Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.04.2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, втори
„В” въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди
двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.
мл. съдия ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при секретаря Юлиана Шулева,
като разгледа докладваното от съдия И. гр. дело № 14437/2021 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20891 от 14.12.2016 г. по гр. д. № 60180/2015 г. Софийският районен съд е осъдил ответниците Н.А.Б.,
М.И. Б.-И. и И.Н.И. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да заплатят
разделно /всеки от тях по 1/3 част/ на „Б.” ЕООД сума в размер на 3900 лв.,
представляваща изплатен аванс по сключен между страните предварителен договор
от 12.04.2012 г.
С решението съдът осъдил М.И. Б. – И. и И.Н.И. на основание чл. 72, ал.
1 от ЗС да заплатят разделно /всеки от тях по ½ част/ на „Б.” ЕООД
сумата 23573,26 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в
недвижим имот, представляващ къща с идентификатор № 11569.200.73.1, находяща се
в с. Влахи, община Кресна, извършени в периода от 23.04.2012 г. до 09.11.2012
г.
С определение от 07.06.2017 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1
от ГПК, е отхвърлена молбата на ищеца „Б.” ЕООД за допълване на постановеното
решение чрез присъждане на направените от него разноски.
Решението е обжалвано от тримата ответници. В жалбата се сочи, че
първоинстанционният съд е допуснал редица съществени процесуални нарушения, а
именно: съдът е приел подадената от ищците първа уточнителна молба, въпреки, че
тя е била подадена след изтичане на определения за това срок; дадените
впоследствие нови указания на съда за поправяне на констатирани нередовности на
исковата молба не са били отстранени с т. нар. нова поправена молба; от
първоначалната и поправената искова молба не ставало ясно колко искове са
предявени. При това положение и съгласно указаните от съда последици от
неизпълнението на указанията производството по делото е следвало да бъде
прекратено; съдът не бил връчил екземпляр от поправената искова молба на
ответниците за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с което било нарушено правото
им на защита; направените от ответниците доказателствени искания незаконосъобразно
били отхвърлени от съда. Въззивниците считат, че така допуснатите от районния
съд съществени процесуални нарушения не могат да се санират в производството
пред въззивната инстанция, поради което постановеното решение е недопустимо и
следва да се обезсили, а производството да се прекрати.
В жалбата се излагат и доводи за противоречие на решението с
материалния закон. Твърди се, че от съдържанието на исковата молба е видно,че е
предявен иск с правно основание чл. 72, ал. 2 от ЗС, като дадената от съда
правна квалификация на претенцията /чл. 72, ал.1 от ЗС/ е погрешна. Излагат се
възражения срещу констатациите в приетата по делото СТЕ относно вида на
извършените строително-ремонтни дейности и целта на извършването им, както и че
съдът не е направил опит да обсъди и вникне в съдържанието на експертизата и
евентуално да приложи чл. 202 от ГПК. Излага се и довод за недоказаност по
безспорен начин по делото, че подобренията в претендирания обем и вид СМР са
извършени именно от ищеца. Не били събрани доказателства и в подкрепа на факта
какви определени по вид и обем строително-монтажни работи са извършени от
ищеца, нито същите да са извършвани законно. След като СМР са незаконни, те не
могат да бъдат приети като подобрения, които ответниците ще получат и следва да
заплатят. В обобщение възивниците считат, че всички горепосочени пороци
/неправилно квалифициране на исковете, неправилно възприемане на експертизата,
извършване на редица процесуални нарушения по администрирането на исквата
молба/ са довели до напълно порочно решение, което следва да се отмени изцяло.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
Определението на районния съд по чл. 248, ал. 1 от ГПК не е обжалвано
от ищеца.
Поради настъпила в хода на въззивното производство смърт на въззивника И.Н.И.,
с определение от 15.06.2021 г. на основание чл. 227 от ГПК на негово място са
конституирани наследниците му – Р.И.И. и М.И. Б.-И..
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 60180/2015 г. на Софийски районен съд е
образувано /след изпращането му подсъдност от СГС/ по искова молба, подадена от
„Б.” ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала Б.Х.С., срещу Н.А.Б.,
М.И. Б.-И. и И.Н.И.. В исковата молба се твърди, че 12.04.2012 г. ищецът и
ответниците сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, а именно- имоти с идентификатори 11569.200.72, 11569.200.73,
11569.200.73.1, 11569.200.71 и 11569.200.71.1, ведно с построените в тях
сгради. Твърди се, че в предмета на договора не бил включен имот с
идентификатор № 11569.200.86, но ответниците уверили ищеца, че познават
собственика на този имот и при сключването на окончателния договор същият ще
бъде включен в нотариалния акт. Ищецът твърди, че при сключването на
предварителния договор заплатил на ответниците авансово сумата 3900 лв. и поел
задължението при сключването на окончателния договор да им плати още 35100
лева. Ищецът твърди, че на 12.04.2012 г. ответниците му предали владението
върху описаните в договора имоти. По това време Б.Х.С. /едноличен собственик на
капитала на ищцовото дружество/ и съпругът й живеели в къщата с идентификатор
11569.200.73.1. Твърди се, че тази къща не била годна за нормално обитаване и
те започнали да правят спешни ремонти и поправки. След предприемането на
най-неотложните ремонти със знанието на собствениците, те предприели и
извършване на подобрения в имота, за да получи той облика на нормална за
живеене къща. За така извършените подобрения ищецът платил общо 23573,26 лева.
Твърди се, че на 14.08.2013 г. Б.Х.С. получила нотариална покана от
ответниците за сключване на окончателен договор на 02.09.2013 г., но поради
невъзможност да се яви пред нотариуса на този ден, бил определен друг ден за
сключване на окончателния договор – 09.09.2013 г. Всички страни се явили на
този ден при нотариуса, но ответниците не представили проект за нотариален акт
и останалите необходими документи за изповядване на сделката. По молба на
ответниците нотариусът определил нова дата – 16.09.2013 г. Два дни преди тази
дата на Б.Х.С. били изпратени проект за нотариален акт /без посочена цена/
скици на имотите, данъчни оценки и документи за собственост на ответниците. Б.С.била
шокирана от информацията, която получила. Твърди се, че ответниците имали
недобросъвестно поведение, изразяващо се в недобросъвестно водене на
преговорите и умишлено въвеждане в заблуждение относно предмета на договора и
цената му. В проекта за нотариалния акт не фигурирал имот № 11569.200.86,
въпреки обещанията на ответниците, че ще бъде включен в окончателния договор.
Данъчната оценка на имотите била 6065,80 лева, като ответниците умишлено въвели
в заблуждение ищцата относно стойността на имотите, като желали да ги продадат
за 39000 лева. Ответниците не спазили срока за сключване на окончателния
договор, който е следвало да бъде до 29.05.2013 г. – датата на влизане в сила
на кадастралната карта. Същите въвели купувача по предварителния договор в
заблуждение и относно продължителността на процедурата по набавяне на скици и
данъчни оценки. Твърди се, че поради поведението на ответниците, ищецът
развалил предварителния договор, като им отправил нарочно уведомление за това,
което било получено от последните на 16.09.2013 г. С оглед развалянето на
договора, ищецът претендира от ответниците връщане на платената от него по
договора авансово сума от 3900 лева, както и стойността на направените в
периода от 12.02.2012 г. до 16.09.2013 г. ремонт и подобрения в сграда с
идентификатор № 11569.200.73.1, на стойност 23573,26 лева, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Отправено е и искане да се установи в полза на ищеца на основание чл. 72, ал. 3
от ЗС право на задържане върху имот с идентификатор № 11569.200.73.1 до пълното
плащане на извършените от ищеца подобрения и ремонти, чрез които процесният
имот е бил запазен от разрушаване и стойността му се е увеличила.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват твърдението на ищеца за
въвеждането му в заблуждение по отношение на предмета на договора и продажната
цена. Твърдят, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията им по
предварителния договор, поради което не дължат връщане на платената авансово
сума. Сочат, че посоченото от ищеца уведомление, с което твърди да е развалил
договора, не е породило правно действие. Поддържат, че представените с исковата
молба стокови разписки, с които се претендира, че са закупени материали за
извършени ремонти и подобрения в сградата, не доказват, че касаят именно
процесната сграда, предмет на предварителния договор, както и че от тях не може
да се установи кои са продавачите и купувачите на стоките, същите не са
подписани, а и няма данни, че тези строителни материали са вложени в тази
сграда.
