№ 32
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
Членове:Светла В. Даскалова
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело №
20223100201148 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции във връзка с изпратено по подсъдност от ВКС на Окръжен съд-Варна
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 ПВР на Съвета, относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Република
Австрия - Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, за признаване на решение за налагане на
финансова санкция на българския гражданин В. Т. от гр.Варна.
В съдебно заседание прокурорът предлага да се откаже признаване на решението,
тъй като са налице основанията по чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС – липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговата правна квалификация,
невъзможност да бъде установена самоличността на засегнатото лице и непълнота по
отношение възможността за преценка за давността.
Засегнатото лице В. Т. не се явява, нередовно призован, тъй, като не е намерен на
посочения адрес. Видно от докладната записка Т. никога не е пребивавал на адреса посочен
в удостоверението. Същият се представлява от служебен защитник адв. П. П., който
споделя изцяло становището на прокурора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение от 16.03.2020г., влязло в
законна сила на 14.05.2020г., на несъдебен орган в издаващата държава -
1
Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, Австрия е наложена финансова санкция - парична сума
в размер на 70 евро на българския гражданин В. Т..
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
депозираното удостоверение на български език е непълно, което е основание за отказ за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, поради следните съображения:
На първо място непълнотата се изразява в това, че в б. "Ж" т.2 от удостоверението
не са описани обстоятелствата, включително място и време, при които е извършено
нарушението, за което е наложена финансовата санкция, както и неговата правна
квалификация. Това е основание за отказ, тъй като не е удостоверено съдържанието на
удостоверението по изискуемия от закона надлежен начин, а така също не е ясно за какво
точно нарушение е наложена финансовата санкция на българския гражданин, като съдът не
е в състояние да извърши преценката дали са налице всички предпоставки за признаване на
решението, включително и тези по чл. 30 ал.1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място непълнота на удостоверението представлява и липсата на
достатъчно данни за установяване самоличността на засегнатото лице. В удостоверението то
фигурира с две имена, дата и година на раждане и адрес в гр.Варна. Ноторно известен факт
е, че самоличността на българските граждани се установява с ЕГН, който е уникален за
всяко лице. При направена проверка в НБД се установява, че не съществува лице с имена В.
Т., още по-малко с посочената дата и година на раждане. В тази връзка съдът отложи
делото, като отправи молба до издаващата държава да предостави допълнителни данни за
лицето, но отговор до настоящият момент не е получен. В този смисъл съдът отново е в
невъзможност да извърши преценката дали са налице всички предпоставки за признаване на
решението, включително и тези по чл. 30 ал.1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че е налице и хипотезата на чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство.
Издаденото решение, с което е наложена финансова санкция на В. Т., както бе посочено по-
горе е влязло в сила на 14.05.2020г. Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години ако наказанието е
глоба. В българското законодателство този двугодишен срок е изтекъл на 14.05.2022г. В
приложеното удостоверение от австрийска страна, липсват каквито и да е доказателства
относно прекъсването на давностния срок, т. е. да са предприети действия спрямо наказания
за изпълнение на наказанието. Предвид това обстоятелство не е налице хипотезата на чл. 82
ал. 3 от ЗАНН относно приложението на абсолютната погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки,
обуславящи отказ от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС,
поради което и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл. 16 ал.7 т. 2 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
НЕ ПРИЗНАВА Решение от 16.03.2020г., влязло в законна сила на 14.05.2020г., на
несъдебен орган в издаващата държава - Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, Австрия, с
което е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 70 евро на българския
2
гражданин В. Т..
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава -
Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, Австрия, (посредством посоченото в удостоверението
лице за контакт) за непризнаването на решението за налагане на финансова санкция.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му
пред Апелативен съд - гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3