последиците на издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение, са предмет на
ясна и детайлна регламентация. В закона е предвиден специален ред за защита на
длъжника в заповедното производство - чл.414 и чл.423 от ГПК. След подаване на
възражението, кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по чл.422, в срока по чл.415 ал.4 от ГПК. При липса на възражение в
срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск
е уважен, заповедта влиза в сила, според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК,
с което се преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността
на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по
чл.424 и чл.439 от ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение(исковете
за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити
писмени доказателства или нови писмени доказателства, респективно на факти, настъпили
след издаването й) обосновават
извода, че при настъпване, респективно
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. Такъв именно е и настоящият случай, поради което процесният иск се явява процесуално недопустим. Ето защо, производството по делото следва да
бъде прекратено, а депозираната искова молба - върната.
С оглед изхода на делото, на ответника се
дължат направените по делото разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение,
което в случая, с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото,
както и фактът, че е проведено едно съдебно заседание, съдът определя на 100
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№
501/2019г. по описа на РС – Димитровград като НЕДОПУСТИМО и ВРЪЩА депозираната от Г.В.Г. с ЕГН : ********** *** искова молба с правно основание чл.439
от ГПК.
ОСЪЖДА Г.В.Г. с
ЕГН : ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изп.директор Николина Тодорова Станчева, сумата в размер на 100 лв.(сто
лева) – разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: