Р Е Ш Е Н И Е
№2284/23.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 13944 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба
вх. № 60346/17.09.2018 год. от „А.Б.“
ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.Х.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до
съда да постанови
решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1666.44 лв., формирана както следва: 136.25 лв., представляваща месечни
абонаментни такси за ползвани електронни услуги по договор № *
г., за което е издадена данъчна фактура № *********/25.08.2016
г.;
102.60 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за ползвани електронни услуги по договор № *
г., за което е издадена данъчна фактура № *********/ 27.09.2016
г.;
88.33 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за ползвани електронни услуги по договор № *
г., за което е издадена данъчна фактура № *********/ 26.10.2016
г.;
87.43 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за ползвани електронни услуги по договор № *
г., за което е издадена данъчна фактура № ********* /25.11.2016 г.;
87.43 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за ползвани електронни услуги по договор № *
г., за което е издадена данъчна фактура № *********/ 27.12.2016
г.;
28.20 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за ползвани електронни услуги по договор № *
г., за което е издадена данъчна фактура № ********* /25.01.2017 г.;
378.04 лв., представляваща
неустойка, начислена съгласно т. 6.3 от Приложение № 1 към договор № *
г., за което е съставена сметка № *********/ 02.02.2017 год.; 758.16 лв., представляваща неустойка,
начислена съгласно т. 5.3 от Приложение № 1 към договор № *
г., за което е съставена сметка №
********* от 02.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 17.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, за което
вземане по ч. гр. д. № 7245 по описа на
ВРС за 2018 год. е издадена Заповед
№ 3445/ 18.05.2018 год. за изпълнение
на парично задължение. Претендират се и направените
разноски в заповедното и настоящото производство.
В исковата молба се излага, че страните са в облигационни отношения, по
силата на договор за доставка на далекосъобщителни услуги, по който ищецът е
изправна страна. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
месечни абонаментни такси и цена на предоставени услуги, в уговорения срок.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на абоната за плащане на
дължимата цена за доставените услуги, договорът е едностранно прекратен от
оператора. Извършеното едностранно, предсрочно прекратяване поради
неизпълнение, е основание и за начисляване на неустойки за потребителя,
съобразно изрични уговорки между страните.
Ответникът – Б.Х.П.,
чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията. Оспорва факта на
доставка на фактурираните от оператора услуги, а от това – и да е възникнало
задължение за заплащане на тяхната цена. Оспорва получаването на мобилно
устройство от ищеца. Възразява и срещу твърдението за неизправността му по
договора, а и също и срещу наличие на основание за едностранно прекратяване на
договора за мобилни услуги и начисляване на неустойки. Отправя искане за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.
1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване
на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд
и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между
вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното
ч. гр. д. № 7245/ 2018 г. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка
между страните с твърдяния предмет, по която е
изправна страна, т. е. доставил е фактурираните услуги, и от която е възникнало
задължение на ответника за заплащане на търсените суми.
В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията
си.
Въз
основа на заявление вх. № 33028/ 17.05.2018 год. по ч. гр. д. № 7245 по описа на ВРС за
2018 год. е издадена Заповед № 3445/
18.05.2018
год. по
силата на която е разпоредено длъжникът Б.Х.П. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на кредитора
„М.” ЕАД (с ново наименование
„А.Б.“ ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Д. и М.
М., сумата от 1666.44 лв., представляваща неизпълнение на договорни задължения
и съответно издадени счетоводни документи, както следва: данъчна фактура №
********* от 25.08.2016 г., издадена по договор № * г.,
данъчна фактура № ********* от 27.09.2016 г., издадена по
договор № * г.,
данъчна фактура № ********* от 26.10.2016 г., издадена по
договор № * г.,
данъчна фактура № ********* от 25.11.2016 г., издадена
по договор № * г., данъчна
фактура № ********* от 27.12.2016 г., издадена по договор № * г.,
данъчна фактура № ********* от 25.01.2017 г., издадена по
договор № *
г., по сметка № ********* от 02.02.2017 г., издадена за неустойки за
неизпълнение по договор
№ * г., по сметка № ********* от
02.02.2017 г., издадена за неустойки за неизпълнение по договор № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 17.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 33.33
/тридесет и три лева и тридесет и три ст./ държавна такса и 50.00/петдесет
лева/ лева., юрисконсултско
възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи,
както следва: данъчна фактура № ********* от 25.08.2016 г., издадена по договор № * г. , данъчна
фактура № ********* от 27.09.2016 г., издадена по договор № * г.,
данъчна фактура № ********* от 26.10.2016 г., издадена по
договор № * г. , данъчна фактура № ********* от
25.11.2016 г., издадена по договор
№ * г., данъчна фактура № ********* от
27.12.2016 г., издадена по договор
№ * г., данъчна фактура № ********* от
25.01.2017 г., издадена по договор
№ М 4838219/ 08.09.2012
г., по сметка № ********* от 02.02.2017 г., издадена за неустойки за
неизпълнение по договор № *
г., по сметка № ********* от 02.02.2017 г., издадена за неустойки за
неизпълнение по договор
№ * г.
В случая липсва спор, а и е видно от представените
писмени доказателства –договор № * г., Приложение
№ 1 и 3 към същия, общи условия), че между страните са били налице следните облигационни отношения, с предмет – доставка на
съобщителни услуги от ищеца към ответника. Също така, установява се от
представеното на л. 7 Приложение № 1, че уговорената месечна абонаментна такса,
при план за мобилен интернет „*” възлиза на 34.90 лв., спрямо която е приложима и
отстъпка от 50 %, или 17.45 лв. Същевременно, данните по делото сочат, че
приетата между страните абонаментна такса, при тафифен
план „*” е
69.99 лв. (в този смисъл представеното на л. 13 Приложение № 1/ 16.03.2016
год.). С подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е
изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси, при описаните
условия. Същевременно, от заключението по проведената съдебно – техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните, се установява, че на ответника е предоставен достъп до
мрежата от оператора. Следователно, за Б.П. е възниквало задължението за
заплащане на абонаментни такси по процесния договор в
размер на 87.44 лв., месечно.
Извод в обратна насока не се формира от
заключението по СТЕ, до колкото предмет на спора е вземането на оператора за абонаметни такси. Ирелевантен в
случая е начина на отчитане и фактуриране останалите предоставени услуги –
разговори, кратки съобщения, уведомяване за просрочено задължение и др.
На следваща място – ответникът не ангажира
доказателства, установяващи погасяване на задължението за абонаментни такси по
договора.
Ето защо, следва да се приеме, че предявеният иск
относно вземанията, съставляващи абонаментни такси, е основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 465.38 лв., за периода 23.07.2016 год. –
23.12.2017 год., формирана както следва: 87.44 лв. – за периода 23.07.2016 год.
– 23.08.2016 год., 87.44 лв. – за периода 23.08.2016 год. – 23.09.2016 год.,
87.44 лв. – за периода 23.09.2016 год. – 23.10.2016 год., 87.43 лв. – за
периода 23.10.2016 год. – 23.11.2016 год., (съобразно заявения от ищеца
размер), 87.43 лв. - за периода 23.11.2016 год. – 23.12.2016 год., (съобразно
заявения от ищеца размер), 28.20 лв. - за периода 23.12.2016 год. – 23.01.2017
год., (съобразно заявения от ищеца размер).
Ищецът не установи основание за начисляване на
абонаментни такси по договора, за релевирания период,
за горницата над сумата от 465.38 лв. до пълния заявен размер от общо 530.24
лв., което от своя страна обосновава извод за неоснователност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на претенциите за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора съответно в размер на 378.04 лв. и 758.16 лв., съдът приема
следното:
С разпоредбата на
чл. 92,
ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В
случая, ищецът се позовава на неустоечни клаузи,
съдържащи се в процесния договор и приложенията към
същия, съгласно които в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от договора, приложенията към него или Общите условия, в това число ако по
негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора , както и да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни
такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в договора срок.
Безспорно, ответникът притежава
качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на § 13, т. 1 ДП на ЗЗП, поради което и приложение в отношенията между страните
следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията, дадена в чл.
143 ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода, страните по договор за услуга да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно
предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС, доколкото това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото (така и Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, ТР № 1/
05.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС , т. 3). Преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент (в този смисъл т.
3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС). При осъществяване на тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации -
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга.
В настоящата хипотеза, претендирана неустойка
за предсрочно прекратяване на договора относно услугата мобилен интернет е
378.04 лв. (при месечна цена аботамента –
17.45 лв.), а за достъпа до мрежата на оператора – 758.16 лв. (при месечна такса от 69.99 лв.). т.е. неустойката първия случай
е в размер на почти 22 месечни такси, а във втория – над 10. По този начин, мобилният
оператор, по прекратения договор, ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно
уговорените по този начин неустойки за предсрочно прекратяване излизат извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създават условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушават принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД (така и в Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I
т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.).
Предвид така изложеното
предявените искове за установяване на дължимостта неустойки за предсрочно прекратяване на процесния договорсе
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на исковете,
възлизат на 38.88 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 251.37
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.А.К.
сумата от 346.65 лв. - разноски в настоящото производство, определени съобразно
отхврълената част на исковете.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Х.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на А.Б.“ ЕАД, ЕИК:*, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 465.38 лв. (четиристотин шестдесет и пет лева и
тридесет и осем стотинки),
представляваща сбор от абонаментни такси по договор № *, дължими за периода 23.07.2016 год. –
23.12.2017 год., формирана както следва: 87.44 лв. – за периода 23.07.2016 год.
– 23.08.2016 год., 87.44 лв. – за периода 23.08.2016 год. – 23.09.2016 год.,
87.44 лв. – за периода 23.09.2016 год. – 23.10.2016 год., 87.43 лв. – за
периода 23.10.2016 год. – 23.11.2016 год., 87.43 лв. - за периода 23.11.2016
год. – 23.12.2016 год., 28.20 лв. - за периода 23.12.2016 год. – 23.01.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 17.05.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, за което
вземане по ч. гр. д. № 7245 по описа на
ВРС за 2018 год. е издадена Заповед
№ 3445/ 18.05.2018 год. за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.“
ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.Х.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца горницата над 465.38
лв. (четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща сбор от абонаментни такси по
договор № *, дължими за периода 23.07.2016 год. –
23.12.2017 год. до пълния заявен размер от 530.24 лв. (петстотин и тридесет
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща сбор от абонаментни такси по
договор № *, дължими за периода 23.07.2016 год. –
23.12.2017 год., а също и за сумите от 378.04 лв. (триста седемдесет и осем лева и четири
стотинки), представляваща неустойка, начислена съгласно т. 6.3 от
Приложение № 1 към договор № *
г., за което е съставена сметка № *********/ 02.02.2017 год. и 758.16
лв. (седемстотин петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки),
представляваща неустойка, начислена съгласно т. 5.3 от Приложение № 1 към договор № *
г., за което е съставена сметка №
********* от 02.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 17.05.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, за което
вземане по ч. гр. д. № 7245 по описа на
ВРС за 2018 год. е издадена Заповед
№ 3445/ 18.05.2018 год. за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Х.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на А.Б.“
ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***.88 лв. (тридесет и осем лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща извършени в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Х.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на А.Б.“
ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 251.37 (двеста
петдесет и един леева и тридесет и седем стотинки) представляваща
извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.“
ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат С.А.К., ЕГН: **********, с адрес ***, офис партер сумата
от 346.65 лв. (триста четиридесет и шест
лева и шестдесет и пет стотинки) - разноски в настоящото производство,
определени съобразно отхврълената част на исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: