О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 23.04.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV състав, в закрито
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. Р.ИЛИЕВА
2. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от съдията Иванов въззивно наказателно частно дело номер 172/20г. по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270
ал.4 НПК.
Образувано
е по въззивни частни жалби
на подсъдимите Й.В.В. и И.К.Н. срещу протоколно определение на Специализирания
наказателен съд от 01.04.2020г. по НОХД №3455/2019г., 12-ти състав, с което са оставени
без уважение исканията на подсъдимите за изменение изпълняваните по отношение
на тях мерки за процесуална принуда, съответно за В. от „Домашен арест“, а за Н.
„Задържане под стража“, в по-леки.
С
частната жалба, защитникът на В., адв.М.Т. САК изразява несъгласие със
заключенията на първостепенния съд, че са налице положителните предпоставки за продължаване на
прилагането на мярка за неотклонение „Домашен арест“, като обвързва възраженията
си, с необходимостта на подзащитния и да се придвижва свободно, за да може да
получава, ако се наложи незабавна медицинска помощ, поради установена аневризма
в мозъка. Като нови обстоятелства по смисъла на чл.270 ал.1 изр.2 НПК, защитата
сочи продължителния период на прилагане на мярката и епидемичната обстановка в
страната.
С
частната жалба на подсъдимият И.К.Н., чрез защитника му адв.И.П. се изразява
несъгласие с мотивите на на съда относно продължителния срок на задържане,
приет като „разумен срок“, който е обоснован от съдът с доводи за фактическа и
правна сложност на делото. Според защитата съдът неправилно и в разрез с
практиката ЕСПЧ се е мотивирал с посочения аргумент, за да остави без уважение
искането на подсъдимя за смекчаване на прилаганата срещу мярка за процесуална
принуда. На няколко страници от жалбата защитата развива доводи относно възприетото
от ЕСПЧ тълкуване на това понятие в Конвенцията и конкретно с оглед
приложението на нормата на чл.5 т.3 ЕКЗПЧОС, като се позовава на релевантна
съдебна практика. В този смисъл се цитират част от мотивите на Решение на ЕСПЧ по
делото Ноймайстер против Австрия (Neumeister v. Avstria) от 27 юни 1968 г. В цитираните части от
решението, се посочва, че разумната продължителност, следвало да включва и
срока на задържане под стража до започване на съдебното производство, като настоящия
състав не констатира, отклонение от това становище в мотивите на атакуваното
определение на първоинстанционният съд.
С друг
цитат от Решение по делото „Вемхоф с/у Германия“, Wemhoff Case 27.06.1968 г, защитата навежда доводи, че
действителната воля на договарящите се страни приели ЕКПЧ, тълкувана в тази
част и от ЕСъд по правата на човека, не предвижда въпреки липсата на пределен
срок на задържане в съдебната фаза, този срок на задържане да продължи да е
„разумен“ и при протакане на производствата на съда, отвъд „разумната граница“.
Същевременно
въззивният състав, следва да отбележи, че отделни извлечения от мотивите на
съда по делото Ноймайстер против Австрия (Neumeister v.
Avstria) от 27 юни 1968 г., не дават
представа за фактическите положения върху, които съдът е развил правните си
доводи за това, дали задържането е продължило в „разумен срок“ доколкото, съдът е
съобразил описаните по делото специфични факти, при които развило
съдопроизводството срещу Ноймайстер. Следва да се има предвид в тази връзка, че в цитираното решение на Европейския съд по правата
на човека, съдът е установил, че „…Всички решения относно задържането под стража на жалбоподателя били
произнасяни съгласно вътрешния закон в закрити заседания, на които бил
изслушван представител на прокуратурата, без
присъствие на задържаното лице или на негов представител…“, както и че поради връщането на делото в досъдебната фаза, Ноймайстер е
бил задържан под стража през два периода – първият продължил 2 месеца и 17 дни,
а вторият – 2 години 2 месеца и 4 дни, като между двата
периода е бил на свобода. В цитираното решение се посочва също, че „… 15 месеца не е бил проведен нито разпит на
Ноймайстер, нито сериозна очна ставка с другия обвиняем, чиито обяснения се
твърди да са предизвикали второто задържане на жалбоподателя, но и между 24 юни
1963 г. и 18 септември с.г. съдията не е разпитал никой от многобройните
съобвиняеми или свидетели, нито е провел някакво друго следствено действие. …“
В
този смисъл въпросното решение, не може да бъде пряко възприето и то в отделни
негови части, като въззивният състав съобрази действителните възражения на
подсъдимия Н., чрез защитника му адв.П., относно периода на задържане и
неговата „разумност“, както и новите обстоятелства, за отминал период, спрямо
акта на съда, свързани със смъртта на бащата на подсъдимия в началото на
настоящата година, както и това, че подсъдимия не е присъствал на погребението
му, поради пребиваването в ареста. Според защитата, съдът не е основал доводите
си относно възможността близки родственици на подсъдимия – брат/я и/или сестра/и
да полагат грижи за майка му, след смъртта на баща му. В жалбата се твърди, че
епидемиологичната обстановка в страната и света, създават обективни пречки за
събиране на доказателства по делото, чрез които според защитата ще се установят
фактите необходими за разколебаване на изводите за наличие на обоосновано
подозрение за съпричастност на подс. Н. към престъпленията, за които е
привлечен към наказателна отговорност.
