МОТИВИ КЪМ НОХД 597/18

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт на Районна прокуратура Пазарджик.

          Обвинението е против К.Й.Н., за това, че на 16.09.2017 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул. „Луда Яна" № 49, в кафе-аперитив и в дома си на същия адрес, е държал акцизни стоки - „тютюн за пушене" с нето тегло 5.190 кг., на стойност 249.12 лева и с дължим акциз 788.88 лева, и общо 210 броя кутии с цигари, от които 116 бр. кутии марка „Мерилин" и 94 бр. кутии марка „Ева", всички на обща стойност 724.50 лева и с дължим акциз 850.50 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 100 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като случая е немаловажен, а деянието е било извършено в условията на повторност, след като е бил осъден по НОХД № 1720/2013 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 100 от ЗАДС и чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия пледира оправдателна присъда, като развива защита теза на база на селективно избрани и тенденциозно коментирани твърдения .

Подсъдимият не се признава за виновен и настоява да бъде оправдан.

Районният съд, след като се запозна с материалите по делото, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, при условията на чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона, по вътрешно убеждение, установи:

Подсъдимият К.Й.Н. е с обременен съдебен статус. Бил е осъден по НОХД № 19/1986 г„ на ПлРС  за престъпление по чл. 250, ал. 1,6. „а", във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 233, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 23, ал. 1 от НК му било определено едно общо най-тежко наказание  една година лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 1000 лева, като изтърпяването на първото е било отложено за изпитателен срок от 3 години,след изтичане на който и при липсата на ново престъпление, е по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК е настъпила реабилитация по право.

След това Н. бил осъден по НОХД № 299/1998 г. на ПзРС  за престъпление по чл. 343а, б. „а", предл. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1,6. „б", предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изтърпяване, отново, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК настъпила абсолютна реабилитация по право.

Следва трето и имащо пряко отношение към настоящото деяние осъждане - по НОХД № 1720/2013 г., на ПзРС с присъда в сила от 30,085,16г. и за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за 1 година, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години, изтекъл на 30.08.2016 г.

На 16.09.2017 г., полицейски служители от РУ на МВР - Пазарджик, между които свидетелите Н., П. и К.  провели специализирана полицейска операция. В хода на същата те извършили първо проверка в заведение- кафе- аперитив, намиращо се в гр. Пазарджик, собственост подсъдимия и разположено до къщата му. Под бар-плота били открити 14 бр. кутии с цигари марка „Ева", 6 бр. кутии с цигари марка „Мерилин", всички - без бандерол. Встрани от заведението,  в контейнер във вътрешния двор, била открита суха, кафява листна маса с аромат на тютюн, разпределена в 11 броя полиетиленови пликове, чието тегло било 5.280 грама.

Н. признал на полицейските служители, че в жилището му има още стекове с цигари и лично ги завел до приземно жилищно помещение, където от гардероб предал 11 неразпечатани стека цигари марка „Мерилин", светлочервени на цвят и 8 стека, неразпечатани, м. „Ева“ , всички те - във фабрични кутии ( по десет в стек)  без бандерол.

 

 

 

Оформен бил протокол за доброволно предаване на посочените  цигари и насипен тютюн, в който Н. саморъчно записал, че цигарите и тютюнът били негови и ги бил взел за лична употреба.

Физико-химичният анализ на откритите вещи установил, че съдържанието на изследваните проби ат сухата листна маса съставлявало суха биомаса от нарязан тютюн, който можел да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попадал в обхвата на продуктите, дефинирани в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 на ЗАДС, а именно - „тютюн за пушене (за лула и за цигари)", като теглото му било точно . 5.190 кг. Обща стойност по експертна оценка е 249.12 лева.

Относно  210-те броя кутии с цигари, от които 116 бр. кутии марка „Мерилин" и 94 бр. кутии марка „Ева" се установило, че  представляват „цигари" по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС с оценъчна  стойност 724.50 лева.

Стойността на незаплатения акциз върху тези стоки и към датата на извършването на деянието възлиза общо на 788.88 лева -за тютюна и на общо 850.50 лева -за цигарите.

При тези данни по делото прокурорът е предал на съд подсъдимия, приемайки, с основание, че е осъществил състава на престъплението по чл. 234, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК.

 Защитната теза против това обвинение се гради върху твърдението за липсата на знание относно фактическо обстоятелство от състава на това престъпление, което изключва умисъла. Според поддържаната версия, подсъдимият не е знаел, че цигарите и тютюна, открити в дома му и заведението му са се намирали там и че те са били без бандерол. В този смисъл директно се атакува възприетото от обвинението държане на процесните вещи. Доказателствено тази теза е обезпечена от обясненията на самия подсъдим и съответните им (  в по-голяма или по-малка степен) показания на неговия племенник св. Н., съпругата на последния св. С.Н.и съпругата на подсъдимия св. Р.Н.. Тези гласни доказателствени средства съдържат и твърдения досежно факти, установени с други доказателствени средства- нпр. откритите следи на подсъдимия върху кутии с цигари, отразените обяснения от подсъдимия в протокола за доброволно предаване на всички процесни вещи.

Поддържащите защитната теза гласни доказателства обаче  са дискредитирани съществено поради открити съществени противоречия помежду им, както и вътрешни такива - за някои от тях.  Фактически, защитната версия е следната - от собствената си къща подсъдимият предоставил на св. Н. и съпругата му св. Н.помещение на приземния етаж и заведението до къщата.   Предоставил ги за ползване,  временно, докато бил извън страната, за да „ ги пазят“.  Причината за отсъствието си още в началото на своите обяснения представя като  необходимост от лечението му във Франция, но  впоследствие от представени от защитата доказателства се изясни, че  лечението е било за неговата съпруга св. Р.Н., за което има и медицинска документация ( л. 121 и сл.) .

Освен тази вътрешна непоследователност в обясненията на подсъдимия, те  противоречат за някои факти и на твърденията на св. Н.. Според подсъдимия предоставянето на къщата и заведението за ползване на роднините Недкови не е инцидентно „ като ме няма в България, аз му давам ключовете за кафето и къщата“ ( с.з. 23,05,18, стр. 2, протокола) . Инцидентно обаче го представя св. К. Н. - за първи път беше, когато пазех къщата, когато го нямаше чичо“, след което неубедително, неясно и непоследователно заявява „ като занимава за Франция  ми се обажда и си правим уговорка с него“.  Освен това последният твърди, че към момента, когато пристигнали полицаите за проверка, подсъдимият бил „ в къщата си , в стаята, почивал си“ - ( същия протокол, стр. 10) , докато самият подсъдим признава, че бил навън и там узнал, че в дома му има проверка и се завърнал.

Разминавания има между твърденията на подсъдимия и тези на свидетелите Недкови - досежно това какво е взаимното разположение на къщите им и помещение в коя от тях са обитавали към момента на проверката съпрузите К. и С.Недкови.  Според обясненията на подсъдимия, св. Н. и съпругата му са живели в избено помещение към къщата, собственост на подсъдимия. Различни са твърденията на съпругата му св. С.Н., която изяснява, че тя и съпругът и живеят от 35 години в стара къща, непосредствено разположена до новата, която е собственост на подсъдимия , като двете къщи имат различни входове. С.отрича да са имали ключ за къщата на подсъдимия и от последователния й разпит става ясно, че към момента на проверката тя и мъжът й са си живели в старата къща, а не са били в тази на подсъдимия. Затова и обяснява как е оставила цигарите „ у подсъдимия“, където ги била лично тя „сложила ( протокол с.з. 08,11,18г.,стр. 3), „ защото вземала от там и продавала“, тъй като била  „по-далече от него“ ( б.м. -спрямо заведението , в което и работила по време на проверката, който факт е несъмнено установен).

 От друга страна, част от твърдения на С.Н.противоречат на дадени от съпруга й за същите факти. Освен относно факта дали са ползвали и обитавали жилищно помещение на подсъдимия към момента на проверката, твърденията на съпрузите Недкови са различни относно факта къде се е намирал към този момент подсъдимия : според нея- подсъдимият го нямало „вътре и дошъл 20 мин. по-късно “ , а според него - „подсъдимият „ си беше в къщата, в стаята и си почиваше“, като последното противоречи ( както се посочи и на заявеното от самия подсъдим) . На следващо място С.и К. Недкови си противоречат и относно факта кой е закупил процесните тютюна и цигарите: тя твърди, че го закупила от Пловдив и тя ги оставила в къщата на подсъдимия и заведението , а този в казана- заедно с мъжа й , а последният  - че в деня на проверката „ едно момченце с колело му предложило цигари и тютюн и ги купил, за да ги продава“ .

 При тези драстични разминавания в показанията на свидетелите , подкрепящи защитната теза и противоречието им с обясненията на подсъдимия, същата не се възприе за достоверна и преценката на формиращите я доказателствени средства я обуслови като защитна версия, но не и като реално отражение на  релевантните, предвид обвинението, факти. Всички гласни доказателствени средства, които представиха защитната версия се оцениха като недостоверни относно основният оспорван факт - кой е субекта, упражнявал фактическата власт върху инкриминираните вещи .

Трябва да се признае, че на сериозен анализ бяха подложени и онези гласни доказателствени средства, които подкрепят обвинителната теза. Съдът не откри основание за дискредитация на показанията на свидетелите Н., П. и Касабов, както и тези на Г..  В техните твърдения не се откри приписваното от защитата и депозирано чрез твърдения в показанията на Недеви  тенденциозно и преднамерено отношение към подсъдимия.  Не са доказа твърденият стремеж у полицейските служители да бъде уличен именно подсъдимият в съпричастност към процесните вещи. Всъщност тази теза бе лишена и от свое логично обяснение.  

Участвалите в проверката полицейски служители свидетелите Н.,  П. и Кабаков още в началото признаха, че са извършвали неколкократно проверки  дома на подсъдимия и поради това бяха затруднение с диференцирането на процесния случай.  Причината за затруднението обаче е напълно логична и обективна- от една страна свидетелите участват системно при извършване на аналогични проверки в различни обекти и спрямо различни лица, а от друга страна - и по отношение на този подсъдим , в същите обекти- жилищна и търговска сграда са извършени няколко проверки, в които са участвали. В хода на разказа, всеки от свидетелите  сподели различни конкретни възприети от него факти, което насочи към конкретната процесна ситуация. Изясни се и причината за невярното твърдение, че в заведението, присъствала жената на подсъдимия, доколкото несъмнено установено е, че там е присъствала св. С.Н.( съпруга на св. Н.) , а не св. Р.Н.. В тази връзка св. П. ( с.з. 08,11,18; стр. 4  протокола )  сподели, че  е видял и запомнил една жена в заведението от където започнали проверката и тъй като от предходни проверки знае, че това заведение е на подсъдимия и е виждал в него само подсъдимия, жена му и 17-18 племенник, затова е приел, че забелязаната зад бара жена  при процесната проверка е съпругата на подсъдимия.  Логично обяснение за същото твърдение дава и св. Н.  „имаше жена тогава, не мога да кажа коя от двете беше там„ , тоест не може да ги различи. В тази връзка следва да се посочи, че двете жени си приличат визуално ( предвид непосредствените впечатления при разпитите им)  и дори съдебният състав прие, че в протокола за оглед  е заснета съпругата на подсъдимия, за която имаше непосредствени впечатления, тъй като присъстваше на редица съдебни заседания с подсъдимия.  В тази връзка се изследва  се наложи събиране показанията и на С.и на Р.Н.и се установи, че лицето от женски пол, което е присъствало в заведението към момента на проверката  и е заснето във фотоалбума е св. С.Н..