С „поправена искова молба”,
подадена в изпълнение на разпореждане на СРС, с което исковата молба е оставена
без движение, ищецът е заявил, че предявява следните искове: срещу тримата
ответници – иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за възстановяване на даденото с
отпаднало основание – аванс от 3900 лева по предварителен договор от 12.04.2012
г., развален на 16.09.2013 г.; срещу ответниците М. Б.-И. и И.И. – иск по чл.
72 от ЗС за възстановяване на сторените разноски за запазване, обезопасяване и
подобрения в къща с идентификатор № 11569.22.73.1 в размер на 23573,26 лева;
срещу горните двама ответници – иск по чл. 72, ал. 3 от ЗС за право на
задържане на имота от ищеца до заплащане на подобренията. Допълнително в
съдебно заседание ищецът е уточнил, че предявява първите два иска солидарно
срещу посочените ответници.
С протоколно определение от 22.06.2016 г. е прекратено производството
по делото в частта по исковата претенция по чл. 72, ал. 3 от ЗС за установяване
право на задържане, като недопустима.
В изпълнение на разпореждане на въззивния съд от 05.12.2017 г., с което
исковата молба е оставена без движение, с молба от 25.01.2018 г. ищецът е
конкретизирал извършените строително-ремонтни дейности, като в табличен вид е
посочил видовете отделни СМР, тяхното количество, единична и обща стойност,
извършени в къща с идентификатор № 11569.200.71.1 в периода от 12.04.2012 г. до
16.09.2013 г. Таблицата, посредством която са индивидуализирани по вид
претендираните СМР с посочената уточнителна молба, е идентична с таблицата в
приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ. Посочено е в
молбата, че се претендира сумата 23573,26 лева – за възстановяване на сторените
разноски за запазване, обезопасяване и подобрение на процесната къща, подробно
индивидуализирани по пера и размер в таблицата.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание, както следва: по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - за връщане на
сумата 3900 лева,
представляваща платения от ищеца на ответниците аванс по сключен предварителен
договор за продажба на недвижими имоти, на отпаднало основание /с оглед
твърдяното разваляне на договора/; и по
чл. 72, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС – за заплащане на сумата 23573,26 лева,
представляваща направени от ищеца подобрения и необходими разноски за запазване
на къща с идентификатор № 11569.200.73.1,
владението върху която е било предадено въз основа на сключен със собственика
предварителен договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
С решението съдът е разгледал и се е произнесъл и по
двата обективно съединени искове, квалифицирани по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и по чл. 72, ал. 1 от ЗС, които правни квалификации съответстват на
изложените в исковата молба фактически твърдения и отправения петитум.
Всички изложени във въззивната жалба доводи за
допуснати от съда процесуални нарушения нямат отношение към допустимостта на
решението. Решението е недопустимо, когато е постановено при липса на
положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална
предпоставка на предявените претенции. Изложените от въззивника възражения,
касаещи законосъобразността на процесуалната дейност на съда във връзка с
привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност,
администрирането на делото, както и дейността по допускане на доказателства, не
обосновават недопустимост на решението. Съдът е длъжен да следи служебно за
редовността на исковата молба в хода на цялото производството. При постановено
решение по нередовна искова молба въззивният съд следва да предприеме
необходимите действия за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.
127 от ГПК, както е сторил в случая. Ако първоинстанционният съд е допуснал
процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределението на
доказателствената тежест между страните или
произнасянето по доказаелствените искания на страните, това обуславя
допустимост на събиране на доказателства във въззивното производство, ако
такива са необходими за решаването на спора, но не е основание за обезсилване
на решението. Оценката от съда на събраните доказателства е въпрос на
правилността на решението.
Въззивниците обжалват постановеното
решение изцяло, което следва от съдържанието на въззивната жалба и изявлението на
пълномощника им в съдебно заседание. В жалбата обаче не са изложени никакви
конкретни оплаквания срещу решението в частта му, с която е уважен иска по чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В жалбата са изложени на първо място общи доводи за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които
според жалбоподателите водят до недопустимост на решението, които възражения са
неоснователни /по изложените по-горе съображения/ и не са налице предпоставки
за обезсилване на решението. На следващо място в жалбата са наведени
възражения, които се отнасят само до фактическите и правни изводи на районния съд,
обусловили уважаване на иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС, както и
възражения за допуснати процесуални нарушения именно във връзка със събиране и оценка на доказателствата относно тази
претенция. Така при липса на конкретни оплаквания срещу фактическите и/или
правни изводи на първоинстанционния съд досежно иска по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, въззивната жалба се явява бланкетна в тази й част. С оглед на очертания в чл.
269 от ГПК обхват на въззивната проверка и доколкото в
случая
не е налице нарушение от първоинстанционния съд на императивна
материалноправна норма, което да е обуловило решаващия му извод, решението
в частта, с която е уважен иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде
потвърдено.
Независимо от горното и за
пълнота следва да се посочи, че и при цялостна проверка на правилността на
обжалваното решение в частта му по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
3 от ЗЗД /каквато въззивният съд принципно не дължи предвид ограничението по
чл. 269 от ГПК/, не се налага извод, различен от направения от районния съд за
основателност на тази претенция. Така предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е основан на твърдението, че сключеният между страните предварителен
договор за продажба на недвижими имоти е бил развален, при което заплатената от
ищеца на ответниците авансово сума като част от продажната цена в размер на
3900 лв. подлежи на връщане - като дадена при отпаднало основание. Не се спори,
че при сключване на предварителния договор ищецът е заплатил на ответниците
тази сума. С оглед развалянето на предварителния договор и обратното действие
на това разваляне, страната, която е получила изпълнение по него, дължи връщане
на даденото. Действително, по делото не се доказва неизпълнение от страна на
ответниците на задължения по предварителния договор, поради което не е било
налице основание за развалянето му от ищеца. Ответниците обаче са упражнили
правото си на разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на
ищеца да сключи окончателен договор в уговорения срок, като предпоставките за
разваляне са били налице. Волеизявлението им за разваляне на договора е
обекивирано в нотариална покана от 07.11.2013 г. Като резултат от това действието
на предварителния договор е отпаднало от момента на сключването му. Без правно значение за последицата от
развалянето, а именно връщането на даденото по договора, е обстоятелството по чия инициатива договорът
е бил развален, т.е. коя от страните не е изпълнила договорните си задължения.
Това е така, защото ответниците не твърдят, а и няма данни по делото за наличие
на уговорка между страните по предварителния договор така заплатената от ищеца
авансово сума от 3900 лв. да служи като задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД за
обезпечение на изпълнението на договора, нито за каквато и да било друга
уговорка за задържане от ответниците на авансово заплатената сума като форма на
обезщетение в случай на неизпълнение от ищеца на задължението му за сключване на
окончателен договор. С оглед на това изводът е, че ответниците – обещатели по
предварителния договор дължат на ищеца връщане на получената в аванс част от
уговорената продажна цена в размер на исковата сума.
По
предявените искове с правно основание чл. 72,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 70, ал. 2 от ЗС въззивният съд намира следното:
Ищецът претендира заплащане на исковата сума в
размер на 23573,26
лева,
представляваща обща стойност на направени от него необходими разноски и
подобрения в къща с идентификатор № 11569.200.73.1,
владението върху която е било предадено въз основа на сключен с ответниците
предварителен договор.
По делото не се спори, че ищецът е получил
владението върху този имот при сключване на предварителния договор с
ответниците, в предмета на който договор се включва процесната сграда.
Окончателен договор не е бил сключен между страните като предварителният
договор е бил развален.
По силата на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗС
извършилият подобрения владелец, който е получил владението на основание
предварителен договор, сключен със собственика на имота, има правата по чл. 71
и чл. 72 от ЗС. Приравненият на добросъвестен владелец купувач на имота,
получил владението въз основа на предварителен договор, има право да му се
заплати увеличената стойност на извършените от него подобрения, както и
необходимите разноски, направени за запазване на вещта.
След като ищецът е получил владението върху
процесната сграда с идентификатор № 11569.200.73.1 на основание
сключен с ответниците – собственици на този имот действителен предварителен
договор за покупко-продажба /валидността на този договор не е оспорена по
делото/, на основание горецитираните разпоредби на ЗС същият има право да
получи от собствениците стойността на направените необходими разноски, както
и увеличената стойност на имота
вследствие на извършените подобрения. Обратното действие на развалянето на
предварителния договор не отменя качеството на добросъвестен владелец на този,
който е получил владението на имота въз основа на този договор, и е ползвал и
подобрявал същия със съзнанието, че е негова собственост. Макар и
предварителният договор да има само облигационно действие, когато въз основа на
него е предадено владението, законът приравнява този владелец на добросъвестен,
защото има основание за ползването и за да не се получи неоснователно
обогатяване.
В тежест на ищеца е да докаже извършването на
твърдените строително-ремонтни дейности във владения от него имот и тяхната
стойност.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесната къща е била
построена през
Представени са разписки, касови бонове за закупени в
периода от 24.04.2012 г. до 25.09.2013 г. строителни материали и консумативи,
както и фактури за доставени стоки.
В първоинстанционното производство е прието
заключение на СТЕ, извършено след оглед на място на процесния имот и въз основа
на приетите писмени доказателства. Според заключението еднофамилната жилищна
сграда с идентификатор № 11569.200.73.1, построена в имот с идентификатор №
11569.200.73 в с. Влахи, община Кресна, се състои от два жилищни етажа и
тавански етаж. Откъм западната част на сградата е изградена пристройка, която
служи за входно антре към жилищната сграда и от нея се осигурява достъпа до
втория жилищен етаж посредством дървено стълбище с метална конструкция. Откъм
северната част на жилищната сграда е изградена пристройка, която се използва за
навес. В южната част на имота е изградена септична яма, която е част от канализационната
инсталация на еднофамилната жилищна сграда. Тези две пристройки и септичната
яма са новоизградени. В заключението в табличен вид са посочени извършените СМР
по вид, количество, единична и обща цена на вложените материали и труд.
Отделните видове СМР са групирани в 12 групи, както следва: изграждане на
пристройка към западната част на сградата и фасади на жилищната сграда; изграждане на пристройка към северната част
на сградата; ремонти дейности в дневна с кухненски бокс, ет.1; изграждане на тоалетна
на ет. 1; изграждане на баня на ет. 1; ремонт на стая /преходна/ на ет.2;
ремонт на стая на ет.2; ремонт на покрив; изграждане на ел. инсталации;
изграждане на водопроводна инсталация; канализационна инсталация, вкл. септична
яма; отоплителна инсталация.
Посочено е в заключението, че общата стойност на
извършените в жилищната сграда ремонтни дейности и на тези за изграждане на
двете пристройки и септична яма към
От съвкупния анализ на събраните гласни
доказателства, писмени /стокови разписки, фискални бонове, фактури и пр./ и
горепосоченото заключение на СТЕ, следва да се приеме за доказано, че ищецът е
извършил всички претендирани от него /индивидуализирани в уточнителната молба
пред въззивния съд/ строително-ремонтни дейности през
След като ищецът е извършил така установените
строително-ремонтни дейности в чужди имот като негов владелец, ответниците –
собственици на този имот му дължат заплащане на разходите, но само за тези СМР,
които представляват подобрения /в размера на увеличената стойност на имота/,
както и необходимите разноски за запазване на имота. С оглед на това следва да
се установи правното естество на така извършените строително-ремонтни дейности
– дали и кои от тях представляват необходими разноски, респ. дали и кои от тях
са подобрения. Направените от владелеца необходими разноски му се дължат от
собственика в размера на разходите за тях, а подобренията се заплащат в размера
на увеличената стойността на имота вследствие на извършването им.
