Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.04.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 834 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
26.05.2017 г. между „Форуком и Компания“ ООД - клон
София (заемодател) и Д.Л.С. (заемател) бил сключен
договор за потребителски кредит с № ., по силата на който заемодателят
предоставил на заемателя паричен заем в размер на
500,00 лева, който последният се задължил да върне на шест равни месечни вноски,
с падежна дата на всяко двадесет и пето число, като падежът на първата вноска
по кредита бил уговорен на 25.06.2017 г., а на последната - на 25.11.2017 г.
Договорът бил сключен съгласно чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез изпращане на
електронно писмо с линк на посочен в заявлението от кредитоискателя електронен
адрес. След запознаване с условията на договора същият натиснал линк, с което
дал своето съгласие с предоставената информация и последвало плащане, което
било усвоено от кредитоискателя посредством каса на „Изипей“
АД.
За да обезпечи задължението си,
ответникът сключил на 26.05.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство с ищцовото дружество „Г.К.“ ООД, по силата на който
дружеството се задължило да отговаря пред „Форуком и
Компания“ ООД солидарно с длъжника Д.С. за изпълнението на всички негови
задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит. За поемането на тези задължения от
страна на „Г.К.“ ООД било уговорено възнаграждение в месечен размер на 98,00
лева, т. е. общата дължима сума за срока на договора била в размер на 588,00
лева.
На 25.06.2017 година задълженията по
договор за потребителски кредит с № .и договор за поръчителство от 26.05.2017
г. станали изискуеми, поради настъпването на падежа на първата вноска, която не
била заплатена коректно и в срок, като от тази дата кредитът се считал в просрочие. Със същата дата било изискуемо и задължението по
договора за предоставяне на поръчителство. От страна на ответника обаче не
постъпило плащане по кредита.
На 27.09.2017 г. до ответника била
отправена писмена покана за доброволно плащане на задължението, която била
изпратена на неговия постоянен и настоящ адрес. И на двата адреса от пощенската
станция било отбелязано, че пратката не е потърсена.
На 10.01.2018 г. от „Форуком и компания“ ООД била отправена писмена покана към „Г.К.“
ООД за плащане на дължими суми по договор за потребителски кредит с № .. В
резултат на отправената писмена покана, на 01.02.2018 г. между „Форуком и компания“ ООД и „Г.К.“ ООД бил сключен споразумителен протокол за прихващане на дължими суми между
двете дружества, а именно: суми, дължими от „Форуком
и компания“ ООД - клон София, във връзка със събрани суми като възнаграждение
за „Г.К.“ ООД, се прихващали с неизплатени суми - главница и договорна лихва,
от страна на кредитополучатели, на които „Г.К.“ ООД е поръчител, които суми се
дължали по договор за потребителски кредит с № ..
Вследствие на така направеното
погасяване на задължението на ответника по договор за потребителски кредит № .от
страна на „Г.К.“ ООД чрез споразумителен протокол за
прихващане от 01.02.2018 г., за „Г.К.“ ООД възниквало регресно
право да потърси сумата от 500,00 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ., ведно с договорната лихва, дължима от 26.05.2017 г.
до 14.02.2018 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата
молба до изплащане на вземането и сумата от 588,00 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 26.05.2017 г.,
сключен между „Г.К.“ ООД и ответника.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, от „Г.К.“ ООД било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било
образувано ч. гр. д. № .г. по описа на съда. Срещу издадената заповед за
изпълнение било подадено възражение от страна на ответника, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване
на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Л.С. дължи на ищцовото дружество сумата от 1234,67 лева, от които: 500,00
лева - главница по договор за потребителски кредит № ., сключен на 26.05.2017
г. между „Форуком и Компания“ ООД - клон София и Д.Л.С.,
588,00 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
26.05.2017 г., сключен между „Г.К.“ ООД и Д.Л.С., 146,67 лева - договорна
лихва, дължима за периода от 26.05.2017 г. до 14.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна по иска не е подала отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск,
с твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационна
връзка между него и „Форуком и Компания“ ООД.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Г.К.“ ООД е подало на 22.02.2018 г. до
Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК против ответника Д.Л.С. за дължими суми по договор за потребителски
кредит от 26.05.2017 г. и договор за предоставяне на поръчителство от
26.05.2017 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС
производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № .г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Г.К.“ ООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит № .г., със страни - „Форуком
и Компания“ ООД (кредитор) и Д.Л.С. (кредитополучател), по силата на който кредиторът
се е задължил да предостави на кредитополучателя в заем сумата от 500,00 лева, която
кредитополучателят да върне на 6 равни месечни вноски, всяка в размер на 93,35
лева. Видно от представения погасителен план, падежът на първата погасителна
вноска е на 25.06.2017 г., а на последната – на 25.11.2017 г. В договора са
посочени следните условия: лихвен процент по кредита – 40,00%; годишен процент
на разходите – 49,02%; общ размер на всички плащания – 560,09 лева.
