ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24858
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20221110144815 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.
Ф. В. срещу „С“ АД и ТП – НОИ гр. София (съгласно направеното уточнение
от 22.02.2023 г) за признаване за установено, че положеният от ищеца
извънреден труд в периода 2.09.2010 г. до 30.04.2013 г. (описан по часове
подробно на стр. 1 от исковата молба) при работодател „С“ АД представлява
трудов и осигурителен стаж.
С разпореждане на съда от 6.02.2022 г. на ищеца са дадени указания да
уточни дали поддържа иска си за признаване на осигурителен стаж. Ако да –
дали твърди, че ведомостите на работодателя са загубени или унищожени; да
посочи начина на заплащане на труда (на ден, на месец, според изработеното
и др.), имена и адреси на лица, с които е работил; да представи удостоверение
по чл. 5 ЗУТОССР (с изрично посочване, че ведомостите са изгубени или
унищожени); да насочи иска си срещу ТП на НОИ.
С уточнението от 22.02.2023 г. ищецът е посочил, че поддържа иска за
признаване на осигурителен стаж. Сочи, че ведомостите на работодателя не
са нито загубени, нито унищожени и съдът следва да разпореди
работодателят да ги представи за нуждите на процеса.
Не е представено удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, т.е. в тази част
указанията на съда не са изпълнени в срок, включително и към момента,
което е самостоятелно основание за прекратяване на производството по
делото. Съгласно решение № 217 от 3.10.2014 г. по гр.д. № 223/2014 г. на
ВКС, III г.о., определение № 277/13.06.2018 г. по ч. гр.д. № 2052/2018 г. на
ВКС, IV г.о., определение 136/9.04.2020 г. по ч. гр.д. № 484/2020 г. на ВКС,
III г.о., удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР,
представлява особена процесуална предпоставка за предявяване на иска по
реда на посочения закон, както и че съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР исковата
молба, към която не е приложено удостоверение по чл.5, се оставя без
движение, като на ищеца се дава срок за представянето му, а ако то не бъде
1
представено в 7 дневен срок, исковата молба се връща.
На следващо място, съдът намира, че спорът не попада в предметния
обхват на ЗУТОССР, а освен това за ищеца липсва и правен интерес от водене
на делото.
По делото по разпореждане на съда са постъпили документи, изискани
от „С“ АД и от ТП на НОИ – гр. София. Установява се, че по повод
възникналите между ищеца и дружеството работодател спорове са водени
няколко съдебни дела. Предмет на гр.д. № 39650/2013 г. на Софийски районен
съд, II г.о., 78 състав (приложено към настоящето дело за послужване), е била
претенцията на В. Ф. В. срещу „С“ АД за присъждане на трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 2.09.2010 г. –
31.04.2013 г., останало неизплатено от работодателя след прекратяване на
трудовото правоотношение. С решението по това дело искът е бил частично
уважен. Решението е влязло в сила, като с определение по гр. Д. № 1550/2017
г. на ВКС, III г.о., не е била допусната до разглеждане подадената от В. В.
молба за отмяна на решението на СРС.
По подадена от ищеца искова молба е образувано и гр.д. № 55624/2021
г. на Софийски районен съд, 53 състав, с която е предявен същият иск,
предмет на разглеждане и по настоящето дело – за признаване за трудов и
осигурителен стаж на положения от ищеца извънреден труд в периода
2.09.2010 г. – 31.04.2013 г. производството по това дело е прекратено на
основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск.
В настоящето производство ищецът не твърди, че са налице загубени
или унищожени документи по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР – напротив, сочи, че
такива съществуват. Същият навежда твърдения, че е положил извънреден
труд, който не е бил надлежно отчетен от работодателя – т.е. че
удостовереното в наличните документи, включително в удостоверението УП-
3 от 13.02.2015 г., е невярно.
От писмо на ТП на НОИ – гр. София, изпратено в изпълнение на дадени
от съда указания, се установява, че по данни от деловодната система на ТП на
НОИ – София-град се установява, че В. В. е обжалвал пред АССГ
неотчитането на положен извънреден труд в „Стамп-гард“ АД. Жалбата е
била насочена срещу работодателя и с определение е била изпратена от АССГ
на ТП на НОИ – София-град по компетентност. По този повод е била
извършена проверка и били издадени задължителни предписания от
13.02.2015 г. Сочи се, че същите са били част от административните преписки
по издаване на констативни протоколи от проверки по разходите на ДОО през
2015 г. и са били унищожени, поради изтичане на срока за съхранение. Сочи
се още, че вероятно въз основа на тези предписания от осигурителя са били
подадени данни на 25.02.2015 г. за часове извънреден труд, видно от справка
подадени данни в РОЛ към 19.01.2017 г. (колона 21), което най-вероятно
станало в изпълнение на дадените му задължителни предписания от
контролен орган при ТП на НОИ – София-град.
Съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение № 436
от 28.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3884/2016 г. на ВКС, IV г.о., Определение №
277 от 13.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2052/2018 г. на ВКС, IV г.о. и Определение
№ 136 от 09.04.2020 г. по ч. гр. д. № 484/2020 г. на ВКС, III г.о.
2
В посочените съдебни актове се приема, че случаите, в които документи
за полаган допълнително, извън определеното служебно време и
некомпенсиран труд на служителите /извънреден труд/ изобщо не са били
съставяни, не може се приравнят на изгубване или унищожаване на
документи по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, включително когато ищецът
цели да установи правното основание за съставянето им в процес по
ЗУТОССР с оглед по-благоприятни последици при пенсиониране. Извън
специалните хипотези на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред, споровете за осигурителните права имат
административноправен характер, намират своята специална уредба в чл. 117
и сл. КСО, а тяхното съдебно разглеждане се урежда от общите правилата на
АПК. Приема се още, че когато документацията за съответния стаж е налична
и поради това ЗУТОСР не може да се приложи, за ищецът е налице път за
защита чрез обжалване по административен ред на съответните актове на
органа по пенсионно осигуряване.
Ето защо в случая спорът попада извън предметния обхват на
специалния Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред.
Същевременно в настоящия случай се установява, че ищецът вече е
получил защита по повод положения от него извънреден труд по гр.д. №
39650/2013 г. на Софийски районен съд, II г.о., 78 състав, в рамките на което
е установен броят часове положен от ищеца извънреден труд и работодателят
е бил осъден да заплати неизплатената част от възнаграждението му. Сходен
случай е разгледаният от ВКС по ч.гр.д. № 3884/2016 г., по което се приема,
че съдът се произнася по наличието на положения извънреден труд като факт
с правно значение по предявените осъдителни искове за присъждане на
дължимото в тази връзка възнаграждение. В случая това производство е
приключило с окончателен съдебен акт.
В тази връзка следва да се отбележи, че според данните, съдържащи се
в справка подадени данни в РОЛ към 19.01.2017 г. (колона 21), след
приключване на производството по гр.д. № 39650/2013 г. на Софийски
районен съд и след извършена проверка от ТП на НОИ-гр. София,
работодателят е подал данни за положените от служителя часове извънреден
труд. Служителят счита, че те са повече, но твърденията му вече са били
предмет на разглеждане по гр.д. № 39650/2013 г. на Софийски районен съд, II
г.о., 78 състав, решението по което е формирало сила на пресъдено нещо по
правопораждащите правоотношението факти между работодателя и
служителя, в това число броят часове извънреден труд (в тази връзка вж.
например решение № 314 от 15.01.2018 г. от по гр.д. № 4301/2014 г. на ВКС,
IV г.о.).
Предвид изложеното и доколкото не са изпълнени указанията на съда за
представяне на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, установява се, че
спорът е извън предметния обхват на ЗУТОССР, а същевременно не е налице
и правен интерес от водене на делото от ищеца, исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 172966/18.08.2022 г. на В. Ф. В., ЕГН
**********, срещу „С“ АД и ТП – НОИ гр. София за признаване за
установено, че положеният от ищеца извънреден труд в периода 2.09.2010 г.
до 30.04.2013 г. (описан по часове подробно на стр. 1 от исковата молба) при
работодател „С“ АД представлява трудов и осигурителен стаж, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 44815/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 182 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4