№ 58
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100506906 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2208/10.05.2021 г. по описа на ЧСИ М.К., подадена от
“Е.**” АД, ЕИК *********, срещу Постановление по изпълнително дело № 20177880400413
по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, за възлагане на
недвижим имот – апартамент № 9, нанесен в кадастрална карта и кадастралните регистрира
на гр. София с идентификатор 68134.4360.395.5.9, находящ се в гр. София, Столична
община, район “*********
В жалбата се излагат твърдения, че не е спазена процедурата по обявяване и
извършване на публичната продан. Твърди, че обявяването й не е извършено според
правилата на ГПК. Твърди, че определената начална цена от 97 632 лева е занижена и не
отговаря на пазарните условия, поради което цената, на която е възложен недвижимият
имот от 98 484,50 лева без ДДС, не съответства на условията на пазара на недвижими имоти
в района. Твърди, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно и
обявяването на купувач се явява незаконосъобразно, както и че имотът не е възложен на
наддавача, предложил най-високата цена.
В дадения срок взискателят К.И.З. е подал възражение, в което оспорва подадената
жалба като недопустима и неоснователна. Сочи, че жалбата е подадена от трето лице, срещу
което е уважен иск по чл. 135 от ЗЗД с влязло в сила решение, и което не е страна в
1
изпълнителното производството, поради което жалбата е недопустима. Оспорва
оплакванията в същата като неоснователни.
В дадения срок купувачът на имота П.Д.И. е подал възражение, в което оспорва
подадената жалба като неоснователна.
Представени са от частния съдебен изпълнител мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира за
установено следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело, изпълнително дело №
20177880400413 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, е
образувано по молба от 27.09.2017 г. на К.И.З. против “Б.Г.” ООД, ЕИК *********, въз
основа на изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден по гр.д. № 10307/2011 г. по описа на
СРС, 25 състав, с който “Б.Г.” ООД е осъдено да заплати на К.И.З., на основание чл. 55, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, сумата от 21 340,88 лева, получена по изпълнително дело №
20108500400294 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 от КЧСИ, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба 11.03.2011 г. до окончателното й плащане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 833,50 лева – разноски по делото, както и въз
основа на изпълнителен лист от 16.12.2014 г., издаден по гр.д. № 8399/09 г. по описа на
СГС, с който “Б.Г.” ООД е осъдено да заплати на К.И.З. направените по делото разноски за
две съдебни инстанции в размер на общо 14 916,40 лева и сумата от 500 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
С молба с вх. № 96/07.01.2020 г. е депозирано от взискателя влязло в сила съдебно
решение от 03.11.2017 г. по гр.д. № 10764/2015 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 10 състав, с което е обявен за относително недействителен спрямо
К.И.З. сключеният на 31.03.2014 г. с нотариален акт № 124, том I, рег. № 1003, дело № 69 от
2014 г. на нотариус № 628, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 14390/31.03.2014 г.,
договор за прехвърляне на недвижими имоти – процесния апартамент № 9, нанесен в
кадастрална карта и кадастралните регистрира на гр. София с идентификатор
68134.4360.395.5.9, находящ се в гр. София, Столична община, район “********* както и
апартамент № 41, вместо изпълнение на парично задължение по договор за заем от
23.05.2008 г. по иска, предявен срещу “Б.Г.” ООД и “Е.**” АД. С молбата е поискано да
бъде вписана възбрана, извършен опис и оценка и изнесен на публична продан апартамент
№ 9.
2
С постановление, вписано под акт № 218, том II, вх.рег. № 3674/29.01.2020 г., е
наложена възбрана върху апартамент № 9, собственост на “Е.**” АД.
Принудителното изпълнение е насочено срещу апартамент № 9, по отношение на
който е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД срещу длъжника прехвърлител “Б.Г.” ООД и
приобретателя “Е.**” АД.
Разглежданата публична продан на имота е насрочена в периода от 12.03.2021 г. до
12.04.2021 г., при начална цена от 97 632 лева.
С Протокол от 13.04.2021 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения
и на купувач на недвижим имот от публична продажба – апартамент № 9, за купувач на
имота е обявен П.Д.И., който след отваряне на наддавателните предложения и след
проведени и устни наддавания е предложил цена в размер на 118 181,40 лева с ДДС.
Представени са доказателства за плащане от наддавача на задатък в размер на 9 763,20 лева
за участие в публичната продан (платежен документ от 12.04.2021 г.) и за довнасяне на
остатъка от продажната цена за имота след приспадане на задатъка в размер на 108 418,20
лева (платежен документ от 19.04.2021 г.).
С обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот е постановено
възлагането на имота на П.Д.И., обявен за купувач на проведената публична продан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е удостоверил, че жалбата
е подадена с пощенско клеймо от 29.04.2021 г., поради което следва да се приеме, че е
подадена в законоустановения двуседмичен срок.
Жалбата е подадена от лице – приобретател на недвижимия имот, възложен на
публичната продан, срещу което е уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 135 от
ЗЗД се намира в раздел “Общи правила” в глава “Обезпечение на вземанията”,
непосредствено след общия принцип на чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Предвид систематичното тълкуване на
нормата на чл. 135 от ЗЗД същата се явява обща и следва да се прилага наред с разпоредбата
на чл. 133 от ЗЗД. Законът по ясен начин определя, че цялото имущество на длъжника
служи за обезпечение на кредитора, а при накърняване или увреждане на кредиторовия
интерес може да се стигне до завеждане на иск по чл. 135 от ЗЗД, при който се осигурява
възможност за кредитора да насочи изпълнението върху едно чуждо имущество, с което се е
разпоредил неговия длъжник.
3
При успешно провеждане на производство по чл. 135 от ЗЗД, какъвто е
разглежданият случай, сделката е относително недействителна спрямо кредитора ищец и
взискател в изпълнителното производство. Кредиторът получава възможност да насочи
принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху прехвърленото
имущество. Искът по чл. 135 от ЗЗД няма вещно-прехвърлително действие и при
уважаването му имуществото не излиза от патримониума на приобретателя, а последният
следва да търпи принудителното изпълнение срещу това имущество. Съгласно приетото в т.
2 от Тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата,
при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на
длъжник в изпълнителното производство. Така даденото разрешение следва да бъде
приложено и в настоящия случай с оглед систематичното място на разпоредбата на чл. 135
от ЗЗД, съгласно изложеното по-горе. Поради това на приобретателя по чл. 135 от ЗЗД
следва да се признае възможност като на ипотекарния длъжник, който е приравнен на
длъжника в изпълнителното производство, да атакува действия на съдебния изпълнител,
насочени срещу имуществото, по отношение на което е проведен успешно искът по чл. 135
от ЗЗД.
Поради изложеното съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по изложените по-долу
съображения.
Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от
длъжника, какъвто по изложените съображения е и приобретателя по чл. 135 от ЗЗД в
изпълнителното производство, само на основание, че наддаването по проданта не е
извършено надлежно или че имотът не е възложен по най-високата предложена цена. С
изменение на уредбата по обжалване на публичната продан, законодателят е вложил смисъл,
че постановлението за възлагане е обжалваемо само по отношение действията на съдебния
изпълнител по самото възлагане. Нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК лимитативно определя
пороците на акта на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол по реда на
това производство. Обжалването на постановлението за възлагане от страна на длъжника е
ограничено до две изчерпателно посочени в цитираната норма основания: когато
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или когато имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Други пороци на издаденото постановление за
възлагане като резултат от публичната продан, не могат да бъдат релевирани в това
производство.
Оценката на имуществото и разгласяването (обявяването) на проданта подготвят, но
не са част от наддаването, поради което тяхната преценка излиза извън от предмета на
проверката при обжалване на постановлението за възлагане на имота. Част от наддаването
са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни
4
предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, както и обявяването на
купувача по най-високата предложена цена (така в т. 8 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед на това при проверката на съда по чл. 435, ал. 3 от ГПК по жалбата на
длъжника не следва да се разглеждат доводите за оценката на имота, включително и
доводите относно пазарната стойност на имота, както и обявяването на проданта.
За пълнота на изложението съдът приема, че крайната цел на принудителното
изпълнение е удовлетворяване на кредитора по предвидения в закона ред при липса на
доброволно изпълнение от неговия длъжник. При принудително изпълнение на парични
вземания тази цел се реализира чрез осребряване на имуществото от съдебния изпълнител и
предаване на съответната парична сума на кредитора по уредената в процесуалния закон
процедура. Реализираната при това осребряване цена на съответното имущество е резултат
от публична наддавателна процедура с писмено и устно наддаване, като законът предвижда
гаранции тази процедура да е максимално открита за участие на всяко лице (с изключение на
изрично изброените) чрез надлежното разгласяване на проданта. Постигнатата при тази
наддавателна процедура цена на имота се приема за реалната пазарна цена на същия - едно
имущество струва толкова, за колкото може реално да се продаде, т.е. за което се намери
купувач, съгласен да заплати тази цена. Вследствие на наддаването крайната цена може
многократно да надхвърли началната цена, а ако пък не са се явили наддавачи дори за
началната цена, то това само по себе си означава, че определената начална цена е била
нереално висока спрямо актуалната пазарна ситуация. Ето защо всички доводи на
жалбоподателя, че в конкретния случай определената начална цена е била занижена спрямо
действителната пазарна цена на имота, са без правно значение за надлежното извършване на
наддавателната процедура.
Видно от протокола от 13.04.2021 г. за обявяване на постъпилите наддавателни
предложения и на купувач на недвижим имот от публична продажба (на лист 452 – 453 от
приложеното изпълнително дело), са постъпили четири наддавателни предложения, като
след отварянето им най-високата предложена цена в размер на 98 655 лева е направена от
участника П.Д.И., а при устни наддавания е предложена цена от 108 418,20 лева от
наддавача “Д.И.” ЕООД и след това е предложена цена от 118 181,40 лева от наддавача
П.Д.И., който е и обявен за купувач на имота за тази най-висока предложена цена на
публичната продан.
Поради това съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба срещу
5
постановлението за възлагане на описания по-горе недвижим имот се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответниците по жалбата не претендират разноски по делото пред СГС и не
представят доказателства за извършването на такива, поради което разноски в настоящото
производство не им се присъждат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2208/10.05.2021 г. по описа на ЧСИ М.К.,
подадена от “Е.**” АД, ЕИК *********, срещу Постановление по изпълнително дело №
20177880400413 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС,
за възлагане на недвижим имот – апартамент № 9, нанесен в кадастрална карта и
кадастралните регистрира на гр. София с идентификатор 68134.4360.395.5.9, находящ се в
гр. София, Столична община, район “*********
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6