От ищцовата
страна по делото са представени и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия, приложими
към договорите за потребителски кредити на „Форуком и
Компания“ ООД.
По делото е приет и договор за
предоставяне на поръчителство от 26.05.2017 г., със страни - „Г.К.“ ООД и Д.Л.С.,
по силата на който „Г.К.“ ООД се е задължил да сключи с „Форуком
и Компания“ ООД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред „Форуком и Компания“ ООД солидарно с Д.Л.С. за всички
задължения на последния, произтичащи от договор за потребителски кредит № .г.,
при уговорено възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 500,00 лева,
съгласно Приложение № 1 към договора, разсрочено за плащане на 6 равни месечни
вноски, всяка в размер на 98,00 лева, първата от които с падеж на 25.06.2017
г., а последната вноска с падеж на 25.11.2017 г., което се установява от
представения по делото погасителен план.
От представения по делото договор за
поръчителство от 16.12.2016 г. и анекс към него от 31.05.2017 г., сключен между
„Форуком и Компания“ ООД и „Г.К.“ ООД, се установява,
че „Г.К.“ ООД, в качеството си на поръчител, се е задължил да отговаря
солидарно с длъжника спрямо кредитора „Форуком и
Компания“ ООД за изпълнение на задълженията по сключените от кредитора договори
за кредит с кредитополучатели, сключили договор за предоставяне на поръчителство
с „Г.К.“ ООД, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Задължението на ответника Д.Л.С. по
договор за потребителски кредит № .г. е включено в представеното по делото
Приложение № 1 и анекс от 31.05.2017 г. към договор
за поръчителство от 16.12.2016 г.
По делото е представен и споразумителен протокол от 01.02.2018 г., по силата на
който „Форуком и Компания“ ООД и „Г.К.“ ООД са
извършили прихващане със свои насрещни ликвидни и изискуеми задължения един към
друг, като по този наичн е погасено задължението на „Г.К.“
ООД към „Форуком и Компания“ ООД, произтичащо от
договор за поръчителство от 16.12.2016 г., за заплащане на
дължимите от ответника Д.Л.С. суми по договор
за потребителски кредит № .г.
По делото са представени и 2 бр.
покани, изпратени от „Г.К.“ ООД и „Форуком и
Компания“ ООД до ответника Д.Л.С. за
заплащане на дължими от последния суми по сключени от него договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, както и 2 бр.
известия за доставяне, от които е видно, че пратките не са били потърсени от
получателя.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен
договор за потребителски кредит с ответника, че е получено съгласието на последния
за сключване на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
заемната сума и размера и основанието на всяка от ищцовите
претенции, качеството на ищцовото дружество на
поръчител на ответника по договор от 26.05.2017 г., както и че ищецът е
заплатил сумите по задължението на ответника.
В
случая ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит между ответника и „Форуком и Компания“ ООД е сключен при условията на чл. 6 от
Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) чрез изпращане
на електронно писмо с линк на посочен в заявлението от кредитоискателя
електронен адрес.
Легалната дефиниция на понятието
„договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6
ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с
предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в
закона е предвидено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние
за предоставяне на определена по вид и обем информация (чл. 8 – чл. 10 ЗПФУР).
За действителността на договорите за
кредит, сключени от разстояние, са предвидени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяна на кредит
от разстояние (чл. 18 ЗПФУР), като доказателствената
тежест е възложена върху доставчика на услугата, а именно: доставчикът да е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че
електронните съобщения, разменени между страните са отговаряли на изискванията
на Закона за електронния документ и електронния подпис. Изрично е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронния подпис, като специално за изявленията, направени чрез електронна
поща, е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да
имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Електронният документ се смята от закона
за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният
документ, както и писменият, може да бъде и неподписан (определение № 249 от
11.04.2011 г. по т. д. № 892/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о.). В настоящото
производство не се събраха доказателства за съставянето на електронни документи
във връзка с договора между страните, нито във връзка със съдържанието на тези
електронни документи, ако такива са съставени. Ищецът
не е представил каквито и да било доказателства относно разменени между него и
ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от
разстояние. Липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че ищецът е подал
по електронен път заявление за сключване на твърдения договор. По делото не е
представено такова заявление. Още по-малко е доказано това да е станало с
електронен документ, подписан с обикновен електронен подпис. Недоказано е твърдението,
че договорът за кредит с ответника също е сключен под формата на електронен
документ, подписан с обикновен електронен подпис. Представеният на хартиен
носител договор за потребителски кредит с № .не е подписан от ответника по
делото и като такъв следва да бъде ценен като неподписан частен диспозитивен документ. По делото не са представени заверени
преписи от електронната кореспонденция между страните. Не са представени
доказателства, от които да се установи, че ищцовото
дружество, в качеството му на доставчик, е предоставило на ответника
съответната информация по глава ІІІ от ЗПФУР, за да се приеме, че ответникът е
обвързан от договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние. По
делото няма каквито и да било доказателства, че представените, неподписани
документи, са изпратени на обичайно ползван от ответника електронен адрес и той
принадлежи на него. Както вече беше посочено, липсват доказателства, че от
името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а
още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна
поща. Поради изложеното съдът намира, че представеният договор за потребителски
кредит с № .г. не е надлежно сключен съобразно
изискванията на ЗПФУР.
Вън от горното, тъй като договорът
за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му
завършва с предаването на парите или вещите, поради което в тежест на ищеца в
настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в
договора паричната сума на ответника.
По силата на договор за заем
заемодателят предоставя в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата
сума. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Простото
съгласие между страните относно сумата и
предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а писмена
форма е необходима за доказване сключването на договор за заем за суми над
5000,00 лева. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на
обещаната сума. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата
сума или друга заместима вещ, а не от момента на
писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от
формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане
на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена (в този смисъл: решение № 174
от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., ГК, IV г. о.).
Предвид изложеното съдът намира
предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
500,00 лева по силата на заемно правоотношение за неоснователен. Ищецът,
въпреки дадените му указания чрез изготвеният доклад по
делото, обективиран в определение от 05.03.2019 г.,
не сочи никакви доказателства за наличието на облигационно правоотношение и за
реалното предаване на процесната сума на ответника.
Следва да се отбележи и че по делото липсват доказателства да е съставена
разписка, нито предаването на парите е документирано по някакъв друг начин.
Изложеното дотук важи в пълна степен
и по отношение на представения с исковата молба договор за предоставяне на
поръчителство от 26.05.2017 г., който също не е подписан от страните и предвид
мотивите, изложени по-горе, съдът приема, че между страните не е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на цитирания договор за
предоставяне на поръчителство.
При това положение и след като по
делото не беше доказано наличието на облигационна връзка между „Форуком и Компания“ ООД и ответника, произтичаща от договор
за потребителски кредит и наличието на неизпълнено задължение от ответника към
кредитора „Форуком и Компания“ ООД, както и на
облигационна връзка между ищцовото дружество и
ответника, произтичаща от договор за предоставяне на поръчителство, съдът
намира исковата претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 588,00 лева - възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 26.05.2017 г., за неоснователна
и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
сумата от 146,67 лева - договорна лихва за периода от 26.05.2017 г. до
14.02.2018 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.К.“
ООД, с ЕИК; ., със седалище и адрес на управление:***, офис 18 иск за
признаване за установено, че ответникът Д.Л.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на ищеца сумата от 1234,67 лева (хиляда
двеста тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), от които: 500,00
лева (петстотин лева) - главница по договор за потребителски кредит № .,
сключен на 26.05.2017 г. между „Форуком и Компания“
ООД - клон София и Д.Л.С., 588,00 лева (петстотин осемдесет и осем лева) -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 26.05.2017 г.,
сключен между „Г.К.“ ООД и Д.Л.С., 146,67 лева (сто четиридесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки) - договорна лихва за периода от 26.05.2017 г. до
14.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване
на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.