№ 14149
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Частно наказателно дело № 20231110210776 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:58 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ В. П. - конвоиран от СлА при бул.„Г.М.Димитров”,
гр.София - явява се лично и с назначеният му на досъдебното производство
служебен защитник – адв.Т. С. от САК.
В залата се явява преводач от български език на сръбски език и обратно –
заклет преводач Р. М. М..
ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – се явява прокурор Д. Д..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
АДВ.С. - Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯ П. – Да се даде хода на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът констатира, че обвиняемият В. П. е сръбски гражданин, не
владее български език и желае в настоящото производство да се ползват от
родния си сръбски език, поради което следва да му бъде назначен за преводач
1
от български на сръбски език и обратно, заклет преводач: Р. М. М..
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за извършване на устен превод от български на сръбски
език и обратно в настоящото производство на обвиняемия В. П. - заклет
преводач Р. М. М..
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА:
Р. М. М. – на 50 г., без дела и родство със страните, неосъждана.
На преводача се напомня наказателната отговорност по чл.290, ал.2
от НК.
Преводачът обещава да даде верен и точен превод.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
В. П. - роден на ********** г., в гр.***, Сърбия, с постоянен и настоящ адрес:
Република Сърбия, гр. ***, община ***, сърбин, сръбски гражданин, със
завършено средно образование, не работи, неженен, без деца, неосъждан,
персонален номер: ***.
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ - Нямаме искания за отводи. Нямаме искания по хода на
съдебното следствие и по доказателствата. Да се даде ход на съдебното
следствие.
АДВ.С. - Нямаме искания за отводи и доказателствени такива. Да се даде ход
на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ П. – Каквото каза адвокатът ми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
2
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на внесеното искане на СРП за
вземане по отношение на обвиняемия В. П., мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по ДП №725/2023 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.
№33232/2023г. по описа на СРП, на основание чл.64, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ - Поддържам внесеното искане. Няма да соча нови
доказателства.
АДВ.С. – Оспорваме искането. Няма да сочим нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ П. – Поддържам казаното от адвоката си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА приложените писмени доказателства, писмени
доказателствени средства, и протоколи за извършени съдебно-следствени
действия по ДП №725/2023 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№33232/2023г.
по описа на СРП.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема, госпожо съдия, считам, че са налице
предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК за вземане МНО „Задържане под
стража“ спрямо обвиняемия В. П., поради следните съображения, от
събраните по ДП доказателства, може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемия П. е извършител на престъплението, за което
е бил привлечен в качеството на обвиняем по настоящото ДП. А именно от
показанията на свидетелите, които са еднопосочни, взаимно допълващи се, от
огледа на местопроизшествието, и от обясненията на обвиняемия П..
3
Престъплението, за което обвиняемият П. е привлечен в качеството на
обвиняем е наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от 5000 до 20000 лв. и същото е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, ал.7 от НК. От доказателствата по ДП по безспорен начин, се
установява, че обвиняемия П. е чужд гражданин, който няма трайна връзка с
Република България, същия няма нито постоянен, нито настоящ адрес на
територията на страната. От показанията на свидетелите, а именно чуждите
граждани А., А., М., А., М., Х. и А., се установява, че именно обвиняемия П.
ги е превозил с колата, след като същите са били преминали границата на
Република България по неустановения за това ред и са били превозени до
мястото, до което обвиняемия П. ги е взел от неустановено лице по ДП, с
неустановен автомобил. Техните показания, се подкрепят и от показанията на
полицейските служители, М., Д. и Х., които полицейски служители са видели
как чуждите граждани, разпитани в хода на ДП, са излезнали встрани от
магистралата и впоследствие са се качили в автомобила, който бил
управляван от обвиняемия П., който го е привел в движение. Следователно
налице е реалната опасност по чл.63, ал.1 от НПК обвиняемият П. да се
укрие. Установява се същевременно и реалната опасност по чл.63, ал.1 от
НПК обвиняемият В. П. да извърши друго престъпление, в случай че по
отношение на него бъде взета МНО, различна от „Задържане под стража“. От
показанията на чуждите граждани, разпитани в хода на ДП се установява, че
преди да извърши престъплението, обвиняемия П. е координирал своите
действия с други неустановени до настоящия момент по ДП лица, как да
стигне до автомобила, къде да го намери и по какъв начин да извърши
престъплението.
С оглед всичко гореизложено, предлагам на основание чл.64, ал.1 от
НПК по отношение на обвиняемия В. П., да бъде взета МНО „Задържане под
стража“.
АДВ.С. – Уважаема госпожо съдия, оспорвам, както вече заявих, внесеното
искане от държавното обвинение за вземане на постоянна мярка „Задържане
под стража“ на В. П.. Същото, според мен е неоснователно и моля да бъде
оставено без уважение. Защитата би искала да се спре на следните моменти,
подкрепящи тезата, че искането е неоснователно.
Действително СРП е повдигнала обвинение за деяние по чл.281, ал.2
4
във вр. ал.1 от НК, за което престъпление деянието при доказване, се наказва
с лишаване от свобода. Считам, че в настоящото следствие процесното
деяние само формално осъществява признаците на това престъпление и се
явява незначително, като аргументите в случая са, че се касае за
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, която предвижда, че деянието е
малозначително. От събраните доказателства по ДП е установена
фактическата обстановка, от която е видно, че превоза на лицата с
автомобилът управляван от моя подзащитен е продължило пренебрежително
кратко разстояние, както като разстояние, така и по време. Моля, почитаемия
съд да отчете обстоятелството, че В. П. е изпълнил веднага и точно и
безпрекословно указанията на полицейските контролни органи, които са го
спрели, малко след като автомобилът е потеглил с чуждите граждани в
неговият автомобил, и е спрял от движение, вследствие разпоредбите на
полицейските органите. Автомобилът е отбит вляво по движение на пътното
платно, и В. П. е останал и е изчакал полицейските служители да дойдат и да
извършат своята проверка. Ноторно известно е последните месеци, че при
всички подобни, като този случаи, лицата, които извършват превоз просто не
се подчиняват, а всячески търсят начин да избягат, да се отклонят от
проверка от полицейските органи. И тук вмъквам един момент, В. П. не
съзнава, липсва субективна страна в състава на това престъпление, той не
съзнава, че това, което е извършвал представлява престъпление по смисъла на
българския НК. Именно с това се обяснява неговото незабавно подчинение,
спиране и изчакване на полицейските органи, като той счита, че това
представлява някакво нарушение на правилата за движение по пътищата.
Моля съда да отчете, че всички разпитани чужди граждани са заявили в
своите показания пред разследващия орган коректното, хуманно и възпитано
отношение на подзащитния ми към всеки един от тях, което е отразено във
всеки един от съдебните протоколи. Това, което защитата посочва като
добросъвестно изпълнение на разпоредбите на полицейските служители е
потвърдено и в показанията на тримата полицейски служители, които считам,
че са обективни и не са по никакъв начин манипулирани и благосклонно
настроени към лицето, което са задържали. Това са аргументи, които просто
моля съдът да отчете, когато преценява дали има деяние или няма, и спрямо,
което деяние, извършено от подзащитния ми би следвало да се вземе най-
тежката МНО „Задържане под стража“.
5
На следващо място, следващото законово условие според защитата не е
налице, няма опасност В. П. да извърши друго престъпление. Той е с чисто
съдебно минало, с добри характеристични данни, има средно образование,
както казах всички разпитани свидетели, твърдят, че той изпълнява и е
коректен спрямо правилата, които трябва той да следва в своите действия, не
мога да подмина обстоятелството, че той сътрудничи активно в ДП, от самото
начало, от момента, когато е задържан от полицейските служители, не е
оказал абсолютно никакво противодействие, никаква съпротива, даде
обяснения и сме заявили, протоколирано е, че делото искаме да приключи със
споразумение. Голямата негова грешка е, че той не е наясно с действията
какви резултати имат на наша територия.
Лицето, според мен на следващо място от законовите условия, които
изисква НПК за вземане на МНО, също считам, че не е налице. В. П. няма да
се укрие, записан е в настоящия днешен съдебен протокол точния, пълен
адрес, нищо, че не е на територията на страната, ние сме заявили, че искаме
споразумение, заинтересовани сме да приключи, колкото се може по-бързо
това дело, за да сключим споразумението и да бъде приключено въпроса по
този начин по образуваното наказателно производство, и считам, че една
друга различна мярка, позволявам си да поискам такава от почитаемия съд,
считам, че била уместна „Парична гаранция“, която действително би била
гаранция, че той ще се яви за приключване на настоящото наказателно
производство, първо, за да не бъде загубена, тъй като всички знаем, че тя би
се конфискувала от държавата, ако лицето се отклони и считам, че би
изиграла същата роля, каквато би оправдало „Задържане под стража“ в
следствения арест, където той се намира и до момента. При всички тези
обстоятелства, аз като защитник, считам, че правят ненужно задържането му
под стража, за това, което той е извършил в настоящото повдигнато срещу
него наказателното производство.
С оглед заявеното по-горе, моля, още веднъж да оставите искането на
СРП без уважение и да вземете различна от МНО „Задържане под стража“.
Моля да постановите в този смисъл Вашия съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ П. – Поддържам
казаното от адвоката. Това бих и аз заявил.
6
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ П. – Бих желал по-
лека мярка да ми предявите, а не МНО „Задържане под стража“.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
определение, след съвещание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът като взе предвид внесеното
искане от СРП, становищата на страните и приложените
доказателствени материали по досъдебното производство, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.64 и следващите НПК.
В СРС е постъпило искане от СРП по реда на чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на
обвиняемия В. П., по досъдебно производство №725/2023 г. по описа на 08
РУ-СДВР, пр.пр.№33232/2023 г. по описа на СРП.
Представителят на СРП, в съдебно заседание, поддържа внесеното
искане, като навежда доводи, че са налице процесуалните предпоставки за
определяне на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия П.. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият П. е
извършили престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което е
тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
По отношение на предвидените опасности в чл.63, ал.1 от НК сочи, че и
двете са налице. Навежда доводи, че обвиняемият П. е чужд гражданин, няма
трайна връзка с Република България, нито постоянен или настоящ адрес на
територията на страната, поради което е налице реална опасност да се укрие,
както и реална опасност да извърши престъпление, при налагане на друга
мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“.
Моли съда да уважи внесеното искане.
Защитата на обвиняемия П., осъществена в съдебно заседание чрез
служебен защитник - адв.Т. С. от САК, навежда доводи, че от събраните по
делото доказателствени материали може да се направи извод, че деянието, за
което е повдигнато обвинението, е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК, както и че липсва умисъл за неговото извършване. Пледира, че не е
налице опасност от извършване на престъпление или от укриване, с оглед
чистото съдебно минало на обвиняемия П., добрите характеристични данни и
7
предоставянето на точен адрес за призоваване. Предлага на съда да вземе
спрямо обвиняемия, мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
Обвиняемият П., в последната си дума, моли съда за по-лека мярка за
неотклонение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от материалите по досъдебното производство е, че същото е
образувано на 04.08.2023 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК и водено за
престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК, извършено на
04.08.2023 г. в гр.София.
С постановление от 05.08.2023 г., в качеството на обвиняем по
досъдебното производство е привлечен В. П., роден на ********** г., в
гр.***, Република Сърбия, за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, във
вр. с ал.1 от НК.
От събраните до момента доказателства по досъдебното производство,
преценени в тяхната съвкупност, а именно: свидетелски показания на
полицейските служители В. М., Р. Д. и Ст. Х.; свидетелски показания на
свидетелите А. А., М. А., З. М., А. А., Н. М., Т. Х., М. А.; от приложените
писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие
от 04.08.2023 г., с предмет на огледа – процесното МПС, и иззетите предмети,
като веществени доказателства при извършеното процесуално-следствено
действие, констативен протокол за оглед на иззето МПС; копие на лична
карта; заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР; справка за съдимост и
др., може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият П. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Същественото в посочените доказателства е, че в тях са налични достатъчно
данни, уличаващи обвиняемия, като водач на автомобила, превозващ
нелегално преминилите държавната ни граница група от чужди граждани /на
Сирия и Ирак/ - седем на брой, без документи за самоличност, шест от тях
пълнолетни и едно лице непълнолетно, при координиране на действията си с
други неустановени по делото лица. Във връзка с направените възражения от
защитата, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и
липсва умисъл у обвиняемия П. за неговото извършване, поради незнание на
престъпния му характер, следва да се отбележи, че към настоящия момент,
въпреки началния етап на разследване, обвинителната теза на прокуратурата
има добра доказателствена обезпеченост, като са събрани достатъчно
доказателства, уличаващи обвиняемия П. в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, ведно със всички съставомерни признаци
от състава на престъплението. Прецизната преценка на доказателствата не е
предмет на настоящото производство, а на същинския съдебен процес, като
изискуемото за решаване на въпроса за мярката за неотклонение подозрение
за осъществяване на инкриминираното деяние, не е редно да се приравнява на
по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за
8
вината и за отговорността по реда на чл.303, ал.2 от НПК – за доказаност на
обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.