Необходими разноски са тези, които по естеството си
са извършени с оглед запазване на целостта на имота и без тях същият би погинал
или съществено би се увредил, а полезни разноски /подобрения/, са тези, които
фактически са довели до увеличаване стойността на имота с оглед конкретното му
предназначение. Не подлежат на обезщетяване само тези извършени от владелеца
разноски, които имат луксозен характер, както и движимите вещи, които могат да
се отделят от имота без това да води до увреждането му.
При преценка на извършените отделни СМР в процесната
жилищна сграда с оглед тяхното естество, предназначение и конструктивни
характеристики, както и предназначението и състоянието на жилищната сграда, се
налага извод, че част от тях не представляват нито необходими разноски, нито
подобрения. Такива са двете пристройки, изградени откъм западната и северната
част на сградата. Изграждането на тези пристройки не е било необходимо за
запазване на целостта на сградата, нито са осигуряване на ползването на тази
сграда съобразно нейното предназначение. Сградата в конструктивно отношение е
имала всички характеристики на жилищна сграда и е била ползвана като такава,
при което изграждането на допълнителни пристройки към нея не е било
наложително, за да може тя да се ползва за жилище. Тези две пристройки не могат
да се приемат и за подобрения на жилищната сграда, тъй като същите са изградени
по начин, който не води до повишаване на експлоатационната годност на сградата,
към която са пристроени. Според приетото във въззивното производство заключение
на СТЕ, така изградените пристройки ограничават достъпа до имота – изградената
западна постройка на практика затваря достъпа до имота и понастоящем до него
може да се влезе през съседния имот. Същите се непълноценни като функция и
утежняват експлоатацията на имота. Изграждането им е в нарушение на изискуеми
от закона отстояния от регулационни линии, което прави невъзможно и тяхното
узаконяване. С оглед на това вещото лице е направило извод, че те не увеличават
стойността на имота, поради което не може да предложи оценка на вложените
материали и труд.
С оглед на горното направените от ищеца разходи за
изграждане на двете пристройки /посочени в т. І и т. ХІІ в таблицата в
уточнителната молба пред въззивния съд/ не подлежат на заплащане от
ответниците.
Всички останали претендирани строителни дейности,
посочени в т. ІІ до т. ХІ от горепосочната таблица - ремонт на стаите в
жилищната сграда, ремонт на покрив, ел. инсталация, водопроводна инсталация,
канализационна инсталация и септична яма, отоплителна инсталация /без
движимостите, които могат да бъдат отделени/ представляват подобрения в
съществуващата жилищна сграда. С оглед тяхното естество и функционално
предназначение, както и състоянието на жилищната сграда, същите водят до
повишаване на експлоатационната годност на тази сграда и безспорно като
последица от тях сградата е увеличила стойността си.
Според приетото в първата инстанция заключение на
СТЕ стойността разходите за извършване на посочените СМР е равна на увеличената
стойност на имота в резултат на тяхното извършване. Поради това размерът на
дължимата от ответниците на ищеца сума за извършените подобрения в процесната
жилищна сграда е равен на стойността на направените разходи за извършването им.
Посочените в заключението стойности на всяко отделно СМР са по-високи от
претендираните от ищеца размери, уточнени по пера във въззивното производство.
С оглед на това общият размер на дължимата от ответниците стойност на
извършените от ищеца подобрения следва да се определи като от общата
претендирана сума от 23573,26 лева се извади стойността на разходите за
изграждане на двете пристройки, възлизаща общо на сумата 10137,29 лева /8341,14
лв. + 1796.15 лв./. От общата претендирана сума следва да се извади и
стойността на движимостите, които могат да се отделят от имота без това да води
до същественото му увреждане, тъй като те не представляват подобрения. Тези
движимости са: санитарни прибори, ел. ключове, ел. контакти, ел. табло,
осветителни тела, мебели /шкафове/, стойността на които възлиза общо на сумата 2141
лева. Така след изваждане на стойността на разходите за изграждане на двете
пристройки /10137,29 лв./ и стойността на посочените движими вещи /2141 лв./ от
общия размер на претендираните подобрения от 23573,26 лв., дължимата от
ответниците сума за обезщетяване на извършените от ищеца подобрения в
процесната сграда възлиза на 11294,97 лв.
Ето защо искът с правно основание чл. 72 от ЗС е
основателен за сумата 11294,97 лв., представляваща стойността на извършени от
ищеца подобрения в процесния имот с идентификатор № 11569.200.73.1. Тази сума
се дължи разделно от двамата ответници М.И. Б.-И. и И.Н.И., срещу които е
насочена тази претенция, доколкото няма основание за възникване на солидарна
отговорност между тях.
С оглед на горното обжалваното
решение в частта по иска с правно основание чл. 72 от ЗС следва да бъде
частично отменено - за разликата над сумата 11297,97 лв. до уважения размер от
23573,26 лв., и вместо него постановено друго, с което се отхвърли иска в тази
му част. В останалата му част, с която искът е уважен до приетия за основателен
от настоящата инстанция размер от 11297,97 лв., решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците М.И. Б.-И. и И.Н.И. направените от последните
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция съразмерно
на отхвърлената част от иска по чл. 72 от ЗС - в размер на 728 лева. Ищецът –
въззиваем следва да бъде осъден да заплати на ответниците – въззивници М.И. Б.-И.
и И.Н.И. направените от последните разноските във въззивното производство
съразмерно на уважената част от жалбата в общ размер от 642 лв. /в т.ч. 226 лв.
дължима държавна такса за въззивно обжалване, 364 лв. адвокатско възнаграждение
и 52 лв. депозит за СТЕ/. Тримата въззивници следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия сторените от последния разноски съразмерно на
отхвърлената част от жалбата в общ размер от 768 лв. / в т.ч. 624 лв.
адвокатско възнаграждение и 144 лв. депозит за СТЕ/.
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20891 от
14.12.2016 г. по гр. д. № 60180/2015 г. на Софийски районен съд В ЧАСТТА, с която Н.А.Б., М.И. Б.-И. и И.Н.И. /починал в хода
на делото и заместен от наследниците му Р.И.И. и М.И. Б.-И./ са осъдени на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да заплатят поравно на „Б.” ЕООД
сумата 3900 лв., представляваща изплатен аванс по сключен между страните
предварителен договор от 12.04.2012 г.
ОТМЕНЯ решение № 20891 от
14.12.2016 г. по гр. д. № 60180/2015 г. на Софийски районен съд В ЧАСТТА, с която М.И. Б. – И. и И.Н.И.
/починал в хода на делото и заместен от наследниците му Р.И.И. и М.И. Б.-И./ са
осъдени на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС да заплатят поравно на „Б.” ЕООД разликата над сумата 11297,97 лв.
до уважения размер от 23573,26 лв. /или сумата 12275,29 лв./, представляваща стойността на извършени в периода от
23.04.2012 г. до 09.11.2012 г.
подобрения в недвижим имот, представляващ къща с идентификатор № 11569.200.73.1,
находяща се в с. Влахи, община Кресна, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.” ЕООД срещу М.И. Б. – И. и И.Н.И.
/починал в хода на делото и заместен от наследниците му Р.И.И. и М.И. Б.-И./ иск с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за
заплащане на сумата 12275,29 лева, представляваща стойността на извършени в периода от
23.04.2012 г. до 09.11.2012 г.
подобрения в недвижим имот, представляващ къща с идентификатор № 11569.200.73.1,
находяща се в с. Влахи, община Кресна.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
част по иска с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, с която М.И. Б. – И. и И.Н.И.
/починал в хода на делото и заместен от наследниците му Р.И.И. и М.И. Б.-И./ са осъдени да заплатят поравно на „Б.” ЕООД
сумата 11297,97 лева.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.И. Б.-И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, сумата 1370 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН **********, М.И. Б.-И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********, и тримата с адрес ***, да заплатят на „Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 768 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.