Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 12.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №4465 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
Б.Ц.Б. ЕГН ********** *** иска да се
осъди П.
на Р.Б.и СГС да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 ЗОДОВ сумата от 60 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 41 549,58 лева
имуществени вреди /41 300 лева заплатени адвокатски хонорари в наказателното
производство и 249,58 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху
сумата от 3500 лева парична гаранция за периода 27.11.2008 г – 27.05.2009 г /
от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по
н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от
28.07.2016 г /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното заплащане на сумите .
Ищецът твърди , че от посоченото
наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото ,
личната чест и достойнство . Много приятели и познати се отчуждили и променили
отношението си към ищеца , който станал раздразнителен и сприхав и трябвало
постоянно да обяснява , че не е участвал в престъпни схеми. Промяната у ищеца
довела до развод със съпругата му Л.Б.. Ограничена била възможността му да
пътува в чужбина , присъствал на множество съдебни заседания и понесъл разходи
за адвокатска защита и за парична гаранция .
Ответникът оспорва исковете и по
основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са
доказани неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка
между обвинението и твърдените болки и страдания . Разводът на ищеца е по
взаимно съгласие и няма връзка с
наказателното производство . Паричната гаранция е била в размер само на 3500
лева . Още на 20.05.2009 г на ищеца е било разрешено да пътува в чужбина /в
Република Сърбия/ , а само 7 дни по-късно са отменени и паричната гаранция , и
забраната за напускане пределите на РБ . Медийните публикации в по-голямата си
част касаят друго лице , а не ищеца . Претендираните имуществени вреди също са
прекомерни . Адвокатските възнаграждения не са съобразени с фактическата и
правна сложност на делото , а и не са доказани с договорите за правна помощ .
Не е доказано , че паричната гаранция е платена лично от ищеца и кога е внесена
същата .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя постановление от
27.11.2008 г по сл.дело №80/08 г на НСлС , с което е привлечен като обвиняем за
длъжностно присвояване по чл.203 ал.1 НК във вр.чл.20 ал.4 НК /като помагач/ за
длъжностно присвояване в особено големи размери , представляващо особено тежък
случай / за сумата от
29 330 973,77 лева. Ищецът е разпитан като обвиняем и му е определена
парична гаранция от 3500 лева вносима до 05.12.2008 г .
С постановление от 28.11.2008 г по
същото досъдебно производство на ищеца е наложена забрана за напускане на
пределите на РБ .
На 15.12.2008 г-17.12.2008 г
разследването е предявено на ищеца .
С постановление от 29.12.2008 г на
зам-градските прокурори на София е разрешено на ищеца за периода 29.12.2008 г –
03.01.2009 г да напусне пределите на РБ и да посети Косово .
На 08.01.2009 г е изготвено обвинително
заключение .
Образувано е н.о.х.д.№485/09 г на СГС , НО , 11 състав, по което са проведени шестнадесет
открити заседания /едно от отлаганията е по причина на ищеца/ . На
19.05.2009 г ищецът е поискал да му бъде разрешено до Република Сърбия и съдът
му е разрешил да пътува за периода 21.05.2009 г – 26.05.2009 г .
С определение от 27.05.2009 г е
отменена забраната на ищеца за напускане пределите на РБ .
С присъда №26 от 26.01.2011 г по
н.о.х.д.№485/09 г на СГС , НО , 11 състав ищецът е признат за невиновен .
Присъдата е протестирана от ответника .
Образувано е в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО , 1-ви състав , по което са
проведени две открити съдебни заседания .
С решение №341 от 31.10.2013 г по
в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО , 1-ви състав е отменена посочената по-горе
присъда на СГС и делото е върнато на съда за ново разглеждане .
Ищецът представя обвинителен акт срещу
него от 17.02.2014 г.
Образувано е н.о.х.д.№780/14 г на СГС , по което са проведени осем открити
съдебни заседания . С присъда №50 от 17.02.2015 г по н.о.х.д.№780/14 г на
СГС , ищецът е отново е признат за невиновен . Присъдата е протестирана от
ответника .
Образувано е в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав , по което е
проведено едно заседание . С решение №367 от 11.11.2015 г по
в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав е потвърдена присъда №50 от
17.02.2015 г по н.о.х.д.№780/14 г на СГС . Решението е протестирано от
ответника .
Образувано е н.д.№97/16 г ВКС , II НО по което е проведено едно заседание . С
решение №49 от 28.07.2016 г по н.д.№97/16 г ВКС , II НО е потвърдил решение №367 от 11.11.2015 г по
в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав .
Ищецът представя публикации /разпечатки
от сайтове / относво процесното обвинение за периода 28.11.2008 г – 29.07.2016
г . Основно в статиите се коментира лицето А.Т., а споменаването на ищеца е
мимоходом , освен в случаите , в които се посочва , че е оправдаван за
обвиненията .
Ищецът представя решение от 21.05.2014 г
по гр.дело №9860/14 г на СРС , 80-ти състав , с което е прекратен гражданския
му брак с Л.Б.по взаимно съгласие публикация.
Ищецът представя договор за правна помощ
от 28.11.2008 г с адв.П.Г.по процесното следствено дело и платежно нареждане за
сумата от 1300 лева от 30.03.2009 г .
Ищецът представя договор за правна помощ
№736 от 20.03.2009 г относно н.о.х.д.№485/09 г на СГС . Уговорено е
възнаграждение от 15 000 лева , платимо в брой в касата на
дружеството . Приложена е фактура и касова бележка от 20.03.2009 г .
Ищецът представя договор за правна защита
и съдействие от 11.06.2013 г относно в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО . Според
договора са заплатени в брой 10 000 лева .
Ищецът представя договор за правна
защита и съдействие от 16.06.2014 г относно н.о.х.д. №780/14 г на СГС , НО .
Според договора са заплатени в брой 7000 лева .
Ищецът представя договор за правна
защита и съдействие от 30.09.2015 г относно в.н.о.х.д. №562/15 г на САС , НО .
Според договора са заплатени в брой 5000 лева .
Ищецът представя договор за правна
защита и съдействие от 17.02.2016 г относно н.д. №97/16 г на ВКС, НО . Според
договора е уговорено възнаграждение от 2500
лева като същото е платимо по банков път или в касата на адвокатското
дружество . Липсват данни възнаграждението да е платено .
Ищецът представя публикации /разпечатки
от сайтове/ относно свои интервюта за работата на „К.“ АД .
Според разпитания пред съда свидетел Х.В.;
ищецът бил финансов директор на „К.“ АД , на свързани с него фирми , а и в
момента работи за синдика на дружеството . След образуване на наказателното
производство ищецът се затворил в себе си , избягвал хората , не общувал
нормално . Имало идея от „Е.К.“ да се възстанови производството , но отказали
да сключат ищеца поради проблеми със съда . Процесното наказателно дело се считало
за „обществено значимо“ и се отразило в медиите , а ищецът се дразнел , че
всеки го пита за делото .
Според разпитания пред съда свидетел Ч.С.,
ищецът бил един от големите ръководители в „К.“ АД и обвинен , че заедно с А.Т.и
И.И.е ограбил комбината . След
обвинението ищецът много се променил , затворил се в себе си и станал много
раздразнителен . Развел се , защото жена му не можела вече да живее с него –
станал избухлив , неконтактен и много затворен . При пътуване в чужбина ищецът
бил върнат от границата , защото въобще не знаел , че има забрана да напуска РБ
. Ищецът събирал пари да си плати гаранцията , а срещу него вървели клюки комбината и се подмятали ехидни неща . Ищецът
изкарал много тежко автоимунно заболяване , като и преди имал здравословни
проблеми
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл.2 ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ за сумата от 60 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 41 549,58 лева
имуществени вреди /41 300 лева заплатени адвокатски хонорари в наказателното
производство и 249,58 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху
сумата от 3500 лева парична гаранция за периода 27.11.2008 г – 27.05.2009 г /
от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по
н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от
28.07.2016 г /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното заплащане на сумите .
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени
вреди /болки и страдания/ и на имуществени вреди ; причинени от незаконно
обвинение на ищеца в извършване на престъпление , за което последният
е оправдан с влязла в сила присъда . Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено
наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили
претендираните вреди ; както и за размера на обезщетенията . Ответникът
оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и
незаконното обвинение . За адвокатския хонорар се твърди , че не е заплатен .
По
иска за неимуществени вреди
Безспорно болки и страдания на Б. от
водене на наказателно дело срещу него са настъпили и те са били следствие от
наказателното производство. В този смисъл показанията на св.В. и св.С.принципно
трябва – в по-голямата си част - да се кредитират . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г,
ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при
определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство -
дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към
характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и
осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната задължителна
практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. №
1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – за тежко престъпление , предвидено е наказание от
10 до 20 години лишаване от свобода ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – около 8 години общо в досъдебна и
съдебна фаза , което – независимо от фактическата и правна сложност на делото -
надвишава разумния срок . Проведени са 28
съдебни заседания пред СГС , САС и ВКС . Делото е било с фактическа и
правна сложност ;
- наложена
мярка за неотклонение – сравнително лека - „парична гаранция “ от 3500 лева ;
- разгласяване
в медиите – делото е разгласено , но водещо за медиите е участието на политика
и бивш вицепремиер на РБ А.Т.. Ищецът е считан от медиите за второстепенен
участник в „престъпните схеми“ ;
- влошаване на
здравословното състояние . Не е доказано по категоричен начин със
съдебно-медицинска експертиза . Показанията на св.С.са непълни , неясни и не
могат да се кредитират в тази част ; както и същите не доказват причинна връзка
между обвинението и евентуални здравословни проблеми на ищеца / свидетелят
посочва , че ищецът по принцип е имал здравословни проблеми / ;
- наложено
наказание – ищецът е оправдаван от всички произнесли се по същество съдебни
инстанции .
- интензитет и
продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот – не
е доказан интензитет по-голям от обичайния в подобни случаи . СвидетелитеВ.и С.сочат
основно „затваряне“ на ищеца , липса на комуникативност и общителност , като предполагат
, че това може да се дължи на воденото наказателно производство . Не може да се
изключи възможността това поведение на ищеца да е било причинено и от други
обстоятелства – влошаване на състоянието на „К.“ АД респ.на професионалния
статус и кариерата на ищеца , проблеми в личния живот /последвал развод/ ,
както и на здравословни проблеми /св.С.посочва , че ищецът имал здравословни проблеми
/.
- затруднения
в професионалната дейност – не са доказани съществени такива . Ищецът е продължил
да работи и в настоящия момент работи в „К.“ АД /в несъст./ , като ответникът
не може да носи отговорност за лоша работна атмосфера , клюки и сплетни .
Неясни са и не могат да се кредитират показанията на св.В. , че ищецът не бил
включен от „Е.К.“ в проект за възстановяване
на производството „поради проблеми със съда „ . Свидетелят не посочва от къде
знае тази информация , кога се е планирал такъв проект , а е безспорно , че
такъв проект така или иначе не е реализиран . Неясни са и не могат да се
кредитират показанията на св.С., че ищецът искал да пътува , но не му разрешили
. В единствения случай , когато е подадено до съда такава молба , тя е била
удовлетворена ;
- затруднения
в личния живот – твърди се , отново под формата на хипотеза от св.С., че ищецът
се развел , защото „жена му не можела вече да живее с него – станал избухлив ,
неконтактен и много затворен“ . Св.С.няма преки впечатления за чуждите семейни
отношения и преразказва по впечатления на съпругата си . Дори наказателното
производство да има влияние върху брака на ищеца , то е косвено и не е изяснено
дали няма и други фактори и въобще в какви семейни отношения е бил ищецът преди
започване на делото .
Като цяло
съдът счита , че показанията на св.С.са с ниска степен на достоверност и
свидетелят проявява пристрастия . Например , по отношение на внасянето на
парична гаранция по делото св.С.посочва , че ищецът едва ли не нямал пари за
внасяне на гаранция . Същевременно , ищецът е заемал много висок пост в огромно
предприятие и е плащал много по-големи суми за адвокатска защита . Очевидно
свидетелят има тенденция да съжалява ищеца и да дава облагодетелстващи
показания – съмнителни причини за развод
, съмнителни причини за здравословно състояние , преувеличени трудности на работното
място и пр.
Поради всичко
изложено съдът счита , че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е доказано в пълния си размер . Обезщетение от 60 000
лева е завишено при наличните обстоятелства и доказателства . Подобни
обезщетения за обвинения като процесното се присъждат в хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ само ако лицето е търпяло задържане под стража или домашен арест ; или
ако делото е било с прекомерна продължителност и с осъдителни присъди на някоя
от инстанциите , или са настъпили други особено тежки последици в личния или
професионалния живот на лицето .
Процесният
случай не е такъв . Макар и с тежко и продължително обвинение ищецът е
продължил ръководната си работа и личността му не е засегната в толкова висока
степен и не са настъпили толкова тежки болки и страдания . С оглед принципа на
справедливост и негативното отношение на закона и на обществото към лицата
пряко или косвено причинили несъстоятелност . Например , чл.57 т.2 ТЗ и чл.141
ал.8 ТЗ предвиждат ограничения към възможността да се регистрира като ЕТ и като
управител на ООД лице , което е управлявало обявен в несъстоятелност търговец .
В случая ищецът
формално не е бил част от законните представители на „К.“ АД /в несъст./ ,
но е бил пълномощник и част от ръководния екип на „К.“ АД /в несъст./ и носи своята
морална вина за най-тежкия индустриален фалит в историята на България .
Ноторно известен факт е , че тази несъстоятелност остави зад себе си огромни
щети за държавата и обществото - милиони
неплатени задължения към държавата /за данъци/ , към „НЕК“ ЕАД /за неплатена електрическа
нергия/ , към „Булгаргаз“ /за неплатен природен газ /. Хиляди работници и
служители са останали без работа и препитание докато ищецът е получавал с
години наред възнаграждения от „К.“ АД и свързани с него фирми . В PR интервюта
от 2007 г - 2008 г ищецът сочи , че комбинатът бил „енергоемък“ , но едва ли не
жизнеспособен и ще продължи да работи „на печалба“, което е очевидно невярно и
е опровергано от последвалата несъстоятелност и разпродажба на активите .
С оглед на
изложеното , съдът счита , че искът на ищеца за неимуществени вреди е
основателен за размера от 12 000 лева и е неоснователен за разликата до
предявения размер от 60 000 лева .
По иска за имуществени вреди
Безспорно адвокатското
възнаграждение по наказателно дело представлява имуществена вреда , която
може да бъде присъдена по реда на ЗОДОВ . В този смисъл са решение №126 от
10.05.2010 г по гр.д. № 55/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС, решение №433 от
23.06.2010 г по гр.д. № 563/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС и много други. В
случая са доказани адвокатски възнаграждения за сумата от 38 300 лева
, а не претендираните от ищеца 41 300
лева .
Основателно е възражението на ответника
за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения в наказателното производство.
Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 28.11.2008 г
с адв.П.Г.за защита по следствено дело трябва да се намали от 1300 лева на 800
лева , тъй като минималното възнаграждение по тогавашната редакция на Наредба №1 от 09.07.2004
г на ВАдвС е 300 лева и е извършено предявяване на
разследването няколко дни поред .
Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна помощ №736 от
20.03.2009 г по н.о.х.д.№485/09 г на СГС от 15 000 лева трябва да се
намали на 5000 лева . Минималното възнаграждение е 1200 лева по
тогавашната редакция на Наредба №1 от 09.07.2004
г на ВАдвС , но са проведени цели 16 продължителни
заседания в продължение на две години .
Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна защита и съдействие от
11.06.2013 г по в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО от 10 000 лева трябва да
се намали на 2500 лева . Проведени са само две заседания .
Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна защита и съдействие от
16.06.2014 г по н.о.х.д. №780/14 г на СГС , НО трябва да се намали от 7000 лева
на 4000 лева . Минималното възнаграждение е 2000 лева по Наредба №1 от 09.07.2004
г на ВАдвС , но са проведени осем заседания .
Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна защита и съдействие от
30.09.2015 г по в.н.о.х.д. №562/15 г на САС , НО от 5000 лева трябва да намали на 2500 лева
, тъй като е проведено едно заседание .
Не е доказано
плащане по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2016 г за защита по н.д.
№97/16 г на ВКС, НО .
След съобразяване
на действително платените суми и намаляване поради прекомерност ответникът
дължи на ищеца сумата от 14 800 лева , а не 41 300 лева.
По отношение
на лихвите върху внесената гаранция от 3500 лева , същите се дължат като
пропуснати ползи от ответника решение №281 от 04.10.2011
г по
гр.д. № 1684/2010 г, ГК ,
ІІІ ГО
на ВКС и решение №139
от 08.05.2012
г по гр.д.
№ 1121/2011г , ГК , ІІІ
ГО на ВКС. Тъй като гаранцията е била
вносима до 05.12.2008 г и по делото липсват доказателства на коя дата е внесена
и кога е освободена ; както и данни , че поради невнасяне на гаранцията е била
определена по-тежка мярка за неотклонение ; трябва да се приеме , че гаранцията
е внесена на 05.12.2008 г и е освободена на твърдяната от ищеца дата 27.05.2009
г . Пропусната полза е в размер на 237,34 лева .
Общо дължимите
от ответника имуществени вреди /адвокатски хонорари и пропуснати ползи поради
внесена гаранция/ са в размер на 15 037,34 лева . За тази
сума искът трябва да се уважи и да се отхвърли за горницата до 41 549,58
лева .
С оглед изхода на делото на основание чл.10
ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 15
лева /държавна такса и банкова комисионна - изцяло/.
Водим от
горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Б.Ц.Б. ЕГН ********** *** на
основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 12 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 15 037,34 лева имуществени
вреди /заплатени адвокатски хонораро в наказателното производство и пропуснати
ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева парична гаранция за
претендиран период 27.11.2008 г –
27.05.2009 г / от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила
присъда по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната
лихва от 28.07.2016 г до окончателното заплащане на сумите .
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за неимуществени вреди за
разликата над 12 000 лева до предявения размер от 60 000 лева ; и
за имуществени вреди за разликата над 15 037,34 лева до предявения размер от 41 549,58 лева
; ведно със законната лихва от 28.07.2016 до окончателното заплащане на сумата
.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на на Б.Ц.Б. ЕГН ********** ***
сумата от 15 лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :