Разпореждане по дело №112/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

През окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на Б. М. С. от Б. срещу постановление от 30.04.2015 год. на прокурор от Окръжна прокуратура- В.С., за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 371/ 2012 год. по описа на 02 РУП Б..

Същото постановление за частично прекратяване е второ поред и е постановено след указанията за извършване на нови процесуално-следствени действия, дадени с определение , постановено по внчхд №538/2013 год. по описа на САС .

В атакуваното постановление на прокурора се приема, че след изпълнение на указанията на САС за събиране на нови доказателства, отново не може да се направи категоричен извод, че обвиняемите С. П. и Г. Н. са извършители на убийството на Д. С.. Прокурорът намира също така, че липсва мотив за извършване на убийството от страна на двамата обвиняеми, като факта, че С. е бил изнудван от Н. във връзка с показанията, които е следвало да даде по ДП № 128/2002 год. по описа на О. не е достатъчен, за да обоснове мотив за извършване на убийство. Съображенията на прокурора за частичното прекратяване на делото за обвинението за убийство са свързани с анализ на събраните възможни доказателства, от които не може да се направи според него извод, че именно обвиняемите са автори на деянието. Изложените съображения са мотивирали обвинението частично да прекрати наказателното производство по ДП № 371/2012 год. на 02 РУП Б. срещу С. Н. П. -за престъпление по чл.115 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и срещу Г. К. Н. за престъпление по чл.116,ал.1 т.12 във вр. с чл.115 и във вр. с чл.20,ал.2 Нк и във вр. с чл.29,ал.1 б „а” и б „б” от НК.

С атакуваното постановление е постановено разследването по досъдебното производство да продължи срещу неизвестен извършител по чл.115 от НК и срещу Г. К. Н. за престъпление по чл.213а,ал.3 т.7 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.29,ал.1 б”а” и б „б” от НК.

Недоволен от така постановеното повторно частично прекратяване на ДП по отношение на обвиняемите П. и Н. за убийството на С. е останал неговият баща- жалбоподател в настоящето производство, имащ качеството на пострадал.

В жалбата се Б. С. твърди, че атакуваното постановление на прокурора е неправилно и незаконосъобразно, като изразява несъгласие с извода на прокурора, че обвиняемите са нямали мотив да извършват убийството. Намира също така, че разследващите не са направили всичко необходимо да проверят алибитата на обвиняемите лица. Твърди , че при извършване на претърсване и изземване в дома на убитият С. е иззета чаша с годна дактилоскопна следа и след като пир извършената експертиза е установено, че тя не е на пострадалия, то не е установено чия е следата. Жалбоподателят счита, че при по-обстоен анализ на доказателствата може да се направи извод за наличие на основания за внасяне на обвинителен акт в съда, като намира, че не е направено всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, без да излага конкретни доказателствени искания. Моли атакуваното постановление да бъде отменено и да се дадат на прокурора указания за извършване на нови действия по разследването.

Съдът като взе в предвид събраните доказателства по досъдебното производство и извършените процесуално-следствени действия, както и изложеното в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, което е активно легитимирано да стори това- пострадалият от престъплението убийство- бащата на убитият - Б. С.. Разгледана по същество жалбата е неоснователна с оглед на изложеното по-долу:

Досъдебно производство №371 от 2012 год. по описа на 02 РУП Б. е започнало на 30.03.2012 год.На 01.04.2012 г. с постановление лицето С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115 вр. с чл.20 ал.2 НК по ДП. На същата дата като обвиняем за същото престъпление е привлечен и Г. К. Н.. На 03.042012 г. по отношение на Г. Н. е направено ново привличане с обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.12 НК вр. с чл.115 във вр. с чл.20 ал.2 НК във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” и за престъпление по чл.213а ал.3 т.7 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б”.

Първото действие по разследването е извършеният оглед на местопроизшествие в апартамент , находящ се в[жк]бл.201 , където е открит убит Д. Б. С.. Огледа е извършен в присъствието и на съдебен лекар за времето от 00.30 часа до 03.20 часа. При огледа са иззети веществени доказателства, подробно описани в самия протокол.

Повторен оглед е извършен за времето от 15,25 до 17,45 на 30.03.2012 г. ,като при това са иззети веществени доказателства. На 30.03.2012 г. при условията на неотложност и при последващо одобрение от съда в 24-часов срок са извършени няколко претърсвания и изземвания в различни домове – тези, обитавани от Г. Н., К. Г., жилището на С. К., това, обитавано от Д. Х. Г., както и жилището в [населено място], обитавано от С. П. . При извършените процесуално следствени действия в някои от жилищата са иззети предмети, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Пак в условията на неотложност на 31.03.2012 г. е извършено претърсване и изземване на лекият автомобил м. „Опел” м.”К.” собственост на Д. Г. и в л.а.”Опел Вектра”, управляван приживе от Д. С., при които са иззети веществени доказателства. В хода на ДП лицата С. П., С. С., Д. Г., И. К., Г. Н., Р. С. доброволно са предали предмети, имащи значение по делото, както и са предадени записите от охранителните камери на хипермаркет „Т.” на П. офис ГУМ и от охранителните камери на Б..

В хода на ДП е извършен разпит на множество лица, извършено е разпознаване и са назначени и изготвени множество съдебни експертизи. На 30.03.2013 г. за времето от 10,25 ч. до 15,15 ч. е извършен оглед и аутопсия на трупа на Д. Б. С., при който също са иззети веществени доказателства. Назначена е и съдебномедицинска експертиза за установяване на причините за смъртта.

След отмяна на определение на Б., постановено по чнд №115/2013 год., респ. на постановление на прокурора от 14.03.2013 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №371/2012 год. от състав на Софийски апелативен съд са дадени указания от последния за извършване на нови процесуално – следствени действия в резултат на което са разпитани свидетелите: Е. Д,В. И., К. М., Г. Г., Н. А., И. К.. Извършени са трасологическа, сравнително съдебно- медицинска експертиза, съдебно-медицинска такава, справка от ОД на МВР Б..

Така събраните нови доказателства не променят по съществен начин вече установената от настоящият състав фактическа обстановка по цитираното по-горе дело с оглед на което и окръжният съд, приема отново следното във фактическо отношение:

По настоящото досъдебно производство са приложени материалите от ДП №128/02 г. по описа на О. при ОП Б., от които е видно, че наказателното производство се е водило срещу С. С. Н., З. К. Г. и С. Н. П. за това, че в съучастие като съизвършители на 08/09.06.2001 г. в Б. с цел да набавят за себе си имотна облага са принудили чрез сила Г. К. Н. да се разпореди против волята си с неустановена парична сума, със златни бижута,с лек автомобил „Опел Вектра” и часовник, като с това му е причинили имотна вреда – престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. с чл.213а ал.2 т.4 вр. с чл.20 ал.2 НК. Като обвиняеми лица по това дело са привлечени С. П. и З. Г., а Д. С. е разпитан като свидетел.

През 2012 год. разследващите по това ДП отново са възобновили работата си по него. Към този момент присъда в Затвора в [населено място] дол излежавал Г. К. Н.. Там в разговори между затворниците станало на въпрос, че замесен в престъплението е бил и Д. Б. С.. Разговора бил чут от свидетеля Е. К.,който се познавал със С. и при излизането си от затвора, разказал за това на С.. Последвало организиране на среща между Г. Н. „Дупката” ,З. Г. и С.. В разговора Г. заявил на С.,че отново викат на разпит „Дупката” по старото дело и ако му даде 1000 лв. „Дупката” няма да свидетелства за това, че С. е участвал в това престъпление,а ще прехвърли цялата вина на Н.- обявен за безследно изчезнал към този момент. С. се съгласил да даде на „Дупката” сумата на два пъти по 500 лв.

С. не изплатил парите, поради което и Г. Н. започнал да звъни по телефона на С. , за да го принуждава да изплати парите / на 28.03.2012 год. , видно от показанията на сина на Д. – Б. С./, както и от разпечатките на телефонните разговори на Г. Н. от които е видно ,че същият е звънял на С. на 28.03.2012 год. общо четири пъти- в 20:35:15 часа,в 20:45:11 , в 21:24:57 и в 23:14:20 часа. Позвънил му и на 29 март в 07:35:25 часа.

За този си проблем С. споделил със свидетеля Н. И., както и със свидетеля В.- адвокат.

На 29.03.2012 г., Д. С. бил в Б., като провел през деня срещи с различни лица, установени по делото и от разпитани като свидетели. Около 20,30 ч. на същият ден Д. С. трябвало да вземе синът си Б. от тренировка. Вместо това се видял със свидетеля Н. И., и го помолил да вземе детето , като обяснил на свидетеля, че има среща на автомивката срещу хотел „Б”. И.- близък приятел на убития, видял, че той е притеснен, поради което и веднага след като се разделили отишъл с автомобила си на автомивката. Видял, че С. седи в автомобила си в района на автомивката, доближил се до него и го запитал дали всичко е наред. С. му отвърнал, че всичко е наред и помолил И. да побърза, за да вземете детето. Малко по-късно същата вечер И. получил съобщение от С. на мобилния си телефон, в което пишело: „Т. ми изглеждат съмнителни, аз съм си вкъщи, ела до тук”, но веднага изтрил съобщението. Около 22,20 часа Р. Ч.-треньор на Б. и сум на Д. С. позвънил на И. и му казал, че С. е убит и ако има възможност да отиде веднага в жилището му. И. отишъл. След тренировката Р. Ч. се прибрал в дома си и около 21 часа му позвънил Д. С., последният говорел трудно и му казал „Заклаха ме, умирам”, след което затворил телефона. След около 5 мин. Ч. върнал обаждането на С., при което, последния пак е вдигнал телефона и пак е казал „Заклаха ме”. Със същото обаждане С. позвънил и на свид. И. М. и на родителите си Б. и М.. Когато позвънил на баща си Д. му казал „Баща ми, убиха ме, заклаха ме, полиция”. След обаждането родителите на С. незабавно се отправили към апартамента на последният. Входната врата на жилището била заключена, а отвътре чували синът им, който им казвал, че не може да отвори вратата.Последната била отворена малко по-късно от ключар при което открили тялото на сина им с опряна глава на вратата да лежи на пода, а под него - локва кръв. Видно от показанията на свид. Е. Ч., П. К., И. Я., В. М., Г. Г., Б. Б. и М. Б., същата вечер Д. С. се прибрал в дома си, придружен от две лица,които не разпознават в хода на ДП.