 И тъй като коментираните горе несъответствия намериха своето обяснение и оправдание, Съдът прие, че те не засягат показанията на свидетелите Н., П. и  Касабов в степен, в която същите да бъдат игнорирани като източник на реално настъпили факти и обстоятелства. От друга страна тези доказателствени средства са в достатъчна степен, взаимнодопълващи се, непротиворечиви по между си и подкрепени и от други доказателствени средства. От тях се изясни, че проверката е била започната от търговския обект- заведение до къщата на подсъдимия ( виж фотоалбума),  където бил самият той, а св. Н. въобще не бил присъствал. Под барплота били открити 14 броя кутии цигари „Ева“ и 6 бр. кутии цигари Мерилин“ ,всички без бандерол Във вътрешния двор, в контейнер (л. 7, сн.8) били открити 11 броя полиетилинови чували с тютюн, които също са отразени в огледния протокол и са заснети - л. 7, сн.7). измерено било количество на място 5,280 кг На приземния етаж, където самият подсъдим отвел полицаите, били в гардероб ( виж фотоалбума) установени също описани по видове, марки и количества цигари 8 неразпечатани стека „Ева“ и 11 неразпечатани стека „Мерилин“   (  виж на л. 10, сн. 19,20,21 и 22), които подсъдимият предал на полицаите. Всички кутии били фабрично запечатани и без бандерол.  

 На място подсъдимият направил признания, че  откритите цигари и тютюн, за които вследствие било установено, че не е заплатен акциз, били негови и за негова и на семейството употреба . Такива признания направил и при снемане на обяснения в ПУ , където присъствал и св. пол. Г..

 Не се установи тези призвания да са правени под директна или индиректна заплаха от страна на полицейските служители спрямо подсъдимия. Не се установи под такава заплаха да са правени саморъчните обяснения в протокола ( л.13) за доброволно предаване на всички открити цигари и цялото количество тютюн ( виж и експертното изследване, потвърдило, че отразеното обяснение и изписано  от подсъдимия) .

       Така след споделеният доказателствен анализ Съдът установи, че всъщност фактическата власт върху процесните вещи, открити в заведението, двора и дома на подсъдимия ,  е упражнявал той. Той е установил държане върху всички процесни вещи, за които физико-химичния анализ и оценъчния са установил, че

 1. Сухата листна маса е суха биомаса от нарязан тютюн, който можел да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попадал в обхвата на продуктите, дефинирани в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 на ЗАДС, а именно - „тютюн за пушене (за лула и за цигари)", като теглото му било точно . 5.190 кг., чиято обща стойност е 249.12 лева

2.Относно  210-те броя кутии с цигари, от които 116 бр. кутии марка „Мерилин" и 94 бр. кутии марка „Ева" се установило, че  представляват като „цигари" по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС с оценъчна  стойност 724.50 лева.

Стойността на незаплатения акциз върху тези стоки и към датата на извършването на деянието възлиза общо на 788.88 лева -за тютюна и на общо 850.50 лева -за цигарите.

Съдебният статус на подсъдимото лице е обременен с условно осъждане за същото по вид престъпление, но по основния състав: със съдебен акт в сила от 30,08,13г.  по НОХД 1720/13 на ПзРС- е бил осъден за престъпление по чл. 234, аб.1 от НК на една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, изтекъл на 30,08,16г. Тоест налице е възприетата от прокурора като квалифициращ елемент повторност на деянието.

Предвид изложеното горе Съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния на чл.234 ал.2 т. 1 от НК вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 100 от ЗАДС и чл. 28, ал. 1 от ЗТТСТИ.

В субективно отношение подсъдимият е действал със съзнанието за противоправност на деянието,  умишлено извършено с целени и настъпили обществено опасни последици. Имал е съзнанието, че е добил насипен тютюн за пушене и цигари без бандерол, с неплатен за тях акциз, като установил и фактическа власт върху тях и ги държал. Знаел е , че и тютюнът, и цигарите са акцизна стока и че по закон следва да имат бандерол и да бъдат обложени с акциз. Съзнавал, че върши деянието след като вече е осъждан с влязъл в сила съдебен акт за същото по вид престъпление.

 Направените възражения на защитата, целящи изключването на умисъла поради поддържаното твърдение, че подсъдимият не знаел за наличието на тези вещи в дома, двора и заведението му, са обсъдени горе и категорично отхвърлени по споделените съображения. Последните се състоят в установено лъжесвидетелстване на свидетеля Н. и Н.относно факта, че те добили и държали процесните вещи, за които подсъдимият въобще не знаел за наличието им на процесните места, респ.-  че са и без бандерол. Кредитираните показания на полицейските служители, съответни и взаимодопълващи се,  подкрепени от други  доказателства, обосноваха констатацията за възприетото лъжесвидетелстване на |Недкови .

Признаването на подсъдимия за виновен в извършване на приписаното му престъпление предпостави и ангажиране на наказателната му отговорност.

Предвид количеството на откритите акцизни стоки, размера на неплатения акциз , който е под трикратния размер на установената МРЗ за страната се установи наличие на обстоятелство , свързано с вещите,което е изключително смекчаващо по своята характеристика, тъй като занижава степента на обществена опасност на деянието при съпоставка с типичните престъпления от същия вид. Наред с това и именно поради тези специфични обстоятелства от деянието  несъмнено следва извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, се оказва несъразмерно тежко, тоест би било несправедливо. Наистина, деянието е извършено при условията на повторност, но няма нормативна пречка ( а в друга и доказателствена) за приложение на института по чл. 55 от НК като основание за определяне на полагащото се наказание.  Що се отнася до предходното осъждане, то е част от квалификацията на деянието.

Така на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК Съдът наложи на подсъдимия наказание от десет месеца лишаване от свобода, при отмерване на което съобрази и различния вид на акцизните стоки и различното им местоположение, както и установеното, че те всъщност се предлагат и за продажба.

Прие се, че това наказание е съответно и справедливо възмездие  и ще обезпечи постигането на персоналната и генерална превенции.   

Начинът на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание от десет  месеца лишаване от свобода се оказа напълно предопределен предвид предходното му осъждане по НОХД 1720/13. на ПРС, по което е определено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок, изтекъл на 30,08,16г.  За предходните две осъждания на подсъдимия, както правилно е бил обсъдено в обвинителния акт и коментирано в изложената фактология, са настъпили .- за първото по НОХД 19/86г. реабилитация по право по чл. 86, ал.1 т.1 от НК - с изтичане на определения изпитателен срок.   За второто осъждане също са били заличени както то, така и последиците от него, но с института на пълната, абсолютна  реабилитация по право - по НОХД 299/98г. и на основание чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК.

За трето осъждане обаче по НОХД 1720/13г не е настъпила реабилитация по чл. 88а, ал.1 от НК, тъй като не е изтекъл срока по чл. 88а, ал.3 вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК -  изпитателният срок е изтекъл на 30,08,16, от когато до момента на деянието не са изтекли пет години по чл. 82, ал.1 т.4 от НК. Поради това и отсъства първата предвидена в чл. 66 , ал.1 от НК материално-правна предпоставка - деецът в случая е осъждан за престъпление от общ характер и то на лишаване от свобода.  Поради това и съгласно чл. 57, ал.1, т.3  от ЗИНЗС се определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Постанови се на основание чл.234 ал.3 от НК предметът на престъплението - описаните горе по вид и видове количества цигари и тютюн : „тютюн за пушене" с нето тегло 5.190 кг., 116 бр. кутии марка „Мерилин" и 94 бр. кутии марка „Ева", намиращи се на съхранение при домакина в РУ на МВР – Пазарджик –  да се отнемат в полза на държавата и унищожат по надлежния ред.

На основание чл.189, ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 178,38 лева в полза на ОД МВР Пазарджик и  в полза на РС Пазарджик - 299,34 лева .

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: