РЕШЕНИЕ
№ 1310
гр. Пловдив, 24.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на седемнадесети
юни, две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив
Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административно - наказателно
дело № 1310 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Г.А.Г. с ЕГН ********** обжалва
чрез процесуалния си представител адв.Н.Решение № 338 от 31.03.2021 г. на
Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 7989/2020 г. в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-010006
от 25.09.2020 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив по т.1
от същото, с което на жалбоподателя са наложени административните наказания
глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и в
частта за разноските. В останалата част на решението, а именно, с която
въпросното наказателно постановление е отменено по т.2 от същото, решението на
РС Пловдив не е предмет на обжалване.
В касационната жалба, която се поддържа от пълномощника
на жалбоподателя адв.Н.и пред настоящия съд се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част.
Твърди се, че съдът не е съобразил, че с даденото в наказателното постановление
описание на нарушението е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което не било отчетено от съда и че нарушението не било доказано.
Прави се искане за отмяна на наказателното постановление в посочената част,
както и присъждане на пълния размер на разноските, сторени пред
първоинстанционния съд. Претендират се разноски и за касационната инстанция.
Ответникът по касационна жалба ОД МВР Пловдив – Сектор
Пътна полиция не е депозирал отговор по жалбата, нито е изпратил представител в
съдебно заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Казакова моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде
отхвърлена.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти и след коректен анализ на събраните доказателства, първоинстанционният
съд е стигнал и до законосъобразния извод за наличие на осъществено от страна
на жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е изложил и подробни
мотиви относно законосъобразното санкциониране на жалбоподателя и определянето
на приложимите за това установено нарушение наказания.
Неоснователни са твърденията по касационната жалба, че
районният съд не е обсъдил сочените от жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила. Напротив, видно от мотивите към обжалвания съдебен акт,
в същите е даден отговор на тези възражения на нарушителя, като правилно е
заключено, че правото на защита на Г. не е било засегнато. Последното
действително е така, доколкото за жалбоподателя, както е видно от отразеното в
графа възражения по АУАН и от съдържанието на въззивната му жалба, не е била
налице неяснота относно поведението му, за което се ангажира административната
му отговорност, още повече, че по отношение на това поведение, квалифицирано
като нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, предмет на разглеждане по настоящото
дело, преди това е извършвана прокурорска проверка за наличие данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, в която
жалбоподателят, видно от изложеното в приложеното постановление на РП Пловдив,
е давал конкретни обяснения. Сиреч, на същия е станало известно за какво именно
негово поведение бива санкциониран.
Възраженията на касационния жалбоподател относно това, че
първоинстанционният съд не бил установил по безспорен и категоричен начин
нарушението, са напълно несъстоятелни. Видно е, че съдът, постановил
обжалваното съдебно решение е изложил достатъчно подробни мотиви относно това
по какви причини именно деянието се явява доказано от обективна и от субективна
страна, като изрично е посочил, че кредитира показанията на разпитания свидетел
и е обсъдил съдържанието на съдържащото
се по преписката немско свидетелство за регистрация на МПС, от което
действително е видно, че транзитните номера, с които се е движело МПС,
управлявано от жалбоподателя, са били с определен срок на валидност, който към
датата на установеното поведение на водача е бил изтекъл. Следователно и не е
била налице валидна регистрация към момента на нарушението. Правилно е
позоваването от съда в решението му и на разпоредбата на чл.141 от ЗДвП при
обосноваване на извода относно доказаност на осъщественото от жалбоподателя Г.
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Основани на закона и на
наличните доказателства относно предходни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП са
и изводите на първоинстанционния съд относно неприложимостта на института на
маловажен случай на административно нарушение.
Предвид изложеното и с оглед посочената законосъобразна преценка на
първоинстанционния съд по отношение потвърждаване на оспореното пред него
наказателно постановление по т.1 от същото и при извършената проверка от страна на настоящия състав по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение в посочената част, като същото е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
районния съд в обжалваната му да бъде оставено в сила.
Що се касае до частта на решението относно
присъдените разноски, то и тук са напълно неоснователни възраженията на
жалбоподателя и решението на РС Пловдив е постановено при съобразяване на
закона. Налице е било изрично възражение на въззиваемата страна по размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, по което съдът се е произнесъл, като
е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение при съблюдаване
нормата на чл.36, ал.2 от ЗА. Правилно съдът е определил приложимата норма на
чл.7, ал.2, т.1, вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като определеното възнаграждение от 400 лева не
е под предвидения минимум, както се твърди, защото същият е 300 лева. С оглед
на така намаленият размер на адвокатското възнаграждение и съобразно изхода на
спора пред Районния съд, законосъобразно са определени и присъдени разноски по
съразмерност, предвид факта, че районният съд е потвърдил наказателното
постановление в една негова част, а в друга - го е отменил.
С оглед
изхода на спора в настоящото производство, разноски на поискалия такива
жалбоподател не следва да се присъждат за касационната инстанция.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 338
от 31.03.2021 г., постановено по АНД № 7989/2020 г. на Районен съд Пловдив в обжалваната му част, с която е било
потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-010006 от 25.09.2020
г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив по т.1 от същото, по
която на Г.А.Г. с ЕГН ********** са наложени административните наказания глоба
от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :