№ 19848
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110156658 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК, по молба на ответника Ю.Л.. Претендира се
допълване на Определение № 8403/02.03.2023 г., с което делото е прекратено, и присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3552,00 лв.
Ответникът по молбата Р. Ж. Б. – ищец по делото, оспорва искането. Посочва, че от
приложеното към молбата по чл. 248 ГПК преводно нареждане не можело да се направи
извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение касае настоящото производство. Твърди,
че плащането било извършено в деня на постановяване на прекратителното определение, а
не преди това, макар хонорарът да се дължал авансово. Не бил приложен и договор за
правна защита, както и издадена от адвокатското дружество фактура, поради което не се
доказвали извършени от ответника разноски. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като отбелязва, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и упълномощеният адвокат от Ю.Л. не е
извършвал процесуално представителство, а е изготвил единствено отговор на исковата
молба.
При преценка на данните по делото, съдът намира следното:
Преди размяна на книжата по делото, с Определение № 31754/23.11.2022 г, съдът е
прекратил производството по същото, в частта по предявените искове за: признаване за
установено, че изпълнително дело № 20128380409252 е прекратено, на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК; че взискателят не е имал правото да присъединява изпълнителни
листове след 25.10.2014г. или 11.12.2016г.; и че постановените след 25.10.2014г. или
11.12.2016г от ЧСИ по изпълнителното дело актове са нищожни и незаконосъобразни.
Делото е останало висящо по предявени пет отрицателни установителни иска за признаване
недължимост, чрез принудително изпълнение, поради изтекла погасителна давност, на
вземания в общ размер от 28 289,04 лв., по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
36219/2012 г. на СРС, от които 14 374,93 евро /с левова равностойност 28 004,04 лв./ и
285,00 лв. След размяна на книжата по делото и постъпване на отговор на исковата молба, с
Определение № 8403/02.03.2023 г. /което се обжалва от ищеца/, настоящият съдебен състав е
прекратил производството по гр.д.№ 56658/2022г., като не се е произнесъл по отговорността
за разноските. С молбата си по чл. 248 ГПК ответникът Ю.Л. е представил фактура №
1028/23.02.2023 г., издадена в негова полза от пълномощника му Адвокатско дружество
„Добрева и Бъчваров“, за сумата от 3552,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
по договор за правна помощ по гр. д. № 56658/2022 г. на СРС, 125 състав. Фактурата е
подписана от името на издателя и получателя. С платежно нареждане от 02.03.2023 г., на
основание издадената фактура, ответникът е заплатил в полза на адвокатското дружество
1
възнаграждение в размер на 3552,00 лв.
Искането е допустимо – подадено е в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на допълване по реда на чл. 248 ГПК съдебен акт.
По същество, съдът намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Съдът приема, че ответната страна е заплатила адвокатско възнаграждение в полза
на упълномощеното Адвокатско дружество „Добрева и Бъчваров“, като този хонорар е за
защита именно по настоящото производство. Това се установява от подписаната от
представители и на двете страни фактура от 23.02.2023 г., в която изрично е посочено, че
начислената сума от 3552,00 лв. касае договор за правна помощ по гр. д. № 56658/2022 г. на
СРС, 125 състав. Същевременно, в представеното платежно нареждане от 02.03.2023 г. като
основание за плащане е посочен номерът и датата на цитираната фактура. Поради
изложеното, съдът не споделя възраженията на ищеца Р. Б., че нямало договор за правна
защита и съдействие, че не била издавана фактура и представеното платежно нареждане не
можело да се свърже със сторени в настоящото производство разноски. Следва да се посочи,
че така представената фактура е достатъчна, за да се приеме наличие на правоотношение за
правна защита и съдействие по настоящото дело, тъй като същата е подписана от
представители на ответника Ю.Л. и упълномощеното адвокатско дружество, като в нея
изрично е посочено, че има за предмет договор за правна помощ по настоящото гр. д. №
56658/2022 г. на СРС, 125 състав. Без значение е фактът, че адвокатското възнаграждение е
заплатено в деня на постановяване на прекратителното определение. Разпоредбата на чл. 2,
ал. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
позволява адвокатското възнаграждение да се заплаща както авансово, така и разсрочено. В
случая производството не се е развило по типичния си начин с провеждане на открити
съдебни заседания и постановяване на решение, а след постъпване на отговора на исковата
молба е завършило с прекратително определение, поради което не е имало пречка
ответникът да заплати дължимото възнаграждение към датата на постановяване на това
определение.
Възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението е основателно.
Производството е приключило с прекратяване на делото. Съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.5 ГПК, при преценка за прекомерността на възнаграждението следва да се съобрази
фактическата и правна сложност на делото. Делото е приключило без извършване на
процесуални действия от страната – ответник, с изключение на подаването на отговора и
молбата по чл.248 ГПК, при нормално и очаквано развитие на същото – насрочване на
о.с.з./едно или две/, процесуално представителство по него, решение. Съгласно чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 9, ал. 1 от Наредбата
за изготвяне на писмен отговор по искова молба, възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв., а според чл. 6, ал. 1 т. 5
възнаграждението за изготвяне на молба е 200 лв.
Възнаграждението, определяемо съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2 НМРАВ, е въз
основа интереса, а не въз основа всеки иск, който интерес възлиза на сумата 26232,21 лева,
по исковете, уточнени на лист 59 от делото. Следователно, минималното възнагражение,
дължимо съгласно чл.7,ал.2, т.4 НМРАВ, възлиза на 2748,58 лева, от които, съгласно
чл.9,ал.1 НМРАВ, ищецът дължи 3/4 или сумата 2061,43 лева. Съгласно разпоредбата на §
2А ДР на НМРАВ, това възнаграждение е без ДДС, поради което към него се добавя сумата
412,29 лева, или минималният размер възлиза на сумата от 2473,72 лева с ДДС.
Този размер е справедлив и обоснован, като отговаря и на материалния интерес по
делото. Следва да се посочи, че при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът се ръководи от
2
интереса, съгласно чл.7, ал.2 НМРАВ, а не от цената на всеки отделен иск.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, в производство по чл.248 ГПК, Определение № 8403, постановено на
02.03.2023 г. по гр.д. № 56658/2022 г. по описа на СРС, 125 състав, като:
ОСЪЖДА Р. Ж. Б., ЕГН: ********** да заплати на Ю.Л., ЕИК: ************* сумата
2473,72 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 70291/14.03.2023 г., подадена от Ю.Л. в
останалата част - за присъждане на сумата от още 1078,28 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му, на страните, с
частна жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3