РЕШЕНИЕ
№ 2534
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И.П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200811 по описа за 2022
година
Производството е образувано е по жалба на „У. Х.“ АД против
наказателно постановление (НП) № Р-10-897/08.12.2021 г., издадено от
заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.
221а, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗППЦК на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.
100н, ал. 1, вр. ал. 4, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо, вр. ал. 4
от ЗППЦК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Жалбоподателят посочва, че при изписване на нарушените законови
разпоредби в АУАН и НП не са уточнени съответното изречение,
предложение и хипотезата на чл.100т, ал.4 от ЗППЦК, което е ограничило
правото му на защита. Релевира доводи за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са причинени вреди от нарушението и
същото се дължи на внезапно заболяване на главния счетоводител на
дружеството от COVID-19, последващото спазване на карантина и заболяване
1
и на лица от неговото домакинство. Посочва, че дружеството разполага само
с един счетоводител, който е съставител на отчетите, но същият е бил в
обективна невъзможност да довърши изготвянето на отчета и подписването
му. Изтъква, че на 31.03.2021 г. това обстоятелство е било официално
оповестено. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Л, моли
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Посочва, че съащата е бланкетна и не са налице оплаквания. Излага доводи,
че АНО е събрал всички относими доказателства и е преценил, че не е налице
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Подробни съображения излага в
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
„У. Х.“ АД е вписано под № РГ-05-1687 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор, воден от КФН.
На 31.03.2021 г., с вх. № 10-05-1551, дружеството-жалбоподател
представило на КФН и публикувало пред обществеността съобщение,
съгласно което на 30.03.2021 г. вечерта, главният счетоводител е
диагностициран от екип на Спешна помощ със SARS-CoV-2, което налага
принудителна карантина. Посочено е също така, че това е наложило
прекратяване на одитния процес за срока на карантината – минимум 14 дни,
съответно уведомява, че годишния одитиран индивидуален финансов отчет за
2020 г. ще бъде представен непосредствено след изтичане на този срок.
Отчетът бил изготвен на 11.06.2021 г. и представен пред КФН на 21.06.2021 г.
На място в Комисията за финансов надзор била извършена проверка, в
2
хода на която било констатирано, че „У. Х.“ АД не е представило пред КФН
посредством единната система за представяне на информация по електронен
път - e-Register, годишен финансов отчет (ГФО) за дейността на дружеството
за 2020 г. в законоустановения 90-дневен срок от завършването на
финансовата година, а именно - до 31.03.2021 г. С оглед на това до
дружеството-жалбоподател била изпратена покана изх. № РГ-05-1687-
1/23.06.2021 г. за съставяне на АУАН.
Свидетелят Д. СТ. Б. - главен експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална цел“ на
КФН, съставил срещу „У. Х.“ АД акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-630/30.06.2021 г. за нарушение на чл. 100н, ал. 1,
вр. ал. 4, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо, вр. ал. 4 от ЗППЦК.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството и му бил връчен на същата дата. Срещу акта било подадено
възражение, в което са изложени доводи за маловажност на твърдяното
нарушение.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН заместник-председателят на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ издал обжалваното НП №
Р-10-897/08.12.2021 г., с което на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1, предл. първо
от ЗППЦК на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, във
вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо, вр. ал. 4 от ЗППЦК.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа показанията на свидетеля Д. СТ. Б., както и от
приобщените по делото писмени доказателства – с вх. Уведомление № 10-05-
1551/31.03.2021 г., покана изх. № РГ-05-1687-1/23.06.2021 г., разпечатки от
единната система за представяне на информация по електронен път в КФН -
e-Register, годишен финансов отчет на „У. Х.“ АД за 2020 г., известие за
доставяне, справка от „Б.“ АД, пълномощно, възражение, заповед № 3-
61/17.03.2021 г. на заместник- председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“.
Свидетелят Б. в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите
по АУАН и съдът дава вяра на показанията му, доколкото същите са
3
последователни и логични. Събраните по делото доказателства единно и
непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на
което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници
са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва подаването на ГФО за
2020 г. извън законоустановения срок, а излага доводи за уважителност на
причините за това, като не представя доказателства за поставянето под
карантина на главния счетоводител на дружеството, от които да е видим
срокът на същата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН следва по силата на заеманото длъжностно качество и правомощията,
делегирани му с приложената по делото заповед, а компетентността на АНО
следва по изричната разпоредба на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в
жалбата за непълно изписване на правната квалификация на извършеното
нарушение. В чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК не се съдържат множество
предложения и хипотези, както твърди жалбоподателят, а единствено се
уточнява начинът, по който следва да се разкрие пред КФН регулираната
информация, а именно по електронен път. Налице е пълно съответствие
между фактическото описание на нарушението и законните разпоредби,
4
които АНО е приел, че са били нарушени, с оглед на което съдът намира, че
по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното
дружество.
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна се установява, че „У. Х.” АД като емитент
е длъжен съгласно чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК да разкрива публично годишния
финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на
финансовата година със съдържание, посочено в чл.100н, ал.4 от ЗППЦК. На
основание чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо, вр. ал. 4 от ЗППЦК
емитентът следва да предоставя посочения отчет на Комисията за финансов
надзор по електронен път. „У. Х.“ АД обаче не е изпълнило задължението си
и не е представило пред КФН в срок до 31.03.2021 г. ГФО за 2020 г., с което
от обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие в
законоустановения срок и е извършено на 01.04.2021 г. - в деня, следващ
изтичането на срока за представяне на отчета.
Правилно е определен субектът на нарушението – юридическото лице,
емитент, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН. Ангажирана е
обективната и безвиновна отговорност на юридическото лице, поради което
въпросът за вината не е предмет на обсъждане в настоящото производство,
доколкото е безспорно установено осъществяване на нарушението от
обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК за така
извършеното нарушение е предвидено административно наказание
имуществена санкция от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на сто от общия
годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов
отчет, приет от управителния орган. АНО е наложил наказание в
законоустановения минимум, който според настоящия съдебен състав се
явява справедлив и съответен на извършеното нарушение. При
индивидуализация на наказанието правилно е взето предвид, че нарушението
се явява първо такова за дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи
5
обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от този вид. Нарушението е формално и не предвижда настъпване
на общественоопасни последици, поради което неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че именно липсата на вредни последици характеризира
нарушението като маловажно. Извършеното нарушение засяга нормативни
изисквания, които изначално са завишени, доколкото са относими към
дейността на публичните дружества, важността на които самият законодател е
отчел, въздигайки в административно нарушение неизпълнение на въведено
безусловно формално задължение, без изобщо да е предвидил като
съставомерен признак причиняването на реални вреди. Изпълнението на
задължението е скрепено със срок, защото динамиката на отношенията,
разкриващи се на пазара на финансови инструменти е достатъчно висока, като
по този начин се гарантира своевременността и актуалността на
информацията. По тази причина, обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. В
тази връзка следва да се има предвид, че закъснението не е незначително или
в разумен срок след уведомлението, направено от жалбоподателя за
заболяването на главния счетоводител на дружеството. На първо място,
законодателят е предвидил дълъг срок, осигуряващ спокойното изготвяне и
представяне на отчета, а именно 90 дни, като заболяването на счетоводителя е
диагностицирано в деня, предхождащ изтичането на срока, към който момент
би следвало ГФО вече да е съставен, а всъщност това се е случило едва на
11.06.2021 г. видно от справката, приложение № 3 към него. На следващо
място, дружеството е следвало да осигури така организацията на работата си,
че да съблюдава изпълнението на законоустановените си задължения. След
като, както се посочва в жалбата, е станало ясно, че главният счетоводител ще
отсъства за дълъг период, „У. Х.“ АД е следвало да положи грижата на добрия
търговец и да организира счетоводното обслужване на дружеството. Още
повече, като се има предвид, че юридическите лица носят обективна
безвиновна отговорност. Следва да се отбележи, че отчетът е представен в
КФН със закъснение от почти три месеца, което далеч надвишава срокът за
поставяне под карантина на заболял от COVID-19, дори и при последваща
такава като контактно лице.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
6
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът предвид фактическата и правна сложност на делото намира, че следва
да бъде определено такова в законоустановения минимум от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-897/08.12.2021
г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
основание чл. 221а, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗППЦК на „У. Х.“ АД е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо,
предл. първо, вр. ал. 4 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „У. Х.“ АД, ЕИК ...... да заплати на Комисия за финансов
надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7