№ 96
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110137362 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу П. Ф. Ц. установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че П. Ф. Ц. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 898.32 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Стелбище“, бл. 16, ет. 11, ап. 40, аб. № 128558, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.12.2020
г., до окончателното изплащане, сумата от 146.53 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г.,
сумата от 29.64 лв., представляваща стойност на услуга по дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.12.2020
г., до окончателното изплащане, сумата от 6.21 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 11.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61512/2020 г, на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не бил заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответника е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендират се и суми за дялово
1
разпределение. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който посочва, че оспорва предявените срещу него искове
единствено по отношение на основанието на което се претендират процесните
суми. Ответникът посочва, че не оспорва исковите претенции по размер.
Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца, като от представните
доказателства се установявало, че имало лице със запазено право на ползване
върху имота. Посочват, че ЗЗП бил специален по отношение на ЗЕ, като в
случая имало противоречене по отношение на чл. 62 от ЗЗП и ответникът не
дължали суми за топлинна енергия, тъй като същата не била поръчана. Не се
явявали дължими сумите за дялово разпределение. Ищецът не бил установил
кога били публикувани на сайта на дружеството дължимите суми и не бил
поставил ответника в забава, поради което не се дължали лихви върху
процесните суми. Посочва, че претендираните суми били погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендират разноски. Пред съда
страната не се явява и не изпраща процесуален представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
изразява становище по предявените искове, като счита същите за
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е доставял топлинна енергия до имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Стелбище“, бл. 16, ет. 11, ап. 40, аб. № 128558 в твърдените
количества на стойност 898.32 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
която не е била заплатена, както и че стойността на предоставената услуга за
дялово разпредление за процесния периода е 29.64 лв., която също не е била
заплатена.
2
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 2369от 18.06.2002 г., сключен между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес ул. „Траянови
врата“ № 16, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и
индивидуална сметка. От представеното удотоверение с изх. № 68-00-691 от
03.06.2014 г. издадено от ГИС София се установява, че стар адрес ул.
„Траянови врата“ № 11-17 се отнася за жилищна сграда с един вход с настоящ
адрес ж.к. „Стрелбище“, бл. 16.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 125 от 10.04.1997 г., том XXXIX, дело 7532/97 г. се установява, че П. Ф. Ц.
дарява на дъщеря си Бистра Асенова Бояджиева следния свой недвижим
имот, а именно апартамент 40, находящ се в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, на
ул. „Траянова врата“ № 11-17, в блок 16, на единадесетия етаж. В
нотариалния акт е посочено, че П. Ф. Ц. си запазва правото на ползване върху
дарения недвижим имот до края на своя живот. С оглед на гореизложеното в
разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по силата на учредено право на ползване върху
процесния имот. Още повече, че след учредяването на правото на ползване от
представения по делото списък на етажните собственици, неразделна част от
протокол от 13.06.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици на бл. 16, на ул. „Траянова врата“ № 11-17, се установява, че П.
Ф. Ц. е декларирала, че е потребител по отношение на процесния имот. Така
декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на
неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на
чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то
отговаря на истината. Така придобитото качество законът не ограничава със
срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания
за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна
енергия и загубването на това качество става при настъпване на
законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответникът по силата право на учредено право на ползване. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
3
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното
неоснователни се явяват оплакванията на ответника в отговора на исковата
молба за липсата на облигационна връзка.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия поради противоречене с отношение на
чл. 62 от ЗЗП, а именно непоискана услуга. Съгласно Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване по реда на чл.
153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собственост и само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, /чл. 133, ал. 2 ЗЕ/, като изисква същото мнозинство и за преустановяване
на топлоснабдяването на сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При тази уредба
твърденията за недължимост на процесните суми поради непоискана услуга
не може да породи исканите последици и да преустанови качеството му на
потребител на топлинна енергия за процесния имот.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото е безспорно
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот на
стойност 898.32 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., то
предявения иск се явява основателен пълен размер.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 146.53 лв., изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
4
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Техем сървисис“ ЕООД, като по
делото не е спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата
на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределени“,
извършвана от избрания от тях търговец. В случая, доколкото по делото е
отделено за безспорно, че стойността на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 29.64 лв., то претенцията
се явява основателна. Действително след като ответникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация би
изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 6.21 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
5
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София в релевантни за процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до четиридесет и петия ден на месеца, следващ този за който е
изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на
08.12.2020 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи част от
задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2017 г. до м.09.2017
г. на стойност 40.24 лв. са погасени по давност изчислена по реда на чл. 162
от ГПК /при действието цитираните по-горе Общи условия/. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за основателен за
сумата от 858.08 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от
898.32 лв. искът следва да бъде отхвърлен. С погасяването на главните
вземания са погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава
начислена върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради
което погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 6.45 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, , а размерът на непогасените по
давност задължения за лихва дължими от ответника възлиза на сумата от
137.11 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. на стойност 1.61
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като размерът на дължимите от
ответника суми за дялово разпределение е 28.03 лв. за периода от 01.12.2017
г. до 30.04.2019 г.
6
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 189.88 лв. С оглед частичната неоснователност на исковата
молба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител ответника се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 15.17 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу П.
Ф. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 16, ет. 11,
ап. 40, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. Ф. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 858.08 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 16, ет. 11,
ап. 40, аб. № 128558, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 08.12.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 137.11
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от 28.03 лв., представляваща стойност
на услуга по дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
08.12.2020 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение от 11.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61512/2020 г, на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 858.08 лв., до пълния претендиран размер от 898.32 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 08.12.2020
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2017 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 137.11
лв., до пълния претендиран размер от 146.53 лв., искът за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 28.03 лв., до пълния
претендиран размер от 29.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 08.12.2020 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., както и иска за сумата от
6.21 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г.
7
ОСЪЖДА П. Ф. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 16, ет. 11, ап. 40, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 189.88 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
да заплати на адвокат М.И. Дилов- Димитрова, с личен № ********** от АК –
Перник, с адрес гр. София, ул. „Леденче“ № 24,ет. 5, ап. 35 на основание чл.
78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 15.17 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника П.
Ф. Ц. пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8