В хода на ДП е назначена съдебномедицинската експертиза. От заключението й е видно, че при аутопсията на трупа на Д. С., са констатирани наличието на четири порезни рани на шията – една прободно-порезна рана от лявата страна на шията, една порезна рана в лявата половина на гърдите, две повърхностни порезни рани – драскотини, в лявата половина на гърдите. Установено е че от дясната страна на слепоочието и от лявата половина на устните на С. има кръвонасядане. Освен това вещото лице е посочило, че най-висок разположената порезна рана на шията е с най-голяма дължина и дълбочина, като същата прерязва напълно и напречно дихателната тръба и предната стена на хранопровода. Под нея се установява втора прободно-порезна рана. С изключение на най-високо разположената, останалите порезни рани са сравнително повърхностни. В лявата страна на шията са причинени две порезни и една прободно-порезна рана, като всички те са с по-голяма дълбочина отколкото от тези от дясната страна. Експертът дава заключение, че смъртта на С. се дължи на остра кръвозагуба в следствие на порезните наранявания, като смъртта е била неизбежна. Смъртта не е настъпила бързо според експерта, както и същият сочи, че след получаване на нараняванията пострадалият е могъл да извършва активни действия както и да се предвижва самостоятелно и прав, което личи от формата и вида на пръските на кръвта по панталона и др. Според вещото лице намушкванията са извършени с едноостро оръжие с един режещ ръб, с остър връх и широчина на острието около 3,5 см. Заключението на вещото лице сочи, също така, че всички установени рани по тялото на С. е могло да бъдат причинени от едно и също оръжие. Кръвонасяданията посочени по лицето на пострадалия се дължат на удари със или върху твърд тъп предмет, като кръвонасядането върху дясното слепоочие най-вероятно е получено при ритане с крак и отпечатване на грайфер на обувки. След даване задължителните указания на САС за извършване на нови процесуално-следствени действия е назначена и съдебно-медицинска експертиза, която след като се е запознала с ножовете- веществени доказателства по делото, иззети от дома обитаван от П. в [населено място], както и с данните за констатираните прободно- порезни рани / при аутопсията/, която е следвала да даде заключение дали с някой от ножовете- веществени доказателства е могло да бъдат причинени уврежданията. Заключението на експерта сочи, че всеки един от представените ножове е могъл да причини установените порезни наранявания. Същото вещо лице е изготвило и още една експертиза, като е изготвил сравнително изследване дали е възможно да има връзка между нараняванията на П. и констатираните при СМЕ на труп , увреждания по тялото на С.; както и да се изследва дали уврежданията на П. могат да се получат по начин и със средства, описани с тези при аутопсията на труп.Вещото лице е дало заключение,че уврежданията на П. се дължат на действие на твърди тъпи предмети,а тези на С.- от предмети с един режещ ръб и остър връх, като наред с това сравнени по давност уврежданията на двамата са с различна такава, а сравнени като механизъм на получаване, тежест и вид на уврежданията също са различни.

Назначена допълнително е и трасологична експертиза / том ІV стр.26 до 30/, която е дала заключение, че описаните в протокола за оглед на местопроизшествие от 30.03.2012 год. следи- червен отпечатък от крак- са от ходило на човешки крак, но тъй като не може да се определи размера, вида и обема на ходилото те са негодни за сравнително изследване за идентификация. Вещото лице установява, че има отпечатък както от ляв,така и от десен крак, като не може да се установи дали са оставени от едно или повече лица, като по тях липсват специфични белези.

Останалите експертизи по делото, извършващи анализ на иззети веществени доказателства от дома на С. сочат, че напълно съвпадат с Д. профила на същия. Единствено върху изследваната чаша, открита в дома на С., е открита една дактилоскопна следа годна за идентификационно изследване с отпечатъци на конкретно лице, но негодна за масова проверка, като не се установява идентичност между следата и пръстовите отпечатъци на С.. Кръвта, изследвана по якето, портфейл, телефони може да произхожда от Д. С.. По иззетите и изследвани като веществени доказателства ножове, подробно описани в експертизата, не се установява наличието на кръв. По дрехите, собственост на С. П., също не се установява наличие на кръв. По иззетите изрезки от ноктите на С. П., Г. Н. и З. Г. не се установява наличието на биологичен материал от Д. С.. По делото е установено че кръвногруповата принадлежност на „Б А. ”. Извършена е техническа експертиза от която се установява, че на 28.03.2012 г. в 19:29:19 ч. от телефон [ЕГН] собственост на С. е записано лице с име „Дупката”, на което С. е изпратил съобщение с текст „Престанете да ми звъните и да ми досаждате, щото ще ида в полицията и прокуратурата да пусна жалба, че ме изнудвате”. Техническата експертиза установява и всички проведени разговори от С..

От комплексната трасологична - съдебномедицинска експертиза се установява, че кръвонасяданиятапо теменната област на С. не са достатъчни, за да се посочи конкретен модел или обувка, както и нейните характеристики, от които евентуално би могло да се получи увреждането. При огледа и на трите чифта маратонки не са установени участъци от техните подметки и бордове, които да съответстват по форма, размери и разположение с установените кръвонасядания.

Разпитаният след указанията на САС свидетел- Г. Г. сочи, че е участвал в три разпознавания преди отмяна на постановлението на прокурора, но не е разпознал лицата. Това твърди и свидетелката А., която макар и да дава описание на начина по който са били облечени тези лица, не може да ги разпознае, тъй като те били с качулки.Още повече А. свидетелства за случай, в който така посочените лица след скандал с С. се качили в черна кола и заминали, а С. –влязъл във входа на жилищният блок. Свидетелят С. в последните си показания /л.23,том ІV/ твърди,че не само не може да разпознае лицата, но и записаното в по-ранният му разпит, че може да стори това е невярно.Във връзка с установяване на алибито на Н. , САС е дал указания както да се разпита свидетеля К. М.- собственик на вила „С. К.”,както и персонала на заведение „П.”. Така разпитаният М. твърди,че познава Н., с който се е срещал два пъти- един път преди години /не установява кога/ и още веднъж но отново преди 2012 год.Твърди, че през 2012 год. не е виждал Н.. Разпитана е и свидетелката Д, която стопанисва заведение „Д.” със семейството си. Твърди, че през месец март 2012 год. там са работили момичета, на които няма координати-имена, адреси за установяването им. Разпитан е и свидетеля В. И.,/ т.7 от указанията на САС/ разпитван и преди това в хода на ДП, който твърди, че фамилията на баща му е П, а неговата- И., поради което и свидетеля З. Г. може да е объркал фамилията му, но се касае за едно и също лице. На последно място повторно е разпитан и свидетеля К., в дома на когото живее П.. В първият си разпит К. твърди, че е видял П. както вечерта на 29.03.2012 год., така и на сутринта на 30.03.2012 год.- когато пушил цигара със съсед. При допълнителният разпит на този свидетел е дал показания, че не знае кой е съседа, както и не е сигурен дали става въпрос за сутринта на 30.03. Уточнява също така, че в близост няма съседи.

Последното указание на САС /т. 9/ е да се изготви експертиза, която да изследва и провери получените справки от мобилни оператори, за да се установи дали пострадалия и обвиняемите са провеждали разговори и с кого. На стр.46 от том ІV е приложена справка от ОД на МВР Б.- Д. З., който установява, че предоставените от делото писмени доказателства / том ІІ/ и задачите за изпълнение по експертизата не могат да бъдат изпълнение , тъй като не може да се изготви телефонен анализ, поради липса на конкретни комуникатори.

Така събраните в хода на ДП доказателства, включващи и тези по указанията на САС /точки 1-9/ от определение , приложено на л 7-9 от том ІV, отново са мотивирали прокурорът да приеме,че не може да се направи категоричен извод, че обвиняемите- П. и Н. са извършители на престъплението-убийство.

Този извод на прокурора се споделя от настоящата инстанция. Подробен анализ на доказателствата този съдебен състав е извършил с предходното си определение, приложено в том ІV от ДП. Ревизия на така направените правни изводи не се налага, а следва да се изведат допълнително такива, въз основа на събраните доказателства, съобразно указанията на САС. След извършеното допълнително разследване основните факти по делото не се променят. Не са събрани нови доказателства, които да променят основният извод, че липсват такива, сочещи , че двамата обвиняеми са автори на деянието. Опитът да се проверят техните твърдения къде са се намирали на 29.03.2012 год. остават безрезултатни. По отношение на алибито на П., новият разпит на свидетеля К. не изяснява кое е било лицето пушило цигара пред дома в който живее П., заедно с последният, като дори и в този разпит К. не е категоричен, че това му твърдение се е отнасяло за сутринта на 30.03.2012 год. Показанията на К., че вечерта на 29.03.2012 год. обвиняемият П. е бил в дома си не се опровергава от други доказателства. Твърдението на жалбоподателят Б. С., че алибито на П. се изгражда само от показанията на К., а последният е негов близък, са верни, но пък при липса на доказателства, които ги оборват те следва да се кредитират.

Проверката на алибито на Н. чрез разпитите на свидетеля К. М., на съдържателката на механа „Д.” и на повторният разпит на В. И. също не променя вече установените факти по делото, тъй като така цитираните свидетели не могат да изяснят нищо за конкретната дата. М. твърди , че се е виждал с Н. само два пъти, но си спомня, че това е било преди 2012 год., свидетелката Д не може да посочи имената на лицата, които са работили при нея през март 2013 год., а свидетеля И. само установява, че фамилията Петревски е на неговият баща и подържа показанията си, дадени при първоначалният си разпит.

Независимо, че при първоначалното разследване свидетелите- С., Ч.,А. и Г. са извършили разпознаване, при което са заявили, че не разпознават лицата, които са влезли с убитият С. във входа на блока в който последният е живял, САС е дал указания за ново разпознаване и детайлизиране на белезите на лицата, които са били възприети от така цитираните свидетели. При новият разпит на тези свидетели Г. е заявил, че не е разпознал двете лица, при извършване на това процесуално-следствено действие преди това и не може да ги разпознае. А. отново е дала описание на връхните дрехи на лицата- с качулка, но твърди, че не може да разпознае тези лица. С. не само заявява, че не може да разпознае лицата, но твърди , че ги е възприел само като силуети, тъй като и в този момент е управлявал автомобил, както и заявява, че ако е записано при първият разпит, че може да ги разпознае, това е неправилно възприето от разследващият, защото той не може да стори това. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели са от изключителна важност, тъй като те твърдят, че са видели убития с две други лица пред входа на блока, в който е живеел С.. При липса на възможност да ги разпознаят, то и не може да се твърди, че това са именно двамата обвиняеми.

Новоназначените експертизи също не променят вече установените факти по делото и не съдържат заключения, които могат да мотивират съда да приеме,че обвиняемите са съпричастни към убийството.

Съдебно-медицинската такава изяснява, че между уврежданията на убития и тези, констатирани по тялото на П. са с различна давност и сравнени като механизъм на получаване, тежест и вид са различни. С другата експертиза вещото лице А. изяснява само, че с оглед вина на уврежданията на убития- причинени от предмет с един режещ ръб и остър връх, какъвто е ножа, то всеки един от ножовете, иззети от дома ,който П. обитава- може да причини установени порезни рани.

Заключението на трасологичната експертиза на следата оставена в дома на С. от крак, с ясно изразени пръсти, поради липса на данни за размер,вид и обем на ходилото и папиларни линии ги прави негодни за сравнително изследване, като дори не може да се установи , че са причинени от едно или повече от едно лице.

Настоящият състав не споделя изводите на прокурора, че обвиняемите са нямали мотив за убийство. От събраните доказателства по делото може да се направи извод, че такъв са имали, но пък липсват доказателства, установяващи в достатъчна степен, че именно двамата обвиняеми са извършили престъплението. Както свидетелските показания на И., така и тези на сина на убития Б. С., тези на З. Г. установяват, че т.нар. старо дело – ДП 128/2002 год. е станало повод обвиняемите да изнудват С. за пари и да го заплашат.

Възражението на жалбоподателя С., че дактилоскопната среда, оставена върху чашата,иззета от дома на сина му не е установена на кого е, също не е основателна.При изготвяне на експертизата е установено, че тази следа е негодна за масова проверка.

Жалбоподателят твърди също така, че в хода на разследването по делото не е направено всичко необходимо за разкриване на обективната истина, като моли да се извършат нови следствени действия, без да конкретизира какви. Окръжният съд, намира, че са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, дори и след указанията на САС за събиране на нови доказателства, не се установяват никакви нови факти по делото.

Обвинението следва да почива на доказателства, установяващи с необходимата категоричност авторството на деянието. В настоящият казус извършените възможни процесуално-следствени действия и то съобразно изискванията на процесуалните правила, не разкриват обвиняемите П. и Н. като автори на убийството на С..

С оглед на така изложеното,съдът намира,че атакуваното постановление следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243,ал.5 т.1 и ал.6 от НПК,съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 30.04.2015 год. на Окръжна прокуратура Б. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 371/ 2012 год. по описа на 02 РУП Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: