Р Е Ш Е Н И Е
№ 920
Град
Пловдив, 19.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ,
ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на
прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
к.а.н.д. № 494 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно
производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Касаторът - Дирекция
"Национален парк Централен балкан“, гр.Габрово, представлявана от директора,
чраз адв. Марин Арабаджиев обжалва решение № 107/16.11.2021 г., постановено по АНД
№ 271 по описа за 2021 г. на Районен съд - Карлово с искане за отмяна на
решението и потвърждаване на НП № 64/29.04.2021 г. на директора на дирекция
"Национален парк – Централен“, с което на П.И.Б., ЕГН **********,***, на
основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв.за нарушение на чл.21
т.16 предл.второ от ЗЗТ във връзка с т.5
предл. първо от част 3.2.1.2. “Режими, норми и условия, въведени на
основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦП“ от Плана за управление
на НПЦБ 2016 – 2025 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта,
като издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения при преценката на доказателства.
Счита, че е неправилен и необоснован изводът на съда за липса на
идентичност между съдържанието на АУАН и НП, като се твърди, че в обжалваното
НП нарушението е описано и квалифицирано по същия начин, както в АУАН, а не
както твърди, че е посочена, че нарушението е по двете предложения на т.5,
поради което липсва соченото от съда противоречие, нарушаващо правото на защита
на жалбоподателя. На второ място се
твърди, че е неправилен изводът на съда по отношение определяне на субекта на
нарушението по отношение на 5 от животните и за неправилно определяне на вида
на нарушението за останалите 4 животни. В този смисъл се излагат подробни
доводи, като се сочи, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността
на собственика на животните, тъй като на него е разрешено пашуването на
територията на НПЦБ, съгласно разрешителното и тази отговорност не може да бъде
прехвърлено на наетия пастир.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – П.И.Б., редовно призован,
не се явява, не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител
на ответника – адв. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и
становищата на страните, извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка
на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна
съгласно чл.210 ал.1 от АПК, насочена е срещу
валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е
процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за
неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Карлово е
издаденото от касационния жалбоподател, въз основа на АУАН № 40280/02.11.2020
г, наказателно постановление № 64/29.04.2021 година, с което на П.И.Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.81 ал.1 т.1
от Закона за защитените територии /ЗТТ/ за нарушение на чл.21 т.16 предл.
второ във връзка с т., предл. първо,
алтернатива първа от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на
основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦП“ от Плана за управление
на НПЦБ 2016 – 2025 г.
Административнонаказателната отговорност на Б. е ангажирана с
оглед установеното на 10.09.2020 г., в периода от 09.:00 ч. до 11:30 ч. на територията на Национален парк Централен
Балкан, зона „Ограничено човешко въздействие“, Парков участък Карлово, Охранителен
участък Манастирска река, м.Залъмица – Малката река, на индивидуализираното с
GPS координати място пашуване на стадо от 45 бр. говеда без пастир. След
проверка на номерата на ушните марки в Интегрираната информационна система на
БАБХ, е установено, че 9 бр. говеда са собственост на П.И.Б.. Установено е също
така, след служебна проверка в деловодството на ДНПЦБ, че за 2020 г. на Б. е
издадено Разрешително № 0006665/09.04.2020 г. за паша на 121 бр. говеда на
територията на НПЦБ, Парков участък 6, пасищен район „Амбарица“, пасище
„Малката река“ за срок от 01.05.2020 г. до 05.11.2020 г.
С горното е прието, че П.Б. осъществява дейност по ползване
на природен ресурс в защитена територия – паша в зона „Ограничено човешко
въздействие“, в нарушение на режима на защитената територия, определен в чл.21
т.16 , предл. второ на ЗЗТ във връзка с т.5, предложение първо, алтернатива
първа от част 3.2.1.2 чл.21 т.16 предл. второ
във връзка с т., предл. първо, алтернатива първа от част 3.2.1.2
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата
територия на НПЦП“ от Плана за управление на НПЦБ 2016 – 2025 г., в резултата
на което е съставен АУАН, въз основа на който и подадено от Б. възражение в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, е издадено и оспореното пред съда наказателно
постановление.
За да отмени оспорения акт, РС – Карлово е приел, че липсва
идентичност между съдържанието на АУАН и атакуваното наказателно постановление.
Така според съда, с наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.5 предлож. първо от част
3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за
цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно
паша на селскостопански животни, извън определените за това места в Зона „Многофункционална“.
А в АУАН, въз основа на който е издадено НП, е посочено, че жалбоподателят е
осъществил и двете предложения на т.5 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и
условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“
от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: - паша на селкостопански
животни извън определените места в Зона „Многофункционална“ и без издадено
писмено разрешително от ДНПЦБ. Счита, че административнонаказващият орган е
приел, че е осъществено и нарушението паша без писмено разрешение, издадено от
ДНПЦБ. В този смисъл е посочено, че липсата на мотиви има значение, както за
определяне субекта на отговорността, така и за квалифициране на извършеното
нарушение. Приел е също така, че за част от говедата, тези които е следвало да
бъдат на пасището „Малката река“ отговорност за тях носи пастирът – свид. И., а
за останалите 4 говеда, които е следвало да бъдат в животновъден обект –
отговорността е на собственика на животните – П.Б.. В този смисъл е прието, че
липсва точно и ясно описание на обстоятелствата по нарушението.
Решението е неправилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в
мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният обаче не споделя правните изводи на първоинстанционния съд.
При извършената проверка от касационната инстанция не се
установяват нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на
съществените, които да доведат до отмяната му. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена
в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,
и в наказателното постановление са описани нарушението, времето и мястото на
извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в
акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в
случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното
постановление е издадено от упълномощено лице, според приложените по делото
трудов договор и заповед на министърът на министерството на околната среда и
водите за делегиране права на директорите на посочените дирекции, сред които и
на НПЦБ да издават наказателни постановления за съставени актове по Закона за защитените територии, при което
административното наказание е наложено от лице по чл.47 ал.1 б.
"б" от ЗАНН.
Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, доказано по безспорен начин в развилото се
административно и съдебно производство.
Национален
парк Централен Балкан /НЦБ/ е защитена територия по смисъла на чл.5 т.2 от ЗЗТ, категоризиран след
т.1 – резервати, и с оглед установената конституционна закрила на околната
среда, живата природа и природните богатства по чл.15 от Конституцията, регулираните със ЗЗТ значими обществени отношения са от
висш порядък. В тази връзка, административно-наказателната отговорност е
предвидена за дейност в нарушение на режима, определен, както със заповед за
обявяване на територията за защитена, така и в утвърден план. В случая, няма
спор за описаната дейност, осъществена на територията на зона „Ограничена
човешко въздействие“, охранителен участък – Малката река, поради което е налице именно нарушение
на режима за националните паркове, определен със ЗЗТ. Съгласно чл.21 т.16 от ЗЗТ в националните
паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на
защитената територия и плана за
управление.
Безспорно с
установеното по делото пашуване на стадо от 45 бр. животни – говеда в
Национален парк Централен балкан се осъществява дейност по ползване на природен
ресурс в зона „Ограничено човешко въздействие“, в нарушение на забраната за
извършване на всякакви дейности в националните паркове. Осъщественото деяние
съдържа признаците на административно нарушение на законодателството охраняващо
защитените територии на Национален парк Централен балкан.
Обосновано с доказателствата по делото РС е приел, че от 120
бр. говеда, всички с ушни марки, са собственост на П.Б., с което последният е
осъществил дейност по ползване на природен ресурс в НПЦБ, в нарушение на
забраната за извършване на всякакви дейности в националните паркове. Безспорно
е установено и, че Б. притежава разрешително за пашуване на животните в Парков
участък 6, пасищен район „Амбарица“, пасище „Малката река, в землището на гр.
Карлово, което налага извода, че лично Б., в качеството на собственик на
животните, се е ангажирал да пашува животните си на определените му с
разрешителното места на територията на националния парк, което обстоятелство се
отразява в издаденото му разрешително за паша. Като видно от представената в
тази връзка декларация за спазване на изискванията при паша на селскостопански
животни в НПЦБ, същият е наясно с правилото, че не следва да допуска паша на
селскостопански животни извън посочения в разрешителното район.
Необосновано, предвид събраните доказателствата, въззивната
инстанция е приела, че за част от животните нарушението е извършено от пастира
Неделчо И., а за другата част – от П.Б., като собственик на овцете.
Предвид изложеното, следва да се посочи, че не от пастира на
стадото, който следва да носи друг вид отговорност в зависимост от създаденото
между него и собственика правоотношение, било договорно по ЗЗД, трудово по КТ
или др. Субект на нарушението е собственика на животните, които пасат в
резервата, който в случая е безспорно установен, а и Б. не отрича този факт.
Отговорността, която би носил пастира на стадото, съответно, би била деликтна
или дисциплинарна, в случай, че е налице трудовоправно отношение или друг вид
правоотношение между собственика на стадото и пастира, ангажиран да осъществява
паша и отглеждането на животните. Както бе посочено по-горе в мотивите, Б. е
декларирал, че ще спазва правилата и изискванията при паша на селскостопанските
си животни в НПЦБ с приобщената по делото Декларация от 09.03.2020 година.
Същият е и лицето, на което е издадено разрешително за паша за 121 броя говеда.
Необосновани са и изводите на РС – Карлово и по отношение
липсата на идентичност в съдържанието на АУАН и НП. Видно от приложения по
преписката АУАН № 40280/012.11.2020 г.: „П.И.Б.
… е нарушил режима, определен в чл.21 т.16 предложение второ от ЗЗТ: В националните паркове се забраняват: …
т.16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената
територия и плана за управление“ във
връзка с тч.5 предложение първо, алтернатива първа от част 3.2.1.2. „Режими,
норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на
НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.(приет с Решение на МС №
195/24.03.2016 Г., ОБНАРОДВАНО В дв, БР.26 ОТ 01.04.2016 Г.( , А ИМЕННО: „На
основание на чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ за всички зони, с
изключение на зона „Резервати, се
забранява: … т.5. Паша на
селскостопански животни и сенокос, извън
определените места в зона
„Многофункционална“ и без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително“
В НП е посочено: „Деянието,
описано по-горе представлява нарушение на режима, определен в чл.21 т.16
предложение второ от ЗЗТ: В националните
паркове се забраняват: … т.16. други дейности, определени със заповедта за
обявяване на защитената територия и плана
за управление“ във връзка с тч.5 предложение първо, алтернатива първа от
част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ
за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.(приет
с Решение на МС № 195/24.03.2016 Г., ОБНАРОДВАНО В дв, БР.26 ОТ 01.04.2016 Г.(
, А ИМЕННО: „На основание на чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ за
всички зони, с изключение на зона „Резервати, се забранява: … т.5. Паша на селскостопански животни и сенокос, извън определените места в зона „Многофункционална“ и без издадено от
ДНПЦБ писмено разрешително“
Очевидно е, че текстовете са съвсем идентични, като по
отношение на т.5, изрично и в двата акта е посочено: „… във връзка с т.5 предложение първо, алтернатива първа от
част 3.2.1.2....., като съответните текстове са посочени с удебелен шрифт и
не будят никакво съмнение относно идентичността на двата съдържанието в двата
документа, което да даде основание за отмяната на НП.
Според гласните доказателства част от стадото се е отдалечило
от мястото, за което е издадено на Б. разрешително за паша. От една страна,
показанията на свидетелите установяват, че мястото, за което Б. е имал издадено
разрешение за паша, се намира на значително разстояние от мястото, на което са
установени животните при проверката в посоченото време, предвид вметето на
проверката – около 2 и половина часа. От друга, свид. И. сам заявява, че е
върнал 7 крави от резервата и, че не е видял че тези крави са влезли в него.
Или иначе казано, фактическата обстановка се установява от показанията, както
на лицето, извършило проверката и констатирало нарушението, които са точни,
последователни, така и от тези на пастира – свид. И., които кореспондират със
събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се
възприемат за достоверни от касационния състав.
При фактическата установеност, необосновано РС – Карлово е
изложил мотиви защо приема за неправилно наложено административното наказание.
Не може да се приеме, че са налице на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае
за пашуване на цяло стадо и нарушението е извършено във втора категория
защитени територии – национален парк. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС -
всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради противоречието му със закона. Административно-наказващият
орган е извършил конкретна преценка, която съответства на тежестта на
нарушението. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които
то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да
сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, в конкретния случай не се
касае за маловажен случай. Наред с това, че нарушението е формално, на просто
извършване и, за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е
необходимо да са причинени реални вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 т.1
от ЗЗТ,
наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност
в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за
обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Касае се за
дейност в защитена територия, представляваща национално богатство, в нарушение
на режима, определен със закона и утвърдения план за управление на националния
парк. За извършеното нарушение, така наложеното административно наказание се
явява съразмерно и справедливо, поради което отговаря на целите на закона,
очертани в чл.12 от ЗАНН за генерална и
специална превенция.
С оглед
изложените съображения, касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения съдебен
акт установи, че същият е в нарушение на материалния закон, поради което,
следва, като неправилен и необоснован, да бъде отменен.
При този
изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2
предложение второ от АПК, Административен съд - Пловдив, XXIV
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 107/16.11.2021 г., постановено по АНД № 271 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Карлово, като вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА на НП № 64/29.04.2021 г. на директора на Дирекция
"Национален парк – Централен Балкан“, с което на П.И.Б., ЕГН **********,***,
на основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв.за нарушение на чл.21
т.16 предл.второ от ЗЗТ във връзка с т.5
предл. първо от част 3.2.1.2. “Режими, норми и условия, въведени на
основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦП“ от Плана за управление
на НПЦБ 2016 – 2025 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.