Въззивният съд, като се запозна с
доказателствата и доводите на страните изразени пред първостепенният съд, както
и тези посочени в частните жалби по настоящото производство прецени, че същите са
процесуално допустими, доколкото са депозирани срещу акт подлежащ на
обжалване от процесуално
легитимирани страни. Спазен е определения от закона седмодневен срок за представянето им пред
въззивната съдебна инстанция, но разгледани
по същество ги намира за неоснователни и съответно атакуваното определение за правилно
постановено, по следните съображения:
Съдебното
производство по НОХД №3455/19г. е образувано по реда на чл.247 ал.1 т.1 НПК на
18.09.2019г. с внасянето на обвинителния акт, заедно с досъдебното производство
№45/2016г. пр.пр.№348/2016г. за разглеждане по реда на Глава 19 НПК, като на
съд са предадени въззивните жалбоподатели и още единадесет обвинени лица.
Срещу
подсъдимия Й.В.В. с внесения обвинителен акт, са повдигнати обвинения за участие
в организирана престъпна група, по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 НК с
още осем лица, с користна цел за съгласувано извършване на престъпления, както
и за престъпления по:
-
чл.143, чл.213а, чл.214, чл.330, и чл.354а НК,
- за
две престъпления по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.5 пр.2
вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и
- чл.330
ал.3 вр. ал.2 т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 и ал.3 вр. ал.1 НК.
Срещу
подсъдимия И.К.Н. с внесения обвинителен акт, са повдигнати обвинения за
участие в организирана престъпна група по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 НК с още осем лица, с користна цел за съгласувано извършване на престъпления по
чл.143, чл.213а, чл.214, чл.330, и чл.354а НК,
както и за престъпления по:
- чл.213а
ал.3 т.2 и т.4 и т.7 вр. ал.2 т.4 и т.5 пр.2 вр. ал.1 вр.чл.29 ал.1б.“А“ и
б.“Б“ вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
- чл.354а
ал.2 т.1 вр. ал.1 НК.
Спрямо
подсъдимият Й.В. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с
определение на СНС – 13-ти състав по ЧНД №2531/18г., от 04.08.2018г., която е
била изменена с Определение на 15 състав при СНС по НЧД №3070 от 04.10.2018г. в
„Домашен арест“, който да търпи на адрес в гр.Бургас жк.“Изгрев“ бл.127 вх.1
ет.4 ап.12, като фактическото му задържане е от 02.08.2018г. В този смисъл,
подс.В. се е намирал в следствения арест с мярка „Задържане под стража“ в
продължение на два месеца, след което мярката му до момента е „Домашен арест“.
Подсъдимия
И.Н. е задържан със същото определение на СНС – 13-ти състав по ЧНД №2531/18г.,
от 04.08.2018г., като фактически е задържан на 02.08.2018г. и до момента спрямо
него се прилага мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Правилен
е подхода на първостепеннията съд, да не обсъжда доказателствата по делото в
производството по чл.270 НПК, доколкото такова задължение има след
постановяване на крайния съдебен акт при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК. Настоящата въззивна инстанция, доколкото не констатира оценка на
доказателствената информация по делото относно наличие на обоснованото
подозрение за двамата подсъдими, и на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314 НПК,
провери събраните на досъдебната фаза доказателства и констатира същевременно,
че изводи по доказателствата събрани в досъдебната фаза за наличие на
обосновано подозрение за съпричастност и на двамата подсъдими към
инкриминираните престъпни деяния, за които са привлечени към наказателна
отговорност са налице многократни произнасяния на различни състави на СНС и
АСНС, които са се произнесли положително по първата изискуема за проверка
предпоставка по см. на чл.63 ал.1 НПК. По посочените причини не намира за нужно
да осъщетвява за пореден път подробен анализ на същите доказателства. В този
смисъл въззивният състав служебно установява, че по отношение на обоснованото
предположение за наличие на организирана престъпна група продължава да е налице
неразколебан извод за наличие на обосновано подозрение за участието на
жалбоподателя В. и Н. в нея. Този извод, продължава да се основава на показанията
на М.К., Р.Ч., С.А., Р.М., свидетели със скрита самоличност - №1, 390, 366 и
№193. от писмените – протоколи за разпознаване от св.№366, 190, 192,
фотоалбуми, протоколи за претърсване или обиск и изземване от 02.08.2018г. ВДС
приложени в т.3 и др. По отношение Н. се основава и на свидетели №365, №273,
№190 и №192, свидетелите Й. Й., П.С. и А.С., както и на протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.11.2017г. и намерените ВД – черен текстилен ръкав с
прорези, върху който се установява ДНК идентична с профила на подс.Н..
Първостепенният
съд, правилно е съобразил по отношение и на двамата подсъдими, че все още е
налице реален риск от извършване на престъпление, ако прилаганите спрямо тях
мерки за неотклонение бъдат смекчени.
На
първо място, първостепенният съд въпреки, че не изложил подробни мотиви,
правилно е съобразил, че риска от извършване на престъпление и за двамата
подсъдими се извежда именно от обстоятелството, че инкриминирания период в
обвинението за участие в ОПГ обхваща период повече от пет години, че в хода на
предстоящото съдебно следствие предстои с участието на голям брой страни да се
съберат показанията на над сто свидетеля, да се изслушат отговорите на над
четиридесет вещи лица, да се приобщят веществени и писмени доказателства.
Относно стабилитета на доказателствата, е ноторно извество, че доколкото съдебното производство
/чл. 7 НПК/, заема
централно място наказателния процес, а събраните в досъдебното производство
доказателства са приобщени във един подготвителен досъдебен процес, то е от
изключително значение събирането на доказателствата именно в предстоящата
съдебната фаза на наказателния процес. В този смисъл първостепенният съд е
съобразил основателно, че до приобщаването на доказателствата в хода на
съдебното следствие, рискът от извършване на престъпление и за двамата
жалбоподатели, с оглед естеството на конкретната инкриминирана деятелност и
съдебното минало на подс.Н. е висок.
Изложените
доводи от защитата, за смекчаване на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на
подс.В. с аргумент за спестяване на препятствия при спешна медицинска нужда за
напускане на адреса, на който се изпълнява мярката, чрез искане на съответни
разрешения от „съответния орган“ по реда на чл.62 ал.1 НПК, са обосновани
единствено с общи съображения за удобство, което ще предостави възможността на
подсъдимия за безпрепятствено движение, а не с конкретни обстоятелства,
налагащи получаването на конкретни медицински грижи. На подсъдимия В. не е била
отказвано провеждането на медицински прегледи при и необходимост му било разрешавано
да напуска адреса, на който се изпълнява мярката за неотклонение. Това
обстоятелство вече е било обсъждано и в
предходни произнасяния на различни съдебни състави. Така на 25.03.2019г. е било
разрешено от СНС на подс.В. да напусне дома си, за да проведе в УМБАЛ „Бургас“
ЕАД извършване на МТР на главен мозък. Именно в резултат на това образно
изследване е установена „Аневризма на
предната комуникантна артерия с големина 2.5 мм. и полип в левия максиларен
синус“ – л.400 част 2 на съдебното производство. Изтъкнатите доводи, че на
подс.В. би могло да му се наложи прием по спешност и неотложност да посети
медицинско заведение, първо е хипотетично, а второ ако е налице такава нужда,
то това че спрямо него се изпълнява мярка за неотклонение „домашен арест“ не
препятства възможността за прилагане на налагащо се животоспасяващо
транспортиране от съответните медицински екипи на спешна медицинска помощ, за
оказване на необходимото му лечение в съответното медицинско заведение.
В
този смисъл ограничаването на свободата на придвижване, чрез мярката за
неотклонение „Домашен арест“, не е довела до невъзможност за подсъдимия В. да
се лекува, както в планов порядък, така и не създава непреодолими пречки при
спешен случай да бъде обслужен като всеки друг български гражданин, поради
което и съответните защитни твърдения са неоснователни.
По
делото липсват нови обстоятелства или друга конкретна промяна в
обстоятелствата, извън тези които са били преценени при налагането на
атакуваните мерки за неотклонение. Липсват правни и фактически основания, които
да са настъпили след предходно произнасяне на състав на АСНС от 17.12.2019г.,
каквито закона изисква по смисъла на чл.270 ал.1 изр.1 НПК, за ревизиране на
актуалните мерки за неотклонение по отношение и на двамата въззивни
жалбоподатели. Наведените доводи на
защитата свързани с противоепидемичните мерки и условията на пандемия, не са
относими към изложените искания за изменение на мярката за неотклонение в
по-лека, доколкото е ноторно известна препоръката за лична изолация отправена
към всички членове на обществото за преодоляване на пандемията.
Правилно
е отчел първостепенният съд, необходимостта от продължаване прилагането на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подс.И.Н.,
доколкото продължава да е налице висок и реален риск от извършване на престъпление,
което следва от доказателствата за предходната му съдимост. Видно от справката
му за съдимост подсъдимия е лице с висока степен на обществена опасност,
доколкото, част от обвиненията срещу него са за извършени престъпления, едното
от които при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода, ефективно, за срок над една
година. Това е свързано с наложеното му наказание по НОХД 1589/2016г. на РС
Ямбол. НОХД, както и поради това, че след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода, едно от наказанията, които са му наложени не е
било отложено по чл.66 ал.1 НК. Такова е наложеното общо наказание от две
години „Лишаване от свобода“ при условията на съвкупност от наказанията по НОХД
267/2014г. и НОХД №995/2014г. на РС Ямбол. От посочените доказателства, които
съдът преценява като източник на обективна информация съобрази, че степента на
риск от извършване на престъпление по отношение подсъдимия Н. продължава да е реална
и висока.
По
отношение социалните предпоставки изтъквани от защитата за подсъдимия Н., въззивният
състав намира, че се отнасят за обстоятелства, които самостоятелно не могат да
бъдат поставени в основата на решение за смекчаване прилаганата в момента мярка
за процесуална принуда, доколкото съдът отдава приоритет необходимостта от обезпечаване
целите на чл.57 НПК. В този смисъл се съгласява изцяло с постановения съдебен
акт от първостепенният съд, с която е отказал основателно промяна на търпяната
мярка за неотклонение от подсъдимия Н. към настоящият процесуален момент.
Доводите
на защитата и на двамата подсъдими относно продължителността на прилагане на
съответните мерки за неотклонение, свързани с продължителността на задържане пряко
се свързва с критериите за оценка, които се отнасят до установяване дали е
налице неоправдано забавяне на наказателното производство в съдебната фаза, в каквато се
намира в момента, като естествено съвкупно се отчита и периода на задържането
при провеждането на досъдебното производство. Въззивния състав намира
възраженията на защитата относно оценката от съда на сложността на делото,
респективно на обема на предстоящите съдебни следствени действия, при които
събраните на досъдебното производство доказателства се проверяват и приобщават,
за неоснователни. Относно срока на задържане и неговата „разумност“, съдът
констатира, че в Решение № 263/16.06.2014г. на ІІІ НО ВКС е посочено, че сложността на делото се
определя от няколко
фактора, като единия от тях е свързан със самото естество на фактите, които са
предмет на доказване; от сложността на правните проблеми и от сложността на
процедурата; В този смисъл в практиката на Върховния Касационен Съд не изключва
преценката за сложността и обема на доказателствата като фактор, който следва
да се отчита, наред с обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.3 НПК при оценка
неговия „разумен срок“ на провеждане, респективно и при излагане на
съображенията относими към доводите, за продължаване за прилагане на мерките за
процесуална принуда с оглед обезпечаване на рисковете по смисъла на чл.57 НПК. В
случая не може да се сподели възражението на защитата, че държавните власти не са положили усилия за
ускоряване на производството. Съдебното производство е образувано в края на
предходната година, интервалите от време между отделните съдебни заседания от началото на
годината са съобразени и с обществените условия, с оглед на които е насрочвано
и пренасрочвано делото до момента.
В
този смисъл обжалваното Определение от 01.04.2020г. по НОХД №3455/2019г., на
12-ти състав на Специализирания наказателен съд е изцяло правилно и обосновано.
Водим от
изложеното АСНС
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ,постановено на
01.04.2020г. по НОХД 3455/2019г. по описа на СНС 12 състав,с което исканията на
подсъдимите Й.В.В. и И.К.Н. за изменение на мерките им за неотклонение – от
„|Домашен арест „ за В. и от „задържане
под стража“ за Н. в по-леки такива.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.