Решение по дело №4156/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7036
Дата: 12 ноември 2018 г.
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20151100104156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 12.11.2018г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,  І-9 състав, в закрито заседание в състав:                                                  

                                                                          СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

сложи  за разглеждане гр.д.№ 4156 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК.

 

Постъпила е молба от ищеца Д.А.П., представляван по пълномощие от адв.Д.С., с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение от 19.07.2018г. изразяваща се в погрешно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.С.С., вместо на процесуалния представител на ищеца адв.Д.С..

Постъпила е и молба от ответника „ОЗК-З.“ АД гр.София за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските. Първото искане е идентично с това на ищеца, а второто е за присъждане в негова полза на сумата 2846.88лв. обосновано с приложение на §2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за начисляване към възнаграждението на ДДС. По молбата на ищеца не е изразено становище.

Ищецът изразява становище за неоснователност на молбата, в частта, с която се иска присъждане на ДДС към адвокатското възнаграждение.

Третото лице-помагач И.Б.Н. не е изразил становище.

С решение от 19.07.2018г. СГС се е произнесъл по предявения от Д.А.П. осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като приел същия за частично основателен и осъдил ответника „ОЗК-З.“ АД гр.София да заплати обезщетение от 30 000лв. за претърпени от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.05.2014г. до изплащането, а за разликата до пълния предявен размер 80 000лв. искът е отхвърлен. Съдът е разрешил и въпроса с разноските с осъждане ответника да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 112.50лв. съобразно уважената част, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът да заплати на ответника 2428.12лв. съразмерно отхвърлената част. На основание чл.38, ал.2 ЗА осъдил ответника да заплати на адв.С.Е.С.-САК адвокатско възнаграждение от 1098.75лв., съответно да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважения иск по чл.78, ал.6 ГПК от 1200лв.

От данните по делото се установява, че ищецът е представляван в производството от адв.Д.С.-САК, а не от адв.С.С.-САК, който е процесуален представител на ответника.  В мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗА, като вместо действителния пълномощник е посочен, включително и в диспозитива адв.С..

Налице е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. При фактическото положение, че ищецът е представляван по пълномощие от адв.Д.С. и изводът на съда, че същият адвокат, с оглед изхода на делото, има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, погрешно сумата е присъдена на адвоката, представлявал ответника. Поправката на очевидна фактическа грешка в съдебното решение подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК, но не и по реда на чл.248 ГПК, доколкото се касае до частта относно разноските. Предвид това съдът приема, че молбата на ответника в тази част е идентична с тази на насрещната страна, а именно присъждане дължимото адвокатско възнаграждение на адв.С..

            По молбата на ответника за разноските присъдени в негова полза:

            Молбата е подадена в законовия срок по чл.248 ГПК, от легитимирано лице и при изпълнение изискванията на чл.80 ГПК за представяне на списък с разноските, поради което е процесуално допустима.

            Съгласно представения списък по чл.80 ГПК ответникът е поискал присъждането на разноски от 4555лв., от които 3600лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 900лв. депозити за вещи лица, 50лв. разноски за свидетел и 5лв. за издаване на съдебно удостоверение. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 23.05.2017г. сключен между „ОЗК-З.“ АД гр.София и Адвокатско дружество „Г.и партньори“ гр.София, с който е уговорено и платено възнаграждение от 3600лв. с ДДС, с представени доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.  Ответникът е упълномощил адвокатското дружество в осъществяването на процесуално представителство по делото /стр.128/, а от своя страна последното преупълномощило адв.С.Е.С.-САК /чл.71 ЗА/. Съдът намерил за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК и намалил същото до сумата 2930лв., определено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това се произнесъл по чл.78, ал.3 ГПК като приел разноски на ответника общо от 3885лв., от които присъдил 2428.12лв. съобразно отхвърлената част на иска. С молбата по чл.248 ГПК ответникът не е релевирал възражение относно вида и размера на направените разноски, в тази част относно намаляване адвокатското възнаграждение, а само по отношение включването на ДДС в последното.

Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предоставянето на адвокатска помощ, което включва и процесуално представителство по граждански дела не представлява безвъзмездна услуга по ЗДДС, поради което, ако адвокатът е регистриран по ЗДДС възнаграждението следва да включва и начислен такъв данък. Противоположен извод съдът е направил по отношение възнаграждението на адвоката на ищеца, но в тази част не е подадена молба за изменение на решението по чл.248 ГПК. Предвид това към адвокатското възнаграждение на ответника от 2930лв. следва да се включи и ДДС в размер на 586лв. или възнаграждение от 3516лв. Общо направените разноски са 4471лв. /3516лв. адвокатско възнаграждение и 955лв. за вещи лица, съдебно удостоверение и свидетел/, от които пропорционално на отхвърлената част ищецът следва да заплати 2794.36лв. С решението са присъдени 2428.12лв., поради което молбата следва да се уважи и на ответника по реда на чл.248 ГПК се присъди допълнително сумата 366.24лв.

Водим от горното Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 19.07.2018г. по гр.д.№ 4156/2015г. по описа на СГС, І-9 състав, в частта, с която ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, като вместо „ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София да заплати на адв.С.Е.С.-САК“ да се чете „ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, гр.София, ул.*******,  да заплати на адв.Д.С.С.-САК с адрес ***, офис 4, на основание чл.38, ал.2 ЗА  сумата от 1098.75лв.“.

ИЗМЕНЯ решение от 19.07.2018г. по гр.д.№ 4156/2015г. по описа на СГС, ГО, І-9 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, като

ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, гр.София, ул.*******, допълнително разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 366.24лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Решението, в частта за изменение на решението по чл.248 ГПК, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: