М О
Т И В
И към Присъда
№409/15.11.2013 година,
постановена по НОХД № 718/2013г. по описа на
РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано против подсъдимите:
- К.С. *** по обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1
вр.с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че в периода от месец ноември 2012 г.
до около 09.00 часа на 24.12.2012 г. в стопански двор на село Попово,
обл.Ямбол, в условията на продължавано престъпление, чрез използването на
техническо средство - маркуч, отнел чужди движими вещи, на обща стойност –
257.25 лева /двеста петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, от
владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбера
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, както следва:
- през месец ноември 2012г. в
стопански двор на село Попово, обл. Ямбол, от резервоара на трактор марка
"Беларус", действайки в съучастие с М.А.Г., с ЕГН **********, като
извършител, чрез използване на техническо средство - маркуч, отнел чужди
движими вещи - 25 литра дизелово гориво, на стойност 65.25 лева /шестдесет и
пет лева и двадесет и пет стотинки/, от владението на собственика им - Н.А.Д.,
без негово съгласие е намерение противозаконно да ги присвои;
- за времето от 23.12.2012г. до
около 09.00 часа на 24.11.2012г. в стопански двор на село Попово, обл. Ямбол,
от резервоара на трактор марка "Беларус", чрез използването на
техническо средство - маркуч, отнел чужди движими вещи - 25 литра дизелово
гориво на стойност 64.00 лева /шестдесет и четири лева/, от владението на
собственика им - Н.А.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- за времето
от около 17.00 часа на 21.12.2012г., до около 06.00 часа на 22.12.2012г. в
стопански двор на село Попово, обл.Ямбол, от резервоара на трактор марка
"ЮМЗ-6Л", чрез използването на техническо средство - маркуч, отнел
чужди движими вещи - 50 литра дизелово гориво на стойност 128.00 лева /сто
двадесет и осем лева/, от владението па собственика им - Н.П.Х., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- М.А. *** по обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, за това,
че през месец
ноември 2012г. в стопански двор на село Попово, обл. Ямбол, от резервоара на
трактор марка "Беларус", действайки в съучастие с К.С.М., с ЕГН **********,
като извършител, чрез използване на техническо средство - маркуч, отнел чужди
движими вещи - 25 литра дизелово гориво, на стойност 65.25 лева /шестдесет и
пет лева и двадесет и пет стотинки/, от владението на собственика им - Н.А.Д.,
без негово съгласие е намерение противозаконно да ги присвои.
Производството е протекло
по реда на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, като и двамата подсъдими признаха изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства
за тези факти.
В съдебно заседание вносителят на обвинителния акт - прокурорът при Елховска районна прокуратура – Соня П., поддържа изцяло така повдигнатите против подсъдимите К.С.М. и М.А.Г. обвинения, като излага доводите си, поради които
счита, че с деянията си подсъдимите са осъществили престъпните състави на вменените им престъпления по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2
вр. с чл.26 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК – за подс.М.
и по чл.195 ал.1
т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК – за подс.Г..
Предвид на това и на обстоятелството,
че съдебното следствие по настоящото НОХД се е разгледало по реда
на глава 27 от НПК, обвинението
предлага наказанието спрямо подс.М.Г. да бъде
определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като счита, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства – невисоката стойност на предмета
на престъплението, направеното самопризнание и съдействието на разследващите
органи за разкриването на обективната истина, чистото му съдебно минало.
Предвид на това прокурорът сочи, че целесъобразно би било на този подсъдим да
бъде определено наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.66 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от три години. По отношение на
подсъдимия К.М. представителят на ЕРП предлага наказанието му да бъде
определено при условията на чл.58а от НК, като с оглед на обстоятелството, че е
извършил деянието като непълнолетен след редуцирането, да му бъде наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.69 от НК бъде
отложено от изтърпяване за срок от една година.
По искане на подсъдимите, направено чрез защитниците
им по делото – адв.Д.Н.Д. /служебен защитник от фазата на ДП на подс. К.М./ и адв.Д. Илиев Д. /редовно преупълномощен от
сл. защитник от фазата на ДП, адв.Д.А. на подс.М.Г./, производството по настоящото НОХД е
разгледано по реда на глава 27 от НПК, като и двамата подсъдими – К.С.М. и М.А.Г., по смисъла на чл.371 т.2 от НПК в
хода на съдебното съкратено следствие признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично заявиха, че са съгласни да
не се събират доказателства за тези факти. Подс.М. чрез защитника си – адв.Д.
Н. Д. моли съда да приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК като определи
наказанието му при условията на чл.58а
от НК, а подс.Г. чрез защитника си – адв.Д.
Ил. Д. навява съображения за наличие на многобройни смекчаващи вината на подзащитния
му обстоятелства, като визира, че още в хода на ДП би следвало да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК спрямо Г., като се заявява искане за освобождаването
му от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание с
оглед ниската стойност на щетата, причинена от извършеното престъпление, която
е в размер на 60 лв.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят
по делото, разпитан като такъв във фазата на ДП - Н.А.Д. притежавал кравеферма
в Стопанския двор на село Попово, общ.Болярово, обл.Ямбол. Там той държал два
трактора, единият от които бил марка „Беларус“ без регистарционен
номер. В съшият Стопански двор свидетелката, разпитана като такава във фазата
на ДП, Н.П.Х. също притежавала краварници, в които държала шест-седем трактора,
единият от който бил марка „,ЮМЗ-6Л" с рег.№ "Ямбол 01107 У".
През един
неустановен ден на месец ноември 2012 год., подсъдимите К.С.М. и М.А.Г.,*** се
видели в центъра на селото и след като консумирали алкохол, под въздействието
му решили да отидат до Стопанския двор, където знаели, че свидетелите държат
тракторите си. В изпълнение на решението си двамата подсъдими отишли до
Стопанския двор на с.Попово. Взели една туба, която намерили в Стопанския двор
и от трактор „Беларус“, собственост на
св.Д., с маркуч, който намерили при трактора, източили 25 литра дизелово
гориво от резервоара на трактор „Беларус“, собственост на св.Д.. На следващия ден
двамата подсъдими – М. и Г. продали източеното гориво на разпитаният в хода на
ДП като свидетел А.Й.М. за сумата от 40 лева.
След това подсъдимият
М. решил отново да извърши, но сам кражба на гориво от Стопанския двор на
с.Попово. За времето от около 17:00 часа на 21.12.2012г. до около 06:00 часа на
22.12.2012г. подс.К.М. отишъл в Стопанския двор на с.Попово,
обл. Ямбол, и с помощта на маркуч източил 50 литра дизелово гориво от резервоара
на трактор марка "ЮМЗ-6Л", собственост на св.Х.. За времето от
23.12.2012г. до около 09.00 часа на 24.12.2012г. подс.М.
отново сам отишъл до Стопанския двор на с.Попово, общ.Болярово, обл.Ямбол и с
помощта на маркуч източил 25 литра дизелово гориво от резервоара на трактор
марка „Беларус“, собственост на св.Д.. От така откраднатото количество гориво
подсъдимият К.М. продал на св.М. около 45 литра нафта за сумата от 85 лева.
Въз основа на проведените оперативно-издирвателни мероприятия,
извършителите на деянията били разкрити в лицето на двамата подсъдими – К.С.М. и М.А.Г..
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице А.С.К., приложена на л.40 и л.41 от ДП, от която се установява, че стойността на вещите – предмет на кражбите е съответно:
25л. дизелово гориво към м.ноември 2012г. възлиза на сумата от 65.25 лв.; 25 л.
дизелово гориво към 23/24.12.2012г. възлиза на сумата от 64.00 лв.; 50л.
дизелово гориво към 21/22.12.2012г. възлиза на сумата от 128.00 лв.
Подсъдимият К.С.М.,
видно от приложеното на л.45 от ДП Удостоверение за раждане /дубликат/, е роден
на ***г. в гр.Елхово от майка – Стоянка Стойкова Манолова и баща – Стоян Иванов
М., т.е. към датата на вмененото му престъпление е бил непълнолетен /на 17
години/.
От приложената
по делото на л.10 справка за съдимост с рег.№2198 от 17.10.2013г. на БС при
ЕРС, се установи, че подсъдимият К.С.М. не е осъждан.
От
изисканата и приложена по делото /на л.11/ справка за съдимост с рег. №2200 от
17.10.2013г. на БС при ЕРС, се установи, че подсъдимият М.А.Г. е осъждан с
Присъда №112/26.10.2005г., постановена по НОХД №322/2005г. по описа на
РС-Елхово, влязла в сила на 11.11.2005г. за извършено
на 26/27.03.2005г. престъпление по чл.216 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.63 ал.1
т.4 от НК и за извършено на същата дата престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4
вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е определено
на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание за двете деяния, наложени с
присъдата, а именно – три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.69
ал.1 вр.с чл.66 ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от
една година, както и на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено към така
определеното общо наказание и наказанието обществено порицание, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел в с.Попово. По това
осъждане на подс.Г. е настъпила с оглед липсата на
данни кога е изтърпял наказанието обществено порицание, реабилитация по смисъла
на чл.88а ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл.82 ал.1 т.4 и т.5 от НК.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на направените
самопризнания на подсъдимите К.М. и М.Г., дадени по реда на чл.371 т.2 от НПК,
които се подкрепят от доказателствата и доказателствените средства, събрани в
досъдебната фаза и съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл.283
от НПК – удостоверение за раждане – л.45 от ДП, съдебно оценителна експертиза –
л.40 и 41 и справки за съдимост, от показанията на свидетелите, разпитани в
хода на ДП №10/2013г. по описа на РУ“Полиция“гр.Елхово – Н.А.Д., Н.П.Х. и А.Й.М..
По делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично
и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.
От така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Делото е разгледано
по реда на съкратено
съдебно следствие - Глава
ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371 т.2
от НПК.
При това положение настоящият съдебен състав намери
обвиненията спрямо подсъдимите за
доказани, както от обективна, така и от субективна страна, или:
- подсъдимият К.С. ***, е
извършил вмененото му престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194
ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като в периода от месец ноември
2012 г. до около 09.00 часа на 24.12.2012 г. в стопански двор на село Попово,
обл.Ямбол, в условията на продължавано престъпление, чрез използването на
техническо средство - маркуч, отнел чужди движими вещи, на обща стойност –
257.25 лева /двеста петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, от
владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбера
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, както следва:
- през месец ноември 2012г. в
стопански двор на село Попово, обл. Ямбол, от резервоара на трактор марка
"Беларус", действайки в съучастие с М.А.Г., с ЕГН **********, като
извършител, чрез използване на техническо средство - маркуч, отнел чужди
движими вещи - 25 литра дизелово гориво, на стойност 65.25 лева /шестдесет и
пет лева и двадесет и пет стотинки/, от владението на собственика им - Н.А.Д.,
без негово съгласие е намерение противозаконно да ги присвои;
- за времето от 23.12.2012г. до
около 09.00 часа на 24.11.2012г. в стопански двор на село Попово, обл. Ямбол,
от резервоара на трактор марка "Беларус", чрез използването на
техническо средство - маркуч, отнел чужди движими вещи - 25 литра дизелово
гориво на стойност 64.00 лева /шестдесет и четири лева/, от владението на
собственика им - Н.А.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- за времето от около 17.00 часа на 21.12.2012г., до
около 06.00 часа на 22.12.2012г. в стопански двор на село Попово, обл.Ямбол, от
резервоара на трактор марка "ЮМЗ-6Л", чрез използването на техническо
средство - маркуч, отнел чужди движими вещи - 50 литра дизелово гориво на
стойност 128.00 лева /сто двадесет и осем лева/, от владението па собственика
им - Н.П.Х., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- подсъдимият М.А. ***, е извършил
вмененото му престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194
ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, тъй като
през месец ноември 2012г. в стопански двор на село Попово, обл. Ямбол, от
резервоара на трактор марка "Беларус", действайки в съучастие с К.С.М.,
с ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство -
маркуч, отнел чужди движими вещи - 25 литра дизелово гориво, на стойност 65.25
лева /шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, от владението на
собственика им - Н.А.Д., без негово съгласие е намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна обвиненията се доказват от обясненията на двамата подсъдими, с които те по реда на
чл.271 т.2 от НПК признаха вината си и изразиха в хода на съдебното следствие
съжаление за извършеното. Тези самопризнания на подсъдимите К.М. и М.Г.
кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са във взаимна
зависимост с останалите, приобщени доказателства и доказателствени средства,
посочени в изложената по-горе фактическа обстановка, като всички в съвкупност
изясняват механизма на извършване на престъпните деяния от подсъдимите. Или от
обективна страна, подсъдимите са отнели вещите – предмет на вмененото им деяние
при съучастие, извършено през месец ноември на 2012г., както и индивидуално от подс.М. за останалите две деяния, съставляващи кражби, от
владението на различни собственици, извършени през непродължителен период от време
в условията на продължавано престъпление. Изпълнителните деяния на вменените на двамата подсъдими престъпления са
извършени чрез действия и се изразяват в отнемане на инкриминираните процесни
чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото. Изпълнението
на деянието, вменено и на двамата подсъдими като извършено при условията на
съучастие, както и на останалите две деяния, които са осъществени самостоятелно
от подс.М. при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, е било улеснено чрез използването на техническо
средство – маркуч и се приеха за довършени, тъй като подсъдимите са установили
своя фактическа власт над предметите на кражбата.
От субективна страна всеки един от двамата подсъдими – К.М. и М.Г., са
действали при пряк умисъл в извършване на престъпленията, като са съзнавали, че
вещите са чужди, че нямат разрешение от собствениците им да се разпореждат с
тях и че с отнемането ще прекратят фактическата власт на собствениците, с
намерение да ги присвоят. Намерението за своене е
демонстрирано с последващото отчуждаване за част от
вещите, а за друга със своене.
Причина за извършване на престъпните деяния е ниското правосъзнание
на всеки един от двамата подсъдими и стремежа им за облагодетелствуване
по престъпен начин.
При определяне вида и размера на наказанието на всеки един от двамата подсъдими – К.С.М. и М.А.Г., съдът освен гореизложеното
взе предвид степента на обществена опасност на деянията, която е висока и тази на дейците, които не са
осъждани към момента на извършване на инкриминираното престъпление /за подс.Г. е настъпила
реабилитация по чл.88а от НК/, причините
за извършване на деянията, критичното отношение на подсъдимите към инкриминираните деяния, признанието им във виновност и разкаянието за стореното.
За извършеното от подсъдимия К.С.М. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр.с чл.26, ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК,
материалният наказателен закон предвижда наказание лишаване от свобода до 3
години, а за извършеното от подсъдимия М.А.Г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК престъпният
квалифициращ състав на чл.195 ал.1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години.
Съдът в настоящия си състав при индивидуализацията на наказанията на всеки един от
двамата подсъдими, при спазване на императивните изисквания на чл.373 ал.2 от НПК, прие, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат определени съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две
отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а
втората по ал.4 – вариант, който в случая несъмнено би бил по-благоприятен за
всеки един от дейците предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът
да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината
обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанията на всеки един от двамата
подсъдими следва да се определи в хипотезата на чл.58а ал.4 от НК като отчете, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на всеки един от
двамата подсъдими, а именно – чистото им съдебно минало, признанията им във виновност
и разкаянието за стореното, проявеното от тях критично отношение към
извършеното, процесуалното им поведение в хода на съдебното следствие, ниската
стойност на предметите на кражбите, младата им възраст. Ето защо и с оглед на предвиденото наказание в престъпния състав на престъпленията, в извършването на които подсъдимите
бяха признати за виновни, съдът при
условията на чл. 58а ал.4
вр.с чл.55 ал.1 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), предвид обстоятелството, че
делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2,
вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, наложи на подсъдимите следните наказания: – на
подсъдимия К.М. за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр.с чл.26, ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за
което бе признат за виновен, на основание чл.373 ал.2 вр.с чл.372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК вр.с чл.58а ал.4 вр.с чл.55 ал.1
т.2 б.”б” от НК му определи наказание пробация, с предвидените по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр.с ал.3 т.1 от НК
пробационни мерки: - задължителна
регистрация по настоящ адрес в с.Попово, общ.Болярово, обл.Ямбол, ул.„Васил Левски“
№3, за срок
от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност
на явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определеното
от него длъжностно лице два пъти седмично и - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, а на подсъдимия М.Г. за извършеното от
него престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, за което бе признат за виновен, на
основание чл.373 ал.2 вр.с чл.372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК вр.с чл.58а ал.4 вр.с чл.55 ал.1
т.1 от НК му определи
наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ МЕСЕЦА.
Съдът
намери, че в случая по отношение на подсъдимия М.Г. са налице материалноправните предпоставки на
чл. 66 ал.1 от НК. Наложеното на
този подсъдим наказание е от вида, за който
е допустимо отлагането на изтърпяването
му /лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години, като подс.Г.
към датата на извършване на инкриминираното престъпно деяние е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, но реабилитиран по смисъла на чл.88а от НК. Предвид на това, съдът
намери, че за поправянето и
превъзпитанието на този подсъдим и за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното му наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това на основание
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на наложеното на подсъдимия М.Г. наказание лишаване от свобода
за срок от 3
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът не намери основания за
приложението на чл.9 ал.2 от НК по отношение на подсъдимия Г., тъй като макар действително
предметът на вменената му кражба, за която бе признат за виновен, да е с ниска
стойност – в размер на 65.25 лв., то инкриминираното престъпление съставлява
квалифициран случай на този вид деяние против собствеността, което придава само
по себе си по-висока степен на
обществена опасност на процесната кражба в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид. Съдът прие, че е неприложима както разпоредбата на
чл.78а от НК, така и тази по чл.218б от НК, тъй като не са налице визираните в
цитираните материално правни норми основания за освобождаване на подс.Г. от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание. Предвид на това съдът не възприе за основателни
направените в тази насока искания на защитата на подс.М.Г..
Разноски: На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите – К.С.М.
и М.А.Г., да заплатят
поотделно направените по делото разноски, а именно – по 15.00 лева, направени
по делото разноски във фазата на досъдебното производство, платими по сметка на
ОД на МВР-Ямбол и по 5.00 лева държавна такса при издаване
на изпълнителни листи, платими по сметка
на РС-гр.Елхово.
С така
наложените на двамата подсъдими наказания съдът счете, че биха се постигнали целите на генералната и специалната первенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Воден от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
на състав:
/М. Кирова/