О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

Номер                                                   28.08.2018 година                град Стара Загора

 

  СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,        ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: ВАНЯ ТЕНЕВА

                                               

като разгледа докладваното от съдията Ваня Тенева частно гражданско дело номер 5916 по описа за 2017 година

 

Производството е по чл.248 ГПК и образувано по молба на „Транс Енг“ ЕООД - ищец по настоящото дело, с която се иска да бъде допълнено постановеното Решение № 440 от 08.05.2018 г. в частта му относно разноските чрез присъждане на сумата 66 лв., представляваща платени разноски по изпълнително дело.

Молителят твърди, че с Решението си съдът неправилно не е присъдил поискани и сторени от ищеца разноски за образувано изпълнително дело по издадена обезпечителна заповед.  

Ответникът по молбата не е взел становище в законоустановения срок.

Молбата е своевременно подадена и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано по искова молба на «Транс Енг» ЕООД, в която се твърди, че ответникът ЕТ „Дикол – 2 Галин Михайлов“ му дължи сума в размер на 7 568.01 лева, представляваща цена по Договори за международни превози на товари, относно която сума са издадени фактури със следните номера:

-           Фактура № 2047/07.03.2016 г. с настъпил падеж, по която имало частично плащане, но все още била дължима сумата от 1908. 84 лева;

-           Фактура № 2072/19.04.2016 г. с настъпил падеж, по която била дължима сумата от 2 959.31 лева;

-           Фактура № 2073/21.04.2016 г. с настъпил падеж, по която била дължима сумата от 1001.38 лева;

-           Фактура № 2126/15.06.2016 г. с настъпил падеж, по която била дължима сумата от 1 698.48 лева;

Съдът е постановил неприсъствено Решение на 08.05.2018 г., като е осъдил ответника по така предявената претенция и е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 312, 67 лева държавна такса, 900 лева възнаграждение за процесуално представителство и 5 лева заплатена такса за обезпечителна заповед. По отношение на искането за присъждане на разноски в изпълнителното производство в размер на 66 лева, съдът е постановил, че исканата сума не следва да се присъжда с настоящото решение. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са винаги за сметка на длъжника, освен в определени случаи, в които не попада настоящият казус.

Съгласно фактура, издадена от ЧСИ Иван Стръмски за образуване на изпълнително дело 20178700400730 по издадена по настоящото дело обезпечителна заповед е събрана такса от ищеца в размер на 20 лева, за изготвяне и връчване на книжа – 20 лева и за налагане на запор – 15 лева, като общата сума с ДДС е 66 лева. Според аргументите на пълномощника на ищеца сторените и цитирани по-горе разноски в размер на 66 лева не са такива по изпълнение, а във връзка с налагане на обезпечителна мярка и поради това счита, че следва да има изпълнителен титул за събирането им от длъжника и не следва да се прилага чл. 79 от ГПК.

Съдът е запознат с тази част от съдебната практика, която счита, че следва да се присъждат разноски в исковия процес по отношение не само на разноските за издаване на обезпечителна заповед (в обезпечителна производство), но и разноските по изпълнение на издадена обезпечителна заповед (в изпълнителния процес) – съгласно нея възможностите по образуваното изпълнително дело се изчерпвали с налагане на допуснатия запор върху сметките на длъжника. Не се развивал изпълнителен процес на основание изпълнителен титул и основателно направените по обезпечението разноски се претендирали в рамките на исковото производство по обезпечения иск. Това становище не намира опора в закона, доколкото разпоредбата на чл. 79 от ГПК се намира в общата част на ГПК и се отнася за изпълнителното производство като цяло. Без съмнение изпълнително дело може да се образува не само на основание изпълнителен лист, но и на основание друг акт, подлежащ на изпълнение – напр. постановление за възлагане или обезпечителна заповед, определение по налагане на привременни мерки по брачни дела и др. Становището, че в тези случаи изпълнението приключва само и единствено с изпълнение на постановения акт и не могат да се съберат разноски е неправилно.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

 

От горното следва, че не са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК относно допълване на Решението в частта за разноските чрез присъждане на сумата от още 66 лева.

Определението не подлежи на обжалване  - така Определение № 705 от 16.12.2009 година по ч.гр.дело № 644 /2009г. на I ГО на ВКС.

 

Мотивиран така, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането за допълване, на осн. чл.248, ал.1 ГПК, на Решение № 440 от 08.05.2018 г. в частта му относно разноските чрез присъждане на сумата от 66 лв., представляваща платени разноски по изпълнително дело, образувано за налагане на обезпечителна мерки.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: