№ 362
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601640 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП
срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 131 състав
,от 27.02.2024г., по НОХД 5761/2022г., с която подсъдимият Б. Л. К. е признат
за невиновен в това,че: На 28.01.2021г., за времето от 07,15ч. до 07,30ч., в
гр.София, ул.“********* се заканил с убийство на Н.Г.И., като го хванал за
врата и му казал „Ще те изселя от квартала, ще ти извадя главата, ще те
пребия, не си първия, който съм пребивал, ще те ударя един път и ще те
приключа“ , като тези закани биха могли да възбудят основателен страх у И. за
осъществяването им, поради което и на основание чл.304 НПК бил оправдан
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144,ал.3 ; вр.ал.1 от НК.
С въззивния си протест прокурорът при СРП атакува първоинстанционния
съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимия К. да бъде признат за виновен и осъден по това му
обвинение.
В допълнение към своя протест прокурорът обосновава това си искане с
1
изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с
посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната
оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на
пострадалия свидетел И.. Навеждат се доводи за тяхната непротиворечивост,
последователност и достатъчност, за да обосноват обвинителната теза,което
обстоятелство било пренебрегнато от районния съд. Изразява се становище,че
в резултат на тези нарушения , допуснати от първоинстанционния съд при
анализа и оценката на доказателствената съвкупност, била приета за
установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилни
правни изводи за липса на доказателства за осъществено престъпление по
чл.144,ал.3 НК и за участието на К. в него. Поддържа се искането за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия Б. К. да
бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 30.04.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
прокурорът от СГП изнася твърдения , с които не поддържа изложените във
въззивния протест и допълнението към него доводи,тъй като съдебния акт на
районния съд бил правилен и законосъобразен, като в заключение моли съда
да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, с която Б. К. е бил признат
за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.144,ал.3;вр.ал.1 от НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. в производството пред
Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираното деяние и
авторството на подсъдимия К. не са доказани по безспорен и категоричен
начин от събраната доказателствена съвкупност,която била анализирана
коректно от първия съд и с оглед на това обжалваната присъда на районния
съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимият Б. К. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че
желае да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че протестът на СРП е допустим ,тъй като е депозиран
своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
2
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
През 2020г. св.Н. И. и св.Б.И. работели в един и същи търговски обект от
верига магазини „Аванти“, който се намирал в гр.София, на ул.“*********.
Св.И. била назначена на длъжност „касиер“, а св.И. на длъжност „продавач-
консултант“. В процеса на съвместната им работа между двамата свидетели се
породили влошени отношения, провокирани от последователно отправяни от
страна на св.И. твърдения и изразявани подозрения,че установяваните в
магазина липси се дължали на работното поведение на св.И. и на действия на
подсъдимия К., който съжителствал с И. и бил чест посетител в търговския
обект. Така създадената напрегната работна обстановка и необходимостта от
извършване проверка/ревизия/ в този магазин довели в началото на 2021г. до
преместването на св.И. в друг обект от същата търговска верига, който също
бил в гр.София, но на значително по-голямо разстояние от дома на И.. Тези
възникнали за св.И. затруднения в работата й, които последната отдавала на
поведението на св.И., породили не само у нея, но и у подсъдимия К.
неприязнено отношение към личността на Н. И..
На 28.01.2021г., около 07,15 часа, подсъдимият К. отишъл в магазина на
„Аванти“, намиращ се в гр.София,ул.“*********, където на касата работел
свидетелят Н. Я.. При влизането си в магазина подсъдимия К. застанал в
близост до касата и свидетеля Я. и извикал св.И., който също бил на работа в
обекта, да се приближи ,за да поговорят. Свидетелят И. отишъл до
подсъдимия К. и последния поискал обяснение от И. за действията му и за
отправяните към него обвинения в кражби на стоки от магазина. Подсъдимият
К. заявил на св.И.,че винаги е заплащал стоките, които е вземал от магазина,
като потърсил потвърждение на думите си и от св.Я., който се намирал в
близост до тях. След това, игнорирайки твърденията на И.,че не бил говорил
такива неща за подсъдимия, К. изразил възмущението си от такова поведение
3
на св.И., обвинил го,че с неговото постъпване на работа атмосферата в
трудовия колектив се влошила, като сред тирадата от думи му казвал и „Ще
съжаляваш“, „Ще плачеш много“, „Ще те ударя един път и ще те убия“, „Ще
страдате, приятелю“, „Ще те ударим един път и ще те уморим“ и „Ще те
направя ти да се изселиш от тоя квартал“. Наред с това, докато изнасял
монолога си, подсъдимия К. поставил ръката си през раменете на св.И., а с
другата си ръка погалил главата на И., а след това и бузата на свидетеля.
Разговорът между подсъдимия К. и св.И. приключил с отправени взаимни
предложения между тях да се обърнат към едно и също лице „Киро“, което
явно било в състояние да даде обективна оценка за личността, качествата и
възможностите на всеки от тях, след което подсъдимия напуснал магазина, а
св.И. се върнал към изпълнение на трудовите си задължения в търговския
обект.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил подробно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите Б.И., Н.
Я., Л.Т., Н. И., писмени доказателства– справка за съдимост,медицински
документи; способи за доказване – СППЕ, аудио-техническа и видео-
техническа експертизи.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал , като изцяло споделя доводите и съображенията му,
отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Поради това напълно ненужно се явява осъществяването на подробен
анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.
Необходимо е единствено, доколкото прокурорът при СРП акцентира именно
върху тях, да бъде отбелязано,че показанията на сочения за пострадал
свидетел И. са били оценени коректно от районния съд. Въззивният съд също
намира, че изнесените от свидетеля И./пред районния съд и пред
разследващите органи/ твърдения, в една част са неконкретизирани и
представляват оценъчна дейност на събитията, извършена от самия свидетел,
а в друга част категорично се опровергават от другите доказателствени
4
материали. Правилно районния съд е съобразил обстоятелството,че в
значителната си част изнесените от св.И. твърдения за отправените му от
подсъдимия конкретни реплики, които реплики безкритично са били
инкриминирани от прокурора, както и твърденията на свидетеля за проявена
от страна на К. и физическа агресия срещу него, еднопосочно се опровергават
от показанията на св.Я., от обясненията на подсъдимия К. и от заключенията
на аудио и видео техническите експертизи, извършени на ДП и в хода на
съдебното следствие пред първия съд.
Противно на твърденията на прокурора, изнесени от него във въззивния
му протест , горепосочените доказателства-нито отделно,нито в съвкупност,
не съдържат еднопосочна информация,която да обосновава обвинителната му
теза.
От заключението на извършената по делото СППЕ, непротиворечиво се
установява,че свидетелят И. не страда от същинско психично заболяване,но
при него са налице „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на психоактивни вещества, вредна употреба на алкохол, синдром на
зависимост“, като личностовата му структура се характеризира с липса на
дисхармония, но е с акценти в границите на широката норма, които го
определят като властен, неотстъпчив, налагащ се, своенравен, като при
създалата се ситуация е изпитвал противоречиви силни негативни
емоционални преживявания с чувство на страх и гняв/яд/, като тази му
личностова структура/неотстъпчивост, безкомпромисност, властност/ е
оказала влияние върху преживяванията му в този период, но те са довели до
ситуативен страх, който не е достигнал до екстремни нива.
Противно на съображенията на прокурора, изнесени от него във
въззивния му протест, така изготвеното и защитено пред съда заключение на
вещите лица по СППЕ, се явява в подкрепа на извода на районния съд, за
наличието на основания, които поставят под съмнение информативността на
показанията на св.И. и способността на последния да направи и възпроизведе
обективна интерпретация на ситуацията, в която е изпаднал ,като се въздържи
от преекспониране на предполагаемите негативни за него последици и от
завишена драматизация на събитията.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
районния съд в резултат на коректен анализ на доказателствената съвкупност,
5
предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е
приела, че липсват доказателства за осъществено от страна на подсъдимия К.
престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1 от НК.
По делото липсват доказателства, които да сочат за част от конкретните
действия, инкриминирани с обвинителния акт /“ще ти извадя главата“, „ще те
пребия“, „не си първия,който съм пребивал“,както и за физическа агресия,
изразяваща се в хващане за врата/ на подсъдимия К., които да са били
извършени от него през инкриминирания период. Показанията на сочения за
пострадал св.И. са единствения източник на информация за тези
обстоятелства,но същите/показанията/ са изолирани, неконкретизирани и се
опровергават от другите доказателства, посочени по-горе.
На следващо място описаните по-горе,а и възприети и от районния съд,
фактически обстоятелства, касаещи извършените от подсъдимия К. действия
/отправените спрямо И. конкретни реплики/ биха съставлявали съставомерни
признаци от обективната страна на състава на престъплението по
чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК, но единствено, ако гореописаните действия на
подсъдимия К. са били годни и обективно са били насочени към това да
породят интензивни страхови представи у Н. И. за предстоящо
неблагоприятно за него събитие, което би засегнало неговия живот и
застрашило физическото му оцеляване и така да бъде мотивиран И. да
осъществи желани от К. промени в своето поведение и конкретно при
контактите и отношенията си със своите колеги на работното си място.
В конкретния случай, на 28.01.2021г. в гр.София, отправените от страна
на подсъдимия К. изрази /„Ще те ударя един път и ще те убия“ и „Ще те
ударим един път и ще те уморим“/ спрямо Н. И., освен че не са били
конкретно инкриминирани от прокурора, не сочат недвусмислено на
декларирано от страна на подсъдимия обещание за бъдещо лишаване от живот
на свидетеля. Липсата на категоричност в тези „закани“ , мястото и начина на
отправяне на тези изрази и демонстрираните от страна на подсъдимия
въздържаност, предпазливост и внимание при физическия му контакт със
свидетеля И. аргументират обстоятелството, че „заканването“ не е от характер
да възбуди основателен страх у И., за тяхното /на заканите/ предстоящо
осъществяване, а и реално не са породили такъв страх у свидетеля, видно от
заключението на СППЕ. Несъмнено горните изрази са били отправени от
6
подсъдимия и са възприети лично от И.,но същите /изразите/ не са обективно
годни да породят у И. реален страх за осъществяването на заканата и да
повлияят върху свободното формиране на воля от страна на свидетеля за
определяне начина му на живот, а и реално не са били насочени към постигане
на именно такава промяна, тъй като са били предизвикани от обтегнатите
между И. и И. отношения със значителна продължителност и представляват
единствено проява на негативната позиция на подсъдимия спрямо
поведението на свидетеля И. по повод отправяне на необосновани /според
подсъдимия/ твърдения за извършвани от И. и К. неправомерни действия.
Законосъобразно, съблюдавайки принципа за постановяване на
осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и
като правилно е отчел липсата на категорични и непротиворечиви
доказателства, обосноваващи обективната съставомерност и съпричастността
на подсъдимия Б. К. към инкриминираното деяние, районният съд го е
признал за невиновен в извършване на престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1
НК,за което му е било предявено обвинение.
Съобразявайки оправдателния характер на постановената присъда и в
съответствие с разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК,правилно районният съд е
постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и конкретно тези на прокурора,които да налагат отмяна на
атакувания съдебен акт, за да бъдат те поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 27.02.2024г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 131 състав по НОХД 5761/2022г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8