Решение по дело №1423/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260410

гр. П., 04.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на седми окромври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                  Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                      

като разгледа гр. д. № 01423 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която е се иска да бъде признато за установено, че П.Й.П. дължи на  ищцовото дружество сума в размер на 1028,31 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 26.03.2016 г. до 05.08.2019 г., както и сумата от 163,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че страните не се намират в договорни отношения, както и че не е доказано количестото доставени ВиК услуги. Прави се възражение са погасяване по давност на вземанията.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

“Водоснабдяване и канализация” ЕООД депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу П.Й.П., отнасящо за вземанията, които са предмет на настоящите искове. По повод на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06127 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания в едномесечен срок да предяви искове за установяване на вземанията.

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, които са публиквани в един местен (в. „Съпреник”) и централен (в. „Новинар”) ежедневник.

Представена справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.

 

По делото е представена декларация вх. № 115170/28.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ, подписана от П.Й.П., като авторството на този документ не е оспорено от процесуалния представител на ответника. В обсъждания документ ответната страна е декларирала, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот с адрес гр. П., ул. „***, т. е. налице е изявление изхождащо от ответната страна, с което признава, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но представлява изявление направено пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно - притежаването на правото на собственост върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед представената декларация се достига до извод, че ответната страна притежава ½ идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот.

Представено е удостоверение от Община П., от което става ясно, че на адреса на процесния имот са регистрирани по настоящ адрес следните лица: П.Й.П., М.П. и Н. Й..

Изслушано е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, в което е отразено, че за процесния период сумите представляват стойността на служебно начислено (съобразно броя обитатели) от ищцеца количество консумирана питейна вода (479 куб. м.), която е на стойност 1028,31 лева. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението не е ползвало карнетните отчетни картони, а само и единствено едностранно съставени от ищеца документи, а именно справка – извлечение и проформа фактури. Експертът заявява още, че не може да посочи служебно начислените суми на база колко обитатели в жилището е изчислено.  Следва да се отбележи, че в съдебно заседание процесуланият представител на ищеца е направил изявление, че не се пазят карнетните отчетни картони. Горното дава основание на съда да кредитира заключението единствено като отразяващо стойността на ВиК услуги по едностранно съставени документи от ищеца.

Изслушано е заключение на съдебно – техническа експертиза, от което става ясно, че вещото лице е посетило имота и установило, че в имота са налични два броя водомера, които са без пломби. Дава информация, че водомерът за топлата вода е монтиран в обратна посока, поради което не отчитал конумацията на вода. Кредира се заключението на експерта, тъй като същото е изготвено на база извършен оглед на място.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището. 

 

По делото се установи, че ответникът притежава ½ ид. ч. от собствеността върху имота, поради което между страните по делото се намират в договорни отношения за предоставяне на ВиК услуги.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи потребеното количество ВиК услуги и тяхната стойност. Съгласно чл. 25, ал. 8 от ОУ при липса на индивидуален водомер, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: по 6 куб. м. при топлофициарно жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Според чл. 25, ал. 13 от ОУ данните за броя на обитателите се предоставят от потребителите, заверено от управителя на етажната собственост или тази информация се изисква от управителя на етажната собственост. Съгласно чл. 20, ал. 1 ОУ при повреда на индивидуалния водомер се прави предписание за нейното отстраняване, а за срока на предписанието се начислява средномесечния разход за съответния период през предходната година – чл. 26, ал. 2 ОУ. Съгласно чл. 51 ОУ при нарушаване целостта на пломбите на индивидуалните водомери или при физически въздействия върху водомера, водещо до неправилно отчитане, количеството изразходена вода се определя по реда на чл. 49 ОУ, а именно: по пропускателна способност на водопроводнат аинсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до предишния реален отчет, но не повече от 6 месеца.

Горното води до извод, че обитатели на жилището не са лицата с регистриран ностоящ адрес, съвпадащ с адреса на процесния имот, а се посочва от потребителя или ВиК оператора изисква тази информация от управителя на етажната собственост. При това положение броят на обитателите не се установява с удоствоерение за лицата с регистриран настоящ адрес, съвпадащ с адреса на процесния имот. По делото не се представиха доказателства за броя обитатели (напр. молба от потребителя; вписани данни в карнетите, подписани от потребитреля или показания на домоуправителя).

От общите условия става ясно, че е възможно служебно начисляване на количество вода, но това е само при определни обстоятелства: липса на  индивидуален водомер; нарушаване целостта на пломбите на водомери; физически въздействия върху водомера, водещо до неправилно отчитане, повреда на водомера и при отказан достъп за извършване на отчет. Различен е методът на начисляване количеството вода при всяка една от тези хипотези.

В настоящия случай не става ясно коя от посочените хипотези е довела до случежбно начисляване на вода. Твърди се, че количеството вода е изчислено съобразно обитателите в жилището, но не се установи липсата на индивидуален водомер (процесуалният представител на ищеца оттегли искането си за разпит на инкасатора, който би дал информация за обстоятелствата, довели до начина на отчитане), както и броя на обитателите. Установи се нарушаване целостта на пломбите на водомера и физическо въздействие върху този уред, водещо до неправилно отчитане на вода, но не се установи към кой момент е извършено, доколкото това е от значение за 6-месечния срок по чл. 49 ОУ. Още повече, че начинът на начисляване количество вода не е обвързан от броя обитатели в жилището при установената нередвоност на уреда.

Горното води до извод, че не е доказано количеството потребена вода, поради което исковете са недоказани и като такива следва да се отхвърлят. 

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство. Представен е договор за правна помощ, от който става ясно, че ответникът е платил 800 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство, които следва да му се присъдят.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 срещу П.Й.П., ЕГН **********,***, с които се иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца сума в размер на 1028,31 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 26.03.2016 г. до 05.08.2019 г., както и сумата от 163,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06127 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на 800 лева – направени разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06127 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.