Следователно е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на
чл.63, ал.1 от НПК, за вземане на най–тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по отношение на обвиняемия П..
Налице са и другите изискуеми от закона предпоставки за определяне
на най-тежката мярка за неотклонение, а именно: за престъплението, за което
е привлечен П. в качеството на обвиняем е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години, т.е. със специален минимум, и глоба от пет
хиляди до двадесет хиляди лева. Обвиняемият П. е привлечен в това си
качество за тежко умишлено престъпление, което с оглед данните по делото
относно начинът, мястото, условията, използваните средства за неговото
извършване, установени от събраните до този момент на досъдебното
производство доказателства, навеждат на извод, че се касае за лице с висока
степен на обществена опасност. Налице е упорито осъществявана престъпна
дейност, прекъсната от органите на полицията със задържането на
обвиняемия П. за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 04.08.2023 г., и всички
тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят реалната, а не
хипотетична опасност, при една по-лека мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“, обвиняемият П. да извърши престъпление, макар и
същият да е с чисто съдебно минало.
По отношение на обвиняемия П. е налице и реална опасност от
укриване, изводима от данните по делото, че е сръбски гражданин, няма
трайна връзка с Република България, няма нито постоянен, нито настоящ
адрес на територията на страната. В случая, реалната, а не хипотетична
опасност обвиняемия П. да се укрие, произтича не само от липсата на адрес
по местоживеене в страната, но и от предприетото срещу него разследване на
престъпната деятелност и тежестта на повдигнатото обвинение, което прави
неподходящи всички останали мерки за неотклонение, включително и
„Гаранция в пари“. Изложените обстоятелства, преценени в съвкупност,
навеждат на категоричен извод за наличието на реална опасност в случай, че
спрямо обвиняемия П. бъде взета по-лека мярка за неотклонение от
поисканата от СРП, същият да се укрие и да осуети наказателното
преследване срещу него. Към настоящия момент, съдът намира, че следва да
бъде даден приоритет на обществения интерес, с оглед на който са
формулирани и целите по чл.57 от НПК, пред личния интерес на обвиняемия
П..
Същевременно, по делото не са налични данни, които да обосновават
извод, че престоят на обвиняемия П. в ареста влияе негативно на неговото
здраве или застрашава живота му.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането на СРП за вземане
на основание чл.64, ал.1, във вр. с ал.4, във вр. чл.63, ал.1 от НПК мярка за
9
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия П.,
следва да бъде уважено.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА на основание чл.64, ал.1, във вр. с ал.4, във вр. с чл.63, ал.1 от
НПК, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на обвиняемия В. П., роден на ********** г., в гр.***, Сърбия, с
ПН: ***, по досъдебно производство №725/2023 г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр.пр.№33232/2023г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Софийски
градски съд, в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест, НАСРОЧВА делото за разглеждане
пред Софийски градски съд в открито съдебно заседание на 15.08.2023 г. от
10:00 ч., за когато страните са уведомени от днес.
При постъпила жалба или протест, ДА СЕ ОСИГУРИ конвоирането на
обвиняемия В. П., за насроченото о.с.з. по делото пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати незабавно на началника на
СлА-гр.София, за сведение и изпълнение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на заклет преводач възнаграждение за извършения
устен превод на обвиняемия П. в настоящото производство, в размер на 100
лева, за което да се издаде 1 бр. РКО.
Препис от протокола да се предостави на служебния защитник адв.С.
от САК, който да послужи пред НБПП-гр.София.
Протоколът е изготвен в о.с.з., което приключи в 18:08 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10